Сряда, 26 Септември 2018, 14:07
Frognews
19| 8531 |31.10.2014

Какво казват на Борисов де Гол, Хироми Арисава и Маркс

.
Де Гол
По света са експериментирани и прилагани всякакви управления. Коалиции и правителства на малциството са част от форматите. Някои от тях са давали прекрасни резултати, други са се проваляли с гръм и трясък. Няма определен модел, който да е създал традиция и да е пример за подражание в различни страни и условия.
Изправени сме пред необичайна ситуация. Парламент с осем партии, победител, който не може да сформира свое правителство и партньори, които сякаш не са наясно каква точно формула да се приложи, за да има управление. Страната е в криза, обществото е в изолация от елементарни демократични завоевания, а мафиотизирани кръгове се държат като незаобиколим фактор.

 

В родната история подобна ситуация е имало през 30-те годни на м.в. Тогава се създава Народния блок, който обединява Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”. Той печели изборите през юни 1931 г. Излъчва две правителства - на Александър Малинов и Никола Мушанов. Достойни българи с перфектно образование, интелект и воля за реформи. И двамата залагат на парламентарната демокрация, спешни мерки срещу кризата, засилване на участието на държавата в икономиката. Постигат се нелоши резултати, като повишаване жизнения стандарт на населението и пр. През 1934 г. обаче е извършен военен преврат и на сцената се появяват радикални политици и политичеки формирования, някои от които доста близки до фашистката идеология. Стига се до забрана на партии, репресии и пр.

 

Интересни са някои от правителствата в други страни с непълен мандат в тежки ситуации, които успяват да променят нещата към добро.

 

Например Франция. През август 1944 г. де Гол става министър-председател. Управлява временно правителство, наречено "Правителство на спасението". В този период де Гол трябва да воюва с агресивната политика на САЩ, с изолацията на Франция от групата на великите сили и със социалните проблеми вътре в страната. Особеност е, че въпреки големите си заслуги за освобождението на Франция и започнатите реформи Шарл де Гол не успява да спечели изборите с голямо болшинство и прави правителство на малцинството. Тогава се сблъсква с комунистите, които са втора политическа сила. Скарване в парламента с левите по повод бюджета на страната и парите за военното министерство карат де Гол да хвърли оставка. Това става на 20 януяри 1946 г. Обиден, той се заселва в малкото селище Коломбе ле Дез Еглиз, близо до Шампан. Оттам наблюдава събитията и работи върху проекта "Обединяване на френския народ".

 

През есента на 1947 г. партията на де Гол RPF печели пресрочните избори. Започва нов етап в развитието на Франция, страната е във възход. Генералът обаче се сблъсква с откритата демагогия на комунистите. Де Гол решава да се бори с тях на полето на популизма и не успява. Въпреки проведените реформи, повишаването на жизнения стандарт, ръст на икономиката и намаляване на безработицата, през 1953 г. генералът е принуден да разпусне партията си.

 

Избирателите оценяват стореното от него години по-късно, когато де Гол наистина нанася съкрушителен удар на комунистите и левите, като идва на власт с програма за превръщане на Франция в световна икономическа сила. "Хората разбраха, че благополучие се постига чрез лишения, трудни реформи и много, много труд", пише в една от статиите си де Гол. Генералът не се бои да признае, че една от най-големите му грешки е доверието към хора, които са се оказали кариеристи без качества, подмазвачи, политически спекуланти и "най-обикновени мишки". "Трябваше да убеждавам мнозина, че ако страната ни не се стреми към велики дела, е обречена на смърт", казва големият политик и държавник.

 

Днес Франция е пета икономика в света, а по семейни доходи е втора в Европа след Германия.

 

Друг супер интересен пример е Япония. Тя е сред победените във Втората световна война, а след нанесените ядрени удари в Хирошима и Нагасаки е окупирана от американците. Чували сме много за "японското икономическо чудо", но то е предшествано от "японското политическо чудо". А че е чудо, няма никакво съмнение.

 

За шест години окупация американците успяват да наложат в страната на изгряващото слънце някои от основните демократични правила, дали, според някои учени демократичен "хибрид", който по много показатели превъзхождал оригинала. Без да изоставя своите вековни традиции, младата политическа класа успява да създаде еврокапиталистически модел, който се отличава много от буржоазния в Атлантическия регион. А най-важното е, че правителството успява да даде пълна свобода на социално-икономическото и политическото развитие на страната. Звучи доста общо, но моделът си има "тайна", която го превръща в чудо. В основата на това чудо е използването на марксическите идеи в служба на японския капитализъм. Бащата на този модел е Хироми Арисава, за който у нас са чували малцина. Именно този човек разрабова курса на индустриализация чрез спешно развитие на тежката промишленост и прилагане на "шокова терапия" в по-лек вариант. По това време в държавните институции работели много бивши комунисти, привърженици на марсистките идеи. Познавайки учението на Маркс, те успяват да анализират и да избегнат много от неговите грешки. По този начин в страната се създава имунитет срещу социално-икономическата нестабилност и хаоса. Например правителството разрешава протести на всички нива, дори да са много шумни, но в рамките на закона.

 

Законът се превръща в преграда за всичко, което може да спъне бързото развитие на страната. Корупцията е ударена жестоко.

 

Второ, дава се пълна свобода на малките и средни производители, предприемачи и търговци. Данъчните облекчения ги превръщат в бързо развиваща се класа, която нараства за седмици и месеци. Средната класа достига 28%, а високоплатените "работници аристократи" - 22%. Бедният пролетарият само за година-две е намален до 45% от над 60% преди това. Така се заличава острият контраст между бедни и богати.

 

На трето място правителството на спасението успява да проведе реформи, които са обсъдени по време на преговори между партиите в парламента, но не са обсъждани открито и кресливо. Създава се т.нар. "скрито движение към консенус". По такъв начин парламентарната дейност се свежда до открито, официално продължение на вече договорени действия. По този начин парламентарната власт изглежда по-слаба от изпълнителната, но всъщност договорките се правят на масата на преговорите, без излишен шум. Стига се дотам опозицията да се съгласява на компромиси при промяна на текстове в дадени закони.

 

Четвъртата особеност на "японското чудо" е консенсус и по отношение на средствата за отбрана. Без дебати и спорове, те определят не повече от 1% БВП. По онова време се ражда и знаменитета фраза "търгувай или умри" в противовес на друга от военното време - "воювай или умри".

 

Или както казва Хироми Арисава: "Демокрацията и пацифизма ни позволиха да се фокусираме върху икономическата революция. И тя успя."

 

Чудо се опитва да сътвори от три години и Латвия. Там управляващите от "Новото време" успяват да постигнат исторически консенус с опозицията от ЗаПЧЕЛ по някои от основните проблеми на страната. Партиите поставят на първо място борбата с корупията и реформа в държавната администрация. По тези две наплавления те действат заедно. Третото е използването на финансиранията по европрограмите. Следват здравеопазване, образование и сигурност, но като дългосрочни програми.

 

Правителства на малцинството, които са свършили огромна работа за своите държави е имало в Скандинавия по време на най-големите кризи. По време на едно такова управление в Дания са прокарани едни от най-трудните закони за реформи. Във Финландия също.

 

През последните години отлични практики в това отношение бяха приложени в Полша. Резултатите са повече от добри.

 

Ключовото понятие във всичките случаи е "поемане на отговорност". Чърчил в следвоенна Великобритания дори губи избори, но не отстъпва от тезата си за тежки реформи, пот и труд, труд, труд... Върху това той гради основите на благополучието.

 

Примерите изглеждат разнопосочни, но имат и много общо. Преди всичко сложните ситуации, в които са действали съответните правителства. Консенсусът и компромисите, които са правили политическите партии и лидери и разбира се - целта. А тя във всичките цитирани случаи е благополучието на хората, тяхната сигурност и спокойствие. Просперитета на нацията също.

 

Наивно е да мислим, че можем да настигнем японците или французите, прилагайки моделите на управления, които те са използвали. Но да се поучим от тях е задължително. Защото България отдавна изглежда като след война. Всяко следващо правителство трябва да се справя с нови и нови предизвикателства, целящи спасяване и оцеляване, а не развитие. Сигурно и особеностите на националния характер имат значение, но по времето на Стамболов те също са били налице, но и възходът е факт.

Опираме до мотивацията и мъдростта. Далеч съм от мисълта да давам акъл на политиците ни, но е видимо, че личните и партийните им интереси са все още доста над националните. Лицемерието им също е труднопоносимо. Наглостта на отделни екземпляри направо плаши. Те привиждат в държавата плячка. Време е да се озаптят или да им озаптим хищническия нагон.

 

Другите са успели, защо да не го направим и ние?

 

Със сигурност не е лошо Бойко Борисов да се "вслуша" в де Гол, Хироми Арисава и Маркс.

 

Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Какво ни чака? 0| 8312 |20.10.2014 . Борисов да черпи едно голямо питие Миков 64| 12105 |28.07.2014 . Какво свързва Пеевски и Прокопиев с банковия атентат 35| 15760 |14.07.2014 . С какво Христос е по-лош от Хитлер? 145| 32247 |18.04.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах