Петък, 16 Ноември 2018, 16:42
Frognews
45| 11595 |10.03.2015

Какво общо има между отказа на прокуратурата да разследва Пеевски и създаването на нов орган срещу високата корупция под ръкводството на Цацаров?

.
Депутатът от ДПС Делян Пеевски Източник: Булфото
Софийската апелативна прокуратура потвърди отказа на прокурор Боряна Бецова да започне разследване срещу депутата от ДПС
Преди година – на 25 февруари, активисти от „Протестна мрежа” подават сигнал в прокуратурата за организирана престъпна група срещу депутата от ДПС Делян Пеевски, банкера Цветан Василев и лидера на България без цензура Николай Бареков.

От държавното обвинение съобщават, че по сигнала ще бъде извършена проверка. Няколко месеца по-късно в медиите изтича информация за предстоящи разпити на Василев, а главният прокурор Сотир Цацаров потвърждава, че мажоритарният собственик на КТБ ще бъде викан да дава свидетелски показания. Денят е 12 юни. Цацаров съобщава, че проверката на прокуратурата за Бареков и Пеевски е на своя финал.

Впоследствие се оказва, че това не е съвсем така – до този момент от прокуратурата не са съобщили дали и как е завършило проучването около Бареков, а чак шест месеца след анонса на главния прокурор градската прокуратура приключва проверката за Пеевски с отказ да образува досъдебно производство.

На 13 юни (ден след изявлението на Цацаров) МВР и прокуратурата влизат в офисите на дружества, собственост на Цветан Василев, което по-късно ще доведе до дела срещу банкера и ръководството на банката, която е поставена под специален надзор. Точно на този ден в медиите, близки до Пеевски, изтича информация, че прокуратурата разследва Василев, че е поръчал убийството на доскорошния си бизнес-партньор. Досъдебното производство ще се окаже пълен провал за обвинението. Пет дни след сензационните новинарски заглавия за готвено покушение над депутата и след отказа на съда да задържи обвиняемите поради липса на обосновано предположение, че са извършили престъпление главният прокурор признава, че разследването е грешка. „За да има убийци, трябва да има убити. Слава Богу, убити няма, следователно няма и убийци”, отстъпва Цацаров.

 

Светкавичните действия на прокуратурата, която иска задържането в ареста на трима обвиняеми за опита за убийство на Пеевски, съвсем не могат да се сравнят с продължилата близо 10 месеца проверка срещу Пеевски. За разлика от първия случай, когато задържането не може да бъде постигнато без съд, отказът да се разследва не среща съдебен контрол и зависи само от прокуратурата. Това значи – от главния прокурор.

 

Краят на проверката срещу Пеевски е предшестван и от друго неслучайно събитие.
На 24 ноември Недялко Недялков, издателя на Агенция ПИК, известна най-вече с това, че е единствената медията, която успява често да намери за коментар депутата от ДПС Делян Пеевски, подава сигнал в прокуратурата срещу четири от активистите на „Протестна мрежа“. В сигнала не се твърдят данни за извършено престъпление. Според Недялков прокуратурата трябва да провери „откъде са доходите на тези момчета и момичета, които менторстват в обществото, броят чуждите пари, определят кое е черно и кое – бяло и се държат като абсолютни носителите на единствената и непогрешима истина“. „В същото време цари пълна неизвестност откъде е тяхното финансиране, работят ли, какви са доходите им, откъде се издържат”, пояснява Недялков пред собствената си медия.

 

Преди седмица стана ясно, че държавното обвинение е образувало прокурорска преписка по сигнала срещу Асен Генов, Антоанета Цонева, Николай Стайков и Константин Павлов – Комитата и е разпоредило на НАП пълна данъчна проверка на четиримата за четири години назад.

 

Според сигнала повече от година „Протестна мрежа“ развива активна обществена дейност, която изисква значително финансиране, а държавното обвинение трябвало да провери дали дали личните средства на активистите и тези от дарения са законно придобити, както и дали приходите им съответстват на разходите. Следва и изреждане в кои неправителствени организации участват четиримата и грантовете, които са получили.

 

На 27 февруари от държавното обвинение съобщиха, че на 11 декември миналата година, след преценка, че липсват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и не се налага извършването на неотложни действия по разследването, прокурор е възложил извършването на проверката на ГД „Криминална полиция“ при МВР.

 

Прокурорът, възложил проверката на МВР, е Боряна Бецова. Същият прокурор пред декември, дни преди коледните празници, отказа да образува досъдебно производство по сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков. Прокурор Бецова очевидно е много заета, защото случайното разпределение освен проверките срещу Пеевски и активистите на „Протестна мрежа” й е възложило и разследването срещу бившия депутат от ДПС Христо Бисеров. Около последното беше публикувана дискредитираща информация от “Дневник”, която опровергаваше официалната позиция на прокуратурата, че разследването срещу бившия депутат се бави заради швейцарските власти. Оказа се, че прокуратурата изпратила съдебната поръчка с няколко месеца закъснение, а впоследствие – че не е допълнила искането с подробности, поискани от швейцарските власти. Въпреки тези, да ги наречем меко, неуредици, главният прокурор в края на февруари каза, че обвинителен акт ще бъде внесен. На какво почива тази увереност, след като още не е получена банковата информация от Швейцария, предстои да видим.

 

Както „Биволъ“ съобщи, Боряна Бецова е и обвинителят отказал да образува разследване по аферата за неправомерно получените социални помощи от Франция от бившия министър на инвестиционното развитие Иван Данов.

 

Според официалното съобщение на прокуратурата преписката по сигнала на Недялков е разпределена на прокурорката след случаен подбор. Концентрацията на толкова на брой обществено значими разследвания в ръцете на един прокурор обаче е най-малкото странна. В Софийската градска прокуратура работят близо 100 обвинители и хипотезата и двата сигнала от и за „Протестна мрежа“ да се паднат на Бецова е повече от минимална.

 

В публичното пространство името на прокурор Бецова се свързва и с процеса срещу бившия зам.-председател на ДАМС Иван Леков, който застана пред съда за измама. Прокуратурата твърдеше, че през 2006 г. нерегламентирано е събирал пари от българските международни рефери, за да плаща престоя в страната на лектори от УЕФА. Процесът се превърна във фарс, след като всички измамени обясниха пред съда, че доброволно и съзнателно са дали средствата на Леков, който по-късно бе оправдан.

 

Според публикуваната й в началото на януари миналата година атестация работата на Бецова е оценена като много добра, въпреки че съотношението между потвърдени и отменени нейни актове в три от четирите изследвани години не е в нейна полза. През 2010 г. 9 нейна акта са потвърдени, а отмените са пет. Следващата година съотношението е 11/2, през 2012 г. 12 акта са потвърдени от горната инстанция, а седем са отменени изцяло, а в проверявания период за 2013 г. съотношението е 7/5.

 

Проверката срещу Пеевски – дълга, безрезултатна и повърхностна

В сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Пеевски се изнасят данни, които според активистите сочат за възможни престъпления – укриване на данъци, пране на пари, търговия с влияние, съмнения за неправомерно издаване на допуск до класифицирана информация на Пеевски. Всички те са подкрепени от множество разследвания в медиите – нито едно, от които не е станало повод държавното обвинение да се самосезира. От постановлението на прокуратурата, с което „Съдебни репортажи“ разполага, се вижда, че част от пунктовете в сигнала, са игнорирани с мотив, че по тях вече е била извършена прокурорска проверка.

 

Останалите данни са проверени чрез два способа – изисквани са документи от НАП и Агенцията по вписванията. Затова и първият въпрос, който възниква, е какво е правила прокурор Бецова цели 10 месеца, тъй като от постановлението става ясно, че изводите в него са изградени „след внимателен прочит и анализ на събраните в хода на проверката материали“. На практика в него са преписани публичните данни от Търговския регистър относно регистрацията и промените в управлението на няколко фирми, свързани с Ирена Кръстева, майката на Пеевски, и такива, за които се твърди, че са свързани със семейството – „Алфа Медия Груп“, „Балканска Медийна Компания“, „Нова Българска Медийна Група Холдинг“, „Телеграф“, „Политика днес“. За да бъдат проверени данните за разминаването между стандарта на живот на Пеевски и декларираните от него доходи пред Сметната палата, били извършени множество „запитвания до търговски банки, фирми, дружества за извършване на битови услуги и държавни контролни органи“. Нито едно от запитванията, нито един от отговорите на институциите са цитирани, затова остава неясно как прокурор Бецова е направила изводите си. Вместо фактите прокурорката посочва, че на Пеевски е била извършена данъчна ревизия, която установила, че няма разминаване в притежаваното му имущество, получените доходи и направените разходи. Ако работата на прокуратурата се схваща като анализ на резултите от проверката на данъчните органи, то тогава може би става ясно защо досега тя няма големи успехи с корупцията по високите етажи. В случая с Пеевски, който е бил магистрат, т.е. не може да има законни доходи извън заплатата му, а после депутат, прокуратурата трябва да положи много повече усилия, за да обясни защо счита, че лайфстайлът му може да бъде покрит от държавната му заплата. Още повече че в публичните му декларации той не е обявявал големи подаръци от страна на майка му или други лица. Този случай ярко контрастира с подхода на новия румънски антикорупционен орган, който извършва детайлни проверки на декларираните от държавните служители обстоятелства, свързани с имуществото им.

 

В постановлението не намира обяснение и фактът, че отсъствията на Пеевски от парламента, на практика, го лишават от заплащането му като народен представител, което от своя страна пък не може да обясни ръста на декларираните от него средства всяка година.

 

Що се касае до използваната от Пеевски охрана (според подателите на сигнала Пеевски се придвижва с кортеж от бронирани коли и многобройни охранители), самият той е обяснил пред прокуратурата, че тя му е осигурена от неговата майка. Тези “подаръци” обаче също е следвало да се декларират.

 

Любопитен е и изводът на прокурор Бецова по отношение на твърдението в сигнала, че в периода 2002-2004 г. Пеевски, който по това време е студент и държавен служител, се е сдобил с три недвижими имота в София на цени под пазарните. Общата стойност на имотите (апартамент на ул. „Пушкин“ за 50 хил. Лв., апартамент на ул. „Гладстоун“ на 29 хил. Лв. И къща с двор в Бояна за 72 хил лв., като имотът е 600 кв.м и разгъната застроена площ 190 кв. М.) е близо 152 хил. лв. Прокурор Бецова заключва: „Ноторно известен факт е, че българското законодателство не позволява сключването и изповядването пред нотариус на сделки с недвижими имоти на цени под данъчна оценка…и доколкото понятието „пазарна цена“ е абстрактно и плод на свободно договаряне, е безпредметно да се разширява периметърът на тълкуване в тази посока“.

 

Всъщност обвинителката казва, че след като нещо е забранено от закона, в практиката то не се случва. Странна логика при положение, че прокурор Бецова би следвало ежедневно по разследванията си да среща незаконни прояви. Най-важното е обаче, че липсва проверка на произхода на парите, с които са закупени имотите.

 

Също толкова неразбираем е подходът на прокурорката към друг казус, описан в сигнала. Според него на ул. “Иван Богданов” в Симеоново, където се намира къща, ползвана от Делян Пеевски, са били разместени пътни знаци, които индикират, че улицата е без изход, макар това да не е така. Данните за „задънената“ улица са изнесени в репортаж на бТВ.

 

Според постановлението „проверката в тази насока, изразяваща се в събиране на общинска и друга документация, не установява касателство на Делян Славчев Пеевски с този случай“, следователно самоуправство няма. След репортажа на бТВ обаче от Столична община обясниха, че не са сменяли знаците, тоест те не са поставени там по надлежния ред, а по нечия частна инициатива. От прокуратурата обаче очевидно не се интересуват кое частно лице е иззело функциите на Столичната община и е определило режима на предвижване по улицата самоволно. Държавното обвинение отказва да се задълбочи и в проверката на останалите имоти в София, страната и Гърция, за които се твърди, че се използват от Пеевски.

 

Що се касае до медиите, които по признания на Пеевски са негови, но по документи – на майка му Ирена Кръстева, прокуратурата отново е лаконична. В сигнала е посочено, че финансирането на закупуването им е неясно, а в условията на повсеместна криза в продажбите на печатните издания, тези на депутата на ДПС бележат печалба. Тези твърдения били проверявани вече от СГП (кога, по какъв повод и какво е установила прокуратурата прокурор Бецова не смята за необходимо да разясни) и бил постановен отказ за образуване на наказателно производство. „Изразените съмнения за това как тези кредити не само са били погасени през следващите години, а и дружествата са декларирали печалба, като в подкрепа и за сравнение са приложени отчети на други конкурентни по дейност издания, нелогично се обясняват със свиване на пазара на печатни издания“, пише прокурорката. Според нея държавното обвинение не дължи проверка на начина, по който са закупени медиите на Пеевски.

 

Подобен е изводът и по посоченото в сигнала, че компании, свързани с майката на Пеевски Ирена Кръстева, от 2009 г. започват „ударно“ изкупуване на имоти, а семейството директно и индиректно контролира пазара на разпространение и печат на печатните издания, което може да е индикация за пране на пари и симулиране на продажби. Според прокурор Бецова обаче „укорително изразените твърдения, че с генерираните от дружествата средства са закупувани недвижими имоти, се явяват израз на различно разбиране за начина на инвестиране на средства“, а „единствено хипотетичната възможност за такова неправомерно поведение не може да обуслови за действително извършено престъпление“. В постановлението е посочено, че за да е налице пране на пари, е необходимо да бъде установено предикатното престъпление – това, от което са получени парите, а в този случай „не е установена такава предварителна дейност“.

 

Прокуратурата отказва да разследва и дали две оперативни разработки в ДАНС – „Другари“ и „Лабиринт“, свързани с Пеевски и източването на Държавния резерв, са смачкани. Макар в сигнала да се иска проверка каква е причината разработките да не са дали резултат, прокурор Бецова пише, че принципното положение е, ако по тях са открити данни за престъпление, те да прераснат в досъдебно производство, затова приема, че твърденията в тази част на сигнала „се явяват изолирани и неподкрепени“. За прокуратурата няма значение и фактът, изрично отбелязан в сигнала, че в краткия период, в който Пеевски оглави ДАНС, той е имал достъп до всички разработки.

 

Скоростното издаване на допуск до класифицирана информация на Пеевски, продължило четири работни дни, също не подлежи на проверка, счита прокурор Бецова, тъй като такава вече е била извършена. В постановлението не са коментирани съмненията, че за такъв кратък период от време подобна комплексна проверка не е възможна, нито е взето предвид изказването на вътрешния министър Веселин Вучков от края на миналата година, в което той директно казва, че службите са използвани за политически цели и дава за пример проверката за надеждност на Пеевски.

 

Съвсем повърхностно е подходено и по последния пункт от сигнала за търговия с влияние и изнудване. В него се твърди, че в интервюта в Агенция ПИК Делян Пеевски е потвърдил, че е осъществявал чадър над Киро Японеца и Йоско от Сливен в неговите медии по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който заедно с бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров били близки с престъпните босове. Думите на Пеевски от преди година дойдоха в отговор на твърденията на Цветанов за обвързаности между депутата от ДПС и главния прокурор Сотир Цацаров. От постановлението на градската прокуратура става ясно, че по случая обяснения са дали Цветанов и Флоров, както и Киро Японеца, които отрекли да са съпричастни към изнесената от Пеевски информация, т.е. не са си признали. Депутатът от ДПС обаче потвърдил пред държавното обвинение думите си. „Обемът на извършената проверка не изисква проследяване на публикациите в печатните издания на дружествата, притежавани от Ирена Ангелова Кръстева в посочения период, тъй като наличието или липсата на такива не биха били в основата на извод за това осъществен ли е състав на престъпление от общ характер“, пише прокурор Бецова, според която описаните в сигнала случаи не се характеризират с корупционен умисъл у „търгуващия“ с влияние.

 

В заключение обвинителката пише, че изложените в сигнала обстоятелства, „повечето от тях почиващи на медийни публикации и непотвърдени с конкретни факти, а единствено житейски възможни“ са били детайлно проверени и анализирани и „не са потвърдени“.

 

Постановлението на прокурор Бецова е обжалвано пред Апелативната прокуратура София. По-малко от месец и половина е необходим на зам.-апелативния прокурор Йордан Стоев да потвърди отказа от образуване на досъдебно производство на колежката си. В постановлението, с което „Съдебни репортажи” разполага, прокурор Стоев отхвърля като неоснователни всички оплаквания на жалбоподателите. Апелативният прокурор е категоричен, че проверката, извършена от СГП, е пълна, всеобхватна, като е изяснила фактическата обстановка и е интерпретирала „правдиво” всички факти, докато в жалбата на един от активистите на „Протестна мрежа” Николай Стайков аргументите са изложени „хаотично и неподредено”. (Едно припомняне – прокуратурата е длъжна да се самосезира всеки път, когато забележи данни за престъпление в медиите или в жалби на гражданите и не може да има никакви изисквания за “подреденост” на тези данни. Задължението да ги подреди е нейно.)

 

За пример е посочено възражението в жалбата, че прокуратурата не е проверила самостоятелно данните за данъчни престъпления на дружествата, посочени в сигнала.

 

Прокурор Стоев счита, че СГП правилно е анализирала „фискалното поведение” на компаниите, като държавното обвинение не би могло да изземе функциите на НАП и лично да извърши проверка, макар изводите от ревизиите на данъчните да не обвързвали прокуратурата в преценката й дали е извършено престъпление срещу фиска.

 

Апелативният обвинител признава, че прокурор Бецова е била „пестелива” в изводите си дали съществуват оперативни разработки срещу Пеевски. Но това, според постановлението на САП, се дължало на факта, че прокурската преписка по случая е засекретена. Проверката обаче завършила с извод, че не са налице извършени престъпления. „По тази преписка в доста дълъг период от време са положени усилия и са проверени множество данни, като нито един от фактите, съдържащ се в получената оперативна информация не е бил потвърден, а напротив – повечето са оборени”, уточнява Стоев. Не става ясно какво мисли зам.-апелативният прокурор на София за тези, които не са били оборени.

 

От постановлението на САП става ясно, че през 2013 г. в СГП е извършена проверка относно проучването за надеждност на Пеевски. Установено е, че това проучване е било „улеснено” от „факта, че в предходни периоди „неколкократно е било извършвано проучване” на Пеевски и той е получавал достъп както до национална, така и до чуждестранна класифицирана информация. Прокурорът допълва, че в закона няма минимален срок за проучването, а само максимален, затова приема, че нормативната уредба е спазена. „Освен това е посочено, че Делян Славчев Пеевски е следвало да има съответния достъп до класифицирана информация преди евентуалното му избиране за председател на ДАНС”, казва прокурор Стоев. И допълва, че в конкретния случай Пеевски е третиран като кандидат за длъжността по смисъла на закона и в този смисъл проверката на СГП е завършила с извод, че няма извършено престъпление от страна на служители на ДАНС.

 

Апелативната прокуратурата също се позовава на данъчни и прокурорски проверки, извършени на Пеевски, за да заключи, че няма необходимост обстойно да бъде обсъждан въпросът с какви средства депутатът е закупил трите имота в периода 2002 до 2004 г.

Отхвърлени са и доводите за неправилност на постановлението на СГП заради липса на проверка на какво основание Пеевски е ползвал имоти, собственост на юридически лица и относно разноските му за охрана. По този въпрос прокуратурата се позовава на писмо-отговор от Сметната палата до депутата, в което се сочи, че семейните разходи не се декларирали.

 

САП също смята, че липсват данни за търговия с влияние, като отбелязва, че единственото ново обстоятелство е посочено интервю на Цветан Василев, в което той твърди, че Пеевски, чрез свързани с него лица и фирми, участва в разпределението на държавните поръчки и има влияние върху държавните регулатори. „Твърдения от подобен характер са инкорпорирани и в първоначалните сигнали и е извършено обследване на тяхната състоятелност. Считам за безпредметно нови такива, които са общи, без конкретика, да бъдат вменявани в некоректност на постановлението на СГП”, пише Стоев и с това приключва въпроса, макар в постановлението на прокурор Бецова подобно “обследване” да липсва. Така апелативната прокуратура също не намира данни за извършени престъпление и потвърждава отказа на долната прокуратура да образува дело по сигнала.

 

Междувременно съвсем незабелязани от прокуратурата останаха публикациите, които разказваха за невъзможната иначе концентрация на дела, свързани с конфликта Пеевски-Василев при конкретни съдии – Румяна Ченалова и Ивайло Родопски, чиито действия станаха причина за образуване на дисциплинарни дела срещу тях, макар и със закъснения и по инициатива на правосъдния министър вместо на ВСС. Напълно игнорирани останаха и призивите към държавното обвинение да обясни селекцията на показаните на публичната пресконференция страници от тефтера на Филип Златанов, която изключваше инициалите ДП и „Д. Пеевски”. Обяснение се налага, защото тези инициали впоследствие се превърнаха в числото 10. Без внимание от прокуратурата остават и думите на бившия шеф на САС Веселин Пенгезов, който директно обвини Пеевски за натиск по конкретни дела (и обвини главния прокурор Сотир Цацаров в зависимост от депутата от ДПС).

 

Показателен за нежеланието на прокуратурата да изясни всички спорни въпроси около необяснимия от позицията на здравата житейска логика и числата на държавната заплата висок стандарт на Делян Пеевски , както и публичните признания на добре осведомени хора с власт за възможностите му за влияние в различни сфери на публична издръжка, е и отказът на Цацаров да разпореди сигналът на „Протестна мрежа” да бъде поверен на прокуратура, различна от Софийската градска. Опасенията са, че тя не би била напълно безпристрастна, след като нейният ръководител Христо Динев е най-известен с факта, че съпругата му е бивш съветник на депутата от ДПС Четин Казак. През юли миналата година Динев отказа да предостави на “Дневник” данни за актовете на Пеевски като следовател, поискани по Закона за достъп до обществена информация, като прие, че трябва да се търси съгласието на бившия магистрат.

 

Всички тези обстоятелства скъсяват възможните изводи около проверката на Пеевски само до един – депутатът от ДПС продължава да е недосегаем за държавното обвинение, макар натрупаните съмнения около личността, имуществото му и лостовете му за влияние да са преминали критичната граница на простото безпокойство за върховенството на закона.

 

Тази същата ли прокуратура ще заприлича на румънската Национална дирекция за борба с корупцията?

В средата на миналата година румънският политик и бивш медиен магнат със спорна репутация Дан Войкулеску бе осъден от Апелативния съд в Букурещ на 10 години затвор. Войкулеску е обвинен, че между 1991 и 2003 г. заедно с още 11 души е извършил “измамни финансови и търговски операции” , които са му позволили да купи държавния Институт за изследване на храните на занижена цена.

 

Делото е плод на усилията на Националната дирекция за борба с корупцията, която в последните години бележи сериозни успехи в разкриването на престъпления по високите етажи на властта. Близо 25 % от разследванията на дирекцията (в която работят независими прокурори) са образувани по журналистически публикации, а част от сигналите идват от друга успешна институция – Държавната агенция „Интегритет”, която има за задача да следи разминаванията между доходите на държавните служители и стандарта им на живот. Именно този модел е в основата на все по-безкомпромисната битка на Румъния с корупцията, а цифрите са еднозначни – през миналата година обвинения за корупция са повдигнати на 1138 души, влючително на 24 кметове, 5 депутати, двама бивши министри и експремиера Адриан Настасе. Над 90% от тези дела завършват с осъдителни присъди.

 

Мащабите на „разчистването”, с което северната ни съседка, се е заела е немислимо в България – тук шумно анонсираните дела срещу хора от властта обикновено завършват с крах, а отказът на прокуратурата да образува разследване на Пеевски е нагледна демонстрация какви са дефектите в държавното обвинение.

 

Паралелно със завършилата без изненади проверка срещу Пеевски, миналата седмица стана ясно, че идеите за създаване на антикорупционен орган, независим от главния прокурор по румънски модел, ще останат в миналото. Премиерът Борисов е приел предложеното от Сотир Цацаров звено за борба с корупцията, в което ще работят над 200 прокурори, данъчни и полицаи, но отново – под контрола на главния прокурор (същият, за когото в приятелски разговор с Борисов бившият градски прокурор Николай Кокинов призна: „Ти си го избра”). Този модел, предложен от Цацаров, с нищо не се различава от опитите през последните години да бъдат структурирани различни антикорупционни звена в прокуратурата, чиито постижения така и не станаха обществено достояние.

 

За политическата воля за борба с корупцията е достатъчно да се припомни, че предложението на Цацаров е прието на фона на очевидното нежелание на ръководената от него прокуратурата да разследва най-емблематичния пример за начина, по който функционират неясните за обществото властови механизми и създаването на сенчести олигарси с публични средства.

 

Галина Гиргинова

judicialreports.bg (Съдебни репортажи)

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. „Булгартабак“ - триумвират* между Пеевски, Борисов и Доган? 42| 16654 |17.02.2015 . Свободното слово между #КОЙ и "Америка за България" 26| 8675 |20.01.2015 . За връзката между отказа на прокуратурата да преследва Пеевски и скоропостижното решение на ВАС 42| 10733 |14.01.2015 . И какво като дойдат танковете? Вече идваха... 31| 10105 |27.11.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах