Сряда, 21 Ноември 2018, 00:07
Frognews
36| 5578 |05.06.2008

От любов към Русия някои объркаха Google с „Тройной"

.
Любовта ни към Русия понякога не я лови дори страстомера от времето на соца. Спомнете си какви знойни целувки си лепяха Тодор Живков и Леонид Брежнев! Постигнатият от тях „ефект на вендузата" и до днес е мечта за всеки гей.
Делото на Живков и Брежнев обаче е живо и днес. Ето например днес президентът Първанов наградил руски военни. Споко, не са от щаба на маршал Толбухин, а са помагали едно наше момче да излети в Космоса. Няма лошо, но не ги ли наградиха още тогава? От какъв зор се прави дубъл 20 години по-късно?

Мъжките чувства не подминаха и Бойко Борисов. За обявените от него дни на Москва в София, тук пристигна колегата му Лужков. Двамата направиха съдържателни фотосесии в кокетната ни столица.

Но и това не е всичко. 2008 година бе обявена за година на Русия в България. В паметта ни завинаги са се врязали влажните погледи на нашите първи партийни и държавни ръководители, когато посрещаха Владимир Путин през пролетта. А той не дойде сам, с него пристигна и Йосиф Кобзон, който пя пак онези песни, пак в НДК...

Да не забравя да спомена и за Месеца на руската култура. Как трогателно се редуваха песни с водка, пляски с водка, театро с водка, медали с водка и так дальше. Някои участници в братските срещи на дружбата още не са излезли от махмурлука. А може и така да си изглеждат, де да знам...

Преди да дойде Путин, руският посланик Потапов на свой ред раздаде цяла партида ордени и медали на български партийни функционери и бизнесмени с принос към руската държава. Какъв точно е този принос - те си знаят. На нас ни стига и сериала за Фандорин по БНТ.

Помните ли думите на Георги Димитров, че дружбата със Съветския съюз е като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество. Прав излезе. Сегашните му наследници по партийна линия го допълниха с газа. Така изразът стана „слънцето, въздуха, водата и газа". Понимаете?

Като гледам колко много някои наши издигнали се сънародници колко много обичат Русия, се чувствам малко гузен, че не споделям чувствата им всекидневно. А и се питам, като дават цялото си сърце на Москва, какво дават на своя народ? Но това очевидно е въпрос от анатомията, който не е много подходящ за подобно писание.

t_jivkov.jpgЧувствам се и леко раздвоен. От година и нещо сме част от семейството ЕС, а преди това ни взеха и в НАТО. Защо обаче не сме имали още седмица или месец на Брюксел? Дантели, шоколади, малко пиво - няма да е лошо. Не си спомням също кметовете на Лондон, Париж, Рим или Виена да са участвали във фотосесии из софийските сокаци. Нямаме и планиран и месец на италианската култура. Не че италианците имат кой знае какво да покажат, но все някоя картина ще идкопаят, а може и Челентано да изкара някое парче в шоуто на Азис, защо не? При Азис какви хора ходят, че Челентано ли...

А какво ще кажете за година на САЩ у нас? Не е имало такава досега. А на Германия? Представете си едни пъстри бирени фестове, изпускащи ароматен дим барбекюта със сочни бифтеци на тях, или цвърчащи вурстчета след концерт на Вагнер, например. Може и седмица на Чехия да спретнем: Дворжак и пиво с ром - пак става. След това фестивал на Полша. Ама наистина, защо никой не предлага нещо подобно?

Не ме разбирайте криво - нямам нищо против Русия и руснаците. Напротив. Но не ми харесва всеки ден наши ръководители да прегръщат пламенно руски ръководители. Дето се вика, от кумова срама някакво разнообразие трябва да се въведе. На моменти това, което се показва като отношения е по-близо до половия акт, отколкото до приятелско ръкостискане. За такава преданост не уважават никъде по света. Способността ни, нашата и на руснаците, да прекаляваме с чувствата до осиране, сигурно е част от славянската душевност, но не най-добрата й част. Гледката отдавна не е екзотична и няма как останалия свят да оцени високо участието ни в нея. Защото е очевидно, че зад мокрите поцелуи се крият неестетични сделки за милиони и някакви други сметки. На нас обаче ни пробутва освежаване с „Тройной", разчитайки на историческите ни комплекси. Не нам, не нам... Google ни е по-ценен.

 

Огнян Стефанов

 

Текст към снимка: Тодор Живков не е пушил, но на своя по-голям "брат" Леонид Брежнев не е могъл да откаже една цигара.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Лупи и компания заслужават здрав ритник по задника 18| 5838 |03.06.2008 . Време е да качим Б. Борисов на трамвай или в краен случай на маршрутка 80| 5736 |27.05.2008 . Наградите „Черноризец Храбър" - триумф на лицемерието 34| 5667 |26.05.2008 . Оперативно - историческа среща на четирима мъже с медии в Мадрид 49| 5006 |19.05.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах