Сряда, 14 Ноември 2018, 05:17
Frognews
30| 11782 |12.05.2015

Македонската Шашма 2015

.
протестите в Македония тепърва започват, твърдят анализатори
„Работите на Балканите винаги стават по трудния начин”, "„Никой няма сила да победи македонизма, но той самият е тръгнал към собственото си погубване.”
Тези думи са изстрадана диагноза. Каза ги преди доста години за Фрогнюз един от най-талантливите съвременни писатели от Македония Младен Сърбиновски...

За трети пореден път от 2001 г. насам Македония се разтресе. Скандалът започна със СРС-гейт - извадените на бял свят разпечатки показаха серия чудовищно подслушвание от страна на управляващите - двайсет хиляди граждани, политици, съдии, полицаи, религиозни лидери, над 100 журналисти...говори се за подслушване и на българския посланик, което не би учудило никого, и т.н., и т.н.

 

Политическата криза се завихри като кълбовидна мълния с подобаваща балканска пушилка от сочни псувни, записани на изтеклите файлове, гражданите излязоха на протести, вдигнаха се дори и най-мирните досега градчета, но изведнъж фокусът се измести по посока на въоръжената група, елиминирана в Куманово. Оказа се, че тя планирала много нападения в Македония с цел дестабилизиране на страната. Управляващите се активизираха, президентът прекъсна визитата си в Русия, беше свикан Съвета за национална сигурност. Направи се и уговорката, че групата не била подкрепяна от местното албанско малцинство. Въпреки това обаче албанските политически лидери в Македония не участваха Съвета за национална сигурност, свикан от Георге Иванов по повод двудневните сражения в Куманово между полицаи и терористи. Прокаднаха се слухове и съмнения за някакви сценарни действия, целящи да отклонят вниманието от скопския СРС-гейт. Започва опасно, много опасно заиграване с огъня…

 

Разбира се, едва ли има нужда някой да бъде убеждаван и в ролята на албанския фактор в Македония, който крие много сериозни рискове за стабилността не просто в региона, но на Балканите въобще. „Бурето с барут” не е обикновена метафора, когато става дума за сложните отношения между албанци и македонци.

Спомняте ли си, впрочем как високопоставен македонски политик преди години предупреди, че не е изключено един ден югозападна съседка на България да се окаже Конфедерация с изразителен албански компонент.

 

В този смисъл пресните събития в Куманово не бива да се разглеждат просто като собственомакедонски, те са ходене по много тънък лед и крият взривоопасни рискове. Както и напомнят на римейк от събитията през 2001 година, само че не безобиден, а напълно в духа на печално известната по нашите ширини „Македонска кървава сватба” („Македонската кървава сватба” е пиеса  от 1900 г. на българския драматург Войдан Чернодрински, използвана и като основа от маестро Георги Атанасов за операта „Цвета” - б. ред.)  По-паметливите си спомнят и друга взривоопасна история, която се случи в по-близката 2012 г. Тогава четири момчета на възраст от 18 до 20 години и по-възрастен мъж бяха намерени убити край Железарското езеро в село Смилковци край Скопие. Всичките - с рани от огнестрелно оръжие. Напрежението се изостри почти до точката на кипене, а в своя редакционна статия македонският „Дневник” храбро беше възкликнал: Никој нема да нè натера да живееме во страв (Никой няма да ни накара да живеем в страх)и припомни реакцията на американския президент Джордж Буш след атентатите на 11 септември 2001 г., който беше отправил аналогично послание: „На никого няма да позволим да промени нашият начин на живот”. Факт е, че македонците имат пълна шестица по грандоманщина и величави сравнения. Само че приликите между македонци и американци започнаха и завършиха тук.

 

За разлика от многонационалните САЩ демографски двумилионната Македония (с 1/3 албански елемент) географски се намира на Балканите и политически граничи с Албания. Отделно от това има своите стотици вътрешни граници с македонските албанци. Почти във всеки град и във всяко село на някогашната Сръбска Вардарска Бановина, впоследствие Съюзна Р Македония, а понастоящем БЮРМ, албанският компонент е изразителен. И то не просто като присъствие, но и като претенции за пряко участие във властта – централна и местна. Нещо повече – отдавна исканията на македонските албанци са за федерализация на Македония по примера на Белгия и на Швейцария.

 

Поддръжници на тази идея са лидери на Сдружението на бившите бойци от Армията за национално освобождение (АНО), самите бойци, политически затворници албанци, студенти от Тетовския и други университети. Разбира се, дипломатично се артикулира, че подобна промяна на конституцията те биха искали да постигнат не по пътя на войната, а чрез мирни дебати. Засега! Само че в Македония пушките гръмват твърде лесно. Рекламният клип за македонската наденица и слоганът „ке умрем за нея” никак не е преувеличен. А ако някой е допускал, че бурето с барут е обезопасено посредством Охридския договор отпреди 14 години, значи е голям мечтател.

 

Все по-явно албанското население задава ритъма на Македония. Изкушените от темата вероятно помнят как преди няколко години Али Ахмети, лидер на ДСИ в Македония, произнесе знаменателна реч по време на честването на националния празник на Албания в гостиварското село Градец. „Това е наша страна, която никому няма да отстъпим. Това е век на албанците и сега е моментът, когато трябва да използваме възможностите”, дословно каза Ахмети, който е една от най-противоречивите личности в съвременната македонска държава, но пък беше коалиционен партньор на много македонски правителства. Не би и могло да бъде другояче, като се има предвид фактът, че съвременните албанци заемат компактна територия в няколко държави – Албания, Косово, Македония, Черна гора, Гърция и Южна Италия. Експертите смятат, че скоро албанците ще станат най-многобройният народ на Балканите въобще.

 

Впрочем албанска национална доктрина от 1998 г., потвърдена с меморандум на Албанската академия на науките от март 2001 г., открито провъзгласява, че цялата територия на Р. Македония на запад от р. Вардар принадлежи на албанците, а Скопие трябва да стане главен град на независимо Косово. Отдавна е ясно, че етническият баланс в Р Македония е на­рушен, вследствие на механичния прираст на албан­ското население, дължащ се на имиграцията на косовски албанци и високата раждаемост и че ще про­дължи да се променя в полза на албанския етнос през следващите години, за което преди доста време беше предупредил експремиерът Любчо Георгиевски. Албанците се превръщат в престижен национален код до такава степен, че голяма част от циганското население в Македония в последно време предпочита да се самопровъзгласява за албанско. Това впрочем да ви прилича на нещо познато от нашата политическа реалност?

 

Прилики има, да, но отликите са по-сериозни. България е член на ЕС и НАТО, Западните Балкани, къде повече, къде по-малко искрено, също гледат в тази посока. Самият ЕС под предлог, че има още много работа в региона, не бърза с преговорите, още повече с членството им. От една страна – с пълно основание. От друга обаче Брюксел като че ли не иска или не може да си даде сметка, че унаследеният болшевишки фанатизъм в Р Македония е по-страшен и от проказа – той е обхванал до последната клетка всяка една сфера, коминтерновският манталитет и всепоглъщата югоносталгия са като хидра с девет глави, които тровят методично и повсеместно цялото общество, в т.ч. и македонските албанци, които по правило се радикализират ответно.

 

Писателят Младен Сърбиновски отдавна е напипал онова, което предстои рано или късно да се случи в цяла Македония. В неговото родно място Вруток, Гостиварско днес албанският елемент е взел връх над старото местно население и е повсеместен. „Ако Охрид е снимка на онова, което сме били, а Скопие на това, което искаме да бъдем, Гостивар е примерът за онова, което ще стане от нас”, пише Сърбиновски, без претенциите да звучи като нов пророк.

 

Но и анализаторите за пръв път са вкупом единодушни, че Македония е застанала до пропастта и полезните ходове са крайно ограничени. Затова ето пак визията на  Сърбиновски, съвсем ясно и кратко: „Никой няма сила да победи македонизма, но той самият е тръгнал към собственото си погубване.”

 

Ана Кочева

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Върнах се в България - отново мутри и измислени герои 199| 114219 |11.05.2015 . Сраженията в Куманово - версии и фотодокументи 16| 8391 |10.05.2015 . „Тъстът“ на Пеевски изтеглил парите си от КТБ седмица преди затварянето на банката 39| 13078 |08.05.2015 . Бг баловете–звезден спомен или кючек/балдър резил 59| 21935 |07.05.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах