Вторник, 18 Септември 2018, 20:57
Frognews
34| 11192 |05.05.2009

Макс и Мориц на кайма, СДС на система

.
Макс и Мориц
Десницата има нужда от последен шанс, а не от съчувствие тип ВИП Брадър

Това, че Пламеновците – Юруков и Радонов – са аут от СДС е повече от логично. Какво трябваше да стори Мартин Димитров след като тия двамата му измъкват партията под носа. Регистрират я нелегално да ходи сама на избори, когато СДС и  ДСБ узряха за коалиция. Какво трябваше да направи този хванат на тясно човек?  Да ги помоли за милост? Да им дръпне едно евангелистко конско, според религиозната си принадлежност? И пак в унисон с нея да им се примоли: „Ела, Вълчо, изяж ме”?

Ако се беше показал мекушав и отстъпчив, това наистина щеше да е неговият край. Той щеше да настъпи още преди Мартин да се е доизлюпил от черупките си на кабинетен учен и от сянката на Костов. И със сигурност, преди да е заякнал в ролята си на нов тип лидер, призван да лекува СДС от моралната му анемия, от клиентелистките му метастази и от идейната му недостатъчност.

Някои припознаха в погромаджиите Юруков и Радонов гамените Макс и Мориц заради тяхната бруталност. Радваха се заради изключването им. Все едно, че ги пуснаха в зърномелачката, както се случи на прототипите им от доста садистичната поема на Вилхелм Буш. Но иначе от СДС нямаше да остане нищо. Не че сега е останало много. А и бившият главен секретар размахва устава като бухалка и плаши, че изхвърлянето му е незаконно. 

Все пак не приляга на партийно ръководство, уж нахъсено да бие ДПС и БСП на изборите, да се остави да бъде изиграно като в басня от Лафонтен. Бедното агънце, измамено от нахален вълк с вечно зяпналата уста на Юруков /сякаш сам се чуди докъде успя да стигне/. Но с апаратната захапка на Радонов.

Тия двамата наистина действаха като политически мутри. Показаха си нрава на добре облечени бизнесмени, перящи съмнителни интереси в СДС. Така и нахлуха преди две години на „Раковски” 134.

Печалното е, че това изобщо можа да се случи. По сините върхове още тогава всички бяха в час със спорните, чак скандални репутации  на Макс - Юруков, и на Мориц - Радонов.

Но вместо да си рискуват уюта, един куп знакови за седесарите лица си затраяха /Надежда Михайлова/. Или се ошумольосаха /Филип Димитров, Петър Стоянов/. Или окончателно се пренастроиха на бизнес-вълна в политиката /Иван Колчаков, примерно/.

Мартин Димитров се скатаваше из парламентите в Брюксел и в София. Част от сегашното му ръководство тогава разумно зачака своя час на гюме. Христо Бисеров, патронът на операцията по превземането на синята крепост от неговите хора сигурно е докладвал на Доган, че задачата е изпълнена. И трябва да се пийне по този хубав повод.

Синият шаман и рокер Дайнов избърза да се изкаже оптимистично, че Юруков отговарял на фото-робота, съчинен от него. Препоръчителният лидер бил около 40-годишен, млад, красив и предприемчив. Синята кауза вече се нуждаела от прагматизъм, а не от площадни влъхви и морални пророци. Поне 100 000 работодатели щели да се въодушевят от пробива на свой колега в политиката и да го подкрепят.

И прочее свободни съчинения, докато не се стигна до конфузи, които накараха и Дайнов да обърне палачинката. Сред най-големите гафове беше не толкова докладът от НАП за данъчни далавери на Юруков. Нито дори, че излезе на яве слухтенето на кафеения бос за службите. Публиката съзря зад пускането на компроматите във вентилатора ехидната муцуна на властта.

Най-грозно гръмна обачее персоналното изхвърляне на Юруков с призива му за неплащане на данъци в знак на протест срещу икономическата политика на Станишев. В отговор на тази откровено анархистка глупост друг син политолог /Аврамов/ призова авторът й да бъде провесен с главата надолу от последния етаж на „Раковски” 134. За мирогледна измяна.

Но това е начинът, по който мафията постъпва с предателите. Затова у публиката пак бликна гадното усещане, че СДС, а и цялата десница са заразени с мафиотски вирус. Вирусът на тъмните зависимости, все едно дали от бившата ДС или от някоя нейна днешна групировка Този подъл вирус съсипа и малкото шансове за здраво синьо лидерство.

В тази ситуация избирането на апаратно непорочния и чист откъм корупция Мартин беше порив за реанимация на СДС. За нещастие, осуетяването й се оказа фасулски лесно от процедурна гледна точка.

Един вид, пускаш по вените на болния да тече живителна течност. Докато той бавно се връща в съзнание, влиза някакъв мародер, преоблечен като лекар и прерязва тръбите на системата. Като го спипат, се оправдава, че иглите били забити малко накриво.

Горе-долу такъв филм на ужасите се разигра около криминалната регистрация на СДС за изборите от Юруков и Радонов.
ЦИК се направи на ударена и прие един подривен акт за юридически редовен. През това време пък съдът се престори на трибунал. Завъртя узаконяването на Мартиновото лидерство в омагьосан кръг между съдилищата. Но всъщност застраши функционирането на самата партия с политизирания си, буквоедски подход.

Добре, че синьото ръководство все пак намери сили да изрита  нелоялните, макар и не точно според вписаните на книга правила.

Малко е тъжно разбира се, че аутодафето с изключването на бившия лидер и на бившия главен секретар приличаше на читалищно театро. Седесари се явиха с маски срещу свински грип, за да се разграничат от „свинщините” на Юруков и Радонов.

Гледката беше по-скоро смехотворна, макар и в стила на медицинските сравнения и опасения за здравето на дясното. Неугледният декор на културния дом в „Красно село”, където обикновено се провеждат сините консилиуми, подсили усещането, че в СДС властва някаква поредна форма на политическото кукерство.

Това никак не подхожда на партия с 20 годишен опит и с реформаторска закваска. Тя все пак успя да оздрави България и да й влее европейско самочувствие. Да, направи го с грешки. Да, с компромиси и с отстъпления от помпозните харти на ценностите си. Но все пак репутацията й на солидна политическа структура остана дори след като от тялото й се отцепи ДСБ.

Сега целият цирк, сътворен от Юруков и Радонов, показа, че СДС е тотално омаломощен откъм интелектуален и личностен ресурс. Тъжното е, че и единият, и другият са ужасно скучни и безинтересни политически блъфьори. С каканизането си могат да успят и слон; С действията си успяха да отвратят дори публика, свикнала на политически нечистотии.

Но щом макар и за кратко седесарите ги привидяха като алтерантива на десния разпад, какво изобщо да мислим за кадровата цедка на десницата?! Явно, че отдавна е нагласена така, че да бракува ярките, нестандартни и горе-долу почтени личности. И никакви избирателни гимнастики и префернциални вотове не могат да оправят тази пагубна любов към партийните бройлери и послушници.
 
Показателен е самият факт, че СДС стана жертва на предизборни саботажи формално заради слабости в бумагите си. Същият устав, с който сега Юруков и Радонов днес разиграват цяла партия, е плод на късогледство и съглашателство с този документ 

Пак недоглеждания  на сините юристи бяха използвани като параван за съдебния произвол с отложената регистрация на Мартин Димитров за лидер. Щяха ли  ДПС и БСП да го поръчат и да го получат, ако професионалистите в синята централа си бяха свършили работата? И кой при това дередже може да е сигурен, че именно десните ще ни извадят от сегашните бъркотии и провали...

Това показва, че некомпетентността и безличието са взели връх на „Раковски” 134. Затова по-скоро будят състрадание, а не ентусиазъм видимо искрените опити на Мартин Димитров да рестартира синия проект. И заедно с ДСБ да потърси новата му цялост. Може би като  като изкупление за минали раздори. Или като последен влак към НС.

Партията, без която до скоро беше невъзможно да се правят политически сметки в България, сега е докарана до почти безпомощно състояние. Разбира се, не без собствените й усилия. И не без съдействието на зли роднини и още по-зли съседи по опиканите етажи на българската политика.

От къде да се вземе тази магическа енергия, която да извади електората от ступора и недоверието и да го тласне да се притече на помощ? На СДС, на ДСБ, на първородната  десница, изпаднала в неравностойно положение до там, че хладнокръвната Емел Етем да рони крокодилски сълзи над участта й?

Ей Богу, не знам. Знам само, че нямам предвид меркантилното съчувствие а ла ВИП Брадър. Нито отмъстителността а ла експерта Гамизов. Нито великодушието на Яне Янев към изгонените седесари и напусналите десебари. Нещо много лъха на сценарии от тук. 

Става дума за даване на последен шанс. Той изглежда тънък като косъм. Ужасното е, че именно на него се крепи това, което все още наричаме демокрация в България. Защото другото, към което драпат с всички сили ДПС и БСП, е толкова демокрация, колкото Тошко Славков да спечели ВИП Брадър и с хонорарите да си направи опозиционна партия.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Вампирски щения към Слънчев бряг 10| 7689 |30.04.2009 . Станишев и неговите двойници 51| 10099 |28.04.2009 . Дали АЕЦ се клати, щом Белене се тресе? 57| 5501 |26.04.2009 . Розова диктатура 50| 10104 |22.04.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах