Сряда, 21 Ноември 2018, 18:06
Frognews
55| 19974 |21.09.2009

Меглена Кунева в игра на прескочикобила между Борисов и Барозо

.
Меглена Кунева Източник: Вяра Йовева
Сайтът на Еврокомисията „Нюръп” от месеци се весели с триковете и напъните на бившата царистка да остане еврокомисар



Само за три месеца – от юли до септември – електронният седмичник на Европейската комисия „Нюръп” /www.neurpope.eu/ е посветил две статии на комбинациите на Меглена Кунева да остане еврокомисар чрез опит за натиск и внушения спрямо премиера Борисов. Двете публикации са в рубриката „Дневникът на Касандра” и не са подписани с друго име. Очевидно става дума за наблюдател и автор, използващ псевдоним и в час с политическото задкулисие и евроинтригантството и в София, и в Брюксел.

Мястото на тези текстове, навлизащи в жанра на политическия памфлет, не са за подценяване във влиятелно издание като „Нюръп”. Въпросът е защо българските медии и техните бизнес и политически наставници се заблудиха, че мнения, нелицеприятни за авторитета на България и на нейни представители в Европа ще останат скрити за тукашната публика. Каквито и усилия за контрол над интернет да положи кабинетът на Станишев и по-специално двамата му вътрешни министри Румен Петков и Михаил Миков, планираните юзди за щастие се провалиха.

За нещастие обаче, медийната ни среда е очевидно така подложена на политически диктат, че публикации в електронния вестник на Еврокомисията у нас официално се третират като дисидентски апокриф. Мълчаливата цензура над информация за това какво и как се коментира за България в Брюксел бе съпроводена с шумен пи ар в полза на самоотвержената Меглена  по вестниците и телевизиите.

По БНТ, изтляваща под шефската мъдрост на Уляна Пръмова, балдъза на еврокомисарката ни, беше излъчен онзи ден 30 минутен опус за подвизите на любезната евродама в отстояването на българската кауза пред Европа. Произведението беше издържано в характерния за Кунева тон на колежанска благовъзпитаност и обтекаемост, но с нотки на сърцераздирателност заради надвисналия дамоклев меч на несправедливото отстраняване от престижната позиция в ЕК. Тайнствената коментаторка от "Нюръп" обаче окачествява мястото на комисар по потреблението като не ообено висока топка.
.
В контекста на откровенията на Касандра  това е сигнал, че зад благодушието, с което бившата царска фаворитка Кунева омайва местните избиратели, се крият сериозни интереси. За сега обаче те са по-анонимни и от самата авторка на статиите. Това в политически план е доста по-тревожно от която и да било литературна мистификация. Защото образът на благата и безкористна Кунева, който тукашните медии упорито налагат, не се връзва с хватките за политическото й оцеляване, описани от „Нюръп”.

Те обаче обясняват подтекста на аргументите, с които Борисов открито отхвърли кандидатурата й за български еврокомисар втори мандат. Ако някой е забравил, той я упрекна, че умишлено е премълчавала пред ЕК последиците от катастрофалното управление и далаверите на кабинета „Станишев”. В отговор Кунева се позова на еврокомисарската си „клетва”. Тя й повелявала да поставя интересите на Европа над тези на България и да показва безпристрастност на поста си.

Сама по себе си това е опашата лъжа, която сериозно разклаща алтруистичната поза на Кунева. Но тя също остана без последствия в публичността ни. В т.нар. си „клетва” членовете на Еврокомисията не се отказват да бранят интересите на своите държави. Тъкмо обратното е и за това говори конкуренцията между страните-членки при номинирането на техни кандидати за членове на ЕК. Те обаче поемат обет да не изкористяват отстояването на националните си приоритети за сметка на Европейския съюз.

Вместо дължимото опровержение за този словесен балон обаче, бе разтръбена декларация от името на изпадналия в анорексия бивш политически колос НДСВ. Кунева била не партиен, а национален капитал, твърдяха в стила на Шипченската епопея загубилите изборното сражение царисти. Такава настойчивост е безпрецедентна на фона на твърдите изявления от страна на новото правителство, с които то обоснова намерението си да предложи нов човек за български еврокомисар.

За да хвърлим светлина поне върху част от проявите и причините за подобна политическа агресивност, Фрогнюз публикува микс от двата текста в „Нюръп”.


Из „Дневника на Касандра”


Меглена Кунева, българският еврокомисар, отговорен за потреблението е вероятно най-податливият на обработка член на комисията „Барозо”. Според тукашните проучвания тя е напълно хрисима. Но не е така според сведенията, идващи от България. Меглена Кунева беше назначена за комисар по защитата на потребителите след сериозна „препоръка” от тогавшания комисар по правосъдието и сигурността Франко Фратини и комисаря по разширяването Оли Рен.

На 7 юни Меглена Кунева беше избрана за член на европарламента от името на НДСВ, партията на предишния премиер и предишен цар на България Симеон Сакскобургготски.

Само няколко дни след това събитие Кунева обяви, че се отказва от мястото си в Европарламента и ще остане еврокомисар до края на октомври, когато свършва мандатът на комисията „Барозо”. По технически причини мандатът може да бъде удължен с още два месеца, ако Лисабонският договор евентуално бъде приет и влезе в сила от януари 2010 г.

Преди решението на Кунева новоизбраният премиер Борисов открито заяви, че тя е избрала да стане член на европарламента от друга партия и че той ще предложи свое назначение за комисар, когато му дойде времето.

Твърди се, че преди това шефът на ЕК Жозе Барозо бил позвънил на Борисов по телефона, за да му честити изключителната изборна победа. След като похвалил Кунева, Барозо помолил мандатът й да бъде подновен. Борисов отговорил, че Кунева е предпочела да стане евродепутат и обявил неофициално името на новия български комисар, друга млада жена с по-добър бекграунд и, както се говори, с по-добра политическа квалификация.
Брюкселският фронт за Кунева обаче не се отказа от начинанието си. Според източници от София комисарят Жак Баро също опитал да окаже натиск върху Борисов, но без резултат.

Брюкселските кръгове очевидно не познават личността на Борисов. Те обявиха, че Кунева е била предложена от нейните „брюкселски приятели” да остане комисар, губейки мястото си в Европарламента. Явно са разчитали, че във времето до октомври, когато новият комисар трябва официално да бъде номиниран, политическата репутация на Бойко Борисов ще отслабне, „розовият период” на новото правителство ще е кратък, проблемите на страната ще се увеличат, а Кунева ще съумее да направи политически скок от НДСВ в партията на Борисов ГЕРБ. Тогава Комисията би могла да изнудва България с прекратяване на плащанията, използвайки като политически инструмент ОЛАФ, службата за борба с измамите.

Разбира се,брюкселските „приятели” на Кунева са пропуснали поне две неща в разсъжденията си, когато са я убеждавали да рискува и да се откаже от мястото си в Европарламента. Във времена на политическо непостоянство като нашето застъпниците й не са допускали, че могат да сбъркат дори, ако в собствените й планове нещо се обърка.

Двата пропускя в тези изчисления обаче се наричат Бойко Борисов и Франц-Херман Брунер. Гордостта и силният характер на първия не са дали на никого до сега шанса да си мисли, че той отстъпва пред натиск и изнудване. А генералният директор на ОЛАФ е известен с почтеността си германец, който принципно и с картезианска логика служи на европейската кауза.

Миглена Кунева обаче продължи да хвърля усилия, за да докаже, че може да маневрира с големите момчета. Но показва точно обратното.

Тя знаеше, че отказвайки се от Европарламента може да загуби работата си, защото партията й загуби изборите. Но все още се бори да я запази, използвайки всички подли трикове, които е научила в София и в Брюксел.

Въпреки, че българският вицепремиер Цветан Цветанов обяви, че тя няма да се върне в Брюксел, все още има място за шаване, а Кунева е показала способността си да оцелява. Досегашната й кариера е брилянтна. Тя не е била прекъсната или забавена от структурните промени, случили се в Европа след падането на комунистическите режими. Започнала като младши научен сътрудник в Института по право къч последния комунистически лидер Тодор Живков, Кунева се омъжва за финансиста Андрей Пръмов, син на един от най-влиятелните секретари на ЦК на БКП. По този начин тя става член на висшия ешелон на комунистическата номенклатура. В това си качество Кунева влиза в правния отдел на Министерския съвет. След края на комунизма в България през 1989 г. тя „скача” от номенклатурните редици в нов дневен ред, докато намира начин да се присъедини към свитата на цар Симеон. Тя беше избрана за народен представител от неговата партия НДСВ и известно време беше министър по европейските въпроси.

Кунева беше посочена за български еврокомисал от премиера на социалистите Сергей Станишев с надеждата, че връзките й и познанията й за европейските дела ще помогнат на страната да преодолее затрудненията си с Брюксел. Но след като си осигури назначението, Кунева напълно забрави ангажиментите си към Станишев. България бе подложена на твърде тежко отношение от страна на Еврокомисията, включително и на замразяване на европейските плащания.

Това обяснява защо Кунева и Станишев не са си говорили през последните две години и нещо. Обяснява и защо един от еврокомисарите бил казал на бившия премиер: „Ние имаме комисар от България, но не и български комисар.”

Осведомените помнят обаче, че отделно от натиска на Симеон Сакскобургготски, Станишев беше помолен от двама членове на ЕК – италианеца Франко Фратини и финландеца Оли Рен – да номинира Кунева. В стремежа си да повтори мандата си, тя сега се заиграва с нови приятели и употребява същите аргументи за незаменимостта си на този пост.

Говори се, че в замяна на ново назначение е обещала на Борисов да си затвори очите, когато й се наложи да отсъди дали правителството му се е замесило в корупция и лоши практики. Самата Кунева индиректно намекна за това в свои изявления пред българската преса.

Но този подход вероятно ще се окаже твърде контрапродуктивен, защото Борисов не се моли за толерантност пред ЕК. Той настоява да се сложи край на маргинализацията на страната, тя да получи роля при вземането на общоевропейските решения и пост, по-значим от Комисията за защита на потребителите. Самият той има самочувствието на човек със сериозен принос в приемането на България за европейска членка. В качеството си на бивш главен секретар на МВР, само за няколко месеца Борисов успя да бръкне надълбоко в организираната престъпност и то напук на пречките от страна на различни политици.

Сега Кунева се опитва да се домогне до дясноцентристката Европейска народна партия, въпреки, че получи подкрепа от либералите и техния лидер Гай Вреховщат.

За да демонстрира преориентацията си, тя наскоро взе участие в представянето на новата книга на Вилфред Мартенс, председателя на ЕНП, в Брюксел. Ще й се наложи обаче да преодолее две основни препятствия. Първото е, да получи номинация от страна на премиера Борисов, ако той все пак се поддава на натиск. Второто е назначението й да бъде одобрено от Европарламента. Но това може да се окаже невъзможна мисия, защото тя се отказа от евродепутатството само, за да остане комисар за няколко месеца. Назначението й си остава твърде съмнително независимо от пламенните й изявления пред българските медии и особено, ако европейските експерти по право ги прочетат.

Ако Борисов все пак я предложи, а парламентът отхвърли номинацията й, проблемът вече няма да е неин, а негов. Ще се изложи той, а не тя и ще бъде принуден да предложи нов комисар, дори и да не го е искал.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Как Първанов се изстреля на заметеното от Кунева 65| 9664 |04.12.2008 . Не е имало баташко клане. Ако някой каже нещо подобно на САЩ, войната в Ирак ще му се стори игра 0| 11360 |24.04.2007 . Интернет от БТК? Все едно да играеш важен мач с Никито Михайлов на вратата 1| 5021 |04.04.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах