Вторник, 25 Септември 2018, 22:24
Frognews
39| 16743 |06.04.2014

Мумията на Вожда оживява... Решавайте

.
Мумията на Георги Димитров
Лутането продължава. Така руски медии описват положението в България в навечерието на изборите за Европарламент на 25 май. Те цитират и социологическо проучване на Хана Аренд сред млади българи, което показва сензационен резулат: 18% о анкетираните заявили, че искат да живеят при социализма. Това са хора, които не знаят какъв е бил животът по онова време, но смятат, че при управлението на Тодор Живков и помоща на Съветския съюз икономиката се е развивала по-добре и животът е бил по-лесен.
Само 31 на сто от младежите са предпочели животът в условията на демокрация. 22 на сто пък са готови веднага да напуснат България и да заживеят другаде. 41% са на мнение, че забогателите по време на прехода, са го постигнали с незаконни средства.

Анализатори смятат, че масовото експониране на новината за намерения саркофаг на "вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров показва носталгични чувства по отминалите времена на социализма.

Българският упадък е забележителен със своята последователност и абсурдност. Светът върви напред. България е член на ЕС, най-мощната икономически организация на държави в света. Демокрацията се усъвършенства, а ние гледаме назад, към отдавна отречени времена и нрави. Интересува ни саркофагът на Георги Димитров, а не възможностите за развитие на тази страна.

 

Саркофагът, в който години наред на показ лежеше балсамираното тяло на Георги Димитров, сега лежи в пункт за вторични суровини. Комунистическият вожд умира на 2 юли 1949 г. в санаториум край Москва, където се е лекувал четири месеца от сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза и диабет.
Има съмнения, че Димитров е отровен. Като мотив някои съветски изследователи посочват неодобрените от Москва контакти между Георги Димитров и югославския лидер Тито, който по това време вече е ненавиждан от Сталин.
За да съхранява балсамираното тяло на Димитров, на 3 юли 1949 г. Министерският съвет взима решение да се построи мавзолей.
Той е издигнат за рекордните шест дни, през което време тялото е превозено от Съветския съюз до София. Тялото на Георги Димитров е поставено в специално изработен саркофаг с армирани стъкла и представлява херметически затворена камера. В него се поддържала температура 17 градуса.
По протокол всяка чуждестранна делегация поднасяше венци пред саркофага, а на манифестациите партийно-държавното ръководство се подреждаше на трибуната на мавзолея.
Тялото на Георги Димитров беше извадено от мавзолея и погребано веднага след промяната от 1989 г.
На 2 юли 1999 г. мавзолеят бе взривен, като събарянето под ръководството на Евгений Бакърджиев, който беше министър на регионалното развитие в кабинета "Костов". Процедурата отне няколко дни, почти колкото и посторяването.

Балсамирането на човешко тяло е било известно от хилядолетия. До такова съхраняване в по-нови времена обаче прибягват комунистически партии в неразвити страни. Ленин, Сталин, Хо Ши Мин, Агустино Нето и президентът на Кооперативна република Гвиана. Последният е балсамиран в Съветския съюз и след това пренесен в родината си, но поради липса на пари за  мавзолей  е сложен в специална гробница. Днес за показване са останали само телата на Ленин и Хо Ши Мин. Тялото на Агостино Нето също може да се види, но то се съхранява в специална стая на президентския дворец в  столицата Лагос.   
Веднага след смъртта му Ленин  е погребан. 3-4 месеца по-късно партията решава да се изрови тялото и да се балсамира. Това е една от причините за недотам доброто му състояние. Несъвършена е била и техниката за съхраняване, а поради неподходящо осветление по откритите части на трупа се наблюдават леки обгаряния. 
Този недостатък е избегнат в саркофага на Димитров. Източниците на светлина са били разположени встрани от него. Самите лъчи се транспортират до тавана му посредством световоди. Там с помощта на специални филтри и оптична техника се разпръскват. Така топлината не достига до тялото. Доста хора смятаха, че то е мумия.  Подложено на  балсамация и съхранявано, без да бъде излагано на прякото въздействие на светлината, то  действително бе напарво вечно.

Но фиксирано така, че плътта да остане  малко по-твърда от тази на жив човек. Методът, разработен от руския професор Воробьов  и доразвит по-късно, е съвършен.  В лабораторията по регенерация в Москва се пазят около 40 трупа, балсамирани  при различни режими. В огромното й здание е разположено точно копие на траурната зала, саркофага и цялото оборудване на мавзолея, в който и до днес са изложени за поклонение тленните останки на Владимир Илич Ленин, вожда на Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г.  Само че вътре е изложен негов двойник. Двете тела се съхраняват като се следи за всяко отклонение. 
Председателят Мао Тзе Дун е балсамиран от американски екип.

Тялото на Димитров е аутопсирано от съветски специалисти. Там е извършена и временна балсамация, за да бъде то транспортирано до София. При тази процедура най-напред се изваждат вътрешните органи, след което по специална методика - смяна на различни разтвори - трупът се фиксира за дългосрочно съхранение. След пристигането на тленните останки на Димитров в София те са внесени в Мавзолея, но през нощта извадено и отнесено в  къща на ул. “Шипка” в София. Там екип от руски лекари извършва и последващата балсамация. Мавзолеят е открит за посещения едва през декември 1949 -а. Самият той е  твърде сложно инженерно съоръжение с подземие, заето предимно от климатични инсталации, поддържащи определена температура. През 1974 - 1975 година Мавзолеят е основно ремонтиран. Подменена е и климатичната инсталация с нова и по-съвършена. 
Съветският екип, занимавал се с поддръжката на тялото, остава в България до 1955 година, когато грижите по него са предоставени на български лекари. 

Технологията е следната: след като се извадят вътрешностите, тялото се перфузира с течност, съдържаща различни концентрации вода, спирт и други съставки. След това се поставя във вана с балсамационен разтвор, където престоява в зависимост от желанието за далготрайност на балсамацията. 
Често се говореше за така наречените ремонти на мавзолея, които се правеха през година и половина. Всъщност това не бе ремонт, а времето, необходимо за профилактика на техниката, която  поддържаше тялото.Процедурата включвала пълното му разсъбличане  и поставяне във вана с балсамационен разтвор.Там то престоява около месец.  Ваните са големи, стъклени и подвижни - на колела. Побират около 300 литра течност. Първоначално те са от лято стъкло, изработени в Съветския съюз. По-късно обаче майсторът, който ги е правил, починал и технологията се загубила. Произведените в България вани са с рамки от титан, придържащи стени от дебело плоско стъкло. Телесните кухини на трупа са били запълнени с тампони от марля, напоени също с балсамационен  разтвор. За да бъдат те подменени тялото е било разшивано и след необходимите процедури отново затваряно. Запазила в достатъчна степен елестичността си тъканта  не се е разкъсвала при тази повтаряща се манипулация. При всяка ребалсамация от областта на корема са били отрязвани малки парченца мускул и кожа, подлагани  на наблюдения, но отклонения не са установени.
След всяка ребалсамация е била изследвана и  течността, в която е престояло тялото, за да се провери дали няма разпад или някакви биохимични отклонения. Два пъти седмично тялото е било сваляно в лабораторията, за да бъдат овлажнени откритите му части. Те са съхнели, изложени на въздушно и светлинно въздействие.
В саркофага се е поддържала  температура 17 градуса с отклонение плюс - минус половин градус. Тази точно балансирана температура се е постигала с помощта на електронно следена климатична инсталация (съветско производство) на твърде високо технологично ниво. Точно над главата на Димитров в капака на саркофага е било монтиран специален уред, наречен “Фотон”. С помощта на инфрачервени лъчи той е  следял от разстояние температурата в една точка от темето на трупа.

Административно мавзолеят бе подчинен на УБО (днес НСО) 
и всички от персонала, зает с поддръжката му, били военизирани. С постановление на Министерския съвет от 17 юли 1990 г. е взето решение за погребване на Георги Димитров. Това става в талашитен сандък и откаран с бикробус на гробищата късно през нощта.

Така завършва одисеята с тялото на Вожда.

Дес се чуват отново въздишки по него и времената на социализма.

Щеше ли да ги има, ако 2 млн свестни българи се бяха върнали или не бяха заминали? Ако приватизацията не бе толкова бандитска, а прозрачна. Ако работеха правоохранителната и правораздавателната система. Ако корупцията бе наполовина по-малко. Ако мафията не бе се прегърнала с политиката. Ако неграмотните бяха наполовина. Ако циганите наистина искаха работа и образование, а не социални помощи. Ако богатите бяха положителен, а не отрицателен пример.

Щеше ли някой да иска социализма тогава?

Не. Защото хората щяха да живеят нормално в нормална държава. И това ще стане някой ден, макар и не скоро. Другото е перверзна носталгия по мумии, лицемерие и привидно благополучие.

 

Фрог нюз

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Изворът на омразата. Журналисти и гробари... 41| 13386 |03.04.2014 . Едно доста особено гръцко мнение за Сорос 21| 14489 |30.03.2014 . Смъртта на сина на Добри Джуров през 1972 г. – какво разкриват архивите на ВКР 68| 55682 |24.03.2014 . Скрита педофилия или малки сладки красавици в шоу 58| 17838 |24.03.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах