Сряда, 14 Ноември 2018, 13:28
Frognews
20| 12228 |29.04.2018

Розов облак се киска зловещо над българското гробище

.
Влюбена до безпаметство в себе си, властта се откъсна от земята и полетя в розовия облак на преяждането. Дразнещите гласове на гражданите, тези черни, досадни гарвани, се чуваха все по-далеч – някъде долу. В тъмнината на околовръстния, където се предлага платена малка радост за нагона.
Полицаи и прокурори опаковаха страната в усмирителна риза, за да лети розовия диктаторски табун безпроблемно. Прегракнаха гарваните, а върху пръстта закапаха сълзи, като едри капки преди буря…

 

***

Да ви се представя: Неприятно ми е – изнасилената ваша родина България. Можете да ми се изредите – вече съм захвърлена парцалена кукла до общински контейнер за боклук. Един повече вече е въпрос на статистика.

 

***

Облачето в розаво пътува към банковите сметки в чужбина. Полегнали в него се уригват и подпръдват радостно три розови туловища. Флигорната Цвитануф върши своята словесна партия за политически инструмент.

 

***

Долу някъде бащи се разплакват. Няма поезия, музикантите са се разбягали из МОЛ-овете, да харчат новите си големи заплати… Даде ги онзи, дето рече: Четири оркестъра, това ли работи БНР?

Не, бе, г-н премиер, тия са други. Разциврили са се някакви бащи. И майки. Държавата ги била изоставила. Искат да обявяват война. На кого? На институциите, - викат. И кряскат: Код „черен“ – България умира! Ама ние сме си живи и здрави, г-н Велик кормчия.





Хайде, бе, умира… Всякой писка и иска. Плащаме луди пари за реклама на успехите, не гледат ли?! Всичко върви по мед и масло - при Крум и Симеон така не е било. Мога и стихове да съчинявам ако се наложи. Цацаров, я дай тон за песен – ти си най-много на кяр – покурорите ти вилнеят като комбайни в чужда нива. Реколтата е богата.

 

***

Майки и бащи излизат на улицата. Искат адекватни закони. Искат държавата да не презира тях и децата им. Искат добър живот. Искат шанс за бъдещето си. Е, малко прекаляват. Един Кормчия за всичко.

 

***

Великият кормчия: Ама аз да не съм… Не мога да угаждам на всеки. Да не мислите, че е лесно да преобразиш що-годе нормална държава в ненормална?! Огромни усилия. И аз имам дете, внук, знам какво е. В същото време съм и гьонсурат – сиреч лицемер. Да си боклук, да мразиш народа си, да се ограждаш с други боклуци, да лъжеш на всяка крачка, да крадеш денонощно, да мачкаш недоволните – това го могат малцина. Аз, сухопътният офицер, човекът със шланга и униформа на латинодиктатор, съм избран от Съдбата. Колко нощи съм се въртял в леглото, броял съм парите в сакове на тъмно, репетирал съм да плача пред огледалото, а от огледалото ме гледа… моят образ и подобие. Не, не съм чел „Хамлет“. Обичам омлет.

Познахте ме по гласа?

 

***

Някъде долу шават недоволни фигури. Малките човечета не разбират голямата политика – не е лъжица за техните уста. Охлювчета с проблеми, тежат им черупките. Каканижат за справедливост и по-добър живот. Светът е широк – вървете, охлювчета скапани. Ето на, Волен отлетя за Крим. Попитал Великия кормчия и той махнал величествено с ръка по телефона. Прекрасно беше няколко дена без него, но се върна. Купил играчка за своето дете. Май била руска кола с волан за управление, но може и китайска играчка да е.

 

Волен е щастлив. Детето му е щастливо. Съпругата му и тя. Към тях строят е щедър. Мноооого щедър.

 

***

В низините угрижени до печал родители, се опитват да развалят настроението на нацията. Нация във възход и „златен век“. Нация разделена от пропаст. От едната страна розов възход и благополучие. От другата – някакви недоволни в лошо настроение. То бива, бива, ама взеха да прекаляват. Приискала им се справедливост и добър живот.  

 

***

Бащата на войника“ – грузински филм от 1965 г. Сцена в полуразрушена сграда в Берлин през май 1945 г. Бащата (Георгий Махарашвили) намира своя тежко ранен син (Годердзи Махарашвили) :

„Колко си пораснал, сине! Колко голям си станал! На майка ти какво да кажа?...“ Сцената завършва със смъртта на сина. Една трагедия по време на война.

Ние във война ли сме?

 



***

И лети, лети розовият облак, а до нас достигат звуци, сякаш сатаната пееше химна на злите сили, постигнали поредна победа. Цветът на позора е розово. Диктаторско розово.

Черното вече е цветът на протеста.

 

***

В Никарагуа народът се вдигна. Поведе го католичешката църква. Лозунгът е: "Справедливост и добър живот". Милиони настояват президентът Даниел Ортега да слезе от "розовия облак", да вземе със себе си и съпругата си. Не ги искат повече.

Преди десетина дни арменците направиха същото. Принудиха президента да подаде оставка.

Как става това по света, дори в Армения и Никарагуа?

Всеки ден у нас отбелязваме по 4-5 протеста. Протести в насипно състояние. На групи, рехави, безопасни. Хм.

 

***

На ход е президентът Радев. Гневните майки и бащи искат да се обърне към Народното събрание, да заработи то за адекватни закони. Силен призив, но със съмнителен резултат. Депутатите просто не искат. На тях им нареждат от розовия облак.

 

***

Майки и бащи излизат на 1 май, вторник, пред Народното събрание в 11,00 часа. Там, в подножието на онзи надпис „Съединението прави силата“, ще бъде обявена война на превзетата от мафията държава, както и код „черен“.

ДА ОТИДЕМ ВСИЧКИ ТАМ И ДА ГИ ПОДКРЕПИМ!

 

Борис Петков

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Розовата статистика на Бъчварова не може да скрие истината 16| 9583 |24.02.2016 . Розовки беемвета за министерски дупета, чака-рака, бум... 17| 34509 |01.09.2009 . Розова диктатура 50| 10145 |22.04.2009 . Първанов и Станишев - война в мъжко синьо и розово 42| 11560 |04.08.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах