Понеделник, 24 Септември 2018, 14:53
Frognews
11| 5912 |22.09.2015

Независимостта - нещо много, много лично

.
Денят на независимостта за мен има две значения: дата от историята и ден, в който срещнах смъртта. Срещнах я, но после се върнах. Тя ли ме пусна или стана нещо друго - не знам. Помогнаха ми невероятните медици от ВМА и Господ. Той винаги е в операционната, но никой не знае какво е намислил.
На 22 септември 2008 г. бях пребит до смърт. Минах през шокова зала, кома, реанимация, скалпели, анестезии, рехабилитация, инвалидна количка, патерици... Тежък път. Без близки хора до теб е невъзможен. Мнозина наричат това мистерия и чудо. Не знам дали е така. Не видях светлина в онзи тунел, за който са изписани хиляди страници. Видях и усетих кадифена прегръдка, потапяне, потъване, последвано от полет. Може да съм си внушил тези неща, а може да е било точно така. За мен беше.

Не мога да не спомена големите лекари Андрей Йотов, Николай Петров, Асен Балтов, Неделчо Цачев, Ковачев, Вили Димова и много други, плюс медсестри, рехабилитатори и санитари. Ще ги помня и обичам винаги. Те са моите хора! Благодарение на тях пиша сега тези редове.

 

Тези, които опитаха да ме убият не спряха до акта на насилие. Те продължиха с агресията във всичките й разновидности. Медийната се оказа най-постоянна. Свързваха ме с подземния свят, наричаха ме подкупен, продажен и пр. Един от любимите глашатаи на мафията и прокуратурата напрегна въображението си до степента на кипене и измисли, че дори когато в болницата е идвала внучката ми Рая (тогава на няколко месеца), дори в тези мигове аз съм предавал държавата. Боже... То бива да глупост, но и в това трябва да има някакви граници. В този случай няма. Същият индивид съобщава, че преди ми съчувствал, но вече ме презира. Ако този човек бе свободен, щеше да признае, че ме презира, откакто е слуга на - знае на кого. И такава е задачата му. Неговото мнение е без значение за мен. Защото този човек е мъртъв, но още никой не му е казал. Не са му казали, защото използват трупната воня - тя е най-силна.

 

Седем години от онзи ден. Научих много уроци. Някои "чета" все още, сигурно ще има нови. Но не се предадох. Първо оживях, а след това продължих по пътя на съпротивата. Защото проумях, че ако си свободен и независим, можеш да имаш и достойнство. Звучи малко самоуверено, но имам право на самочувствие. Малцина ще ме разберат. Трябва да си го преживял.

 

Прокуратурата... За седем години тя не откри убийците ми, нито кой ги е изпратил. Но не защото е некадърна и няма сили да го направи, а защото не иска. Разговарял съм с прокурори на всякакви нива, дори най-висшето. Знам, че знаят за какво става дума. Но не пожелаха да си свършат работата.

 

Чужди дипломати също знаеха, но не е тяхна работа да разследват и обявяват убийци. Но знаят.

 

Премиерът Борисов също ми каза, че е наясно кой и как е провел "операцията" по моето отстраняване.

 

Да не говоря за колеги и приятели, които отдавна се отказаха да настояват разследването да продължи. Убедиха се, че в тази страна това няма да стане. С тези служби и това държавно обвинение - толкоз.

 

Остана ми възможността да упражнявам професията, както смятам че трябва да го правя. Не се предадох, не клекнах пред мафията, даже тази на Кой, нито пред други "фактори". Или поне се опитвам, въпреки ударите срещу мен. Имам позиция. Не твърдя, че е най-правилната, но е алтернатива на мафиотските кръгове, които днес управляват в тази страна. Всеки има заровена поне една котка в двора си, кава Труман Капоти. Не правя изключение. Трески за дялане - колкото искате. Но в едно съм убеден: няма свобода без независим дух и воля да не се предаваш.

 

Денят на независимостта... Той може да бъде усетен само ако човек иска самият той да е независим. Другото са тъпи речи и телевизионни еквилибристики.

Прочетох много автори по темата, но най-много научих от Ерих Фром и неговата "Човекът за самия себе си". Като приложих неговите дефиниции и философско-аналитични открития с личните ми преживявания, се получи мъничък списък с поуки и познание занапред.

 

Независимост е свобода на мислите и постъпките.


Независимост е способността на ума към само/критика и проницателност.


Независимост е здрав цинизъм и безусловна вяра в себе си.


Независимост е способността да отстояваш мнението си във всякаква ситуация.


Независимост е оглед към света от личното ти възприятие за него.

 

Фром нарича това асертивно поведение. За мен това е нещо като песента на групата на Кипелов "Свободен съм" ("Я свободен"). Лед Цепелин също имат неща по темата. Мик Джагър и Джон Ленън - също. Вярвам на класиците. 

 

Научих още нещо. В живота хората са два вида: пасивни и агресивни. Първите живеят като жертви и мечтите им стигат до запазване на това, което вече са придобили. Вторите - явно или прикрито се стремят да манипулират, да подчиняват останалите за своите интереси.

 

Има обаче и трета категория, за която най-малко се говори. В нея са тези, които вярват, че не са длъжни на никого и възприемат останалите като партньори. Често тези хора са наричани луди, за да се омаловажи тяхното значение за развитието на обществените процеси. Само че именно лудите движат света. Жертвите чакат наготово и винаги имат оправдание за мрънкането си. Тях революция и съпротива не ги лови. Агресивните са ясни - чрез наглост и бруталност - към обогатяване.

Остават независимите.

Дали българите са независими? Не, не са. Не само като индивиди. Зависими са цели институции, партии, отделни кръгове и общности. Зависими са от агресивен политически "елит", който манипулира и лъже от години. Много повече от последните 25. Зависими сме от мутри, облечени във власт и прикрили се под "политически" чадър. Нарича се мафия. Цели институции са зависими чрез кадрите, които ги оглавяват. Такива са прокуратура, тайните служби, МВР, НАП и пр.

 

Опиташ ли се да воюваш с тях, те превръщат в мишена. Прилагат целия си арсенал за сломяване и унищожение. Любим им е медийният натиск, клевети и дискредитация.

Благодарение на тях обаче разбрах най-важното: огънеш ли се - мъртъв си. Единствено съпротивата и войната с тях могат да те спасят. Не е сигурно, но е единственият шанс. Да си жертва е бавно мъчително умиране.

 

Още нещо. Ерих Фром описва агресивните като силни само когато насреща им има жертва. Когато се сблъскат с независим характер, те бягат. Защото агресивен не означава смел.


Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Леле-мале Първанов, ко' е туй нещо – Борисов 41| 23370 |30.05.2010 . Мюрето Мюмюн хвърли медийна бомба, поръчана да отвлече вниманието от нещо друго 0| 5457 |25.02.2007 . Не е имало баташко клане. Ако някой каже нещо подобно на САЩ, войната в Ирак ще му се стори игра 0| 11266 |24.04.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах