Сряда, 19 Септември 2018, 20:12
Frognews
3| 5353 |19.02.2008

Някои бележки за посещението на премиера Станишев в Молдова

.
Посещението на премиера Станишев в Молдова завърши. То бе нужно и полезно не само за взаимоотношенията между двете държави, но и за подържането на трайни контакти с компактната българска общност в Молдова.
Споразумения са постигнати, открити са коридори за активни бизнес-контакти. Може да се каже - прекрасно! Ако... Ако нямаше едно малко ако...

„Познаващите" българската история, които вероятно са съветвали и българския премиер в организацията на неговата програма в Молдова, или са били исторически неграмотни, или предумишлено, кой знае по какви причини, са пренебрегнали историческия факт, че българите в  тази държава не се ограничават само с тези, които говорят български в района на Тараклия. Защото в Молдова има още една два пъти по-голяма българска общност - тюркоговорящите българи, гагаузите, обособена в своя автономна област с център град Комрат - хора, които въпреки специфичния си език, са с високо българско самосъзнание, което те често са принудени да крият именно поради игнорирането им от официалните български власти през цялата съвременна българска история след Освобождението, и с високата гордост на православни християни, единствени в света произнасящи молитвите си на неславянски, а на тюркски език. А местните власти в Молдова от своя страна, умишлено или не, оставят широко поле за дейност между тях, именно на Турция, с която те, освен насилствено наложения им пред османското робство език, нямат никаква кръвна връзка. За отбелязване е, че в многобройните посещения на български лидери в Молдова, единствена покойната вицепрезидентка Блага Димитрова направи едно твърде срамежливо няколкочасово посещение в Комрат, (и което се помни като наистина историческо събитие до сега), където била посрещната като освободителка с огромни, но нереализирани впоследствие надежди. По същото време бившият турски президент Сюлейман Демирел посети три пъти тази „автономна държава" и дори й „помогна" с „огромната" сума от няколко милиона долара да се построи университет в Комрат, не по-голям от наше средно училище в неголям град, (с турски преподаватели, разбира се, и с преподаване на чист турски език) и да уреди водоснабдяването в друго неголямо селище, само и само да ги привлече към турската националистическа кауза на „велик Туран". Има и идентични гръцки напъни да се „докаже", гагаузите били гърци, които по време на робството „езика си дали, но вярата - не".

gagauzia-1.jpgГагаузите не желаят това. Те произлизат от България, тяхната душа е в България, не един и двама идват тук и намират корените си, искат децата им да учат в България, да бъдат признати за българи, да получат българско гражданство еднакво със славяноезичните си събратя. За обща политическа информация, неизвестна, струва ми се, на българското ръководство (пък който не знае - нека да пита, боже мой, по-знаещите от него, да се понаучи!), по време на последните избори за президент на Гагаузия надделяха не протурските елементи, които до неотдавна бяха на власт, а много по-умерените, сред които българското национално самосъзнание надделява. Впрочем не знам дали за тези избори има някаква сериозна информация дори във Външно министерство.

Посещението на г-н Станишев показа, че България отново и отново продължава да мълчи, да забравя, че тези хора са били принудени от османския поробител да напуснат родните си огнища в източна Добруджа и да се заселят в Буджак, там, откъдето е тръгнала Аспарухова България, където също са живели техни братя-българи. В тези масови бягства на християни от Добруджа на север, еднаква трагична съдба са имали всички българи, независимо дали са били славяноговорящи или тюркоговорящи. И са се заселили в един и същи район. Не знам дали г-н Станишев знае, че една трета от Комрат са потомци на бегълци от моя роден град Каварна, че в град Вулканещи до ден днешен има квартал Каварна, че редица села в района носят имената на родните български, повечето добруджански, села от където тези българи са избягали и които продължават да съществуват в България и че смесените бракове между двете православни общности са ежедневие, въпреки различните езици!

Защо тези хора трябва да бъдат изключени изкуствено от вниманието на българските политици, да бъдат доброволно изоставени, за да бъдат потурчени отново от алчния османски националистически дух? Та кой е казал, че българи са само онези, които говорят славянски?

По редица причини през последните две десетилетия, в резултат на редица политически грешки, възниквали при разпадането на съветската империя, а и преди това, в Молдова е възникнала изкуствено подържана враждебност между славяноговорящите и тюркоговорящите българи. Игнорирането на гагаузите при контакти от рода на посещението на г-н Станишев води до задълбочаване на тази враждебност. А именно България, майката-родина и на двете общности, е страната, която трябва да работи за заглаждане на историческите недоразумения, за единението на тази единна неделима българска общност, живееща по волята на историята извън пределите на България. И това не бива да остане извън рамките на все още хилавата и бюрократично дилетантски изготвено крайно неконкретна проекто-програма за работата с българите зад граница, за която споменава в едно от изказванията си г-н Станишев.

gagauzi.jpgИзключвайки тези исконни българи от ареала на своето внимание, българските политици, независимо от политическата им боя, могат да доведат страната ни до положение, когато да не се признава правото да бъдат българи на една, макар и немногобройна, но важна част от населението на североизточна България и изкуствено да ги тласнат в обятията на пантюркистите, чийто емисари изглежда вече бродят тук и там, за да пропагандират, че българските гагаузи били „турци-християни!"

Не признавайки българското у гагаузите, българските политици не признават българското и в тази част от населението на България, които по произход са гагаузи. С една дума тези политици искат да кажат, че аз, потомственият гагаузин, българският писател, преводач, журналист, публицист, арабист-дипломат, преподавател във ВУЗ, учен-изследовател, историк и т.н., не съм българин, защото съм потомствен гагаузин!

Извинете, господа, аз съм българин, може би повече от много измежду вас, защото, както съм доказал в редица публикации, в жилите на гагаузите, в моите жили, все още тече кръвта на Аспаруховите българи, на онези, които наричат себе си и днес, и в България, и в Молдова, и в западна Украина, и в източна Гърция, „ески булгар", т.е. стари българи! Може би искате да се откажа от българския си корен! Няма да стане!

 

Киряк Цонев

Член на Световния координационен съвет на гагаузите

(избран за такъв на Първия световен конгрес на

гагаузите - юни 2005 г.,  Комрат)

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Гайдарски – неофициално отстраненият министър 6| 12197 |13.02.2008 . Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами 34| 5819 |31.01.2008 . Не стреляйте по джипито – то толкова си може, лекува пневмония с мехлем 10| 8938 |29.01.2008 . Ал. Томов или краят на разума като дим над водата 10| 5078 |25.01.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах