Вторник, 20 Ноември 2018, 02:28
Frognews
28| 8863 |30.05.2011

Ничия война

.
Докато го има Апостола, никакви етнически сценарии у нас нямат шанс
Нищо няма да излезе от крамолата пред софийската джамия „Баня Башъ”. Няма да има продължение и боксовият мач в ринга на студиото „Неделя 150” между Волен Сидеров и независимия депутат Корман Исмаилов в полусредна категория на политическия боксов съвет. Всичко е пунта мара, както би се изразил някой квартален политолог с чаша в ръка.



Разумът е конник, който лесно можеш да събориш от коня, казва Джонатан Суифт.

У нас тази дисциплина е национален спорт, също като лъженето и манипулирането. Многократен републикански шампион е Ахмед Доган например. Двайсет години той твърди, че ДПС е единственият гарант за етническия мир в страната. Никой не му вярва, даже хората от неговия щаб, но се правят на разсеяни и той се изживява като шампион. Онзи ден седнал сред агите и вика на раята: „Без нас няма президент!” И раята се кефи, макар в понятието „нас” Сокола да включва само няколко души от обкръжението си, а не масовката.

Оттам тръгна и поредният цирков спектакъл, наричан кой знае защо „етническо напрежение”, „нарушени права” и „предизборни страсти”. Няма такова нещо. Сервира ни се поредният нашенски сериал, сглобен главно от неособено ефектни скечове. Нужна е съвсем елементарна логика, за да подредиш събитията. Първа серия: Доган излиза на светло, след здрав зимен сън, през което време Темида го изкара по-чист и от Емилия Масларова, което си е световен рекорд, откъдето и да го погледнеш. Казва няколко лафа и хвърля медиите в екстаз, както е по сценарий. Втора серия: Кротки мюсюлмани отиват на петъчна молитва на пъпа на София, но не влизат в джамията, а опъват килимчетата на тротоара, докато ходжата пуска уредбите на макс да огласят евроцентъра на евростолицата ни.

Трета серия: В този момент оттам минава Волен Сидеров с група патриоти, които виждат петите и задниците на молещите се, което им действа като тройна доза адреналин. Четвърта серия: Почва се пата-кюта, завихря се меле и полицията е принудена да се намеси. А стане ли така, моментално рукват мътни потоци по адрес на министъра Цветанов.
Пета серия: Не щеш ли, точно в този момент президентът Първанов се оказва по случайност в района на Кърджали. Оттам той раздава умни съвети и призовава за дружба и братство.

Шеста серия: Напрежението ескалира в ефира на БНР, което дава рейтингов шанс на радиото, на Волен, на хората около Касим Дал и не на последно място на колегата Величко Конакчиев (без да го е желал). И цялата тази уйдурма - в навечерието на 24 май. Както се казва, сценаристите са си свършили работата. И артистите не се посрамиха, засенчвайки някои от наградените с „Аскеер” тази година. Бре, рекоха пребледнели някои наблюдатели, май етническият мир отиде на кино и на негово място идва гражданската война?! Но никой не им се върза, защото и те са от лицата, които надничат зад всеки сценарий от началото на абсурдно-демократичния театър у нас. Затова сме се и кръстили Абсурдистан (от Булгаристан...). Няма заряд в тази драматургична творба.

Вижте какво става в Испания, когато обществото реши да изрази несъгласие с провежданите политики. Хиляди излизат на улицата, вдигат се барикади, водят се истински сражения. И никой от двете страни не писка, че му нарушили човешките права, че го дискриминирали с палката по гърба или той е дискриминирал някого с камък по главата. Подобни сцени виждаме и в Гърция, колкото да ни убеждават, че това не е хубаво нещо. Да не говорим за гражданските протести срещу мафията в Италия. Виждали сме какво се случва и в разбунтувалите се по етнопричини френски градове, квартали и предградия.

Ние сме друга работа. Два разбити носа и воплите ни стигат до Брюксел. „Елате, че ще стане като в бивша Югославия!” – жалим се и заплашваме ние. Не, няма да стане. Дори да се намерят лумпени, които да драснат клечката на някоя църква или минаре, пак няма да се разгори конфликт. Защото в българското общество не съществуват нагласи за етнически вълнения. Дори циганите са по-голям дразнител, но това е друг филм. Освен това същите политици, които сега пискат, нощем треперят при мисълта, че народни вълнения могат да им развалят рахатлъка, да им сринат замъците и доходния бизнес. Все едно милионерите и олигарсите на БСП да финансират нов Девети септември. Та нали национализацията ще удари първо тях. А придобитите, къде по законен, къде по криминален начин хиляди декари и имоти в ТКЗС ли ще ги затворят? „Кремиковци” и курортите на работниците ли ще ги върнат?

В България открай време има само социално напрежение, което крее обвито в ракиени пари из селските кръчми. Етническа нетърпимост не съществува. Дори да се скарат и сбият някъде българи и турци, ще е заради някоя кръшна девойка, след дълъг запой или заради откраднато магаре. Което не означава, че няма опасност от крайни ислямисти. Нещата обаче трябва да се разграничават и държавата, в лицето на МВР и ДАНС, да си свърши работата. Радикалният ислям отдавна е намерил прием в някои региони и тази опасност трябва да се неутрализира – умно и решително. Другото е бошлаф работа и циркове заради политически пазарлъци. Защото, ако излязат 4 млн. българи да гласуват, бюлетините на няколкостотин хиляди привърженици на ДПС ще бъдат без значение. Доган знае това, затова разчита на страха и дисциплината сред своите и на отвращението от политиката сред останалите. Никога не е късно обаче нещата да се променят.

След компроматите, флашките, рекета и тракторите май идва ред и на етническата карта. Ни акъл, ни цената им пречи на някои да я разиграят. Дано българинът запази самообладание, както го е правил и друг път. Той може да даде последните си пари или да затъне в дългове заради абитуриентския бал на децата си, но няма да си мръдне пръста за война със съседа и съученика си друговерец. Болките и неволите му са били свързани открай време единствено с властта и начина, по който някои я упражняват за негова сметка. Затова не бойте се, деца – и тези, които сте в чужбина, и останалите тук. Косово в български вариант няма да има. Истинският въпрос е каква държава искаме и стиска ли ни да я създадем. Войната, която ни пробутват, е ничия, тя няма шанс у нас.

Напоследък огромна популярност придоби едно стихотворение, публикувано в социалната мрежа Facebook. Посветено е на Васил Левски. В известна степен то стана причина да заведем внучката си Рая през празничните дни в Къкринското ханче. Заварихме там още няколко семейства с малки и по-големи деца. Разговорихме се и се оказа, че и те са прочели „Писмо до Левски". Негов автор най-вероятно е Златина Великова, макар в някои форуми да се посочва някаква ученичка Таня. Не знам кое е вярно, но написаното си заслужава да бъде прочетено и чуто от всички, които са се родили тук, без значение каква религия изповядват.

Огнян Стефанов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Предстояща война в хименното общество 41| 7834 |09.03.2010 . Медийната 2009-а – конкурентна война и душевен стриптийз 24| 13707 |11.01.2010 . Неизбежната война 109| 11197 |25.11.2008 . Как ни се отрази войната в Кавказ 17| 7094 |12.08.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах