Окончателно! Пеевски е сивият кардинал в сърцето на Бойко

Не ме вълнуват особено телевизионните изяви на лидера на ДСБ, но коментарът на Недялко Недялков в собствената му агенция заслужава специално внимание. За първи път в него се заявява това, което всички отдавна знаят, но Бойко отричаше, а повечето медии  премълчаваха по известни причини.

Авторът Недялко Недялков, който е и собственик на сайта, разцепва мрака още с подзаглавието: "Мечтата му (на Радан) е да измести Пеевски в сърцето на Бойко. А някои си мислят, че ставало дума за принципи..." И децата знаят, че не може да се измести нещо отнякъде, ако то не е там. Така че надвисналата от доста време въпросителна, дали Пеевски е в сърцето на Борисов, отпадна. Край на терзанията и безсънните нощи - там е!

 

Но това не е всичко. По-нататък в текста следва още по-велико прозрение: "Без Пеевски ще се възцари абсолютната справедливост, хората ще забогатеят, престъпността ще намалее, младите ще спрат да бягат в чужбина, старите няма да боледуват. Животът като цяло ще поевтинее и ще добие нов смисъл..." Звучи прекрасно. Авторът може и да се изненада, макар, че не ми се вярва, ама всички, освен облажилите се от модела #Кой, наистина мислят така. Ако се съмнява, нека направи една анкета с читателите на ПИК - без трикове и тролове. Само че Недялко няма да направи такава анкета, защото е наясно с действителността. Наясно е и че иронията му няма да бъде схваната, защото повечето хора искат да чуят точно това. Пък и сигурно е чувал за описаното от д-р Курт Шнайдер състояние, когато внушаването на нещо цели прикриване на факти.

 

Стигаме и до черешката на тортата: "Никакви съмнения оттук нататък: каузата, партийната свърхзадача на Радан и десебарите наоколо е да заемат мястото на Пеевски до Борисов, да са новите сиви кардинали". Следва забележително продължение: "Тупат се в гърдите пред доскоро омразния им вожд (за Борисов става дума): разкарай го Пеевски, ние сме хората - хем верни, хем послушни, хем Брюксел и американските фондации са с нас..."

 

Невероятно! Признание, на което могат да завидят и испанската инквизиция, и бурундангата - "серумът на истината"...

 

Недялков се фокусира върху това това какво иска Радан Кънев. Но не ни светва какво мислят по въпроса Борисов и Пеевски. Не е трудно облаче да се досетим. Ако Бойко не искаше Делян в гърдите си, нямаше да го допусне там. Самият Пеевски очевидно се чувства доста уютно в сърцето на премиера, защото няма никакво намерение да отстъпва мястото на друг. Ако не беше така, този коментар нямаше да се появи, повярвайте ми.

 

Освен това най-силните на деня са дали своята оценка за сайта, а оттам и доверието си. Ето какво са казали и написали те на 30.10.2014 г., когато медията е празнувала годишнина, цитирани дословно:

Бойко: Имате доверието на читателите!

Цацаров: Популярността ви расте!

Цецка (Цачева, естествено, коя друга...): Да сте все така №1!

Местан: Задавате дневния ред!

 

Задавате дневния ред... Как хубаво го е казал г-н Местан! Оказва се, че дневният ред е: Пеевски в сърцето на премиера Борисов в ролята на сив кардинал.

А защо всички участници в сюжета отричаха досега?  

 

Два въпроса напират след сензационното признание в ПИК: Ще признае ли Борисов за Пеевски и ще започне ли проверка прокуратурата на сивия кардинал? Защото нали така би трябвало да се постъпва със сивите кардинали? 

 

Деликатно положение.

 

Интересно, какъв ли разбор ще направи депутатът Делян Пеевски на проникновените признания на Недялко Недялков. Хитър ПР, насочен към малцина "посветени" или мечешка услуга ще е заключението? А може някой тайно да е сложил от индианската бурундангата в чая на Недялко и музата му да е разкъсала оковите. Случват се такива работи...

 

Севт III,

тракийски цар, който беше и в Лувъра

 

П.П. Някога в училище изучавахме разказ на Максим Горки озаглавен "Сърцето на Данко". В него става дума за младеж, който изтръгва сърцето си, за да помогне на своя народ.

 

"Гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше...

- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.
И изведнъж разкъса с ръце гръдта си, изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.

То блестеше ярко като слънцето и по-силно дори. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.

- Да вървим! - извика Данко и се втурна напред, вдигнал високо горящото си сърце, осветявайки пътя на хората.
Очаровани, те се втурнаха подире му".

Всички разлики с действителните случки и лица от горния текст не са случайни