Вторник, 25 Септември 2018, 02:40
Frognews
0| 7623 |05.04.2016

Панамагейт подпали Исландия и света, тук всичко е стабилно

.
Хиляди в Исландия се разбунтуваха срещу офшорките и корупцията
Дано шумът около разкритията покрай Панамските документи и милиардите, прехвърляни през офшорни фирми да е началото на нещо по-голямо. В цялата история обаче има и нещо забавно: журналисти проникнали в тайните на ултраскъпи адвокатски кантори и ултрабогати държавници, политици и бизнесмени, а не институциите, на които това им е работата.
Представете си какво щеше да излезе, ако със същата задача и хъс се бяха захванали финансови разузнавания, спецслужби, световни и европейски структури като Интерпол, Европол, групата „Егмонт” (Световна общност на финансовите разузнавания) и пр., които имат бюджети за стотици милиарди. Както казва зам-шефът на ЦРУ и спец по „мръсните” пари Дейвид Коен: „Няма банкнота, която да не може да бъде проследена през целия свят”. Има, има, би му отвърнало нашето момче Пеевски, почесвайки се по... депутатската карта. И е право, както обикновено. Два примера стигат: няма земна сила, която да разкрие собствениците на „Булгартабак” и бандата, която срина КТБ и която в момента разграбва активите й. Пред очите на всичките ни спецслужби - над 12 на брой.

Трогателно е любопитството на НАП към българсиките фирми и лица (50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78-ма акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе), споменати в интернационалното проучване Panama Papers (Документите Панама). Очевидно шефът на данъчните Бойко Атанасов смята българите за пълни идиоти. Защото ако той и подчинените му си вършеха работата както трябва тези и много други тарикати щяха отдавна да са известни и да са част от съдебната хроника. Но не са, благодарение и на НАП. Десетки са публикациите само за „Булгартабак”, които разкриват схемите на собствеността, преминаваща като змийска диря през офшорки и адвокатски кантори. Над 120 са публикациите пък, в които са описвани схемите на собственост на фирми, близки до ДПС, в които също са проследени следите на мръсни тайни и мръсни пари. НАП, прокуратурата и спецслужбите обаче са глухи, слепи и неми като трите китайски маймунки.

Бойко Атанасов обаче е спокоен, защото има силен и огромен гръб, който е броня дори срещу гнева на премиера Борисов, колчем се появи такъв...

 

Алексения Димитрова, българката, участник в журналистическото разследване, от години публикува сериозни материали за неприятните тайни на политици и властници. Имал съм възможност да работя с нея по разкриването на финансирането на партии и избори у нас с мръсни пари, което бе оценено с награда от „Гардиън” за разследване. Споменавам това само за да напомня, че разследвания у нас има от години. Както и, че съответните институции рядко им обръщат внимание.

 

За което си има причини. Допреди десетина години журналистически ровиния в задкулисието бяха тежката артилерия на професията. След управлението на Симеон, тройната коалиция, ГЕРБ, двойната коалиция и пак ГЕРБ – те се броят на пръсти. Тези, които се захващат с тази шибана работа, са преследвани и репресирани по всякакъв начин. С одобрителното кимване на властта. 

Зависимостите на немалко медийни издатели и собственици е другият проблем, който прикрива корупцията, прането на пари и укриването на доходи. Примери много. Няма да прочетем журналистическо разследване за Венелина Гочева, издател на „24 часа” и ред други издания, която, според публикации дължи (чрез фирмата издател) около 14 млн данъци. Неотдавна Гочева закупила жилище за скромната сума от 350 000 евро, съобщава присъдружен сайт. Притежава и луксозна къща в квартала на богатите Бояна. Не е ясно какво мисли НАП по въпроса.

Същото важи и за друг издател – Петьо Блъсков. Кредит от КТБ за 360 000 евро. После върнат чрез активисти на ДПС, взети от сина му кредити за милиони чрез фирми, някои от които прехвърлени на възрастна женица. Не е моя работа да се ровя в тези неща, но на други точно това им е работата.

 

Милиони са държали в КТБ и издателите на „Уикенд” и ПИК – Мартин Радославов и Недялко Недялков. Има достатъчно документи, които сочат, че финансите им са преминавали неведнъж пред офшорни фирми. Не казвам, че това е престъпление, но казвам, че заслужава внимание от страна на съответните органи – трите маймунки.

 

Подобен е случаят и с издателя на в. „Стандарт”, а вече и на сайта „Блиц” Славка Бозукова. Там нещата смърдят отдавна, но няма и няма кой да се поинтересува какво се слува и откъде идват парите за издаване, пазаруване на медии и пр.

 

Приятели ме съветват да не публикувам подобни материали защото въпросните медийни босове и политици ще се нахвърлят върху ми. Нищо ново. Изписани са толкова лъжи, клевети и нелепици по мой адрес, че едва ли ще ме изненада още една наплювателна кампания. Освен това пеевските ибрици нямат въображение и често глупостите, които публикуват ми спечелват нови приятели и подръжници. У нас изричането на истини е неприятно занимание, вредно за здравето. След като вече получих урока „пребиване до смърт”, станах „абонат” за всички институции, които могат да мачкат и репресират „по закон”. Питам се също, кога разследване на Нова тв, например, или на бТВ, или на „сериозните” „24 часа”, „Труд” и „Стандарт” вместо с дребни шмекери и партийни дейци трета категория, ще  се разровят в медийните милиони, сделките на „Водстрой 98”, „Булгартабак”, ЛУКойл, частните лотарии, сделки на ТЕЦ „Марица-Изток 2”, корупцията в самия НАП (колко пъти, например е ходил Бойко Атанасов в х-л „Берлин”), във ВСС и Главна прокуратура, назначенията в МВР и службите, прикриването на далавери от ДАНС и пр. Ще попита ли някой какво става с разследването на сметки на наши политици в Лихтенщайн? За цигарената контрабанда в Турция и у нас, кой я покровителства? За производството на амфетамини и политическите и полицйски „чадъри” над него? За корупцията в мрежата на обществените поръчки? Във Фрог нюз се опитваме да правим подобни неща, според силите си. Все пак сме 5-6 човека. Дали успяваме – читателите ще кажат. Да припомня само, че скандалът с ваксините тръгна от нас, както и сигналите за корупционни практики в ДАИ. Първи писахме и за изнудваческите договори в ТЕЦ „Марица-Изток 2”. В Железопътна инфраструктура също. За открадването на стъкларския завод „Рубин” в Плевен, за бандитското присвояване на активи от КТБ. Всички от екипа понасят лишения, упреци и удари заради писанията ни. Не са рядкост и заплахите. „Пришивали” са ни към ГЕРБ, банкера Цветан Василев (наливал ни милиони... пъчеше се една изветряла особа), БСП, ъндърграунда, някакви корпорации и пр. „24 часа” дори писа кога и за колко ни е купил Делян Пеевски. Няма ни обаче в списъка с кредитните милионери от КТБ -където са те, - нито сред съмнителните милионери вложители на КТБ - където пак са те, - нито сред ощастливените от министерства по европрограми – пак те са ползвателите, - нито сме се прочули с луксозни имоти, с каквито те са се сдобили. Въпросът обаче не опира до нас. Стократно по-важно е кога НАП, прокуратурата, ДАНС, МВР, финансовото министерство и други институции ще се поинтересуват как се издържат губещите медии, в това число и тези на Пеевски. Милиони всеки месец се наливат в медийната яма, но никой не пита откъде идват средствата. Дали не са от контрабанда или препрани пари?

 

Същото важи и за много от политиците и управниците ни. Международното журналистическо разследване раздвижи духовете в много страни. Много хора и фирми ще бъдат проверени, някои ще отидат и на съд. У нас обаче няма да се случи нищо. Освен, че заплахата от разследване ще стане удобен рекет в създаване на нови затвърждаване на стари зависимости. Борбата с корупцията ще си остане бутафорна. Без значение какви закони се приемат и какви обещания се дават. С тези хора по върховете на институциите реформи и промени не може да има. Журналистическите разследвания няма да прескочат летвата на откраднати туби с гориво, няколко релси, пребити възрастни в селата и крадливи общинари. Не че това не е важно – напротив, - но всичко идва от върха. Оттам се стелят вонята и разпада, които ни убиват. Вижте какво става в Исландия. Хиляди излязоха на улиците да искат оставката на премиера Сигмундур Гунлаугсон заради офшорките му. Видяхте ли как журналисти го натиснаха в ъгъла с неудобни въпроси? Представете си сега дали е възможно и тук да се случи нещо такова. Да призоваваме за съдружие в борбата с уродливата ламя, е все едно да извикаме „Ехо” в пустинята. Не сме исландци, а българи, не сме народ, а население и не е журналистика, а „те вървяха след войниците”. Както се казва: развиваме се прогресивно, жънем успехи и вече сме на 28-мо място в ЕС.

 

Огнян Стефанов

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Отечествената война срещу корупцията – накъде след ДАИ? 0| 8052 |04.04.2016 . Премиерът Борисов в своята телевизионна приказка 0| 13834 |01.04.2016 . А какво става с медиите на Пеевски? 0| 10851 |31.03.2016 . Изобретихме полицейска клоунада. Американци идват в Симеоново на курс 0| 6875 |29.03.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах