Неделя, 18 Ноември 2018, 16:38
Frognews
112| 21775 |31.01.2014

Поне на 100 г. да се раждаше по един Стамболов!

.
Стефан Стамболов
"Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария" или "най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век", или и двете заедно? Във всеки случай добър държавнически пример, който съвременните управници пренебрежително подминават. А не бива!

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).
 

През 1875 г. съвместно с Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Неговите стихове тогава са по-популярни от Ботевите.
 

Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд и пребит от политическите си врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.

Ето какво пишат неговите съвременници, като се започне от критичното и жестоко мнение на генерал Пьотр Паренсов:

"Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като „българин“, а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. Прекомерно честолюбив и властолюбив,  безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде  в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха."

 

Американският историк У. Мънро:

"Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век".
 

Английският дипломат Дж. Бюканън:

"Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов".
 

Руският вестник „Ново време“:

"Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов."
 

Английският вестник „Таймс“:

"Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене."
 

Френският вестник „Фигаро“:

 

"Стамболов е въплъщение на българската енергия."
 

Накрая цитат и от самия Стамболов:

"Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?"

Поетът Стефан Цанев е автор на пиесата „Духът на поета”, определена като „смешна трагедия”. Независимо от жанра в нея е изреден приносът на Стамболов като строител на съвременна България! Насред криза! ...Впечатляващо!
 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. През есента на 1990 г. КГБ сътрудничи единствено с „българските“ служби 83| 42308 |04.02.2013 . Из делниците на един луд (9 – 13 април) 58| 20899 |16.04.2012 . Из делниците на един луд (2-6 април) 46| 66983 |09.04.2012 . Из делниците на един луд (26-30 март) Тони Филипов, д-р 60| 57433 |02.04.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах