Неделя, 18 Ноември 2018, 12:23
Frognews
66| 33669 |25.03.2013

Приложна митология от Държавна сигурност

.
Около тайните служби на тоталитарна България витаят една дузина митове, един от друг по-парадоксални и напълно лишени от връзка с фактите. Този текст трябва да се разбира като продължение на статията ми „Полуграмотният магазинер Григор Шопов командва 30 години Държавна сигурност“, публикувана тук преди месец.

 

Не е бил само Григор Шопов полуграмотен - както се казва, само той да беше, с мед да го намажеш. Бивши служители на ДС пък преуспяха в налагането на напълно невярната мантра: „В Държавна сигурност работеха образовани и подготвени хора, които се грижеха за националните интереси на страната”. Това последното е изключителна лъжа. Нагла, замърсяваща и с далеч отиващи последици за обществения морал лъжа. 

 

Може да прозвучи невероятно, но в документи, касаещи профилите на кадрови офицери от външното разузнаване съм попадал на такъв, който е с основно образование! Пълен абсурд. Притежавам списъци на почти целия кадрови състав на ПГУ-ДС, като и на повечето от волнонаемните и техническия персонал. И ако за тези вторите, техническия и волнонаемния персонал, може да се приеме да имат масово средно, че и основно образование, то другата статистика, тази за среднистите сред кадровите офицери на елита на Държавна сигурност – външното разузнаване, са направо смайващи. Пак ще кажа, това са данни от средата на 80-те години, не от 50-те, не от 60-те години на 20 век. Отвратителния процес на подмяна на историята ни върви ръка за ръка с пръскането на напълно неверни, по същността си митични форми, за промиване на мозъците на тези, които поради ред причини нямат знанието и информацията, каква е бил всъщност истинската ситуация в ПГУ-ДС. Нека променим това.

 

В служебният архив на ПГУ-ДС има достатъчно документи, които показват, че към 1984 г., тоест четиридесет години след болшевишкия преврат в България и пет години преди падането на тоталитарния комунистически режим на Тодор Живков една пета от офицерите, от кадровия офицерски състав на външното разузнаване на комунистическа България е със средно образование. И когато човек се запознае с документите от служебния архив на тази беше светая светих на тоталитарните служби, разбира, че всичко, което днес се говори за тях е една грандиозна лъжа. Направих си труда да сметна колко от кадровите офицери (тук не влизат секретарки, машинописки, шофьори и всякакъв обслужващ персонал) в Първо главно на ДС са с висше, колко със средно, колко с основно образование, какви пари са получавали и какво е качеството на работата и резултатите от тази високозаплатена спрямо масовите стандарти по онова време дейност.

 

Резултатите са покъртителни и напълно разбиват един от най-големите, вредни и раздути до самоунижителни размери. Пред мен е Заповед на МВР, ПГУ-ДС № 550, от 10 август 1984 г., факсимиле от която виждате и тук: „Определям заплатата за длъжност, допълнително възнаграждение за агентурно-оперативна работа и привеждам длъжности наименования в съответствие с новите такива (съгласно МЗ № I-120 от 06.07.1984 г.) на служители от Първо главно управление-ДС, считано от 01.09.1984 г., както следва...”.

 

В тази заповед са изброени имената, званията, образованието, заплатите и позициите в структурата на ПГУ на 607 кадрови офицери от ПГУ-ДС, от които след анализ на образователното ниво се вижда, че 486 са с висше образование, 102 са със средно образование и 18 са с полувисше. Изчислявате процента и какво се получава: една пета от кадрите на най-елитното управление на Държавна сигурност, четиридесет години след като съветските танкове тропосаха този режим на България, са били със средно образование. Факт, който се доказва от никога неразсекретявани досега служебни документи на ПГУ-ДС и демонстрира, че твърденията за някаква особена подготвеност на работещите там са мит. Голям, надут, много вреден мит, който от известно време се съживява, сякаш да покаже, че страната ни ще се превърне в един истински символ на „вечното завръщане“. Бащата на доскорошния министър на външните работи Николай Младенов също не е бил от ученолюбивите. Евтим Николов Младенов достига до чин подполковник в ПГУ-ДС като шифровчик, но остава със средно образование, както сочи друг документ от служебния архив на ПГУ-ДС във Фонд 9, Опис 4а, архивна единица 23. Там на стр.133 може да се намери Заповед на МВР ПГУ - ДС, № 410, от 16.07.1982 г. в която пише: „Преназначавам служители от Първо главно управление-ДС, считано от датата на издаване на заповедта както следва: „Подп.

 

Евтим Николов Младенов, старши разузнавач, със средно образование, на длъжност инспектор, със заплата за длъжност 225 лева”. Това обаче не е попречило на Евтим Младенов да се издигне в йерархията на външното разузнаване на комунистическа България и да стане дори партиен секретар на първична партийна организация във външното разузнаване. Назначеният от уж „десния“ президент Жельо Желев шеф на НРС през 1991 г. Бригадир Аспарухов също е бил партиен секретар в ПГУ-ДС – на 102 ППО (първична-партийна организация). Днес пак десният на ужким президент е съветван от кадър на Велко Палин, от тази комунистическа камарила, която е била по партийните си правомощия дори над тези другите, оперативниците в ДС и РУМНО. Това е като лош сън, като кошмар, от който се събуждаш и разбираш, че истината е дори по-скверна.

Данните за образователното ниво сред другите структури на комунистическото МВР пък са направо отчайващи. Един пример - четем Протокол №3 от заседание на Бюрото на Окръжния комитет на БКП-Благоевград проведено на 5 март 1975 г. От стр. 45 до стр. 51 в тази архивна единица откриваме „Информация за работата на Народната милиция в Окр. управление на МВР-Благоевград в светлината на Решение №5 72 на Политбюро на ЦК на БКП от 9 XII.1974 година за усъвършенствуване дейността на Народната милиция в условията на изграждане на развито  социалистическо общество:
„ Образователното ниво, професионализма и политическата подготовка на част от офицерите и особено на милиционерите изостават от ръста на образованието и културното равнище на населението в окръга.


Така от общия брой на офицерите 20 % са с висше образование, 69 % със средно и 11 % с основно образование. От милиционерския състав 89% са с основно и само 11% със средно образование.“ Без коментар! Върху тези цифри коментар не е нужен. Нужно е само да изкрещим от възмущение, колчем следващ път някой комунистически носталгик се осмели да говори дивотии по темата. Защото и днес, подобно на епидемия, продължават да се пръскат всякакви крайно леви идеи за национализация, рязко повишаване на данъците, призиви за репресии, разпределяне на парите на богатите и раздаване на бедните, якобински призиви за мъст и т.н.. Каква е гаранцията, че при тази крехка традиция на свободата в страната ни, утре банда ловци на човешки души няма да поискат да върнат репресивните служби и ще изтъкват този мит – колко подготвени бяха и как пазеха националните ни интереси. Лъжа. Нагла, безпардонна и непочиваща на никакви факти и документи лъжа.

 

Ето какво свидетелствува в мемоарите си един от висшите функционери в ДС – бившият началник на Шесто управление Антон Мусаков:
„Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища, по всички направления.“ Какво? Добре ли чух – Антон Мусаков си измислял? Не, не си измисля. Даже говори твърде предпазливо и отполирано. Да видим какво пише в „Инструкция за положението на резидентите и заместник-резидентите на ПГУ-ДС“ с гриф „Строго секретно от особена важност“:

Инструкция, рег. № 2785, 16.02.1983 г. за положението на резидентите и заместник-резидентите на ПГУ-ДС
         

Утв. от Министър на вътрешните работи

Ген.-полковник Д. Стоянов


Правата и задълженията на резидента се свеждат до следното:
- Извършва цялостното планиране на разузнавателната работа на резидентурата, изхождайки от задачите, които произтичат от решенията на ЦК на БКП, правителството на НРБ, решенията и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и ПГУ и от сътрудничеството с КГБ.“ 

 

Алооо, националните предатели, къде виждате да се споменават национални интереси или защита на българските каузи? Работата на резидентите на външното разузнаване се е ръководила от партийните документи на небългарската комунистическа партия, изцяло подвластното на тази партия каскетаджийско правителство на републиката със сгрешено име, указанията на шушлеците от комунистическото МВР и, разбира се, най-важното, от указанията на КГБ. Тези хора са получавали заплащане в размер на няколко средни по онова време заплати - щатна заплата, заплащане за звание, проценти по други графи, секретни, агентурни. А колко безотчетни пари са изхарчени за почерпки, вечери и разпивки по таверни и кафе-шантани-за това истинска представа може да се добие само, когато се прочетат шестте тома от личното дело на  ОРОН „Талев” (оперативен работник на обществени начала Иван Гарелов).

 

Антон Тодоров

 

 

 



 

 



 

 

                                                                                         

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Теория на лъжата и доходите по Гьобелс 125| 40039 |21.03.2013 . Червената мъгла се цепи тайно, но величествено 89| 32289 |19.03.2013 . Мълчанието на Ал. Петров – цирк или престъпление? 30| 33535 |15.03.2013 . Мечтите на трите дървета 26| 26424 |14.03.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах