Сряда, 21 Ноември 2018, 20:08
Frognews
58| 39566 |25.10.2012

Да разбием тайните, съсипали живота ни

.
Източник: плакат Тони Ганчев
Държавата на скандалите. Това сме ние. Отдавна не ни знаят като място, където се произвеждат най-вкусните домати, бяло саламурено сирене, мотокари, природата е чиста, а хората са гостоприемни и добри. Сега произвеждаме супер скандали, а туристите идват да се напият като мотики и да се лигавят с наши момичета.

Фрог нюз публикува във вторник 60 реда текст за това какво е ставало около договарянето за строителството на АЕЦ „Белене” по време на тройната коалиция. Става дума за малка част от документите, събрани в папките на делото срещу шефа на Топлофикация – София Валентин Димитров, известен още и като Вальо Топлото. В тях се съдържат невероятни неща, които сочат към дадени лица, очевидно осребрили  енергийни и други проекти.

БСП изригна на часа: „Това е престъпление”, „изнесена е секретна информация”, „има теч на данни” и т.н. Но не казват й дума дали изнесеното е вярно. А точно това очакват 770-те хиляди българи, които са си сложили подписа под тяхната инициатива за строежа на електроцентралата. Те, но най-вече техните деца и внуци, със сигурност искат да узнаят кой и как е крал от парите им. Да получат, макар и бегла представа, защо пенсиите са мизерни, а водачите им са заигравали с кръгове, на които именията в Швейцария са колкото Борисовата градина.

 

Дал съм си сметка, преди да публикуваме въпросните 60 реда, че срещу сайта и персонално срещу мен, ще се отправят обвинения в нарушаване на закона, ще се сезира вероятно и прокуратурата, ще ме заплашват със съд. Но съм си задал също така въпроса, защо някой някъде е решил какво да знаят и какво не българите. Те нямат ли право да научат какво се случва зад гърба им, поне малка частица? На хората им омръзна да си повтарят как държавата е ограбена през тези 22 години преход, че няма осъдени, няма разкаяли се, а само едни и същи лица, които напират към властта отново и отново, сякаш пъпа им е хвърлен там. И точно тези хора са най-гръмогласни, че мръсните тайни не трябва да излизат „на светло”, защото са с гриф „секретно”. Ами този гриф нали точно това цели – да останат скрити големите грабежи и разкостването на някога китната ни Родина. Същите тези политици са измислили процедурата. Например за мръсните тайни около АЕЦ „Белене” са изчислили, че омертата с официален гриф ще важи до 2022 г. Тогава и давностният срок ще е минал и каквото било-било. А, не така, драги. Нас никой не ни е питал. Ние овце ли сме? Ние вашите пионки ли сме? Някакви дебили, които приемат всяка манипулация за бонбонче, подадено от щедра ръка на политик?

 

Човек не трябва да притежава способностите на Ванга, за да предвиди, че Мая Манолова и още неколцина нейни другари от БСП, ще са в ариергарда на атаката за „изтеклата” информация. Така й стана. Шум до небето. Тези хора обаче попаднха в един свой стар капан. Преди година и нещо те със същата стръв пискаха премиерът Бойко Борисов да отговори за онези СРС-та, в които ставало дума за бизнесмена Михаил Михов, добил медийна популярност като Мишо Бирата. Поискаха Борисов да им отговори на кого и защо е дал дума, да не се закача бизнесът на Михов. И Борисов отговори, от което стана ясно, че президентът по онова време Георги Първанов, е помолил за „чадър” над шефа на баскетболната федерация. Да, Борисов може сигурно е допуснал грешка, но отговори. Тогава Мая Манолова и компания не се интересуваха по какъв начин онези СРС-та са попаднали в медиите. Не искаха и да чуят съмненията дали са истински или манипулирани, кой и по какъв начин ги е изнесъл. Това нямало значение, викаха те, важното било, че Борисов е притиснат. И не можеха да скрият радостта си, въпреки че от записа ставаше дума за една проверка на една пивоварна. Всички, които скачаха срещу ГЕРБ бяха обявени или се самообявиха за истински опозиционери, борци за правда и свобода, мъченици на демокрацията. Пари на мафията превърнаха клакьори в медийни „звезди” и „жертви на режима”. Същите мафиотски пари създадоха и "кафявите" медии, каквито дотогава българската история не познаваше, и които по арогантност, хули, лъжи и очерняне на този или онзи надминаха Гьобелс и Берия, взети заедно. Говореха на пресконференции, пред микрофони и камери за пълзяща диктатура и цензура, което само по себе си изключваше тезата им. Колко сладко беше да размахват обвинения за прикриване на корупция, макар да ставаше дума за някакви складове в една пивоварна, която така или иначе бе с отнет лиценз.  Но не обелиха и дума за Първанов и за това, че същият бизнесмен е достигнал най-високото си ниво именно по време на тяхното управление.

 

Вижте обаче какво става сега. О, ужас! Някой осветил свещените задкулисни игри. Свещени са, защото в тях са замесени, пряко или косвено, хора от правителството на Сергей Станишев, фигури от БСП, олигархични кръгове. В публикацията няма и намек, че тези хора са извършили нещо нередно, да не говорим за престъпление. Да се чуди чувек, защо толкова се газираха среди от левицата. Показана е само мъничка частица от договорките и комисионните. Изглежда обаче някой много се страхува от това, какво ще си помислят хората, когато научат за тези неща. И освен това, щом толкова яростно твърдят, че въпросните лица са оневинени, защо тогава свързаните с тях папки трябва да се секретни. Не е ли по-добре народът да ги прочете и да види каква нравствена чистота лъха от тези сделки и тайни разговори. И да им се възхити, ако трябва.

 

Правото на информация е защитено от българската конституция. Всеки българин има право да знае кой и по какъв начин се разпорежда с неговите пари и държавните активи. За какво се ползва властта и винаги ли се упражнява в интерес на гражданите. БСП твърди, че българите имат познания и право да се произнесат за бъдещето на ядрената енергетика и електроцентралата в Белене, но не и да знаят какво става с финансирането й, дали всичко е честно и почтено. Всекидневни са призивите народът да одобри новата АЕЦ, но не и да пита за нещо друго около нея, колкото и съмнително да е то. Как се нарича това, че не се сещам... Популизъм? Предателство? Високомерие? Чувство за недосегаемост? Бруталност?

 

Звъняха ми колеги и познати след публикацията да ме питат не ми ли стига, че вече веднъж ме пребиха до смърт и се върнах от онзи свят, че пак се забърквам в такива скандали. Тези играчи не прощават, предупреждават ме доброжелатели. Един депутат дори ми препоръча да се скрия някъде в чужбина, да не се показвам дълго време и да си трая, докато се позабрави скандалът. Попитах го, неговата партия ли ще ми плати „престоя зад граница”. Не ми отговори, очевидно не беше упълномощен за подобни „преговори”. Попитах го знае ли колко души от парламентарната му група и от тройната коалиция имат имоти в чужбина и по-точно в Швейцария и Франция, но той изведнъж се оказа зает и прекъсна разговора.

 

Вярно е, че да изваждаш на бял свят кирливи ризи винаги е рисковано и опасно. Това, което преживях обаче ми даде две предимства (и ми отне страшно много...). Едното е, че знам какво е оттатък. Второто е, че всички писания и клетви от рода на: „Знам го тоя, той е поръчков журналист”; „Обслужва нечии интереси”; „Той е долнопробен слугинаж”; „Кара скъпа кола пък се прави на бедняк”; „Лъжец и интригант”; „Човек на ДС, кръстили го „Акадамик”; „Прави всичко единствено за пари” вече само ме разсмиват. Идват от комплексирани хора, които в живота си не са изхвърляли дори торбата с боклук през нощта, защото ги е шубе от тъмното. Те не могат да повярват, че има друг начин на съществуване, освен „чрез компромиси, като си продадеш душата и се откажеш от всичките си мечти”, както казва Роберто Савиано. Техният начин е с чуковете и ако не се постигне желаният смъртоносен ефект – прибягват до омаскаряването и дискредитирането. Това могат. До там стига въображението им.

 

Това е моето предимство пред тези, които ме нападат. Не е кой знае какво, но на мен ми стига. Важното е да преодолееш страха и да нямаш тежки „диалози” със съвестта си.

 

Вярвам, че не всички в тази държава са мръсници, както се опитват да ни внушат от години. Не всичко е изгнило и не зад всеки опит за промяна се крие някаква тайна мисия и нова далавера. Не вярвам, че властта на мафията и определени полтически кръгове е безгранична и всемогъща. Така е само, ако се държим като анестизирани. Тогава ни пробутват номера с „бялата корупция” – тази на белите якички. „Белите якички” се държат с българите като с „бяла” и „черна” техника. Пускат ни копчето и ни задават програмата, убедени, че чрез нас могат да „изперат” всичко: пари, съвест, бизнес, биографии.

 

Скача Мая Манолова и заявява, че прокурор е прекратил разследването около енергетиката и АЕЦ, защото нямало престъпление. Права е, така е. Но точно това ме смущава най-много. Уважавам прокурорите, те са държавните обвинители и бранят всички нас от престъпниците. Поне би трябвало. Благородна мисия, няма спор. Но някои неща са ми по-скъпи от клишетата. Прокурорът е човек, може да е бил болен, да е имал семеен проблем, да са му спряли тока за неплатени сметки, да са го купили или заплашили, да е бил зависим, да се е бавел строежа на хотела му край морето и пр. Не подлагам на съмнение преценката му, но и обществото като такова има свои права. Общественият интерес е над всичко. Върховенството на закона точно това означава: защита на обществения интерес.

 

След АЕЦ да поискаме истната за приватизацията, за кредитните милионери, за мафиотско-политическите „кръжоци”, за поръчителите и изпълнителите на „мокри поръчки”. Стъпка по стъпка, докато станем свободни хора, хора с достойнство и чест.

 

Писането и журналистиката все още са начин за съпротива, начин да пробиваме издигнати по пътя ни стени. Правилата ако не са харесвани от обществото – да отиват по дяволите или да бъдат променени. Начинът ми на живот през последните години (чести срещи с операционната и хората с бели престилки) ме научи, че всеки миг от присъствието ни на този свят е уникален. Всеки има право да избере своя начин на живот, работа, приятели, любима, кола, храна... И информираността влиза в този списък. Това право е свещено. Битката не е нова, нито от вчера. Водили са я Ботев, Захари Стоянов, Йосиф Хербст, Гео Милев, Вапцаров – няма как да изброя всички. Споменавам ги, не за да се сравнявам с тях, но питам чий, ако не техният път, трябва да следваме? Кой, ако не те, трябва да са ни за пример?

 

Всички, които искат секретността да скрие деянията им, са сили на мрака и полумрака. Нашето мълчание за тях наистина е злато.

 

Боя се от едно единствено нещо: да не би вече журналистиката и думите да не оставят следи, да са изгубили властта си да променят реалността. Покушения в тази посока се правят всеки ден. Спасението е в гражданската подкрепа. Тя не се иска, не се измолва нито се манипулира. Тя трябва да се заслужи. Медиите, каквито й скапаняци и перверзници да бродят из тях, заслужават такава подкрепа. Тогава и те по-лесно ще се изчистят от лъжите.

 

Нещата не трябва да се прикриват, опростяват или захаросват. Те просто трябва да бъдат казвани ясно. За две десетилетия пред очите ни забогатяха малцина, а цената, която платиха останалите е смърт и нищета. Обезмисли се животът на близо две поколения. Затова трябва да се воюва. Да си върнем правото на смислен и добър живот. Медиите, използвани без задна мисъл, цинизъм и политико-мафиотски сметки означават много. Все още.

 

Да ни се чуе гласът, докато им проглушим ушите.

Искаме да сме държава на българите, а не на скандалите и тайните. Достатъчно дълго бяхме.

 

Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Как стигнахме до Хитлер и лизане на Симеон Велики 51| 51316 |22.10.2012 . Теория за почервенялото дупе 31| 43867 |20.10.2012 . Лейди Гала не е Лейди Гага. Код „жълто” 37| 33256 |18.10.2012 . 20 условия към новия главен прокурор 16| 28263 |16.10.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах