"Рядкото" щастие покоси пеевските медии след статия в "Шпигел"

Нещо подобно се случва с пеевските медии и безмозъчният му тръст. Получихме доклада на ЕК, в който мафиотският модел на техния вожд е атакуван, както и работата на прокуратурата и ВСС, но те мълчат, сякаш са затворени в WC. Когато все пак гласът им се чуе, то е за да опише фалцетно, как еврочиновниците пишели по доноси от "врагове на държавата".

Германското издание "Шпигел" публикува онзи ден огромна, разбиваща и вярна до последния ред статия за Пеевски, описваща го като "айсберга на българската корупция". 24 часа пропагандният апарат на милионера със съмнителни пари мълча, затворен в нужника, след което изригна, че всичко било подло нагласено от журналист пияница.

 

Вестник "Уолстрийт джърнъл" публикува, заедно с фондация "Хиритидж", класация за условията за бизнес. Вижда се, че сме паднали с 5 места само за година, което изданието обяснява ясно: корупция, неадекватната публична администрация, слаба съдебна система и организирана престъпност. Откъм кенефа - тишина. Умуват...

 

Добре е да знаем, че "Шпигел" е издание с над 1 млн. тираж. Продава се в цял свят. Представете си, кой и как би могъл да подкупи ръководството му или да му повлияе да напише нещо срещу български олигарх, па бил той и Пеевски. Подобна простотия може да се измисли единствено в клозет, при патова ситуация с чревния тракт и тежки пропуски в личната хигиена...

 

Странно изглежда и мълчанието на прес центъра на МС, който само преди дни показа завидна пъргавина по скандала с подкупите около "Химко" - Враца. Коментарът тогава бе, че има заговор и дори се готви преврат срещу кабинета и премиера. След статията в "Шпигел" за Пеевски обаче - ни звук. За "Уолстрийт джъръл" - също. 

 

Пеевските трубадури, макар и с оцветени в специфичен цвят гащи, таят надежда за измъкване от неловката ситуация. Те вярват, че "най-желаният ерген" (както се шегува "Шпигел" с голямо намигване) ще да закупи и това издание. Нищо, че е доста скъпо. Няколко успешни курса с контрабандни цигари на "Булгартабак" в Турция, два-три самолета с оръжие за "Ислямска държава", примерно и паричките са осигурени. Дори вече се знае и кой ще замени главния редактор Клаус Бринкбоймер. Пос..лия се от 20-те карамфила на Слави Трифонов храбрец, който вика татко си да го спасява, естествено. Тогава за Пеевски ще се пише истината и само истината. И като истината ми идва наум разказът със същото заглавие на П.Г. Удхауз от сборника "Стрихнин в супата". Ето какво пише там:

 

"Разговорът в бара на „Въдичарски отдих“ се беше отплеснал на тема Изкуство, та някой попита дали филмовият сериал „Съдбата на Вероника“, който даваха в „Бижу мечта“, си заслужава да се види.

— Много е хубав — обяви госпожица Посълтуейт, нашата вежлива и чевръста барманка, която не пропуска филмова премиера. — Разправя се за един професор, който оплита момичето в подлите си мрежи и се опитва да го превърне в омар.

— В омар? — единодушно се изненадахме ние.

— Да, господа. В омар. Оказва се значи, че той бил събрал хиляди омари, сварил ги, смлял ги на каша и извлякъл някакъв сок от жлезите им. И тъкмо да го инжектира в костния мозък на тази Вероника, и Джак Фробишър нахлу в къщата и му попречи.

— Но за какъв дявол? — продължихме да недоумяваме.

— Защото не му се искаше любимото момиче да се превърне в омар.

— Не — уточнихме ние, — защо му е било на професора да превръща момичето в омар?

— Имал възражения срещу нея."

 

Разбрахте къде е заровено кучето, нали скъпи приятели? Имал възражение срещу нея... А Пеевски има възражения срещу доста хора, бизнеси, политики и пр. Не възразява единствено срещу пачките - без значение по какъв начин ги придобива. Е, не е професор, но не му и трябва, за да ни превърне в омари, защото си има медийно-пропаГАДНА (грешката не е случайна) машина.

 

Народът ни е минал пред много гадости в историята. Видял е какви ли не мушмороци, бандити и комплексари. Успял е да извлече покрай тях квинтесенцията, петият елемент от телата и в израза: "Лакомо дупе - кръв сере". Силна и дълбоко-философска мисъл за вредата от преяждането във всички аспекти и най-вече с власт и пари. В същия логичен регистър попада и друга народна мъдрост: "Гъз, глава затрива". Сиреч, изгубиш ли мярката, губиш всичко.

 

Много подходящ към тази българска философия е един от коментарите на Хиол към законите на Мърфи: Ако губите много от това, че нещата вървят зле — длъжни сте да направите всичко възможно.

 

Отнася се до всички, които не си падат по живот в кочина.

 

Марат Кънчев