Сряда, 21 Ноември 2018, 18:07
Frognews
8| 7551 |05.01.2016

Риби, балъци и антиутопии* 2016

.
Сурва весела година, догодина, до амина! Обикновено с този ведър, малко ретро, но много благозвучен и добропожелателен сурвакарски призив започва всяка нова година. Преди нея, разбира се, звучи президентско слово, следват гръм на шампанско, Дунавско хоро, тежки софри, кратък сън, концерт на Виенската филхармония и отново делник, делник, делник… До следващите празни дни и силни трапези.

Така се извъртат годините една след друга, на все по-бързи обороти, с увеличаващи се бръчки, дългове, проблеми, грижи и роднински срещи най-вече в скайп или на Терминал 2…

 

Това отдавна е новата България, в която хората вече или нищо не разбират, или се отвращават от политиката и политиците, но те, от своя страна, все тъй упорито се занимават с тях. А напоследък и ежегодно – изборната спирала не спира да се върти, за да ни изправя пред поредния нищо непроменящ и незначещ избор на хора, показали със сигурност най-вече дефицит на енергия и лидерски заложби. Макар мераклиите да са много, те все още не смеят да се афишират публично, за да не лъснат апетитите им, поне докато и другите играчи не оповестят своите.

 

Сценариите пък са повече и от кандидатите! Нали риба се лови най-добре в мътна вода?! Че водата ни е мътна, е кристално ясно повече от 25 години; че се оказахме пълни риби – също. Паднахме на дъното, полегнахме там почти безметежно и взе да ни дотежава, дори когато някой се излъже да хвърли камък в блатото.

 

Та, на фона на този блатен рахатлък през 2016-та иде поредната порция избори. Именно порция, защото обичайно изборите вървят ръка за ръка с определен вид ситуационни благини, предназначени за все по-трудно мислещия електорат и с излъчване на субект, който разпределя или съдейства за подялбата на големите порции от държавната трапеза. Не, че президентът като субект има колосално влияние, но в качеството си на обект би могъл да търпи такова в полза на едни или други интереси. Като мантра върви у нас внушението, че президентът не разполагал с кой знае какви правомощия и изпълнявал най-вече представителни функции. Това е факт, но само отчасти. Защото, ако хвърлим бегъл поглед към Конституцията, която урежда правомощията на президента, след текста „Държавният глава олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”, са изредени конкретните ангажименти, които президентът има, а те съвсем не са малко. Не ги четете, ако ги знаете или ви мързи, просто им вижте бройката:

1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание; 2. отправя обръщения към народа и Народното събрание; 3. сключва международни договори в случаите, определени със закон; 4. обнародва законите; 5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет; 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната; 7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; 8. награждава с ордени и медали; 9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; 10. предоставя убежище; 11. упражнява право на помилване; 12. опрощава несъбираеми държавни вземания; 13. наименува обекти с национално значение и населени места; 14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.  Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. (6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1. (7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. (2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. (3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. (4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона. (5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. (2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му. Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. (2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът: 1. назначава служебно правителство; 2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство; 3. разпуска Народното събрание; 4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане; 5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала; 6. насрочва избори и референдум; 7. обнародва законите. Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.”


С други думи, реши ли президентът да се развихри, дъх може да не му остане от работа…

 

Но, като във всяка антиутопия, нашият „портокал с часовников механизъм” е интересен само като телевизионно надбягване на някакви, излъчени от някого, персони; като петльово надкукуригване между личности и партии, което постфактум никога не се увенчава с визионерски програми или с работещи национални стратегии, или с изграждане на мозъчни тръстове за генериране на нови, полезни идеи и подобни, които биха били по мярката на един държавен глава… И понеже по-горе вече стана дума за рибешки истории, народът, който все чака да хване златната рибка, но тя му се изплъзва, го е казал съвсем натурално: „Рибата се вмирисва откъм главата”.

 

А към днешна дата хиксът в уравнението е само по отношение на главата. Не, че има някакво значение, твърдят наблюдателите. ГЕРБ можели да излъчат поне пет-шест кандидати (само фразата, и нищо друго, напомня на оная народна приказка, в която мъжът-къщовник, вместо да отправи пожеланието „по пет, по шест наведнъж” към рибарите, по погрешка го викнал по посока на една преминаваща наблизо погребална процесия. Ял пердах, естествено, но това е в сюжета на приказката). Сред ГЕРБ-ерските кандидати имало и мъже, и жени. И всичките избираеми. Борисов го артикулира категорично и сигурно е прав, защото партийната му изборна машина работи е смазана и се върти безотказно вече години наред. Макар че не е невъзможно, независимо от заявките, които той прави днес, утре сам да скочи за поста. Не, че няма да преглътнем поредното завъртане на 360 градуса, вече сме свикнали да се говори едно, пък да става друго. Замирише ли обаче по някаква причина на предсрочни избори, обосновката е прогнозируема и без боб: „Обещах и на Кунева, и на Лукарски, и на Москов, да изкараме пълен мандат, но виждате, че има сили, които ни пречат. Щом като не ме искат за премиер, ще ме накарат да се кандидатирам за президент и за пореден път ще ги бия!”. Или нещо приблизително подобно. Не, че се налага Кунева или Лукарски да стават заложници на дадената дума, в аналогична ситуация и те не биха се колебали да ритнат кросното...

 

Най-вероятно това е и причината кандидатът на ГЕРБ да стане ясен едва през лятото. Или пък направо наесен, когато се броят пилците. Или балъците! Затова и настоящият президент Росен Плевнелиев не смее да повдигне темата за себе си и мълчи като риба на сухо. Разбрал е човекът, че докато тя (рибата) е в морето, няма как да тури котлето. Само че, ведно с останалите знайни и незнайни играчи, е забравил друга една важна народна мъдрост. Която нито е утопична, нито антиутопична, а е истинска и здрава българска! Сухо дупе риба не яде!

--------------------------------------------------------------------

* Според Оксфордския английски речник, думата антиутопия е създадена в края на 19-ти век от Джон Стюарт Мил, като антоним на утопия (от гр.ез. „утопия” – „място, което не съществува”). Обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.

 

Ана Кочева

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Снегът и Бойко – бели и берекетни 19| 7362 |04.01.2016 . Реформата и партиите - политическата ни класа фалира 23| 6880 |02.01.2016 . Хубаво е да си министър, дявол да го вземе, г-н Горанов! 18| 11627 |30.12.2015 . Индийски пророк: Българите са велики, но тънат в тъмнина 23| 31519 |29.12.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах