Реклама / Ads
Frognews #останивкъщи
6| 5250 |24.12.2019

Рождество помирява врагове, вдъхновява творци, топли сърцата и пълни трапези

.
Германци и британци празнуват Рождество на фронта през 1914 г.
Рождество Христово е наистина велик празник. На него се случват чудеса – буквално. През 1914 г., когато Първата световна война е в разгара си и стотици хиляди умират в окопите, германски и британски войници и офицери, съвсем спонтанно организират примирие. Събират се заедно, пеят химни за Рождество, разменят си подаръци и дори играли футбол…

От столетия в България и Великобритания традицията повелявала след Бъдни вечер на Коледа на трапезата да има прясно свинско. Българите печели мръвки на жарава, правели кървавица с прясна кръв, а британците ядяли свинска глава с горчица. Разбира се, пеели песни за Рождество и славели Христос, като поливали нотите - едните с ейл, ние - с вино.

 

Откога се чества Рождество

 

Св. Григорий Богослов е този, който въвежда в Константинопол празнуването на Рождество Христово да става на 25 декември.

Източният император Аркадий и майка му препоръчват на св. Йоан Златоуст, който е бил вече предстоятел на катедрата в Константинопол, да се съобрази с това писмо. Св. Йоан Златоуст веднъж вече бил въвел честването на 25 декември на Изток, по времето на своето светителство в Антиохия – през 386 или 388 г. С пламенна проповед той бил успял да убеди антиохийците в правотата на Рим и да притъпи антиримските настроения.

 

Почти няма световен автор, който да не се е изкушавал от темата за Рождество Христово. Предлагаме ви един малко известен раказ на Иван Вазов за Витлеемската звезда.

 

ЗВЕЗДАТА

 

Зад широките Месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ, когато небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като живи брилянти, в тишината на заспалия свят изгря ненадейно една нова звезда.

Тая звезда, която до тогава никое човешко око не беше виждало, беше звезда велика, ясна и лъчезарна, като едно малко слънце, и нейният силен блясък правеше да бледнеят околните звезди, що трептяха по високото небе.

И тая звезда се показваше на запад.

Човеците, които я видяха, се удивиха. И разнесе се скоро мълва за появяването й по всички градове и села на царството. И чудеха се всички и се питаха, какво означава това небесно знамение.

И никой не знаеше.

И на петата нощ слухът за чудесната звезда достигна до ушите на тримата знаменити и славни мъдреци на Халдея, човеци вещи в писанията, които умееха да гледат в бъдещето и да четата в съкровените му тайни.

И когато видяха и те звездата, удивиха се твърде и се смутиха. Защото никой от тях не можеше, въпреки дълбоката си мъдрост, да отгатне, какво явява на вселената това ново небесно светило. И си рекоха един на друг:

– Да прегледаме старите пророчески книги. Може би в тях да е писано нещо за това знамение.

И заеха се с велико усърдие да преглеждат старата мъдрост, написана на зайчи кожи и папируси.

Три дена и три нощи мъдреците ровеха писанията на пророците, четяха ги, тълкуваха ги, за да намерят ясен отговор на тайната.

И в края на третата нощ мъдреците възкликнаха с голяма радост, понеже намериха в книгите предвещаното за тая чудна звезда.

И това старо предвещание разправяше, че ще дойдат нови времена, когато на запад, в юдейската земя, ще се роди един Цар. И знак за неговото раждане ще бъде една нова сияйна звезда, която ще изгрее на запад, тъкмо над мястото, където се е родил новият Цар.

И захванаха тогава да разговарят мъдреците помежду си. Първият рече:

– Никой цар между човеците до днес не е бил обаждан от подобна звезда. Велики царе на земята са владеели и повелявали, без да бъде отбелязано появяването им с такова славно знамение. Навярно новият цар ще бъде по-велик от великия Сезостриса, чиято слава грееше от град Тива, при река Нил, до върховете на Ливан с високите кедри; той ще е по-могъщ от всесилния Кир, който простря ръката си над всички земи и царства, които се намират между западното море и вълните на топлия океан на изток; и от македонския цар Александър, който с победоносен меч разпространи властта си от снежните тракийски планини дори до изворите на свещената река Ганг.

А вторият мъдрец изрече угрижено:

– Трепери, бедна земьо, защото страшен завоевател днес се ражда! Твоите полета ще бъдат отново покрити с човешки трупове и твоите реки и потоци ще почервеният от човешка кръв и никога толкова плач и ридание не ще са се издигали към небесата.

Третият мъдрец каза:

– Благословени да бъдат нашите бели коси, защото те са само радостен знак и надежда, че няма да доживеем до ония страшни дни, когато новороденият силен цар отрасне и възмъжее и с размаха на сабята си направи да покрият земята пожари, развалини, трупове окървавени, сълзи и отчаяние. Защото всяка царска слава се гради върху разрушението и всяка победа се купува с грозотата на запустението.

Тогава и тримата мъдреци казаха:

– Честити сме, че няма да доживеем до тоя мрачен ден.

И после стана дума за името на новия цар. И поискаха да узнаят името на новия завоевател на земята, който ще я покрие с кръв и развалини.

И търсиха пак и намериха тайнствени белези в мъдрата книга. И се трудиха много, докато разгадаят смисъла на тия белези.

И откриха, смаяни, че името на новия цар беше:

Любов!

И удивиха се твърде влъхвите и ликуваха сърцата им, понеже всичките им страхове за човечеството изчезнаха.

Тогава рекоха:

– Блажени ние, трижди блажени, че дочакахме раждането на Царя на Любовта. Да идем да Му се поклоним, звездата ще ни заведе при Него.

И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан и смирна, и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия Цар, и се отправиха на път към Ливанските планини.

А звездата вървеше пред тях и им показваше пътя.

 

1901 г.

..............................................................................


.
Раждането на Христос

 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 

Константин Победоносцев

 

Рождество Христово и светата Пасха са празници предимно за децата и в тях сякаш се изпълнява силата на думите Христови: «Ако не станете като децата, няма да влезете в царството Божие». Другите празници не са толкова достъпни за детското разбиране и са любими на децата повече по външната обстановка, отколкото по вътрешното си значение…

Но и от двата споменати големи празници децата по-скоро ще разберат и приемат простите чувства на Рождество Христово.

Колко щастливо е детето, което е успяло да чуе от благочестивата си майка простите разкази за Рождеството на Христос Спасителя! Колко щастлива е и майката, която, разказвайки святата и трогателна повест, е срещнала живо любопитство и съчувствие в своето дете, и сама е слушала от него въпроси, с които детската фантазия толкова обича да си играе, и вдъхновявайки се от тези въпроси, е побързала да предаде на детето си собственото си благочестиво чувство. За детското въображение привлекателното в този разказ е толкова много.

Тихата нощ над палестинските поля - уединената пещера - яслите, обкръжени от онези домашни животни, които са познати на детето от първите впечатления на паметта, - в яслите повитият Младенец и над Него кротката, любяща майка със замислен поглед и с ясната усмивка на майчиното щастие - тримата великолепни царе, следващи звездата към бедната пещера с дарове - и далеч в полето овчарите сред своето стадо, чуващи радостната вест от Ангела и тайнствения хор на силите небесни. После злодеят Ирод, преследващ невинния Младенец; избиването на младенците във Витлеем - после пътешествието на светото семейство в Египет - колко живот и действие във всичко това, колко интересно е то за детето!

Стара и никога неостаряваща повест! Колко беше привлекателна тя за детския слух и колко бързо свиква с нея детският разум! Ето защо само да си спомниш тази проста повест, възкръсва в душата цял свят, възкръсва цялото отдавна отминало детство с неговата обстановка, с всички лица, които са го обкръжавали, с всичките му радости, завръща се в душата същото тайнствено очакване на нещо, което винаги се случва преди празници. Какво би било с нас, ако ги нямаше в живота тези минути на детски възторг!

Такава е вечерта преди Рождество: връщам се от всенощна служба и сядам вкъщи в същата стая, в която е преминало цялото ми детство; на същото място, където стоеше моята люлка, после детското ми легълце, - стои сега моето кресло пред писмената маса. Ето прозореца, край който седеше старицата няня и ме увещаваше да легна да спя, а не мен не ми се спеше, защото душата ми се вълнуваше - в очакване на нещо радостно, нещо тържествено на сутринта. Това не беше очакване на подаръци - не, - душата ми чувстваше, че утре ще бъде необикновен, светъл, радостен ден и нещо велико ще стане. Случвало се е, лежиш, а камбаната ще те събуди преди сутрешната служба, и нянята, станала, за да иде на църква, пак трябва да увещава детето - да заспи.

Боже! Същото очакване от детските дни чувствам в себе си и сега… Как всичко в мен е тихо, как всичко в мен е тържествено! Как всичко в мен диша с чувството на предишните години - и с каква духовна жажда чакам тържественото утро. Това чувство е скъпоценен дар от небето, изпращан сред светския шум и суетата на възрастните хора, за да си спомнят живо времето, когато са били деца, следователно, били са по-близо до Бога и по-непосредствено откогато и да е било са приемали от Него живот, светлина, ден, храна, радост, любов - и всичко, с което е красив за човека Божият свят.

Но това очакване - на великата радост и великото тържество - никога не лъже детето. За детето минутата на очакването така се слива с минутата на наслаждението и удовлетворението, че няма възможност да се улови преход или среда. Детето се събужда на сутринта - и непременно намира онова, за което е мислило вечерта, среща наяве онова, за което са му говорили детските сънища: действителността за детето не е ли сън; сънят му не е ли нещо действително?

Детето на сутринта се събужда заобиколено от същите блага на детския живот, които несъзнателно приема всеки ден, - само осветените от празничната светлина лица, които са го заобиколили, са по-весели, ласките - по-живи, игрите по-одухотворени. Какво повече за детето? То не съжалява на сутринта за това, което е очаквало вечерта: както несъзнателното вчерашно очакване, така и сутрешното наслаждение е несъзнателно…

О, велика тайнствена нощ! О, светло, тържествено утро! Ако те забравя, ако остана равнодушен към теб, ако престана да чувам онези думи, които гласовете чуват в теб от всяка вярваща душа, значи да забравя своето детство, своя живот и самата вечност… защото какво друго е блажената вечност, ако не вечна радост на младенеца пред Божието лице!

 

Константин Победоносцев

 

......................................................

Константин Петрович Победоносцев (21.05./2.06. 1827 - 10/23.03. 1907) е руски държавен деец, юрист, православен философ. Професор по право в Московския университет (1859-1865). Активно се занимава и с публицистика, публикува 17 книги, много статии, документални сборници, преводни трудове по история и право. Възпитател (1865) и преподавател по история на правото на престолонаследника Александър Александрович (бъдещия Александър III), а по-късно - на Николай Александрович (Николай II). В края на 1870-те г. във възгледите му се извършва коренен прелом. След убийството на Александър ІІ остро критикува реформите от 1860-1870-те г. Един от създателите на тайната правителства организация „Свещена дружина” (1881-1883), чиято цел е борбата с народническия екстремизъм. Съчиненията му са издадени през 1996 г.

 

........................................................................

 

***

 

РОЖДЕСТВО

 

Камелия Кондова

 

Сняг заваля в онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.

Затътри Йосиф калните галоши
към кръчмата - да черпи по едно.
По три изпиха, гледаха го лошо:
баща на син с неясно потекло.

И той се срина. Злото се прокрадна
във иначе добрата му душа.
И се прибра вместо с цветя - със брадва.
Замахна, но се свлече във калта.

Мария с гняв измоли небесата,
на две превита в калния си шал:
Дано синът ми ходи по водата!

Дано и той не гази в тази кал!

 

...........................................

 

Камелия Кондова е родена в Добрич. Тя е автор на 9 стихосбирки, удостоена е с Националната литературна награда „Дора Габе“, Голямата награда на националния конкурс “Петя Дубарова”, Голямата награда на националния конкурс “Веселин Ханчев” (двукратно), Първа награда на в. “Литературен глас” – Стара Загора, Първа награда от националния конкурс “Петър Алипиев” (2003 год.) и др.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Властта си играе с огъня, противопоставяйки медици срещу медици 13| 7601 |23.12.2019 . Къде са ви винкелите, бе хора, защо се оставяте да ви бият? 33| 12738 |22.12.2019 . Паралелната държава: Доган, Гешев и х-л “Берлин“. Честита Коледа, жертви! 18| 22678 |20.12.2019 . Слагаческите интервюта не работят за Иван Гешев, но той ги обожава 6| 10670 |19.12.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ