Вторник, 25 Септември 2018, 16:50
Frognews
52| 21690 |31.08.2011

Самочувствие и голи гимнастички

.
Докато момичетата на Илиана Раева печелеха медали и любов, Никито Михайлов ругаеше журналистите, а Боков-младши загина в стената от привилегии.

Огнян Стефанов

 

Отдавна ми се искаше да напиша нещо за самочувствието, но липсата на добри примери ме разколебаваше.

Ето че се намери повод, при това какъв. 10 000 в зала „Арена Армеец” и още 1 млн българи пред телевизорите гледаха и се радваха на гимнастичките ни. Те отново са на върха, отново са „златните момичета”. Триумф, какъвто не сме виждали от години, но сме копнели за него. 


Ансамбълът ликува със златото в многобоя на Световната купа в София. Радостта е още по-сладка, защото руският монопол от последните години бе разбит. Победителките са Ренета Камберова, Михаела Маевска, Цветелина Найденова, Елена Тодорова, Христина Тодорова и Катрин Великова. Поздравления и за старши треньорката Илиана Раева и екипът й.
В индивидуалната надпревара Силвия Митева завърши втора, а бе толкова близко до победата. В такива моменти е лесно и приятно да си българин, а самочувствието изпълва гърдите. Дори патетичните думи звучат нормално.

Успехът на нашите е не просто голям, той е колосален

 

защото за него е платена невероятна цена. Всяка друга федерация, с която сме в пряка конкуренция за върха, има бюджет, за който нашите не смеят и да мечтаят.  За спартанските тренировки, нечовешките диети и лишенията да не говорим.
На всичкото отгоре федерацията ни и националните отбори дълго време трябваше да преодоляват синдрома „Нешка Робева”. Въпреки заетостта й в телевизионни шоута от всякакъв калибър и жанр, участие в политическия живот, събиране и изразходване на дарения за танцовата й трупа и даване на свидетелски показания в полза на Алексей Петров-Трактора по делото „Октопод”, тя намираше време да обвинява и напада колегите си за какво ли не. Случилото се в „Арена Армеец” обаче показва, че във федерацията са открили ефикасна ваксина...

 

Моралът не е просто препоръка към другите, а преди всичко личен пример,  твърди Ерих Кестнер. Което освен с горния пример, кореспондира, но по друг начин и с постъпката на Ирина Винер, шефката на Руската федерация. След състезанието та прегърна и разцелува „врага” Илиана Раева с думите: „Ето това е България за мене!” 

 

И понеже говорим за самочувствие, не бива да пропускаме уникалният ни плувец Петър Стойчев, който неотдавна също спечели златен медал на Световното в Китай. Поразителни бяха коментарите му за значението на родината в живота на всеки човек, пък бил той и известен в цял свят. Само в едно телевизионно предаване той изрече толкова красиви думи за България, колкото не сме чули от депутатите от поне три парламента насам...

 

Наистина е много тягостно, че подобни хора толкова рядко стигат до медиите, които от години са окупирани от кохорти силиконови „звезди”, палячовци и откровени идиоти. Дори в репортажите за фантастичната Ивет Лалова, камерата следи по-често татуировките и златната верижка на глезена й, отколкото надпреварата със секундите.

 

Волейболистите ни, мъже и жени, също жънат успехи.  Всичко щеше да е наред, ако други представители на спорта не объркваха понятията ни за ценностна система.

 
Тези дни  станахме свидетели на епохални опити на вратаря на националния отбор по футбол Николай Михайлов 

 в сферата на... писаното слово. В блога си той се нахвърля върху български журналисти, защото пишели глупости за него. Не споменава имена, но заявява: „Аз продължавам да бъда най-скъпоплатеният трансфер на български вратар, а те кои са?”. И още: „На моята улица винаги ще свети лампа, за вашата обаче не съм сигурен”. 
Не знам кой е писал или държал ръката с перодръжката на Никито, но „откритото писмо” е лоша услуга на Михайлов-младши. Участието му в латино сериалите с героини като Алисия и Николета, каквото й да означават тези имена, го превърнаха в част от „жълтата” хроника. Но пък рядко ще прочетем анализи за играта му, за това кои качества трябва да усъвършенства и пр. Не би било лошо да изгледа запис от коментарите на гимнастичките ни след триумфа им, както и интервютата на Петър Стойчев, Йордан Йовчев, сестрите Дунавски и др. наши спортисти с доста по-богата от него колекция от успехи. Съмнявам се обаче, че ще разбере за какво става дума.  Защото той и негови колеги като Благой Георгиев и Валери Божинов могат и с нагорещено желязо да си отпечатат библейски сцени върху телата, но това няма да ги направи по-християни, както чалга фиестите им няма да ги направят по-футболисти. Тези хора се радват на привилегията да са непрекъснато в медиите чрез скандални сюжети, което за съжаление не е чисто „футболно” явление.


Докато патоанатомите се опитваха да сглобят телата на зверски катастрофиралите Георги Боков-младши и съпругата му Мария, в медиите се изписаха всякакви коментари и мнения за трагедията. Един коментар обаче като че ли бе пропуснат. Боков-младши дълги години бе недосегаем за правоохранителните органи. Крадеше коли, изваждаха го от ареста, после пак крадеше и отново го спасяваха. Защото бе син на Филип Боков, дипломат и съветник на президента Георги Първанов, внук на Георги Боков, член на ЦК на БКП и дългогодишен главен редактор на в. „Работническо дело”, племенник на Ирина Бокова, шеф на ЮНЕСКО, а преди това външен министър. Всички те от десетилетия са кръвно свързани с висшата партийна номенклатура. Такива хора понякога забравят за Нютон и земното притегляне, затова когато си отидат от този свят, макар и по трагичен начин, не предизвикват особено съчувствие, освен у близките си. Може да ви звучи цинично, но когато справедливостта е дефицитна приживе, понякога смъртта се възприема като неин заместител... Ако всички, които са услужвали на Бокови, си бяха свършили работата, той и Мария щяха да са живи. Може би Младши щеше да е в затвора, но жив. Играта с привилегиите понякога е по-страшна и от руска рулетка: превръща те в труп, още докато си добре облечен и се пъчиш с недосегаемостта си в някоя „елитна” компания. 

 

Разговорите за самочувствието и ценностите ни, както и за проблемите около тях, е като буркан с мед и дузина лъжици с катран, които дебнат в засада. Трябва да сме бдителни. Докато обаче осъзнаем това и си изясним въпроса с ценностите, на нашите гимнастички ще им се наложи, ако искат да поработят за известността си, да разчитат повече на голи фотосесии и Биг Брадър, отколкото на спортните постижения. Засега в България е така. 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Четвърти километър 31| 15665 |29.08.2011 . Дядото на Юрген Раух 26| 14283 |25.08.2011 . Четвърти километър 14| 15137 |22.08.2011 . Символът и медузата, на която устата е и анус 113| 17850 |19.08.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах