Спорът Пеевски - Цветанов не е Хирошима

В същото време тв водещи повтарят ли повтарят, че Ася Петрова била назначена по времето на ГЕРБ за зам.-главен прокурор, но при новата власт я освободили. Цветанов пък ги слуша и мълчи, сякаш констатацията е вярна. Но не е. Магистрат Петрова е зам.-главен прокурор и в момента. И не е "прескочила два поста" за да стане заместник главен обвинител, както дълбокомислено се изрази друг журналист. И е на този пост по усмотрение на главния прокурор Сотир Цацаров, както той неведнъж е казвал. Повтори го и днес, чрез декларацията на Главна прокуратура, по отношение на спора между Пеевски и Цветанов. Ако пък бяха си направили труда да научат каква е успеваемостта на Петрова в съда през последните 17 години, можеше да има по-малко пара в свирката. Очевидно "Пенчо бре, чети! Пенчо не чете" - не са празни приказки на П.Р. Славейков. Някои ще се засегнат, но може да им е от полза.

Спорът всъщност не е между Пеевски и Цветанов. Техните отношения не би трябвало да са толкова важни за обществото, ако то е истински зряло. Политиците в САЩ се нападат много по-остро, но медиите се интересуват и ровят същината на проблема и гледните точки към важните за нацията теми.

Пеевски казва, че Цветанов се опитвал да осигури чадър над фигури от ъндърграунда. Цветанов отрича и на свой ред артикулира в посока, че около опонента му нещо не е читаво. Няма как да знаем кой е крив и кой - прав.

Но истината е, че нещата не вървят и в голяма степен причината за това се крие в неизказаните неща. Те винаги пораждат съмнения и слухове, а българите сме големи царе на раздувките. 

Не съм привърженик политици да си "говорят" по този начин. Но от друга страна, понякога това е като препарат за почистване на котления камък в една пералня или водопровод.

По свой начин и двамата казват едно и също: има нещо гнило в магистратурата, правоохранителните органи и политическия живот. Свикнахме да обясняваме всичко в клишето "задкулисие", но всъщност иде реч за неосъществени реформи в едни от най-важните сектори. Липсата на реформи дава възможност на играчи в сянка да дърпат нечии конци. Това превръща магистратурата от независима в марионетна. Ялова правосъдна система не може да роди справедливост. Без справедливост няма върховенство на закона. Без върховенство на закона има върховенство на престъпността. А когато властва престъпността - държавата умира, а населението бедства. 

В повечето коментари за спора Пеевски - Цветанов доминира извода, че политически кръгове и лица от властта оказват натиск върху прокуратура, съд, МВР, тайни служби, медии и пр. Нищо ново. Само че защо никой не допуска, че мафията е тази, която оказва натиск? Защо никой не говори за престъпленията, за недовършените разследвания, за забатачените дела, за трудно успяващите съдебни процеси? А за жертвите и свидетелите? Защо медиите героизират брутални убийци и рекетьори, многомилионни измамници и висши служители в правоохранителната система със съмнителни качества и още по-съмнителни дипломи? Не е ли време да се вдигне завесата пред страшните престъпления, които остават ненаказани? Дава ли си сметка някой кой ще замести обруганите, омаскарени и отсвирени прокурори и ченгета, които са дръзнали да вкарат в затвора доказани бандити? Никой! Защото го чака същата участ на публично разтерзаване. Под диктата на психопати, които могат да застрелят човек докато закусват срещу неголяма сума.

И точно когато Цветанов се надяваше на подкрепа от своя лидер, Борисов го скастри публично. Не трябвало да се говорят недоказани неща за прокурори, още повече в спор между двама души. "Цветанов не си извади поука от говоренето срещу магистрати по времето, когато беше министър. Вредно е да се хвърлят обвинения, които не е ясно дали са истина или слухове", отсече Бойко Борисов. По този начин той показа на своя заместник в партията, че никой пост не е запазен персонално или вечни времена. Развръзката може да е по-скоро, отколкото някой предполага.

Ще ви цитирам пасаж от последната книга на Патриша Корнуел "Червената мъгла". На стр. 11 пише следното: "Катлин Лоулър в момента излежаваше двайсетгодишна присъда за това, че е прегазила човек в пияно състояние". Кога у нас ще се случи нещо подобно? За този ключ ви говоря. Само той може да отвори бараката с несбъднати мечти...

Вместо това сме се превърнали в райско кътче за психопати и социопати, царство на примитивизма и агресията.

Повърхностният и жълт медиен прочит на ситуацията около правосъдито, организираната престъпност и политическите спорове дава повод на мафията да триумфира.

Губят всички без престъпни наклонности и бизнеса, който не произвежда продукт и не създава нови работни места.

Би трябвало да се чувстваме с примка на шията, а ние се смеем и жадуваме още зрелища. Сякаш сме се оженили за злото по любов. През това време животът минава покрай нас.

Димитър Попкутуев