Събота, 17 Ноември 2018, 02:43
Frognews
273| 28250 |07.05.2013

Справедливостта изисква СДС и ДСБ да останат извън парламента

.
5. Правнукът на левия земеделец-терорист Асен Агов май не си дава сметка за престъпленията, в които е участвал прадядото –Йордан Агов пред паметната п
Човек дори и добре да живее в един момент става разочарован син избирател.

 

За да може да твърдим, че българската политика след 12 май е станала с една идея по-справедливо място, трябва да се стигне до това СДС и ДСБ да се превърнат в извънпарламентарни партии. Имам идея и за висша справедливост – двете да са под процент, та да не трошат и публична пара. Двете партии от години водят активен задгробен живот, а участието им в изборите е за да се продължава единствено „фабриката за луксозни съдби“. В това се превърна някогашният подкрепян от милиони избиратели Съюз на демократичните сили – в доставчик в продължение на десетилетия на няколко свръхпродажни и корумпирани политически тела в парламента. Край, най-накрая ще приключи „мръсната синя приказка“.

 

Спестете си обвиненията – бил съм сред най-последователните и верни избиратели на Сините. Изповядвайки това убеждение никога не съм гласувал за тях по-късно от 8 часа рано сутрин на каквито и да е избори.  Изпитвах трудно сравнимо с нещо усещане, когато в тези ранни часове на изборния ден в секциите срещах преобладаващо число възрастни „червени бабички“ и знаех, че противопоставям същото на тяхното. Има едно правило: „Подобното се бори с подобно“. Спазвахме го дълго време.

 

Даже прекалено дълго, тези не го заслужаваха. 2009 г. това мое убеждение се пречупи за първи път, когато по най-сбърканата политическа логика Надежда Нейнски „цъфна” начело на листата за евродепутати на Сините. При това подкрепена от оня, с когото деляха от автомобилните гуми до компютърните мишки през 2004 г. и убиха с разцепление СДС. Тя го кореше, че провел безобразна приватизация, а той и отвръщаше със същото – казвал и, че бил против приватизацията на гаража на ЦК на БКП, но тя не го послушала. Същият Костов през 2004 г. твърдеше, че духът е напуснал тялото, а пет години по-късно заяви, че духът се е върнал, защото без тялото не можел. Костича едва ли си даваше сметка колко точно описа това, което се е случило със „синята ни мечта“. Тези злодеи я превърнаха в „политически“ вампир – нали това се случва след като душата се завърне обратно в тялото. Затова на тези избори ни е нужен политически екзорсизъм.

 

За да разкара тези политически трупове от сцената – усмърдяха всичко с разложението си. Сетих се за определението на Айнщайн за лудостта: да правиш едно и също с очакване резултатите да са различни. Очертава много точно „политическата лудост” на десните. Сигурно е, че няма никакъв шанс да се нормализират - личи си още щом човек погледне  кандидат-депутатските им листи. Ето няколко особено показателни примера. Водач на листата на коалиция ДСБ-БДФ във Враца е лицето Асен Агов. Все си мислех, че Костов и компания поне малко ще смалят тепегьозлъка си и това ще проличи на тези избори чрез изолиране от листите поне на доказани кандидати за кадрови офицери в Държавна сигурност. Да, точно така. Няма грешка – водач на т.н. „тъмносини“, на „антикомунистите“ от ДСБ и БДФ в 6-ти многомандатен избирателен район е изучаваният през 1972 г. за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност Асен Агов. Ето, имаме факсимиле от документ от служебния архив на ПГУ-ДС, който доказва това. Кандидатстването е ставало като напишеш собственоръчно молба, като се молиш да бъдеш приет в едно от най-мракобесните учреждения на тоталитарна България, за да тормозиш след това сънародниците си, каквато беше практиката тогава.

 

Много е важно, че не всеки е можел да кандидатства там - Асен е имал някой близък човек, задължително е трябвало да има някой близък човек или в самото ПГУ, или в МВР, който да гарантира за него. Кой е този гарант ли? Естествено бащата Йордан Агов, който е имал зависимости. Бил е юрист, много близък до определени структури, пътувал е където си иска по света, както по-късно ще пътува и синчето Асен Агов. Бащата Йордан Агов например е човекът, който подготвя договорите на  българския спортен тотализатор за внедряване на опита на Сингапур, където отива, за да проучи техния опит. Там се засича с тогавашния търговски представител в Сингапур Виктор Вълков. Ето друг документ: бащата на Агов моли за съдействие комунистическия министър на вътрешните работи Димитър Стоянов да улесни кариерата на децата му. Там подробно описва, че „Детството ми бе белязано от мъката по убития от фашистката власт баща Асен Агов от Долна Оряховица, Търновски окръг, който беше началник на българската авиация. На 30 април 1925 г. той е повален от куршумите на фашистката полиция край тютюневите складове на бул. "Руски" в Пловдив. Падна в кървавия епилог на злокобните априлски дни на 1925 година, с Единния фронт на комунисти и земеделци, на чийто шестчленен върховен военен съд заедно с близките си другари Коста Янков, Христо Коджейков…Николай Петрини.., бе член и той.“ Дядото на днешния „десен“ нахалник Асен Агов, който е със същото име осигурява детонаторите за сатанинския комунистически атентат в църквата „Свети Крал“ („Света Неделя“) през април 1925 г. Ето какво пише в официалната му биография, издадена по време на комунистическия режим преди 1989: „Организира нелегална група в летище Божурище. На 12.09.1923 г. е арестуван. Освободен е през ноември 1923 г. и се включва активно в работата на Единния фронт. В дома му са заседавали ръководителите на военния отдел на ЦК на БКП.

 

Разпространява в-к “Войнишки глас”- комунистически вестник за пропаганда сред военните. Той рекрутира съселянина си Иван Паунов за работа във Военния център. Същият убива прокурорът Димчев, проф. Никола Милев и комуниста-предател Кузинчев, след които атентати намира винаги убежище в дома на Агов. Поддържа връзки с военни и особено с такива от Пловдивския гарнизон.“ (Борис Цветанов, „Асен Агов. Биографичен очерк“, С., 1983, стр. 110). 


Димитър Стоянов  саморъчно пише  резолюция изложението на Йордан Асенов Агов и насочва документа към ген. Нанка Серкеджиева. Трети документ - виждате как подробно и с особен апломб Асен Агов информира различни структури за срещите си със западни журналисти, които се опитват да научат повече за репресиите на комунистическия режим срещу българските мюсюлмани, като стриктно парира опитите на журналиста Едуард Стийн в тази посока. Двуличието и нахалството на рода Агови е пословичен – този тип ще стане депутат шести пореден мандат, ако има достатъчна група гламави хора, които да го вкарат отново.

 

Междувременно сина на Агов, Йордан Агов, хич не си поплюва. Ето какво казва в едно интервю за списание „Амика“ от октомври 2010: „Казва, че винаги е искал да се занимава с политика и избрал Брюксел, защото тук заплатите на политиците са смешно малки. Таванът му е висок. "Първо премиер, а после ще се пенсионирам като президент", подхвърля Йордан уж на шега".  Иначе в друго интервю признава, заедно с баща си Асен, че семейната им черта е мързела:
- А извън вироглавието като черти на характера?

А.: Малко сме мързеливи.

Й.: Да... Аз никога не мога да се захвана с нещо, освен ако няма някаква

съществена кауза и полза. Трябва от самото начало да виждам крайния позитивен резултат.

 

Иначе не се хващам. Обичам много военните науки, учих ги заедно с международните отношения. Щях да падна, когато в една лекция ни попитаха какъв трябва да е най-добрият генерал - интелигентен и работлив, мързелив и интелигентен или още няколко възможности. Аз веднага реших, че трябва да е мързелив. Оказах се прав. Защото, когато водиш една война - без значение каква, трябва да си търпелив и да търсиш крайния резултат. Значи да си мързелив.“ (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=310767). Иначе, правнукът на левия земеделец-терорист Асен Агов май не си дава сметка за престъпленията, в които е участвал прадядото – воала, Йордан Агов пред паметната плоча на терориста Асен Агов, убит заради участието си в атентата в църквата „Свети Крал“ („Света Неделя“). Плочата се намира в Пловдив, на върху стена на бившите тютюневи складове там. 


Какъв позор! И тези подлеци някои неразумни люде отново са решили да подкрепят с гласа си. Чудно ли е, че не можем да се отместим и милиметър напред, да не говорим да дръпнем като държава. Няма как да прокопса държава, където масово се шири неизлечима политическа глупост!

 

Десебарите обичат да говорят срещу „ченгетата“, но си умират да издигат и да подкрепят точно такива подлеци. Вижте съдружията на Асен Агов и на сина му Йордан Агов: бащата е основател-съдружник на фирма „Human power“, където си партнира с ОРОН (оперативен работник на обществени начала на ПГУ-ДС) Васил Василев (Решение № 57/ 28.01.2009 г. на Комисията по досиетата), заклет комунист, любим журналист на Петър Младенов,  член на предизборния ща на БКП през 1990 г., когато се направиха най-големите изборни измами. Спомнете си гигантския скандал „петрол-храни“. В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак ‘‘Петрол срещу храни‘‘, посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Изводите потвърдиха съобщенията във в. ‘‘Ал Мада‘‘ от 2004 г. Програмата започва от 1991 г. и продължава до 2003 г. За БСП са били отредени общо 8 млн. барела, от които са доставени малко над 3 млн.

 

Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании - "Братя Василеви" и "Машиноимпорт". Върхът на пародията бе, че съдружникът на Васил Василев – Асен Агов – беше член на парламентарна комисия, която от българска страна трябваше да разследва скандала!!! С този човек Асен Агов беше съдружник до преди няколко години, а впоследствие на неговото място се тупна синът му, мързеливият, по собственото му признание Йордан Агов. Абсолютна свинщина! Да се гласува за тези хора днес, когато знаем всичко това е нещо повече от престъпление – това е груба грешка. Всички куки – уредени, а пък избирателите им да лапат мухите и да бърборят като гламави едно след друго клишета за „ченгетата“, „дясното“, за „комунистите“ и т.н. Описах подробно фамилията Агови, защото тя съдържа в себе си целия фалш на т.н. българско „дясно“. Хич да не си мислят тези, че ще им простим съсипването на „синята идея“ – ще ги гоним до дупка, добре да знаят и помнят това. Нека питат президентския съветник Стоимен Стоименов на какво сме способни. 


ДСБ са обнаглели съвсем – сега вижте кой води листата в 22-ри многомандатен район Смолян. Ето, явява се в пълния му помръкнал блясък бившият секретар на ОбК на ДКМС в Смолян (http://smolyanpress.net/?p=12572). В ДСБ са като копие на партията на Кунева – фалш, менте и където бръкнеш изскачат само номенклатура на ДКМС, на ЦК на БКП, секретни сътрудници, агенти и всякаква подобна гмеж. И нищо старо не са забравили – четете какви ги реди Зарко само преди седмица: „Първи май не е нито безсмислен, нито червен, както мнозина смятат“( http://www.otzvuk.net/news/zarko-marinov-parvi-may-ne-e-nito-bezsmislen-nito-cherven).  Съвсем в реда на мисленето на един бивш секретар на общинския комитет на ДКМС в Смолян. Но що ще „вдясно“ това „куче, което мяука“, по неповторимия израз на френския политолог Сюзан Лабен?! Поне дузина са подобните случаи в другите избирателни райони. 


СДС също не изостават в тази самоубиствена надпревара. В 27 МИР-Стара Загора водач на листата им е Йордан Нихризов, чиято партия и местен лидер Недялко Ангелов бяха неизменен коалиционен партньор на червения кмет два мандата (1999-2007) и впоследствие здравен министър в тройната коалиция Евгений Желев. Ега ти кефа – политическо номадство, бояджийство и безпринципност в индустриални количества. И винаги са в стойка за поредна взятка. Ама какво говоря, погледнете техния последен председател Емил Кабаиванов. Искрено се забавлявах преди почти година от коментарите в социалните мрежи и сред приятелите ми, когато се питаха: „Какъв е този Емил Кабаиванов, който оглави СДС-то?”.

 

С известна доза черен хумор отговарях, че това е човек, който ще обезглави СДС-то, нежели да го оглави. Макар, че фактите настояват да кажем, че обезглавяването на СДС-то започна отдавна и Кабата само ще довърши започнатото. Има обаче нещо много справедливо в това точно председател с профила на Емил Кабаиванов да е човекът, който ще загаси лампата на „Раковски” 134, след очертаващата се гръмовна загуба под формата на невлизане в парламента. Емил Кабаиванов беше кмет на община Карлово през по-предния мандат, 2003-2007. Тогава паметливите ще си спомнят, че община Карлово беше сред няколкото общини, които с активната регулировъчна дейност на бившият президент Гоце участваха в частичното потушаване на казуса с боклука на София. Месеци наред камиони с ремаркета фучаха по пътищата на страната, отнасяйки софийските бали боклук до Карлово, Пловдив, Ловеч и Севлиево. Община Карлово получи срещу това 17,5 млн. лева точно в навечерието на кампанията за местни избори 2007. Емил Кабаиванов  загуби тези избори и наследникът му, Найден Найденов от БСП години след това развяваше няколко обвинения срещу предшественика си. Започна проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция. Една от проверки на ОЛАФ по български казуси също беше по повод магариите в Карлово, когато кмет беше днешният председател на СДС. Докато един хубав ден всичко спря!

 

Все едно с нож ги отрязаха. Имам хипотеза - някой от много високо място е турил едно рамо на „седесарския” кмет и както обикновената практика в България показва-всяко чудо тук става чудо за три дни. Едни хора излизат от всичко това богати, други-още по-богати, а трети-стават председатели на СДС. „Седесарски“ кмет ли казах? Я да видим къде бяха публикувани платените прессъобщения на кандидат-кмета Емил Кабаиванов по време на кампанията за местните избори през 2007 г. Ето снапшот от страницата на информационна агенция Фокус от 04 октомври 2007 г., 17.31 часа.

 

Информационното съобщение, което е част от платената услуга да се представя кампанията на даден кмет или листа кандидат-съветници, е публикувано в тази част от платформата на агенцията, която е платена и запазена за кандидатите на БСП и коалции! Има едно, единствено обяснение за това противоестествено съжителство-този, който е платил за политическата реклама на „седесарския“ кандидат Емил Кабаиванов е бил спонсор и на БСП. Айде сега пак помислете дали да гласувате за ДСБ и СДС. Аз няма да го направя никога повече.

 

Антон Тодоров

 

Документ от служебния архив на ПГУ-ДС, който доказва, че през 1972 г. Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер в комунистическото разузнаване. Не е приет, защото не изкарал казарма.

 

Бащата на Асен Агов, Йордан Агов, моли за съдействие комунистическия министър на вътрешните работи Димитър Стоянов да улесни кариерата на децата му.

 

Асен Агов информира различни структури за срещите си със западни журналисти, които се опитват да научат повече за репресиите на комунистическия режим срещу българските мюсюлмани, като стриктно парира опитите на журналиста Едуард Стийн в тази посока.

 

Асен Агов информира различни структури за срещите си със западни журналисти, които се опитват да научат повече за репресиите на комунистическия режим срещу българските мюсюлмани, като стриктно парира опитите на журналиста Едуард Стийн в тази посока.

В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак ‘‘Петрол срещу храни‘‘, посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании - "Братя Василеви" и "Машиноимпорт".

 

Снапшот от страницата на информационна агенция Фокус от 04 октомври 2007 г., в разгара на кампанията за местни избори`2007. Платените съобщения на „седесарския“ кандидат-кмет Емил Кабаиванов се публикуват в тази част от платформата на агенцията, която е платена и запазена за кандидатите на БСП и коалции.


Книгата на Асен Агов от юли 1980 г. "САЩ-акционерно дружество политика", където днешният "десен" громи американския империализъм и агресия.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Как победи справедливостта 39| 24366 |01.05.2013 . Камелия Бончева си отиде, не дочака справедливостта 19| 36089 |27.12.2012 . Ром, Бенатова и съдия във вихъра на справедливостта 26| 9886 |20.11.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах