Неделя, 23 Септември 2018, 17:42
Frognews
43| 6629 |28.04.2010

Сред шамари, димки и яйца Русия си взе Украйна

.
Москва се сподоби с такъв съюзник, който е на път да измести дори и родния наш Гоце по раболепие и сервилност.

Едвин Сугарев
www.svobodata.com


Масов тупаник и дим от димки в украинската Рада ознаменува заличаването на националната независимост на страната и връщането й в орбитата на путиновска Русия. Председателят на Радата Владимир Литвин удържа заседанието, прикрит зад разпънат чадър – в заседание, при което предателския договор, сключен между между украинския президент Виктор Янукович и руския му колега Дмитрий Медведев, бе приет с десетина гласа над необходимото мнозинство.
Договорът на практика зачерква Украйна като страна, кандидатстваща за членство в НАТО. Неговите клаузи предвиждат удължаване присъствието на руския боен флот в базата в Севастопол до 2047 г. Просто няма как да се надяваш на участие в северноатлантическия пакт, докато позволяваш на военния флот на една чужда държава да пребивава в страната ти.
Разменната монета е бонус за газта: 10-годишно споразумение за евтин газ за Украйна, като общата стойност на Путиновия дар се изчислява на 40 милиарда долара. Скъпо било, нацупи се той, и наема за флота му бил скъп. Не е скъпо – особено когато срещу тази сума купуваш страна като Украйна – стратегическия важния адвантпост за газовата ти експанзия.
Паралелно с тупаниците в Радата московската Дума също одобри договора – с огромно мнозинство и аплодисменти. По този повод руският премиер отбеляза, че "събитията в Киев ни показаха, че новите власти на Украйна са готови да изграждат наново отношенията си с Русия". Звучи като похвала за руските тайни служби: добре се справихте, момчета.
Наистина са се справили добре момчетата. Може би ако още от самото начало бяха успели да отровят Юшченко, щеше да е по-добре – но всяко зло за добро. Компрометираха и него, и самата оранжева революция; умело напомпаха Партията на регионите и яхнаха страната чрез добре познатия кагебистки похват: подставено правителство, оглавявано от тяхна кукла на конци.

Москва се сподоби с такъв съюзник, който е на път да измести дори и родния наш Гоце по раболепие и сервилност. Съдете сами: от избирането на Янукович на 7 февруари досега между Украйна и Русия са се състояли вече пет срещи на най-високо ниво: между премиерите и държавните глави на двете страни. И на всичкото отгоре на 17-18 май предстои още една визита в Киев – на президента Дмитрий Медведев. Съвет към пазвантите му: носете големи чадъри. Но може би пък украинскита милиция ще носи големи тояги.

Та затова е доволен Путин. Уж скъпичко му излиза, но пък – както съм твърди: "За нас обаче това е въпрос не само на пари, но и на сътрудничество с Украйна, което в крайна сметка е най-важното". Най-важното е, разбира се, как да не е най-важното. Военният флот в Севастопол, Украйна – просната в краката му, хоризонтът за разни стратегически тръби на запади на север – открит.
И не само това – на украинската марионетка са подхвърлени и други интегративни възможности. Например още по-тясно сътрудничество в самолетостроенето и корабостроенето. Например сливане в общ холдинг на цялата ядрена индустрия на двете държави. В перспектива може би и – защо не – сливане и на държавите. Въстановяване на СССР – макар и в малко редуциран вид. Идеите щели да бъдат обмислени. Вероятно и гласувани – на заседание, на което прозаседавшите се крият зад разпънати чадъри.

Най-циничното в цялата тази история е, че най-тежко пострадалата страна от безчинствата на съветския режим е именно Украйна. Предизвикания от политиката на руското правителство Голодомор доведе до смъртта на милиони украинци в периода 1932-1933 г. Налага се уточнението: гладната смърт. Един от най-свирепите геноциди в световната история, довел хората дотам, че канибализма се бил превърнал в често срещан феномен. Пак на Украйна бе съдено да изпита на свой гръб сигурността на руската ядрена енергетика – чрез Чернобил, който след аварията беше възхвален от “българският” поет Венко Марковски в цяла поема, пълна със стихове като “смел реактор под съветски флаг”. (Слагаме определението “български” в кавички, защото той е един от идеолозите на “македонския език” и един от авторите на т. н. “македонска граматика”.) И след всичко това какво? Флотът в Севастопол, а ядрените индустрии – слети. Може би тези слети индустрии ще реставрират и централата в Чернобил?

Но все пак при тази срамна история имаше украинци, които се биха – и в парламента, и пред него. Ще има ли замеряне с яйца и размяна на тупаници в българския парламент, ако примерно утре Трайчо Трайков поиска ратификация на договор за довършване на АЕЦ “Белене” с руски капитали? Ето това е нещо, в чийто положителен отговор за съжаление хич не съм сигурен...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Четвърти километър 16| 10925 |26.04.2010 . Наполеонови комплекси избиха на „Дондуков” 2 30| 8886 |24.04.2010 . WITH A LITTLE HELP от моите приятели 35| 7768 |21.04.2010 . Четвърти километър 20| 10925 |18.04.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах