Понеделник, 19 Ноември 2018, 01:33
Frognews
40| 43140 |21.05.2012

Столетницата ще си връща девствеността

.
Само такава БСП лови окото...
Чудо нечувано: столетницата ще си връща девствеността и отново ще бъде ухажвана и желана. Това е основният извод на червените оптимисти след отминалия конгрес. Реалистите са по-умерени и се надяват на брак по сметка. Песимистите обаче знаят, че каквато и маска да си сложи БСП, зад нея винаги ще надничат муцуните на старите апаратчици.

И все пак нещо се случи и пред последните седмици за БСП се говори с интерес, какъвто не е имало от времето на атентата в църквата „Св. Неделя”, петия конгрес на БКП и смъртта на Георги Димитров. Ако приемем, че правилото „Няма лоша реклама” важи и за политическите субекти, то „Позитано” 20 постигна в навечерието и по време на 48-я конгрес невиждан рейтинг.

Резултатът от форума на социалистите е:

1. Пълна изборна победа на сегашния лидер Сергей Станишев.

2. Началото на края на ерата Георги Първанов.

3. Възкръснали надежди БСП да се бори отново за властта.

Никак не е малко. По-задълбочен анализ на случилото се обаче не показва само слънце, а облаци и тежки бури.

 

Да караме поред. Станишев победи Първанов с явно превъзходство, ако използваме терминологията от бокса. Използвам бокса, защото именно този спорт отговаряше най-точно на ударите, които двамата си размениха през последните няколко месеца. Шампионската титла в случая бе председателския пост на „Позитано” 20.

 

Дали обаче битката се води само и единствено на идейна, програмна и кариеристична основа? Естествено, че не. Тези приказки за принципни различия Станишев и Първанов да ги разправят на някой друг.

Става въпрос за власт, пари и влияние. Паричните потоци, с които ръководният апарат на партията е свикнал през последните години намаляват. Контролът, който е упражняван чрез участие на верни партийни кадри пряко във властта върху цели области на икономическия и финансовия живот в страната, е силно ограничен. В момента финанси към „Позитано” 20 идват само от „червените” общини, сенчестия бизнес, и организираната престъпност. В лицето на БСП мафията все още вижда досегашен и бъдещ свой покровител. Сливенският скандал доказва това. Той потвърди връзките на партията с „Октопода” и по-конкретно с главния обвиняем Алексей Петров. Нещо, което отдавна се говореше в публичното пространство.

 

В понеделник сутринта пък по Нова тв общинският съветник Методи Стойнев от Дупница допълни картината с разказ за това, как преди две-три години Мая Манолова, юрист и депутат от БСП, хвалила публично „братя Галеви” и препоръчвала дупнишкия модел за управлението на цялата страна. 

 

Журналистът Слави Ангелов на свой ред описва дейното участие на вече покойния бивш секретар на МВР и консултант на БСП по въпросите на сигурността Цвятко Цветков в съмнителни схеми.

 

Именно за такава власт се борят в БСП и ръководството отдавна е конструирано на принципа на приятелски и бизнес кръгове. Как точно са ситуирани е трудно да се очертае, но се знаят лидерите на някои от клановете: Евгени Узунов, Георги Първанов, Румен Петков, Димитър Дъбов и др. Бившите министри, а сега депутати от парламентарната група на левицата са само подизпълнители, които обаче са захлебили доста сериозно от пребиваването си в правителството на тройната коалиция. На второ ниво са местните „червени” велможи. Те участват в различни бизнес схеми (примерът с Гуцанов във Варна и Георги Гергов в Пловдив са напълно достатъчни).

 

БСП разполага и с кадри на високо и средно ниво в агенция „Митници”. Има цели звена, кито са под контрола на партията. За такива са смятани тези в Бургас, Варна и Калотина, Илиянци, Самоков, аерогарата и др. Свои хора партията е внедрила и в РВД. Да не говорим за тайните служби и най-вече НРС и НСО.

 

Разбира се при Станишев този модел ще трябва да действа в условия на полулегалност, защото все пак той има амбиции да спечели председателския пост и в ПЕС. Няма как да позволи безпардонно обвързване и лапане.

 

Първанов загуби битката за шефското място в партията, но не и войната. Който смята, че ще се окаже и кротко ще наблядава отстрани какво се случва – дълбоко се лъже. Ако обаче Първанов продължи да разчита на досегашния си щаб и набор от съветници – няма да дочака нищо от планираното.

 

Въпросът е дали един ден редовите членове ще разберат най-сетне, че поведението на върхушката изцяло  е подчинено на мантрата „ние сме високо морални” с единствената цел да устои на самопрезрението. Жаждата за власт се представя като повеля, дълг и мисия да се грижат за нацията и държавата. До момента, когато амбицията и алчността надскочат себеуважението. Нещо толкова лесно след дългия престой в политиката.

 

Първанов не е за подценяване. Ще сбърка всеки, който го стори. И ще пострада, заради силната му отмъстителност, с която е известен в партийните среди. Той е професионален лицемер. Ходи на лов заобиколен от олигарси, но на конгреса и пред медиите се показва сред обикновени социалисти от пернишко или позира пред панеления блок, където все още живее. Той презира тези хора, но те са му нужни за алиби и фотосесии. А ги мрази, защото му напомнят, че е бил един от тях. Първанов иска да е българският Путин, а Станишев – еквивалент на Медведев. Този човек няма да спре да се бори тази му мечта да се сбъдне, както се сбъдна пренасянето му на вълшебното килимче на властта от Сирищник до резиденцията в Бояна.

 

Всички апаратчици в БСП имат една обща черта – те могат да благоденстват единствено под логото на партията. Извън нея са нули. Не могат да изкарат една заплата. Представете си Станишев като фирмен служител на каквато й да е позиция или Първанов като историк – преподавател или научен работник. Разбира се, че е смешно. Затова се опитват да убедят останалите, че ще работят за обновяване на партията, за презареждане, нови проекти и пр.

 

Всъщност става дума за опит да бъде върната девствеността на любимата им столетница със средствата на пластичната политика. Което прави нещата доста гротескни и перверзни. Ако Станишев успее да убеди съпартийците си, че Първанов е забравимо минало, може да се надява на нещо. Ако обаче остави бившия президент да си разиграва коня и да обикаля страната както досега – ще бере ядове, а в крайна сметка ще се събуди една сутрин сам и предаден.

 

Това вече сполетя Жан Виденов, който подцени човека, когото постави начело на партията през 1995 г. Две години по-късно същият този човек го хвърли на вълците и изостави. Първанов и Добрев изчакаха подходящ момент и си приписаха заслугата за спасяване на партията и отечеството. Колко патриотично. Когато Добрев си отиде от този свят – стана и удобно. Само че Първанов би трябвало да знае, че в историята можеш да влезеш по много начини, но не и като натрапник.

 

Димитър Д. Иванов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Трупът на столетницата вмириса розата 75| 25717 |27.10.2011 . Как кленовият лист се превръща в листо от гнила круша 13| 4890 |12.03.2009 . Завръщане 87| 8082 |16.10.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах