Петък, 16 Ноември 2018, 07:46
Frognews
82| 53447 |19.02.2012

СТРАХ ОТ АПОСТОЛА. И ЛЮБОВ...

.
Апостола не се нуждае от сълзи и помпозни думи. Не му върши работа и фактът, че портретът му виси в лъскавите кабинети на политиците и бизнесмените. Те с него си измиват съвестта и ... ръцете. Тайничко обаче ги е страх да го погледнат в очите. Защото са гузни.
Апостола ни е нужен, защото ни учи да не падаме на колене. За нас той е светец, независимо от глумите на Светия Синод, който отказва да го признае официално за такъв. Отказва, защото се страхува от сянката на Дякона, а и досиетата синодални  шумолят издайнически.

Апостоле, нужен си ни днес повече отвсякога...

 

 

Над тефтерчето на Левски

 
Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????"


...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

 

 

 

Спи, Дяконе! Не се събуждай!


Златина Великова

 

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Въпреки всичко мафията се страхува 104| 14104 |16.02.2012 . Страх от сепуко 49| 29760 |17.01.2012 . Нос Страх 46| 14238 |07.12.2010 . Протести, провокации, насилие, страх... 108| 5247 |14.01.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах