Понеделник, 19 Ноември 2018, 03:07
Frognews
23| 30487 |26.09.2013

Строители на капитализма: Христо Атанасов Ковачки – кюмюреният крал

.
Източник: Тони Ганчев
Христо Атанасов Ковачки е човекът, чийто възход започва сравнително късно, но само за десетилетие и малко се превръща в силният човек в мините и енергетиката. Роденият в Самоков през декември 1962 година Ковачки също както и повечето си колеги, строители на капитализма, никак не е случаен човек. На 18 години, през 1980 година, той влиза като курсант във Висшето военно-артилерийско училище.

По времето на  развития социализъм, военните училища даваха и граждански звания – инженер за техническите специалности. Но школникът Христо не завършва петгодишния курс на обучение, а още на втората година заминава да продължи висшето си образование и то не в българско висше училище, а направо в ЛИТМО – Ленинградски институт за точна механика и оптика, един от най-елитните технологични институти в бившия соцблок. Такова салтомортале от школник в българско военно училище с не особено висок престиж сред младежта през 80-те години на миналия век до съветско висше училище не е често срещано явление. За да се стигне до Москва или Ленинград по онези години се искаше тежка артилерия на покровителство. Самото кандидатстване ставаше след изричното одобрение на съответния партиен комитет, а за специалностите физика и точна оптика – и от най-горе, в случая ЦК на БКП.

Дали
 ученолюбието или покровителството на хора от върховете
на социалистическата държава го е изпратило там, не е трудно да се разбере. Само три години след като завършва успешно съветското висше училище и се връща в България, Христо Ковачки не се насочва към професията ,за която е трошил пари в Ленинград, а се впуска в търговия и далаверки, така познати на хората, преживели началото на прехода у нас през 1990-1993 година.

Но да се върнем към 1988 година, когато прясно завръшилият в Ленинград Ковачки каца отново в България. Няма как за такъв ценен кадър да не се намери и подходящо място. В случая това е завод „Електрон” в Самоков. Предприятието ,както и човекът, не са случайни. Това е част от венно-промишления комплекс на народната република, най-любимото и добре хранено чедо на партията и правителството. Тук и заплатите са високи на фона на средните за страната доходи, и хората имат куп допълнителни привилегии.

Предисторията на завода се губи в началото на 60-те години на миналия век, когато военният отдел на Слаботоковия завод се обособява в самостоятелно предприятие. То постепенно се разраства с основен предмет на дейност военна оптика и електроника. Неговите специалисти създават опитните образци, конструкторската и технологична документация на необходими за армията ни отбранителни продукти, които се произвеждат в заводите в Самоков, Дупница, Благоевград, Велико Търново, Варна, завод „Сигнал" в София и др. Голяма част от производството се изнася за страните от Варшавския договор.

 През 1976 г. се обособява Института по специална електроника, чиито наследник е "Електрон Прогрес" ЕАД. До началото на демократичните промени институтът е основен разработчик на проекти на Министерство на отбраната, свързани с радиокомуникационната техника и радарни устройства. През това време във фирмата работят 1300 служители. Тук постъпват на работа новозавършили инженери от сегашния Технически университет, които получават добри възможности за научно-техническа и конструкторска дейност. В института работят и много офицери от МО. Специалистите на института разработват КВ и УКВ радиостанции, радио смутители „Стършел", брегова радарна станция „Калиакра", радиорелейни станции „Хемус", а като граждански разработки се конструират и медицински изделия.

Това е
 първото работно място на Христо Ковачки.
Той обаче не  е дошъл в завода да конструира или изобретява военни уреди. Само няколко месеца след завръщането си от Ленинград, записва аспирантура в университета и през 1991 година става доктор на техническите науки на ЛИТМО. Дисертацията му е за лазери и микроелектроника и дори, както се пише от някои източници, получава предложение за работа във Вашингтон, в Лаборатория на НАТО за оптика и лазери. Не приема и остава в България, защо, той си знае, ако изнесеното е истина.

 Началото на прехода през 90-те години на миналия век е бурно и изпълнено с надежда за бързо забогатяване. Най-лесният начин това да стане по онова време е търговията – купуваш нещо, продаваш го по-скъпо и въртиш горещите инфлационни пари. Това започва да прави и доктора на техническите науки – тръгва с износ на консерви за Русия,  където вероятно ползва стари свои познати от следването и аспирантурата. Само че тогава този бизнес нито е толкова печеливш, нито толкова сигурен. В Русия кражбите и измамите в бизнеса са ежедневие по времето на Елцин.

Милиарди долари кеш се въртят в оборот на стоки, които се поглъщат от огромната страна и население, но повечето от дръзналите да изнасят там стока изгарят, кой с повече, кой с по-малко. За да успееш и да не потънеш, са ти необходими сериозни контакти и покровителство от силните на деня в огромната страна, разказват хора ,преживели този период. Какъв е резултатът от бизнес-деятелността на Ковачки никой не знае, поне не е станало обществено достояние. Но че не е натрупал милиони от това, е повече от сигурно.

 С началото на новият век
през 2000 година Христо Ковачки още е в миманса,
 но вече е над средното ниво на гражданите в България. Къде с търговийка ,къде с помощ от силни на деня ,той вече е собственик на базари и очевидно има горещи пари, на които търси място за влагане. Защо и кой му посочва енергетиката е неясно, но Ковачки прави завой и от търговията и внос-износ се ориентира към инвестиции в този много печеливш за отделни хора и структури бизнес. Неговите първи крачки съвпадат с края на управлението на Иван Костов и първите години от идването на Симеон Сакскобурготски като премиер у нас. Ковачки става основен играч на приватизационни търгове на енергийни дружества и обекти. Купува първо ВЕЦ каскадата „Искър” през 2000 година ,следва мини „Чукурово” /въгледобивни/ през 2002 година.

По онова време медиите в България пишеха, че енергийният бизнес е прецизно разпределен между различни лобита и в него няма шанс да попадне случаен човек, ако не е член на някоя от енергийните „секти“ - на въглищарите, на ядрените босове, на газаджиите и т.н. Само две години по-късно заглавията на вестниците вече съобщаваха очевидното:
„Христо Ковачки стана най-големият частен инвеститор в българската енергетика“.
Запитан откъде са парите за участие в приватизационни търгове отговаря стереотипно – от банкови кредити. Това вероятно е само част от истината – неговият кум Ивайло Мутафчийски е шеф в една от българските банки и добра възможност за отпускане на средства има. Но плащаните суми са такива, че едва ли само кредити при действащите у нас високи лихвени проценти, ще ги обяснят. Друга версия за парите на редовния участник и печеливш в приватизационни търгове е връзката с Константин Димитров, познат като Самоковеца. Самият Ковачки отрича тази връзка изрично след публикации в пресата, но някои факти не говорят в негова полза.

Така например, когато Ковачки успява да се наложи в търга за Атоменергоремонт – Козлодуй”, австрийският вестник „Формат” излиза с информация, че той е свързан със скандалния български бизнесмен Константин Димитров – Косьо Самоковеца. Той е от родния град на Ковачки, приблизително на същата възраст. По това време Косьо Самоковеца е описван в българските медии като едър наркотрафикант и организатор на контрабанда през българските митници, следователно в негови ръце влизат много средства, на които се търси инвестиция в светлата част на бизнеса.

“Проблемът идва не само от факта, че фирмата на Ковачки няма опит в специфичния атомен бранш, а това според специалистите е рисково за ядрената безопасност на страната. Проблемът в сделката е и в притесненията за нездрав интерес от страна на хора, подозирани във връзка и организация на контрабандни канали и наркотрафик, което допълнително усложнява избора на бъдещия собственик”, пише австрийският в. “Формат”.

 След като
 Ковачки спечели търг за “Атоменергоремонт” през 2003 г.
тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев публично се конфронтира с Агенцията за приватизация. Министърът настояваше конкурсът да се прекрати и да се обяви при нови условия. Министерството на енергетиката не успя да наложи своето изискване „Атоменергоремонт” да бъде продадена на стратегически инвеститор с дългогодишен опит.

След оспорване на приватизационната процедура в съда, Христо Ковачки официално бе обявен за собственик на „Атоменергоремонт”.

Дружеството извършва ремонти в големите български електроцентрали и до днес. Успешната му дейност обаче бе помрачена от тежко престъпление. Дългогодишният изпълнителен директор на „Атоменергоремонт” Борислав Георгиев беше убит пред дома си на 6 април 2008 година. Както при другите показни убийства в България, извършителите на разстрела и мотивите им останаха неизвестни. Освен в „Атоменергоремонт“ Борислав Георгиев е участвал в други осем търговски дружества, част от бизнес-империята на Христо Ковачки.

 Така в разстояние на 5 години Ковачки
 придобива куп енергийни дружества.
 Обвиняват го, че купува с безразсъдна щедрост, защото в някои от наддаванията на търговете, цените, които фирмите на Ковачки обявяват, изглеждат неоправдано високи, но това не го смущава.

До средата на 2005 година той приватизира ТЕЦ „Марица 3″ - Димитровград, фабриката за брикети, към която има и ТЕЦ - „Брикел Гълъбово”, мините „Черно море”, „Бели брег”, „Балкан 2000″ и „Открит въгледобив-Перник”, „Топлофикация - Враца”, „Топлофикация - Велико Търново”, „Топлофикация - Габрово”, „Топлофикация - Плевен” и „Топлофикация -Бургас”.

Експанзията му продължи и след НДСВ, по времето на Тройната коалиция. В годините на нейното управление, той  изкупи частния рудник „Ораново”, който има концесия за добив на въглища от Мини „Бобов дол”. Неговата Мина “Черно море” снабдява с въглища „Топлофикация-Сливен“ и придоби и 100% от акциите й. В този период Ковачки най-после успя да си купи и ТЕЦ “Бобов дол”, за който първоначално имаше гръцка компания - кандидат.

Във финансовия сектор, благодарение на свои хора в Столичния общински съвет по времето на  кметуването на Стефан Софиянски, Ковачки придоби миноритарни дялове в общинските дружества  Общинска застрахователна компания (20%) и Общинска банка – (26%), по-късно увеличи участието си.

 Повечето топлофикации, придобити от Ковачки, бяха преструктурирани, увеличиха събираемостта си и въведоха бонуси за клиентите си. Той изтегли заеми и започна да изгражда ко-генериращи мощности (турбини за комбинирано производство и на електро, и на топлинна енергия) в някои от централите, за да подобри тяхната ефективност. Междувременно започна да преговаря с чешката ЧЕЗ и френската “Далкиа” за продажба на дялове в топлофикациите в Бургас и Плевен. Бизнесменът няколко пъти заяви интерес и към приватизацията на Топлофикация – София.
Ковачки е един от участниците в търговията с електроенергия. Неговата ТЕЦ „Марица 3 – Димитровград” кандидатства и получи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране лиценз за търговия с ток.

 С името и бизнес-империята на Христо Ковачки се свързват още известни в обществото две имена – това на Стефан Гамизов, който нашумя с бомбастичните си разкрития за далавери в енергетиката, от които обаче не остана нищо съществено и никой не бе разследван, а също така и с острата си атака срещу част от енергийното лоби у нас в интерес на друга негова част, сред която е и Ковачки. 

Гамизов дори е бил разследван от ДАНС по повод на своите изяви, но няма обявени резултати от това.  Второто име е на Сретан Йосич, който е помогнал или поощрил българският бизнесмен да навлезе в Сърбия като инвеститор. След като сбъдна амбицията си да стане най-големия частен инвеститор в българската енергетика, Ковачки започна да изкупува големи компании в Сърбия. Публикации в сръбските медии тогава го свързаха със сръбския трафикант на оръжие и наркотици Сретан Йосич. Българските вестници пък писаха, че двамата били в конфликт, който толкова се изострил, че Сретан Йосич поръчал да убият Ковачки. Каква е истината, е трудно да се каже. Никакъв опит за атентат срещу Христо Ковачки обаче не е регистриран и ако има нещо вярно в писанията, то вероятно конфликтите са изгладено по най-баналния начин – чрез плащане.

Заедно с развитието на бизнес-империята си Христо Ковачки се ориентира и към политически изяви.  Той открито се свърза с
движение НАПРЕД, а по-късно и с партия ЛИДЕР,

  която участва в политическия живот от  парламентарните избори от 2009 година, но не успява досега да прескочи 4%-ната бариера за парламента. Но пък в района ,където са неговите предприятия, влиянието на тази формация е огромно, тя има кметове, общински съветници и на практика държи властта. Това е особено силно изразено в Бобов дол, където нищо не става без одобрението на бизнесмена.
 Самата партия ЛИДЕР  е основана през юли 2007, а абревиатурата означава Либерална инициатива за демократично европейско развитие. Председател на парията тогава стана директорът на фирмата на Ковачки „Брикел – Гълъбово”. За основатели на партията се смятат над 20 мениджъри от предприятия на Христо Ковачки. Сред обичайните съюзници  и коалиционни партньори на Лидер са ВМРО и ЗНС (Земеделски народен съюз/.

Според някои наблюдатели Ковачки е в 
тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган,

 които се опитва да прикрие от обществото чрез учредяването на коалиция с ВМРО и ЗНС. Някои медии подозират, че ДПС и близки до Ковачки фирми са дирижирали скандала за корупция в „Топлофикация – София”, известен като случаят на Вальо Топлото, заради който един от големите бизнесмени в енергийния сектор - директорът на фирма „Фронтиер” Красимир Георгиев, бе обвинен в пране на пари, а икономическият  министър на Тройната коалиция Румен Овчаров беше принуден да подаде оставка. Целта била да се разчистят нови бизнес-територии в енергийния сектор. Няма обаче официални доказателства за тези твърдения.

Точно политическата му дейност обаче стана като че ли основен повод Христо Ковачки да бъде поставен под ударите на родното правосъдие по банален повод – укриването на данъци. През 2008 г. срещу него бяха повдигнати обвинения от прокуратурата за данъчни измами в размер на 16 млн. лева. След доста дълъг дори и за България процес, Софийският градски съд осъди Христо Ковачки на 3 години условно с 5-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 20 000 лева. Но веднага след това Софийският апелативен съд, с присъда от 29 май 2012 г., отмени изцяло първоинстанционната присъда. Делото е образувано по жалба на прокуратурата, която поиска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Преди дни ВКС върна делото за ново разглеждане. В решението си магистратите посочват, че  "доказателствата са тълкувани превратно, че възприетите фактически изводи са противоречиви и взаимно се изключват ".Там е посочено– "от една страна в търговските дружества на подсъдимия Х. К., регистрирани по ЗДДС е изградена "организирана система за укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери", а от друга – подсъдимият няма каквото и да било отношение към нея, без да е изяснено и отговорено кой тогава ... "има отношение към организацията на перфектно изработената схема, при това отношение, до степен да организира и синхронизира действията на голям апарат от служители..." , като се има пред вид и че К. ..."е работодател на всички тези лица, едноличен собственик на капитала на дружествата и единствен техен управител...", който е упълномощавал отделните лица с конкретни права, но никого с пълните права да управлява дружеството му.

Пред апелативния съд 
прокуратурата поиска пет години затвор за Ковачки, 
като по време на пледоариите беше посочено, че са събрани достатъчно доказателства за извършването на над 80 фиктивни сделки за доставка на различни машини и замразено месо чрез 4 фирми на Ковачки в периода между 14 февруари 2005 г. и 14 септември 2006 г., както и между 16 октомври 2006 г. и 14 юли 2008 г.

С решението на апелативния съд беше отменена тригодишната условна присъда, която долната инстанция произнесе. Според обвинителния акт Христо Ковачки е източил над 16 млн. лв. ДДС чрез фиктивни сделки. Чрез фирмите си ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", "Ел Ем Импекс", "Данесто" и "МАХ-2003" е декларирал несъществуващи доставки (за машини, хранителни продукти и други) и е получил данъчен кредит, без да има право на такъв.

Върховният касационен съд отбелязва още едно противоречие
в решението на апелативния съд:
"За да постанови присъдата си, съдът е приел от една страна, че във фирмите на подсъдимия Х. К. – /фирма/ и собственик и управител на търговските дружества /фирми/, е създадена ..."една добре организирана система за укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит...", към което "...не се установява подс. К. да е имал каквото и да е отношение." и от друга – че той осъществявал ..."стратегическо ръководство и управление на четирите дружества, като се е интересувал предимно от финансовия резултат."

Това са два противоречиви извода, които взаимно се изключват – ако подсъдимият се е интересувал само от финансовия резултат, за да упражнява стратегическото ръководство на фирмите си, то той е следвало да познава баланса им. А така данъчен кредит в размер на 16781960,72лв., не може да остане незабелязан и К. да е останал без "каквото и да е отношение" към него".

Според ВКС са допуснати и отстраними отстраними съществени процесуални нарушения, като например - ограничено е процесуалното право на прокурора да поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение. "Това е основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред апелативния съд", пишат от ВКС.

Остава да видим какво ще стане след това последно развитие на делото за невнесените данъци от Христо Ковачки.

 Американското посолство за Христо Ковачки в
грамите от София до Вашингтон

 В секретните грами на Американското посолство в София до Вашингтон, се отрежда място и на Христо Ковачки, като енергиен олигарх и мафиот.

Но уточняват,че той е най-новият и най–бързо успял играч в сектора. Според американската информация, произходът на капитала му е от организираната престъпност.

Той бил близък партньор на Константин Димитров, наричан още „Самоковеца“, който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003 г., е бил един от най-големите български мафиоти и контрабандисти.

Незаконните дейности на Константин Димитров „Самоковеца“, били в основата на началния капитал на Христо Ковачки, който той е използвал, за да изкупува обекти от енергийния сектор.

През 2003 година, когато Ковачки със своя компания печели публичния търг за приватизацията на „Атоменергоремонт – Козлодуй, австрийският вестник „Формат” излиза с информация, че той е свързан със скандалния български бизнесмен Константин Димитров – Косьо Самоковеца, който е от родния град на Ковачки – Самоков.

Спорес друга информация от източници, които били добре запознати с бизнеса на Димитров и българските контрабандни канали, те виждали участието и на руската организирана престъпност зад капиталите на Ковачки.

Според американците, независимо от източника на първоначалния капитал, Ковачки е изградил една огромна империя – на олигарх и мафиот.

Собственост на Ковачки в енергетиката:
“Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.),
“Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”),
Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество),
Мина “Черно море” (въгледобивно дружество),
Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество),
Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество),
Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество),
Мина “Република” (въгледобивно дружество),
ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW),
ТЕЦ “Бобов дол”,
ТЕЦ “Сливен”,
“Топлофикация – Враца”,
“Топлофикация - Велико Търново”,
“Топлофикация – Габрово”,
“Топлофикация – Плевен”,
“Топлофикация – Бургас”.

Още от поредицата:

Строители на капитализма: Николай Банев - комсомолецът приватизатор


Строители… - Иво Прокопиев – II част

Строители на капитализма: Иво Прокопиев – класика в жанра олигархия - I част

Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон

Строители на капитализма: Румен Овчаров – масонът и енергетиката

Строители на капитализма: Стефан Софиянски и златната (синя) кокошка

Строители на капитализма: Цветелинбанк - II-а част

Строители на капитализма: Цветелина Бориславова – I-а част
 
Екип на Фрог нюз
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Строители на капитализма: Николай Банев - комсомолецът приватизатор 51| 42449 |19.09.2013 . Строители… - Иво Прокопиев – II част 32| 32055 |16.09.2013 . Строители на капитализма: Иво Прокопиев – класика в жанра олигархия - I част 62| 47205 |11.09.2013 . Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон 62| 127768 |03.09.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах