Четвъртък, 20 Септември 2018, 00:05
Frognews
73| 35816 |08.08.2013

Строители на капитализма: Цветелинбанк - II-а част

.
Симеон и Цветелина в сладка раздумка
Както казват римляните, бързо минава световната слава, правителството на Иван Костов пада, идва новият спасител – Симеон Сакскобурготски. Това е и моментът, когато птичето на успеха не само каца на рамото на вече 43-годишната зряла дама Цветелина Бориславова, но и трайно остава там.

Тя става придружителка на съпругата на Симеон – Маргарита поради владеенето на испански език и препоръчана вероятно от когото трябва. Нейният съжител по това време – Бойко Борисов е охрана на бившето величество и настоящ премиер на Републиката и скоро влиза в МВР, пак със силна препоръка. Доган твърди, че лично той се е застъпил за Борисов. Крът „Монтерей” също имат претенции да са помогнали.

Самият Борисов също не си губи времето. Още при Костов с водещата се на негово име охранителна фирма поема охраната на по-големите обекти, собственост на Славчо Христов. Бизнесът и на двамата е общ, макар че емоциите и привличането от 1992 година вече са минало. Следва  поредния и май предпоследен тъмен момент в нейното иначе бляскаво CV - Славчо Христов й прехвърля управлението на СИБанк. В сикаджийските среди се шегуват, че това станало с пистолет, опрян в слепоочието на Хистов, но това без доказателства си е само слух. Истината може би ще се разбере, когато някой ден проговори самият Славчо Христов. А може и да си остане тайна. Предположения много, нищо обаче не е доказано или поне потвърдено от участници в преразпределението на благата. Най-вероятно и при Костов банката е била формално собственост на ресторантьора, зад който прозира дългата ръка на трибуквената групировка и просто след смяната на обстановката истинските собственици са посочили човек, който ще им върши повече работа. Факт е обаче, че за няколко дни Цветелина Бориславова поема управлението на банката, в която много от акционерите са офшорни фирми и е спрягана като една от най-големите перачници на пари в държавата. Нейната задача е ясна – изсветляване на трезора и продажбата му на уважаван западен бизнесмен с оглед на доказване произхода на парите, вложени в него.


Банка и власт

 

Тази задача бизнес-дамата реализира бляскаво. Само за три месеца след смяната депозитите на държавни фирми в СИ банк скачат три пъти и достигат 80 милиона лева. От шесто място сред българските банки по този показател СИБанк за няколко седмици заема втора позиция след Корпоративна търговска банка. Това се случва по време на криза, докато общият размер на депозити от държавни фирми в банки намалява. Отделно “Цветелинбанк” процъфтява с високи комисионни от данъци, винетки, здравни вноски, такси за издаване на нови паспорти, глоби от МВР. За всеки непредубеден страничен наблюдател е ясно – перачницата е задействата на максимални обороти и то с активното съдействие на държавата. Няма по-печеливша схема, измислена в света от тази – едни незаконни според начина на придобиването им пари да бъдат узаконени с благословията на правителството и органите, създадени за да разкриват и предотвратяват подобни схеми. Чудно ли е тогава, че към банката се стичат потоци от пари, които дават добри лихви и правят собствениците ,скрити благоразумно зад офшорки, едни много богати хора.

 

Следва втората стъпка в изпълнението на задачата пред новоизлюпената банкерка

 

Цветелина Бориславова се задейства и СИБанк се освобождава една след друга от офшорките, вдига капитала няколко пъти, продава дялове, купува компенсаторки, строи хотели, финансира ВЕЦ-ове и изложби, продава основния пакет акции и просперира. Много от държавните плащания минават през СИБанк и при премиера Симеон Сакскобургготски, и при Сергей Станишев. Всяка власт след 2001 година у нас обича СИ банк и това се стимулира доста ефективно, щом никакви политически различия не променят ситуацията.

 

Процесът не е дълъг и офшорните фирми излизат окончателно от банката през май 2003-а, когато Цветелина изкупува от „Ванкарем Лимитед” 4.065% от капитала на СИБанк. Още толкова придобива и Светослав Божилов (бивш главен прокурист и основател на банката, заедно с Емил Кюлев). Делът от 8.895% на друга офшорка -„Бидефорд трейдинг” се разпределя между членове от ръководството на банката. Казанлъшкото предприятие „Руно” (собственост на Цветелина) купува 4.825%, притежавани преди това от „Менцел трейдинг лимитид”. С още няколко врътки чрез фирма „Катекс” - Казанлък Цветелина придобива нови дялове в банката.

 

Всичко вече е готово и западният бизнесмен може да дойде – банката е чиста, с ясни собственици, прозрачно управляван капитал, при спазването на законите, които действат в България и една много атрактивна и мила шефка.

 

И той не закъснява – Тор Бьорголфсон, съветски възпитаник и почетен консул на Русия в Исландия. Ако някой търси връзка, нека види началото на пътя на Цветелина Бориславова през соц времената и да си спомни поговорката ,че парите не миришат. Тор е купувачът, който трябва окончателно да легализира парите, минали през трезора и да даде ореола на успешен банкер на бизнес дамата. За целта ,след сделката тя поема почетното консулство на Исландия у нас.

 

През 2006 година Цветелина Бориславова пряко и косвено притежава вече 46,78% от капитала на СИБанк. Другият голям акционер си остава Светослав Божилов. Банката обаче не пропуска да направи голям удар, тъй като има пълен одстъп до информация за намеренията на правителството.И когато се приватизира една от най-големите и ценни държавни компании- БТК – тази вътрешна информация е използвана по класически образец. Малко след продажбата на 65% от телекомуникационната ни компания на същия Тор Бьорголфсон, брокерите на СИ банк започват бясно да изкупуват компесаторки, които тогана никой не счмита за нещо ценно и актуалната им цена е от порядъка на 11-13 стотинки за лев номинал. Собствениците на този вид държавни ценни книжа, раздадени им срещу отнета и невъзстановена собственост, не виждат друга възможност, освен да ги продадат, макар и с тотална загуба. Бориславова обаче знае какво прави – след като са напазарувани необходимите количества на безценица, правителството на Симеон Сакскобурготски обявява, че 35-те останали процента от БТК ще се продават срещу компенсаторки. Цената на брой надхвърля левче за една нощ. Хората са прецакани, а СИБанк става акционер с 35% в БТК срещу 7-8 пъти по-ниска цена от реалната.

 

Схемата е перфектна, което става ясно, когато  Тор Бьорголфсон  придобива 34% от СИБанк, която пък държи държавния някога дял на БТК. Месеци по-късно исландския богаташ увеличава дела си в банката до 49%, като плаща подобаващо на акционерите, в това число най-много на Цветелина Бориславова.


С помощта на държавата

 

Така БТК е продадена от Николай Василев за 220 милиона евро при оценки година преди това над 1.2 милиарда евро. Сделката е приключена и следва нова промяна в собствеността на вече почти европейския по вид и дейност трезор - в края на 2007 година мажоритарният пакет от 75% от капитала на СИБанк е продаден на белгийската КВС (собственик и на ДЗИ) за 295 млн. Евро. Цветелина обаче не се изтегля изцяло, а остава собственик на 22,3% и шефка на Надзорния съвет. Следват няколко последващи продажби на остатъчни дялове и влизане в друга банка, където всичко започва начисто.

 

Това е Българо-американската кредитна банка, новата собственост на обявената за най-богата българка през 2009 година Цветелина Бориславова. Тя  купува трезора през май 2011 година, само шест месеца след като продава и последните си акции в СИБанк. Въпреки че е достатъчно богата, дамата плаща за  49.99% от БАКБ на ирландската Allied Irish Banks  100 хил. евро. За сравнение през 2008 г. Allied Irish Bank (AIB) става собственик на 50% от капитала на БАКБ за 216 млн. евро. През октомври 2011 г. последва увеличение на капитала, като тогава "СИЕСАЙЕФ", фондът, собстевонст на Бориславова и една енйна фондация,  записа 7 608 554 акции, като плати 30.434 млн. лв.

 

Оттогава Цветелина Бориславова води обикновения живот на могъщ банкер – обикаля страната и открива клонове, финансира проекти в много перспективни сфери на икономиката и печели. Печели много пари и то съвсем законно. Никой не я нарича олигарх, не й търси кусурите в бизнес делата, както на някои от нейните най-близки съратници и партньори като Иво Прокопиев и Огнян Донев. Около името й се носи една тънка, но непрозрачна мъгла, за нея няма дори слухове като за Петя Славова, собственичката на „Инвестбанк”, всичко изглежда прекрасно, розово и законно. Начело на правителството в страната е бившата й лична тръпка и постоянен бизнес-партньор – Бойко Борисов, от когото предвидливо се е дистанцирала, очаквайки поредната политическа промяна и готова да се адаптира към нея.

 

Така стигаме до важната и решаваща за страната 2012 година, последната от управлението на ГЕРБ и наситена със събития в кризисната за икономиката ни ситуация. Цветелина Бориславова също не е застрахована от отраженията на кризата и за всеобщо учудване отчита негативен финансов резултат за тази година. В приетия през март 2013 година отчет се казва дословно – банката е на загуба от 20.7 милиона лева. Търсят се начини нещата да се променят и погледът на банкерката се насочва към европейските фондове-малко преди падането на кабинета на Борисов, БАКБ подписма споразумение с Националния гаранционен фонд по Програмата за развитие на селските райони. Става дума за проекти на стойност 1.2 милиарда лева, като държавата покрива до 80% от рисковете за частните банки, отпуснали кредити по тази схема. Преведено на обикновен език, това означава, че ако банката даде кредит на определена фирма за 100 евро официално, но се разбере с бенефициента той да получи 50 евро и ако спре изплащането на вноските, като прибере получените пари, банката ще получи от държавата 80 евро покриване на риска и така ще излезе на печалба от конкретния кредит с 30 евро, без да броим прибирането и на евентуалното обезпечение-най-често земя или селскостопанска техника. Добавете 4-5 нули и ще получите реалните нива на такова кредитиране. Малко по-нататък в официалния отчет се вижда, че процентът на просрочените с повече от 90 дни кредити, дадени от БАКБ достига колосалните 39.8% от всички отпуснати в края на 2012 година. Средно за банковата система този процент официално е 23-24%. Защо банката на Цветелина Бориславова е с подобно двойно надхвърляне на лошите кредити в портфейла си? Възможните отговори са няколко – калпави служители, които дават неточна оценка за кандидатите и биват изиграни от тях, избрани близки до собствениците на банката кредитополучатели, които са наясно ,че няма да връщат дадените им пари, а ще ги разделят с отпусналите кредита и световната икономическа криза, която удря бизнеса в България. Въперки лошите кредити обаче БАКБ отчита придобиване на земя и други недвижими активи за 87.17 милиона лева през 2012 година. В заключение може да се види, че банката има ликвидни активи – най-вече ДЦК и пари по сметки в БНБ в размер на 254.6 милиона лева. Тоест, не е пред фалит, има си средства, с които да покрие загубите. Тези пари идват от печеливши дейности, предвидливо развити от Бориславова през последните две-три години. На първо място – фотоволтаични централи.


Вотоволтаици по-скъпи от диаманти

 

Наскоро Божидар Данев каза в едно телевизионно студио – ако искате да разберете кои са олигарсите у нас просто вижте списъка на собствениците на фотоволтаични централи. Към това може да се добави още – вижте и с кои хора има връзка не само в бизнеса, но и в разни фондации  и сдружения въпросната персона. Това ще изясни много неща ,включително и защо Бориславова-Карагьозова е толкова обичана от всички правителства у нас след 2001 година.

 

Ако потърсите директна собственост на банкерката или нейни фирми в соларни дружества, няма да го откриете по официални документи. Една единствена връзка в тази посока е участието на Бориславова като член на управителния съвет на Сдружение „Български съвет за устойчиво развитие”. Това сдружение е член на Българската фотоволтаична асоциация и показва, че банкерката има някакви интереси в сектора. Но при 100 компании, членуващи в браншовата структура и още няколко пъти по толкова извън нея, интересите могат да са навсякъде, скрити зад кредитиране на компании, офшорки и подставени лица. Но това е само предположение, неподкрепено от факти. Друго обаче не е предположение – това ,че собствениците на тези инсталации се нагушкаха яко и продължават да печелят от държавата, от парите на данъкоплатците, при това напълно законно чрез високите цени на изкупуване на произвежданата от тях електроенергия. Чиста форма на паразитиране на определен частен капитал върху държавната хазна с ясни законови основания. Схемата е максимално опростена - едно правителство определя свръхвисоки цени за изкупуване на слънчева енергия ,позовавайки се на поставената от ЕК цел за достигане на 20% на ток от ВЕИ от цялото производство към 2020 година. Брюксел така иска, ние взимаме мерки, са мотивите. Нищо ,че цената е абсолютно неприемлива за потребителите в най-бедната страна на ЕС, държавата, тоест пак потребителите ще доплаща. Предприемчиви хора с капитал започват бясно да изграждат такива инсталации и да прибират свръхпечалби законно, докато държавната НЕК затъва в дългове. За успеха на начинанието са важни два фактора-бързо реализиране на проектите и възможно дълго източване на пари от енергийния сектор на България, две-три години, след това продажба на инсталациите и преброяване на спечеленото.

 

Така че прав е Божидар Данев – изясняване собствеността на фотоволтаиците към края на 2012 година и то персонално, ще ни даде имената на вероятно 80% от българските олигарски. Защото влизавето в тази схема не е по силите на обикновени бизнесмени без топли връзки с правителството и икономическите министерства.

 

Европейски пари през държавно гарантирани фондове и отделни удари в направления, за които малцина знаят какво ще стане и в какъв срок – това е рецептата за натрупване на състояние в България, а и не само тук в последните петнайсет години. Малцина обаче са избраните, те често остават зад кадър или както сега е модерно да се говори – те са „задкулисие”. Трябва  обаче да си дадем сметка, че хората, които могат да направят такива схеми са онези, които управляват всичко в държавата – като се почне от правителството и депутатите и се стигне до последния чиновник в съответното ведомство ,който трябва да свърши работа, да удари печат или да пусне парите да вървят по предназначение. Дали тези, които се виждат отпред като Цветелина Бориславова са истинските двигатели на страната или зад тях има друг, неизвестен на широката публика кръг от хора, е въпрос с повишена трудност. Но че дамата-банкерка е от избраните в демократична България е безспорно. Доказва го нейната бизнес-история, личните й връзки и успехите, с които не всеки може да се похвали през последните 15 години.


Фрогнюз


P.S. Очаквайте следващи портрети на хората, заради които преходът се случи такъв, какъвто е днес. Лош или добър – вие ще кажете.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Строители на капитализма: Цветелина Бориславова – I-а част 94| 65615 |05.08.2013 . 110 години след смъртта - опити за свобода 31| 12613 |04.08.2013 . Беломорканал – гордостта на Сталин и социализма 59| 25332 |03.08.2013 . „Курица не птица, Болгария не заграница” ??? 201| 29731 |01.08.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах