Четвъртък, 15 Ноември 2018, 04:14
Frognews
22| 14868 |10.06.2014

Таен доклад: Преименуването, ходжи-агенти, изселването - II част

.
Те си тръгнаха огорчени от една партия...
Държавата се тресе. Институциите не работят, Да бъде или да не бъде това правителство, пита Хамлет, но никой не му обръща внимание. Онзиденшните сензационни новини вече са досадно стари. Новите се раждат трудно и то в забулен от мистерии процес. Скандалът с декларацията за възродителния процес увисна във въздуха. Заметоха го под черджето, за да го извадят отново, когато имат политическа полза или да ударят противника.
Фрог нюз предлага на своите читатели частта от един доклад, която описва механизмите, по които се е случил възродителния процес, неговите вдъхновители, ръководители и участници. Изводите всеки може да си направи сам.


                                                               ДОКЛАД №1

На централната група на МВР за изпълнение на решение на МС от 27.01.1991 год.

Цялостното изпълнение на поставените задачи и дейността на териториалните поделения се контролира от ръководството на министерството чрез Инспекторат-МВР, а по конкретни оперативни въпроси – по компетентност от централните управления на МВР. През 1984-1989 г. под натиска на партийното и държавно ръководство и със съгласието на висшия ешалон на МВР,  Държавна сигурност все повече започва да изпълнява редица несвойствени функции, които са прерогатив на други ведомства и не са пряко свързани с националната сигурност. Придобиваната информация за отношението на населението към т. нар. „възродителен процес“ в много случаи е „изкривявана“ при предаването й към висшите ръководни държавни органи. Дори и обективно внесена в горния ешалон на партийното и държавно ръководство, към нея не е взето адекватно отношение. За това са способствали общата политическа и обществена атмосфера на страх, кариеризъм и конюнктурни съображения. Специално внимание, по мнение на оперативния състав, взел участие в тези събития, заслужават дейността на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Кърджали Георги Танев и началника на ОУ на МВР полковник Кадирев. Те тенденциозно информират висшия партиен ешалон за „гладко и безпроблемно“ протичане на преименуването на лицата от смесен брак и българомохамеданите и са създали погрешно убеждение за безпрепятственото преименуване на всички турци в страната.

Наред с това, значителни сили и средства са отклонявани за решаване на задачи от компетенцията на други органи: осъществяван е контрол над обрязванията при децата, носенето на ориенталско облекло, религиозните мюсюлмански ритуали и др.

Българските турци, които са разкрити като извършители на различни действия и престъпления, насочени срещу т. нар. „възродителен процес“ или сигурността на страната са профилактирани /предупреждавани/ от органите на Държавна сигурност или са разследвани от следствените органи. До сега не е установен точният брой на профилактираните лица през периода 1984-1989г.

Основна насока на дейност на Шесто управление-ДС през този период е разкриването на нелегални групи и организации на протурска националистическа основа. Немалка част от тях са подпомагани и насърчавани от пропагандата на Република Турция и дейността на специалните й служби.

През 1984-1986 г. органите на ДС работят по разкриване и пресичане дейността на над 30 нелегални групи и организации с около 450 активни членове. В това число не влизат организациите, провеждащи шпионска дейност. Петдесет и осем от участниците са предадени на следствие и осъдени, а 344 са профилактирани. Тези организации са замисляли или провеждали анонимна дейност, вредителства, палежи, терор и др. По-характерните от тях са:

-         През 1985 г. е разкрита нелегална организация на Х. Пасаджов и Харалампи Йорданов. Последният през 1985 г. е вербуван в Турция и върнат в страната със задача в усложнени условия да провежда терористична дейност;

-         Организацията планира вредителства, диверсии и дори въоръжена борба за автономия;

-         През 1985-1986 г. организацията „Турско национално-освободително движение в България“ с над 200 члена, ръководена от Ахмед Доган, разпространява листовки с призиви за стачки и вредителство в икономиката, заплашителни писма до българеещи се мюсюлмани; води подготовка за терористични акции и др.;

-         През 1985-1987 г.  организациите „Турски освободителен съюз“ и „Турска освободителна организация“ в Шуменско, Силистренско и Толбухинско разпространяват листовки, окачват турски знамена, извършват палежи и др.

-         През 1988 г. е разкрита нелегална организация в Разградско, взривила далекопровод и предаваща шпионска информация в Турция. Групата планира и подготвя и други диверсионни актове.

Характерен момент е, че значителна част от разкритите участници в нелегални групи и организации са профилактирани, а само срещу най-активните членове и ръководители е проведено следствие. В периода 1984-1987г. следствените органи са разследвали 34 групи и организации с общо 173 лица – български турци. Предварителното производство е прекратено на различни процесуални основания срещу 61 лица. По видове престъпления от тогава действащия НК разследваните лица се разпределят, както следва: по чл. 95 от НК – 5, чл. 98 – 14, чл. 100 – 2, чл. 105 – 17, чл.106 – 32, чл.107 – 18, чл. 108 – 94, чл. 109 – 77 и по чл. 110 – 31.

По горните дела са установени 533 съучастници , които са разпитани като свидетели.

През 1988-1989 г. с възникването на различни правозащитни клубове, дружества и други „неформални“ организации, подобни структури се формират и сред турското население в страната. Органите на ДС започват работа по оперативното им наблюдение, документиране и пресичане на техните прояви-събития, разпространение на листовки, провеждане на гладни стачки и др. Характерен момент  в дейността на тези структури е откроилата се тенденция за етническо обособяване и ориентация към Турция. Така например в „Демократичната лига за защита правата на човека“ се приемат за членове само турци, през 1989г. се обособяват „турско“ и „помашко“ крило към „Независимото дружество за правата на човека“. Повечето от лидерите на тези организации понастоящем се намират в Турция. В резултат на дейността им и преди всичко на променената вътрешна и международна обстановка през май с. г. в някои райони на Южна и Североизточна България се провеждат масови митинги  и демонстрации с искане за връщане на турско-арабските имена и възстановяване на отнетите права и свободи на турската етническа общност. След намеса в станалите безредици на подразделения на Вътрешни войски и НМ, са дадени човешки жертви, от двете страни има ранени. Органите на ДС са ангажирани с установяването на непосредствените организатори, подбудители и активни участници. За нормализиране на обстановката е предприета особена мярка, която трудно може да се нарече законосъобразна – с Окръжно N /не е известен номерът и точната дата/ подписано от първия зам. министър на МВР Григор Шопов/ е разпоредено да се даде възможност на разработвани лица и такива от т. нар. „вражески контингент“ да напуснат страната. Така по време на масовите пътувания за Турция са изгонени над 5000 лица от посочените категории.

В края на месец май, след либерализирането на Закона за задграничните паспорти и особено след  изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ Т.Живков, сред мюсюлманското население в страната се създава психоза за заминаване в Турция. Всекидневно страната ни напускат хиляди български турци. През този период органите на МВР / в частност ДС/ под ръководството на сформирана Централна оперативна група изпълняват основно задачи свързани със:

-         Събиране и обработка на данните за задграничните пътувания на българските мюсюлмани;

-         Регулиране потоците на заминаващите;

-         Провеждане беседи със завръщащите се в България, с цел разкриване на лица, поставили се в услуга на турските специални служби и върнати от тях в страната.;

-         Събиране и обобщаване на данните за извършвани нарушения на човешките права на българските мюсюлмани в Турция;

-         Недопускане отрицателни прояви сред служителите на МВР в процеса на прилагане на Закона за задграничните паспорти;

-         Опазване на недвижимото имущество на заминалите в Турция;

-         Недопускане в страната на лица, проявили се като активни протурски националисти по време на т. нар. „възродителен процес“, лидери и активисти на различни „неформални“ структури;

-         Изземване на ловното оръжие на лицата с подменени имена;

-         Изясняване случаите на оказан психически и физически тормоз над български турци, нежелаещи да заминат за Турция и тяхната защита.

През втората половина на 1989 г. по решение на МС на НРБ, със съдействието на министерството на икономиката и планирането и местните народни съвети, няколко хиляди български турци, завърнали се в страната са настанени на временно местожителство в различни селища на Северозападна България. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи с принуда, на основата на проявена необективност или користни подбуди от страна на служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 г. само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 лица. Редица териториални поделения на МВР отказват съдействие на народните съвети в това мероприятие. Така например от бившия Хасковски окръг, не е изселен нито един човек. Работни групи от централните управления на ДС изучават проблема по места и в ЦК на БКП е внесен документ, който показва порочния механизъм на прилагане на това решение на МС. Впоследствие почти всички лица от тази категория се завръщат по родните си места. Периодът на т. нар. „възродителен процес“ се характеризира с достатъчно примери за проявяван волунтаризъм и дилетантщина в оперативната дейност и работата със секретните сътрудници на ДС. Пример в това отношение е Окръжно N I-28/28.02.1985 г. на Димитър Стоянов за удвояване агентурата по турска линия. В стремежа си да постигне някакъв ефект  той изисква да се пристъпи към незабавна вербовка на всички кметове и ходжи в тези райони. При това не е спазен обичайният в такива случаи ред в министерството за вземане на управленчески решения. /На практика поради пасивната съпротива на оперативния състав и фактическа невъзможност, задачата е изпълнена частично – на 3 април 1986 г. се отчита, че в Кърджали броят на секретните сътрудници е увеличен с 21 процента, а в Хасково с 55 процента/. Като следствие – значително се снижава качеството на работата със секретните сътрудници, предизвиква се неоправдана „активност“ на органите на ДС, която се възприема погрешно – счита се, че Държавна сигурност ръководи и извършва т. нар. „възродителен процес“.

Като действия, нямащи нищо общо с истинския професионализъм, следва да се оценяват и разпорежданията на Димитър Стоянов и Антон Мусаков за „целенасоченото използване на част от агентурата за влияние, свързано с утвърждаването и развитието на  на т. нар. „възродителен процес“. С административен натиск „отгоре“ по този начин са жертвани в буквалния смисъл на думата едни от най-перспективните и авторитетни /сред населението/ секретни сътрудници по турска линия.

Демонстрация на престараване и псевдоактивност представляват и проведените по това време от министерството мероприятия, известни като М „Паспортизация“ и М „Проверка“. Вместо целенасочена  и спокойна работа за разкриване авторите на бомбените атентати в страната, оперативни работници от централните поделения на ДС са ангажирани с масови общонационални мероприятия със съмнителна ефективност. Тези и други примери обективно пораждат мисълта, че Димитър Стоянов и редица ръководители на МВР са използвали т. нар. „възродителен процес“ и готовността на оперативния състав на ДС за служба на националните интереси, за да трупат актив и извличат лична политическа изгода.

През 1984-1989 г. дейността на органите на ДС е насочена към разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове, извършени от български турци, които са по-масови след преименуването. Няколко примера:

-         През 1984-1987г. група лица от Бургаско извършва тежки терористични актове с човешки жертви;

-         1985 г. нелегална организация от Кърджалийско замисля бягство от България чрез вземане на заложници – деца от Асамблея „Знаме на мира“.

-         1986 г. български турци от Кърджалийско извършват палежи на горски масиви;

-         1987 г. български турци от град Омуртаг планират бягство от страната чрез отвличане на самолет и вземане на заложници;

-         1987 г. група лица от Силистренско, след няколко месечни опити за проникване във военно поделение и отнемане на бойна техника, извършват терористичен акт в ТК „Златни пясъци“ и със заложници – деца се опитват да избягат в Турция;

-         1988 г. български турци от Варна замислят запалването на фестивалния комплекс в града;

-         1988 г. нелегална група от Разградско взривява далекопровод и извършва подготовка за други диверсионни актове;

-         През 1984-1989 г. в различни райони на страната нелегални групи на протурска основа извършват взривявания, палежи, вредителство в икономиката; планират отвличания на самолети, плавателни съдове, убийства и други.

Поради изключително опасния характер на тези престъпни действия при разкриване на извършителите и недопускане на нови човешки жертви и загуби за държавата, е ангажиран почти целият състав на Държавна сигурност.

Пълният и обективен анализ на дейността на Държавна сигурност по време на т. нар. „възродителен процес“ е невъзможен без отчитане спецификата на съществуващата тогава международна обстановка и особено на политиката на съседна Турция спрямо България.

Изострянето на международната обстановка и възникналите кризисни ситуации в близкия и средния изток през 70-те и началото на 80-те години доведоха до засилване на ролята и стратегическото значение на Турция в региона. След 1980 г. военният режим в тази страна положи значителни усилия за модернизиране и укрепване на специалните служби, чиито планове определиха Република България за първостепенен обект на подривна дейност. През този период разузнавателната стратегия на турските специални служби се базираше на т. нар. „Доктрина Ататюрк“, според която – „особено благоприятно за нова Турция се явява обстоятелството, че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика спрямо тази страна…“.

Още през 1982 г. турското правителство създаде специален Международен комитет с участието на дванадесет министерства, в който под ръководството на Националната разузнавателна организация /МИТ/ и МВнР е разработена „програма за укрепване духа на външните турци“. Към тях на първо място се причисляват българските турци и българомохамеданите в България.

Извършената всеобща подмяна на турско-арабските имена на българските турци в началото на 1985г. постави турските специални служби пред нова политическа реалност и ги стимулира да планират и проведат мероприятия за противодействие на България в насока на дестабилизиране на вътрешната обстановка и дискредитиране в международен план. За осъществяване на тези намерения МИТ активизира изключително разузнавателната си и агентурна дейност на българска територия. Под непосредственото ръководство на МИТ са възстановени и създадени нови организации на изселниците от България, които се включват активно в шпионска и разузнавателна дейност, участват в международни ислямски и други форуми, където интернационализират проблема за турското „малцинство“ в България.

Следва да се отчете и фактът, че насилственото преименуване на българските турци обективно предизвиква „съживяване“ на турското им национално самосъзнание, което съответства на една от водещите постановки на турската политика спрямо „външните турци“. Съществувалите условия за постоянното им манипулиране преди т. нар. „възродителен процес“, след 1985 г. се променят в степен, позволяваща резултатно проникване на турските специални служби на наша територия и използване на негативната реакция на мюсюлманското население за осъществяване на подривна дейност. Опитите им за оглавяване на възникващите нелегални шпионско-терористични организации на протурска основа зачестяват.

При тази обстановка, въз основа на конкретно получени данни за осъществяване на противоконстутиционна дейност, органите на ДС планират и провеждат редица оперативно-агентурни мероприятия за нейното разкриване, документиране и пресичане. По време те съвпадат с периода на т. нар. „възродителен процес“, в който са разкрити и осъдени за шпионска и терористична дейност 31 български граждани. По-голямата част от тях са попаднали в полезрението на органите на ДС преди 1984 г., което поставя под съмнение тезата за причинно-следствена връзка с т. нар. „възродителен процес“. Особено показателен е случаят с вербовката от МИТ на българския гражданин Йордан Дамянов, служител на ОУ на МВР-Габрово по линия на разузнаването за чието разкриване се работи с голяма интензивност и значителни сили и средства през 1985 г. През периода 1984-1989 г. са проведени много комплексни и други мероприятия за установяване и пресичане на шпионска дейност на значителен брой турски граждани, поставили се в услуга на МИТ, които не са предадени на следствие и съд, поради това, че преустановяват пътуванията си в България след месец януари 1985 г.

По същество този т. нар. „възродителен процес“ не е променил естеството на контраразузнавателната дейност по турска линия на ВГУ-ДС. През 1984-1989 г. тя си остава непосредствено насочена към своевременно долавяне на данни и факти за провеждана разузнавателна дейност на наша територия от позициите на дипломатическите представителства на Турция в София, Пловдив и Бургас, както и по останалите канали за проникване, които се използват от турските специални служби.

В този период на ВГУ-ДС е поставена задачата да се придобиват конкретни данни за замисляна и провеждана дейност срещу процеса и то само за случаите, когато са били налице условията на чл.104 и чл.105 от НК. Поради обстоятелството, че в много от тях дейността на отделните лица, ангажирани в конкретна шпионска дейност се преплита и с други текстове от НК, включително и отменените чл. 108 и 109, в действителност се е стигало до положение в стадия на предварителното производство да се предявяват и такива обвинения.

Характерно за дейността на турското разузнаване за периода 1984-1989 г. е засилено присъствие на кадрови разузнавачи и агенти в дипломатическите представителства на Турция у нас. Като непосредствена причина за това се явява настъпилото охлаждане на междудържавните отношения, прекъсването на взаимните гостувания и двустранния туристически обмен. До началото на т. нар. „възродителен процес“ МИТ има възможността да осъществява вербовъчната си дейност сред български граждани предимно на турска територия. След 1985 г. голяма част от тази дейност се прехвърля в резидентурите на дипломатическо прикритие в България. Разузнавателните служби на Турция удвояват броя на действащите у нас кадрови разузнавачи и агенти в дипломатическите си представителства в нашата страна. Това обективно налага да се засили и дейността на Държавна сигурност по турска линия.

През 1984-1989 г. в контраразузнаването са водени оперативни дела с окраска „шпионаж“ на значителен брой български и чужди граждани. Тези от тях, за които е било констатирано наличието на достатъчно основания и законни поводи са предавани на следствието. Констатирано е, че нито едно лице не е съдено по чл. 104 и 105 по НК без доказателства. Трябва да се има предвид, че една част от предадените на следствието през този период са били вербувани от МИТ в Турция преди „възродителния процес“ и след 1985 г. връзката с тях е възстановена от турските разузнавачи на наша територия.

През 1984-1989 г. е придобивана информация от секретни сътрудници за плановете и намеренията на Турция и специалните и служби. Тя е била предавана по канален ред без каквато и да е възможност за проследяване на начините, по които се реализира в сферата на държавното управление. Тази информация по недвусмислен начин показва етапите на международната изолация на страната и безперспективността на политиката на утвърждаване на т. нар. „възродителен процес“.

С участието на ВГУ-ДС са разкрити и някои организации на български турци, които наред с шпионската си дейност извършват диверсионно-терористична и вредителска дейност. Предотвратени са и редица опити на резидентурите на МИТ в България за събиране на разностранна военна, политическа, икономическа и социална информация с помощта на българските граждани.

Групата, работеща по обследване на участието на ДС в т. нар. „възродителен процес“ продължава дейността за изясняване на нови факти, обстоятелства, цифрови данни и др., свързани с изясняването на цялата истина.

Особен интерес за целта на обследването представлява въпросът за създаването, задачите, функциите и дейността на отдел 06 на бившето Шесто управление-ДС. До момента е установено следното:

Отдел 06 е възникнал през 1967г. като отдел 04 в структурата на Шесто управление-КДС, на базата на оперативна група от Второ управление-КДС, която е изпълнявала задачи по участниците в т. нар. „заговор“ от 1965 г. За част от тях е имало данни, че контактуват с разузнавачи на дипломатическо прикритие  в посоката на Китай, Албания, Гърция и СФРЮ. В отдела са били изградени отделения за наблюдение на тези връзки  на посолските резидентури. През 1978 г. от отдела са били иззети функциите по наблюдение на лицата, свързани с резидентурите в горепосочените посолства и върнати обратно на ВГУ-ДС. Отделът получава нова номерация – 06 и се оформя направлението му на дейност: разкриване и наблюдение на лица, извършили, извършващи или замислящи престъпления по чл.95 / опит за преврат, бунт или въоръжено въстание /, 96 /централен терор, 108 /противодържавна агитация и пропаганда/ и 109 /противодържавни групи и организации/ съгласно действащия НК. Преобладаваща част от тези лица са били членове на БКП, със социално положение, даващо им възможност, водени от различни кариеристични, авантюристични и идеологически /просталински, промаоистки, проалбански и др./ мотиви да замислят, подготвят и провеждат престъпна дейност по указаните членове на НК. По-късно започват да се получават данни, че редица лица от управляващия държавен апарат започват да използват служебното си положение за лично облагодетелстване. Сред тях има представители на висшия ешалон на БКП, държавното управление, действащи служители на МВР, Съда и Прокуратурата. Това налага създаването на ново направление в дейността на отдела: „борба с корупцията и разложението в държавния апарат“, съгласно чл.301 и 307 /подкуп/, чл. 242 и 250 /валутни и контрабандни престъпления/ и свързаните с тях документни и престъпления по служба, визирани в НК.

Началници на отдел 06 последователно са били: Петър Стоянов, Боян Велинов, Ангел Ценов, Велико Върбанов, Цоло Георгиев и Димитър Иванов.

 

Послеслов: Възродителния процес е отвратителен. Той бе дело на върхушката на една партия - БКП. Нейна наследница е БСП. Тя управлява няколко пъти през последните години в коалиция с ДПС, паритята, която уж трябваше да настоява най-много виновните за срамното деяние да бъдат осъдени. ДПС има огромно влияние в съда и прокуратурата. Има негови представители в магистратурата на квотен принцип. Но делото за възродителния процес бе забатачено и справедливостта така и не бе допусната. Защо?!

Защо?!

Защо?!

Защо...

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Сензация: Таен доклад за възродителния процес - I част 74| 19224 |08.06.2014 . Право на труд и право на мързел 20| 15210 |07.06.2014 . Политици - канибали и народ като кокал 13| 12154 |06.06.2014 . 7 гряха на МВР, които убиха малкия Паоло 63| 13121 |04.06.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах