Неделя, 23 Септември 2018, 00:05
Frognews
133| 57047 |11.06.2012

Целувките на президента. Леката кавалерия

.
Усмихнат Плевнелиев
Подскачащ мъж по риза, който се хвърля на врата на други мъже и жени, целува ги, снима се с деца, ръкомаха. Край него паникьосани охранители. Що е то? Президентът Росен Плевнелиев, естествено. Мястото на случката - „Арена Армеец” в столицата. Поводът – победите на националния отбор по волейбол и извоюване на квота за Лятната олимпиада в Лондон.

Чуха се насмешливи подмятания, хапливи коментари: „Държавен глава, а се държи като дете, на което са му купили балон...” Тази забележка е от най-другарските. Имаше и по-остри.

Медицината нарича подобно добродушна и неубоздана веселост еуфоричен тип поведение. Обикновено се отнася към хора, които не могат да владеят чувствата си. Нерядко ги определят като лековати личности, лека кавалерия...

 

Странно ли е подобно държане от човек, тойто е на върха на държавната пирамида? Навремето, когато Тодор Живков се смееше, се смееха и всички край него, дори да не знаеха каква точно е смешката. Веднъж в Благоевград първият партиен и държавен ръководител се срещнал с писатели. Ръкувал се с тях и ги питал как са. „Както кажете, другарю Живков”, - раболепно отвърнал един мастит наш автор. Сталин пък карал Хрушчов да танцува по време на вечери на висшия партиен апарат.

 

Онези шегички обаче са шегички на диктатори и винаги са били заредени с вътрешна опасност. Можеш да пострадаш фатално, ако Бай Тошо прецени, че не притежаваш „чувство за хумор” или Сталин заподозре, че не се веселиш достатъчно...

Фидел с любимата пура.

 

Времената са други, слава Богу. Днес можеш да не подскачаш полудял от радост до Плевнелиев и това няма да ти коства нищо. Дори можеш да спечелиш, изглеждайки по-премерен и адекватен в нечии очи.

Но дали изблиците на радост на президента Плевнелиев са повод за притеснение? Не по-малко се радваше на волейболните ни победи и неговият предшественик Георги Първанов. Той също скачаше във ВИП ложата и се прегръщаше и целуваше с приятеля си и негов съветник Манол Велев (по късно прострелян пред офиса му в центъра на София). Първанов обаче не делеше радостта си с публиката, като по този начин запазваше дистанцията между поста, който заема и обикновения гражданин. Ставаше въпрос обаче не толкова за възпитание и етикет, колкото за комплекса на издигналия се от селската черга човек, който вече не иска да бъде свързван с плебса. Вече не.

 

Поведението на Плевнелиев наподобява повече това на успелите хора, които не са забравили откъде са тръгнали. По риза с дънки той дори напомня личности от типа на Стив Джобс. Но само на пръв поглед. Вгледаш ли се в широко ухиленото му лице, те обхваща известно безпокойство. Прекаленият изблик на емоции смущава, когато „извира” от персони, заемащи високи позиции в държавната ерархия. Вярно е, че повечето ни държавни мъже не идват от „Бръшлянената лига” и не са обучавани специално на обноски и публично поведение, но е редно да се учат в крачка, както се казва. За какво са им екипите край тях, ако не са се информирали и не дават подходящи съвети в тази посока?

 

Хубаво е да бъдеш или поне да изглеждаш народен, но да се хвърляш да целуваш, де когото свариш на спортно състезание, е малко прекалено. Представи си, че стискаш в прегръдките си човек, който е гласувал за твой опонент на изборите - поставяш го в доста неловка ситуация. А себе си – в смешна. 

 

Не са малко държавните глави, които се запомнят с някои свои чудатости и черти от характера. Фидел Кастро е популярен с пурите и многочасовите си речи. Джордж Буш-младши със странните, на моменти доста причудливи шеги, често изричани в неподходящ момент.

Тодор Живков сред народа.

 

Тодор Живков играеше „човек от народа” по време на цялото си управление. Д-р Желю Желев ловеше риба с ръце по време на отпуск. Петър Стоянов също разчиташе на широката усмивка, което плашеше някои стоматолози и антрополози, но искаше да мине за един от поколението на Бийтълсите.

 

Георги Първанов пък се прочу с ловните си подвизи и слабостта си към задкулисните интриги.

 

Плевнелиев е в началото на своя мандат. Засега най-екстравагантното край него е празното място на първата дама. Опасно е обаче да го компенсира с мокри целувки и демонстрация на любовни чувства към всички и всичко. „По-кротко”, - би трябвало да му прошепне някой съветник. Иначе има опасност да помислим, че случайно е попаднал там.  

 

Поля Стоянова  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. НЯМА ДА ИМА УТРЕ 25| 43776 |07.06.2012 . Българската мафия изпревари Ндрангета 25| 36806 |05.06.2012 . Животът е окаян, скотски и кратък, но... сладък 37| 36291 |31.05.2012 . Пробитата тенджера и смъртта на нацията 56| 37828 |30.05.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах