Петък, 16 Ноември 2018, 20:47
Frognews
21| 10195 |19.02.2014

Не убивайте професионалистите - ще ни трябват!

.
Тези са много по-ценни от онези...
Криминалистиката е наука, която се занимава с престъпниците, които са разкрити, престъпниците-неудачници. Науката, която изучава недосегаемите престъпници се нарича политология. Казал го е писателят Лари Бийнхард, сякаш е имал предвид българската действителност. Ситуацията около борбата с престъпността е следната: както обикновено всички неудачи трябва да се припишат на предишните, за да се изтъкнат качествата на настоящите. Така е открай време.

В момента на мушката е Цветан Цветанов, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи. Повдигнати са му обвинения, очакват се нови. В голяма степен целта е постигната - доктрината му за МВР, ако е имал такава, е отречена. Освен това, той сам направи немалко в тази посока. Някои от бомбастичните му изказвания се обърнаха не само срещу него, но и срещу партията му. Дори Борисов не издържа и му наби канчето за някои необмислени и неаргументираи изцепки. Но и това не е толкова важно. Политиците да си се нападат и да си вадят мръсните ризи. Това дори е здравословен процес. Гадното е, когато заради техните игри, страдат професионалисти, които почтено са си вършили работата в борбата с мафията, а сега го отнасят, само защото се е случило да работят по времето на този или онзи. Това е лошо. Точно толково, колкото използването на всеизвестни престъпници - осъдени и все още неосъдени, които са готови да съчиняват нелепи истории за бившето ръководство, само и само да извлекат някаква полза. Стигна се до абсурда убийци, рекетьори, измамници и подлеци да се самообяват за политически репресирани. Абсурд, чиито последици ще ни преследват дълго време. Представете си, че в САЩ мачкат криминалистите от световния сериал "От местопрестъплението", само защото са ловили бандити по времето на Буш или Обама. Абсурдно е дори да се помисли.

 

Вижте какво се случва по делото "Килърте". Подсъдими, адвокати и задкулисни играчи изливат тонове мръсотия срещу магистратите и ченгетата, които разследваха и доказаха извършени деяния от Петър Стоянов - Сумиста и неговите авери. Целта е да се внуши, че Цветанов е разпореждал "килърите" да бъдат ударени по политически причини. Само че това не е вярно. Шайката на Сумиста е в затвора заради криминалните деяния, които е извършила и които са разкрити от професионалистите. Само че атаките излязоха от полето на криминологията и преминаха в полето на политологията. Заради Цветанов страдат хора, работили службите и магистратрата дълги години и постигнали достойни резултати.  За осъдените е ясно: те са готови на всичко, за да се спасят. Ще лъжат, мажат, изопачават - това могат, това правят. За защитниците им също е логично да не подбират средствата, защото трябва да си заслужат хонорара. По-сложно е с политиците, които подкрепят подобни кампании.

 

Не си ли дават сметка, че заради някакви интриги лишават обществото от справедливост? Че някой ден могат да станат обект на също толкова нечистоплътни акции?

 

Ами обслужващите журналисти, които така охотно се превъплатиха в маши на мафията? Дали крясъците им, че се борят за истината, успокояват съвестта им, ако изобщо знаят какво е това?  Те са наясно, че защитават убийци - не става дума само за "Килърите", и охотно приемат сребърниците за постъпката си. Това е по-гадно и от самото корумпиране.

 

Битката с мафията винаги е била трудна и винаги е вземала жертви. Понякога това са доказани професионалисти, честни и смели хора. Те са били наясно какво ги чака, тръгвайки по този път. Но страдат и семействата им, близките им, което е тежка цена. Дали обаче обществото си дава сметка, че без тях противодействието на престъпността е немислимо? А наясно ли са поръчителите и изпълнителите на мръсни кампании и героизирането на бандитите, че някой ден могат да имат нужда от същите тези хора, които днес така брутално се опитват да унизят и съсипят?

 

Героят от сериала "Офис" Дуайт Шрут казва: Престъпниците са като енотите: дай им котешка храна и те ще се върнат за самата котка...

 

Шведският писател Август Стримберг отива още по-далеч, заявявайки, че когато политиците започват войни помежду си, те винаги са в името на Родината. Само че високопарните лозуги рядко успяват да скрият истинските намерения.

 

Има много начини политическият противник да бъде натикан в ъгъла. Понякога е достатъчно да го оставиш да говори - няма по-голям компромат от това. Но използването на престъпници за подобни цели със сигурност един ден ще се обърне срещу тези, които го правят. Утре други управляващи ще обещаят на някакви боклуци по-леки присъди или свобода и те ще запеят арията на клеветата срещу доскорошните си благодетели. Какви истории само ще измислят...

 

Никой не е застрахован да се окаже в положението на жертва на престъпление. Някой ще трябва да работи по това престъпление, да го раследва, да събира доказателства и да осигурява свидетели. Пълният некадърник, турен по партийна заръка ли ще е по-ценен в такъв момент или професионалистът, който знае как се правят тези неща? Българинът все се надява, че злото ще го подмине за сметка на съседа или някой непознат. Животът обаче опровергава подобен наивизъм по-често, отколкото си представяме.

 

Димитър Попкутуев

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Сбъдна се бесилото, а не чистата и святата... 57| 12054 |17.02.2014 . Чарли Чаплин: Когато започнах да обичам себе си 2| 17849 |14.02.2014 . Спорът Пеевски - Цветанов не е Хирошима 23| 10598 |11.02.2014 . Диктатура на малцинството 37| 11075 |10.02.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах