Понеделник, 19 Ноември 2018, 07:30
Frognews
82| 13808 |17.03.2011

Влюбени в геноцида

.
Турците избили през 15-ти век 600 000 българи. Преходът за 20 години – над 2 млн.!
Няма нужда да се връщаме към времената на турското робство, за да търсим доказателства за български геноцид. Скандалът, разразил се в Народното събрание, сам по себе си показва, че темата ни е близка до болка. Докато траят споровете дали да има ден на геноцида, с нас се случват неща, които за други народи са немислими и чудовищни. Малтретират ни с цените, без някой да оказва каквато и да било съпротива. От страна, трета в света след Чили и Португалия по производство на домати през 80-те години на м.в., се превърнахме в окаян потребител на турска и гръцка стока. Домати, струващи 5 ст. килото в Анадола, ни се пробутват по 3,50 лв.!

Монополистите убиват в зародиш всеки опит за пазарно поведение. Съсичат ни със сметките за парно, ток и вода, но алтернатива не се предлага. Същото е и с горивата. ЛУКойл определя цената, тя прибира и печалбите. Ако се питате докъде може да стигне това, отговорът е лесен. Миналата година бащата на Валентин Златев беше пети в класацията на богатите, догодина ще е на по-предна позиция.  Геноцидът с цените е очевиден, но кой знае защо не е предмет на дебат, спорове и скандали. „Криза е”, повтарят ни от амвона на властта. Така и никой не дава смислено обяснение защо житото у нас е по-скъпо от световните борси, което прави горчивия хляб на българина златен, а животът на търговците – сладък. „На макрониво България е сред отличниците в ЕС”, гордеят се управниците. И не питат дали тази констатация става ядене.
2 млн. sms-а за 8 март са пуснати само през Глобул, отчитат от оператора. Към тях прибавете няколко милиона извънредни разговора, което прави десетки милиони за един ден в джоба на собствениците. Иначе мрежата е пълна с оплаквания и хули по адрес на мобилните оператори, повечето от които справедливи. Но никога няма да постъпим като испанците, които заради минимално увеличение спряха джиесемите си и принудиха операторите да върнат старите цени.

Цветя, внесени по 40-50 цента бройката, се продават на двойни, тройни, а по празниците и на петорни цени. Фермерите и те пищят, че са подложени на геноцид. За хората в селата да не говорим. Там към масовото изтребване и униженията се прибавя и апартейд...

А какво да кажем за състоянието на пътищата и жертвите по тях? За диктатурата на мафията? За разбитата ни ценностна система, ниските заплати и пенсии, мизерното здравеопазване, будната корупция и заспалата съдебна система? Всъщност каква е разликата между Дахау и някое наше село, където битката за парче хляб и физическо оцеляване е всекидневна? А между есесовските похвати и тези на монополистите на тока, парното, водата? От време на време посочваме някой за виновник и го оплюваме. От няколко дни лошият е Майкъл Пейлин от Би Би Си, защото във филм за България показал циганските гета, а не Перперикон. Самите ние се възмущаваме от гледките и живота у нас, но иначе Пейлин е мръсник. Защото ни е страх да посочим себе си. Няма официални данни колко българи са избити и изчезнали за 500 години турско робство. От „Атака” обявиха, че само през 15-и век 680 000 българи били затрити, а 2600 населени места изчезнали. Това са загуби в условия на война, чуждо владичество, асимилация и войнстващ ислям. За първите десет години след 10 ноември 1989 г. обаче са изчезнали близо 1,5 млн. българи. Последното преброяване, което приключи преди дни, отчита още 600 000, които са напуснали. Това прави над 2 000 000 души! Млади, умни и здрави българи. За някакви си 20 години. Колко селища са опустели – никой не знае. За българките, които вместо харемите, днес пълнят бардаците на Европа, да не говорим. И Баязид Светкавицата ще се изуми от таланта ни да се самозатриваме...

Най-тъжното и страшното е, че от цялата палитра човешки качества сме избрали за емблема на българския характер търпението. „Търпение му е майката”, мъдро кимаме и чакаме да ни споходи някакво чудо. Вместо да воюваме за достойнството и благополучието си, ние бягаме или се спотайваме. Нито веднъж не излязохме да защитим децата си, а чакаме със свити сърца да се обадят от странство или да пратят някое евро. Това развързва ръцете на поробителите, независимо дали въртят ятаган или банкови лихви. И уж сме в ЕС, но духом сме при Муамар Кадафи. С Левски, Ботев, Караджата и Бенковски измиваме гузните си съвести. Девизът на нотингамци от времето на Робин Худ е: „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове”. Още по-силна е извезаната от Райна Княгиня на бунтовния байряк клетва „Свобода или смърт”. Само дето се кичим с нея по празници, а иначе си я караме с гордо наведени глави...

Огнян Стефанов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Йос-ко сан и добрите медийни новини 52| 12237 |15.03.2011 . Четвърти километър 20| 12512 |13.03.2011 . Лъжци & слепци 33| 8385 |09.03.2011 . Вредата от класирането на влиятелните жени 53| 9721 |07.03.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах