Понеделник, 19 Ноември 2018, 05:37
Frognews
67| 10598 |26.08.2010

Военното разузнаване между Щирлиц и Джеймс Бонд

.
Винаги в сянка
Историята около намирането на подходящ шеф за Военното разузнаване добива все повече елементите на гротеска. Военният министър Аню Ангелов натиска за комодор Валентин Гагашев, но президентът Първанов не дава. Той иска друг човек.
Някой би помислил, че става въпрос за сблъсък на идеи и концепции, но не е така. По-скоро на интереси. Тези на държавата не са в Топ 3 обаче.

В момента временно изпълняващ длъжността директор на Службата „Военна информация” е заместникът на пенсионирания неотдавна ген. Студенков – ген. Детелин Мажгуров. Президентът Първанов обаче нещо не го харесва. Говори се, че негов фаворит е полк. Венцислав Истатков. Държавният глава се аргументира, че новият директор трябва да е от старите кадри, за да има приемственост. Министър Ангелов обаче контрира с правилата и желанието на партньорите от НАТО за кардинална реформа във Военното разузнаване. Запознати твърдят, че ако държавният глава не успее да наложи Истатков, ще назначи за свой съветник ген. о.р. Студенков с презумпцията да използва още топлите му връзки за "точене" на информация. След 1 септември ще се разбере кой ще надделее, като не бива да се заблуждаваме, че министър Ангелов би бил толкова смел в оборването на президента без рамото на премиера Борисов.

Първанов вече отхвърли кандидатурата на ген. Динчо Карамунчев, който бе шеф на щаба на НАТО в Тирана. С този жест той показа не просто инат, а даде знак, че иска негов човек да оглави службата. Дали не го разбраха или просто решиха да не му играят по свирката, но от МО и кабинета предложиха втори вариант - Валентин Гагашев. Но и с него удариха на камък.
Разбира се, темата не е така популярна, както съдбата на българското кебапче и бялото саламурено сирене, но това не я прави по-маловажна. Затова обществото има нужда от повече информация. Трябва да напомня, че военното ни разузнаване не функционира по силата на закон, а на временни правила. Второ, не е кой знае каква тайна, че разузнаването на военните е служба, обвита в тайнственост и мистериозност повече от останалите. В това отношение то прилича в известна степен на Националната служба за сигурност – бившето УБО, която се грижи за безопасността, уюта и понякога за греховните увлечения на властимащите. В това си положение ВР се превръща в изключително удобен и полезен източник на информация за тези, които имат достъп до него. В този смисъл обяснението на премиера Борисов, че няма да се занимава с военното разузнаване и няма да има закон за него докато не изтече мандата на Първанов, е меко казано странно. Защото националната сигурност би трябвало да е по-важна от евентуалните искри между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2.
Има и външни фактори, които следят отблизо (не)случващото се във ВР (в случая не става дума за British Petroleum, както се подразбира ).

Широка страна моя родная и пить до дна

Руски песни и частушки и пиене на екс все още е традиция във военното ни разузнаване. И това е логично, защото немалко от бойците на „тихия фронт” са съветски възпитаници. Чувствата обаче са повече носталгични, отколкото идеологически, което не прави по-спокойни партньорите ни от НАТО и ЕС.
Вече двайсет години за българското военно разузнаване е прието да се говорят само хубави неща или нищо.
Останало встрани от скандалите около МВР, бившата Държавна сигурност и ДАНС, то без много шум си ползва бюджета, който никак не е малък, и се държи като държава в държавата. Под прикритието на секретността там текат процеси, които са извън контрола на парламента и гражданското общество. Говори се, че вместо да изразходва немалкия си ресурс за подпомагане на правителството при вземане на решения, свързани с националната сигурност, ВР действа повече в България, като подслушва, внедрява агенти за влияние в държавните структури, провежда активни мероприятия и развива успешен бизнес.

Въпреки призивите на премиера Бойко Борисов за оптимизация на щатния състав в министерства, агенции и ведомства, числеността на ВР си остава каквато е била и преди години. Разбира се, добрата работа се измерва винаги с резултатите. Ето това е ахилесовата пета на нашите военни разведки. Запознати с дейността му споделят, че през последните години основни източници за информация са интернет, медиите и данните, предоставени по линия на международния обмен. В същото време службата разполага с добре оборудвано в техническо отношение (не последен писък на модата в шпионажа, разбира се) поделение в Банкя, което може да подслушва мобилни и стационарни телефони, разполага и с разнообразие от "бръмбари” и техника за следене. За разлика от МВР обаче, военните разведки не са задължени да искат разрешение от съда за прилагане на СРС-та. За какво и кой ползва тази добре смазана машина – малцина знаят. Затова и посветените така болезнено приемат всеки опит за промяна на статуквото. За нас остава съмнението, че ако не са съвсем добросъвестни, лицата с власт над тази служба биха могли да злоупотребяват в дадени случаи с ценната информация. Подобна възможност по традиция у нас се отрича. Знаем обаче, че такива неща се случват по света, логично е да ги има и тук. Например в Русия признават, колкото и да им е неприятно, че служители на ГРУ и КГБ са предавали страната си и са работили за чужди държави и служби. Със скърцане на зъби го признават американци, британци, германци и др. Така е, защото вероятно не са железни, принципни, прогресивни, волеви, верни на Родината и пр. готини пичове като нашите агенти. Комично, нали.
Истината е доста по-различна. Информация, анализи, оперативни данни и сведения се ползват не само от политическите величия с достъп до тях, но и от бизнес среди, както и от кръгове, които Марио Пузо определя като мафия. Такъв е животът.
Наличната апаратура във ВР дава възможност да се подслушват и заснемат разговори и срещи в офиси, кафенета и ресторанти, на море или планина, зад граница. Всичко зависи от волята, а защо не и от интересите на тези, които дърпат конците някъде от високо. Не казвам, че задължително се злоупотребява, но е възможно. Във Военното разузнаване има много достойни хора. На тях, както и на колегите им от Националната разузнавателна служба на ген. Кирчо Киров, не им е лесно, знаейки че кариерата, а понякога и доста повече, зависят от хора, които не са във всеки момент безкористни. В тази връзка изглежда доста странно, че над 70 на сто от служителите на ВР действат в България, а не зад граница.

Очи и уши във властта

Същата служба отдавна е внедрила свои хора по всички етажи на властта, включително и в парламента. Те участват във вземането на важни решения, творят и гласуват закони. Поради тази причина немалко хора продължават да се водят сътрудници без да има обществена полза от тях, за да не бъдат огласени. Агенти на прикритие има и в престъпните групировки. Те регистрират фирми, работят и печелят чрез тях. Всичко това става с парите на данъкоплатеца. Какви са резултатите обаче не знаем. Според бивши служители – доста скромни.

Всичко това би звучало като компромат срещу разузнаването, ако не се каже как е закърмено то и от какви майки е отгледано.

Още в първите дни след 10 ноември 1989 г. в службата е съставен протокол, в който е написано, че „авария” в сградата е унищожила 80% от архива. Така с едно умишлено предизвикано действие е била пресечена възможността да излязат на бял свят доста нелицеприятни истории.
В началото на 1990 г. по нареждане на Андрей Луканов, който е имал, според запознати, топли връзки с руското ГРУ, започва активна кампания срещу МВР. Този маньовър е измислен, за да се отвлече вниманието от комунистическата партия, която е под прицела на отпушилото се народно недоволство в този момент. Другата цел е да се запазят възможностите на службата да влияе по свой начин на процесите в страната. По-късно обаче нещата се развиват по обичайния сценарий и в крайна сметка самият Луканов става жертва на кръгове, близки до любимото му ГРУ, където не са харесвали опитите му да е мил и с тях, и с някои западни служби.

Съществува и легенда, че е осъществена съвместна операция на нашето РУМНО и руското ГРУ в началото на прехода. Целта била да бъдат внедрени българи като агенти на западни служби. Така Москва се докопва до чужди тайни, които по принцип са трудно достъпни. Както се изразяват спецовете в бранша, направена е „подстава”, което ще рече, че вербовката от страна на трета служба е умишлена с цел извличане на тайни, които да текат към Москва. Този филм имал и втора серия през 2000-та година. Чрез внедрените вече двойни агенти Русия е пробутвала на западните ни партньори подбрана информация. Разбира се какъв е процентът на вероятност това да се е случило точно така, е трудно да се каже. Факт е обаче, че с подобни методи и хитрости си служат всички служби по света. Въпросната съвместна операция на нашите с ГРУ носела екзотичното кодово име „Атлантически риби”. Третият етап, както можете да се досетите, е трябвало да стартира, когато България бе приета за член на ЕС. Дали това се е случило или не, знаят в ръководството на ВР. По традиция подобна информация се коментира от службите с ироничното „гледате много филми”, което би трябвало да неглижира и неутрализира журналистическите опити да се повдигне завесата на вездесъщата секретност. Примерът с американския сайт „Уикилийкс”, който публикува в интернет 90 000 секретни американски военни документи, от които стана ясно как силите на НАТО са убили стотици цивилни в неотразени от медиите инциденти в Афганистан, обаче доказва обратното. Класифицираните документи разкриват още тайните усилия на коалиционните сили да „убият или заловят” високопоставени талибани и лидери на „Ал Кайда”. Първата реакция на Пентагона бе да иронизира скандала. След това бе обявено, че медията заплашва военните контингенти в Афганистан. Накрая собственикът на сайта Джулиън Асандж бе обвинен в изнасилване. У нас това става и за доста по-скромни разкрития...
Понеже стана дума за секретност, не е лошо да се дадат още примери.

Как е при партньорите и братушките?


В официалния сайт на ЦРУ ви посрещат с „Добре дошли”. Последната информация е отпреди ден и е за проекта „Световните лидери”. Простичко е обяснено, че скоро ще излезе актуализиран онлайн справочник за ръководители на държавата и членовете на политическия кабинет на чужди правителства. Директорията ще предостави събраните информации за страните по света, всъщност за всички държави, които официално признават САЩ. Има и уточнение, че в справочника ще има данни и за ръководителите на съответните централни банки, въпреки че не са членове на кабинета. Посланиците на САЩ и на постоянните представители в ООН, Ню Йорк, също са в справочника.

Главното разузнавателно управление на Руската федерация (Главное разведывательное управление) няма официален сайт. В интернет обаче лесно се открива страница с изключително подробна информация за историята и настоящето на службата. Описани са направленията, по които се работи, схемата на ръководство, отделите и звената. Има подробна биография на всеки от досегашните шефове на ГРУ, включително до предпоследния Корабе́льников Валенти́н Влади́мирович. Научаваме също, че щаб-квартирата на ГРУ се намира в Москва, в район „Ходинско поле”, на Хорошовско шосе №76. Там има коплекс с площ около 70 хил. кв. м., в който се намират ситуационен център, команден пункт, спортен комплекс и басейн. Комплексът е завършен през 2006 г. и струва на руския данъкоплатец 9,6 млрд рубли.


Научаваме още, че Първо управление работи по линия на страните от Европейския съюз (включително и България). Четвърто управление пък е специализирано по Африка. Особено важно е Седмо управление - направлението НАТО (където България влиза отново). Осмо управление пък организира диверсионни операции. Точно и ясно.

Всичките тези неща можете да научите за тайните служби на две от най-могъщите държави в света, които, няма никакво съмнение, имат доста секрети за опазване. Те обаче не забравят, че трябва да са открити пред обществото.

А у нас?

Служба „Военна информация”, както правилно сте предположили, няма официален сайт. В сайта на Министерството на отбраната за военното разузнаване пише малко, но затова пък неясно: „Събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната. Службата предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на министъра на отбраната. Министърът на обраната може да възлага и допълнителни задачи на служба „Военна информация”, свързани с националната сигурност и отбраната на страната. При изпълнение на служебните си задължения служителите от служба „Военна информация” могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица по условия и ред, определени с акт на Министерски съвет.” Забележете: „...по условия и ред, определени с акт на Министерски съвет”. Какви са тези условия и кои са лицата, които могат да разпореждат такова нещо – не се разбира. Не е справедливо да се крият подобни неща, защото засягат всеки един от нас.

В сайта на МО няма и дума за основните задачи на службата, по какви направления работи, приоритети, бюджет и неговото изразходване. Не искаме детайли от секретните папки, но е полезно да знаем например, че средствата за агенти и операции са безотчетни, в смисъл, че за тях оправдателни документи не се изискват. Затова е редно да имаме представа принципно как се харчи народната пара. Защото не е едно и също дали плащаме за важни сведения и анализи от Афганистан, където има български военнослужещи или за събиране на компромати за политици и висши държавни служители при посещенията им в чужбина и срещите им там. Ако има съмнения за тяхната лоялност – да, но ако е с цел да бъдат притискани за нещо или рекетирани – не е добре, меко казано. Кой ни гарантира хигиената на подобни ситуации? Шефовете на службите винаги подскачат като ощипани при подобни съмнения – сакън, няма такова нещо, как може въобще някой да си го помисли. Може, може, защото и децата знаят, че България освен Левски и Ботев, е родила и тези, които ги предадоха. Така, че всички ние, включително и разузнавачите ни, сме коктейл от гените и на едните, и на другите. Вторите при това са доста повече... Така че сръдни и твърдения, че ние сме рицари „с хладен ум и горещо сърце” може и да минават на банкети, но всъщност са клише от времената на фалшивия революционен патос.

Националната разузнавателна служба (НРС) има официален сайт. (Може би някой ден, когато има закон за разузнаването и двете служби се обединят, каквито идеи има, там ще бъде отразено и ВР.) Първото, което ни се изпречва пред очите в този сайт е вълнуващата мисъл: „Разузнаването е съдба и магия. Това е жизнен път – избор, направен за цял живот. Дейност, подчинила всички знания, опит, интелект на една единствена цел – суверенитета, благополучието и сигурността на Отечеството.” Теин автор е шефът на НРС ген. Кирчо Киров. Да, сигурно казаното от него е вярно, но от него лъха на одеколон „Каро”, а не на ”1872” на Клайв Кристиян...

Най-горещата новина в сайта е отпреди близо три месеца - 20.05.2010 г. и тя ни светва, че „На 20.05.2009 г. (надявам се, че годината 2009 е техническа грешка) в сградата на Националната разузнавателна служба се проведе тържествено събрание по повод професионалния празник на българското разузнаване”. Как ви звучи? И на мен по същия начин...
Има и някаква скучна историческа справка, начин за свързване онлайн и толкоз. Чисто и просто някой е отбил номера, за да се спази някакво изискване на партньорите от НАТО и ЕС. (Военните и това не са направили.)

Важно е да знаем с какво се занимават нашите служби, в това число и Военното разузнаване, не от нездраво любопитство, а от съображения за сигурност – личната, а чрез нея и националната. Тайните не са привилегия, а задължение и отговорност. И не е достатъчно да се рапортува и да се дават клетви за вярност на поредния високопоставен политик. Защото той е временно „горе” и с волята на избирателя. Лоялността и прозрачността са задължителни преди всичко към гражданското общество, колкото и крехко да е то у нас.

Богомил Райнов отдавна е описал в няколко книги разузнавачът-герой с българска марка. Емил Боев винаги побеждава, измъква се от опасни клопки, голям сваляч е и ръси свежи лафове и разсъждения. Ето някои от тях, цитирани в сп. „Тема”: "Събуждам се в една слънчева бледозелена стая. Изкъпвам се в баня, бляскаща със синия си емайл и никелирани кранове. Закусвам в уютен розов хол, после се обтягам в мекото кресло под оранжевия навес на верандата, за да оставя очите си да отпочинат върху буйната зелена градина. Освен мен във вилата има само двама души - градинарят и прислужникът. Те са на мое разположение и аз - на тяхно, защото вероятно им е наредено да ме пазят."

Отпивайки от любимото мартини Боев обобщава: „Известно е, че неконсумиращият субект винаги изглежда по-подозрителен от консумиращия”.

Боев е нещо средно между Щирлиц и Джеймс Бонд. В интригата около Военното ни разузнаване обаче не става въпрос за забавно четиво и хитроумни скечове, а за нещо много, много сериозно.

Апропо, тези дни започват яки съкращения в армията, наричани за благозвучност „оптимизация” и „мярка срещу кризата”. Но за това май на никой не му се говори...

Димитър Попкутуев
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Меглена Кунева в игра на прескочикобила между Борисов и Барозо 55| 19972 |21.09.2009 . БГ училището между измамата, празните химери и живота 17| 9385 |10.07.2009 . Свободното слово между страх от властта и власт над страха 60| 10335 |25.08.2008 . Пролет в Булгаристан или защо Щирлиц е спокоен за МВР 18| 6960 |26.03.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах