Петък, 21 Септември 2018, 15:15
Frognews
33| 17711 |03.07.2013

Войната за домата е война за оцеляване на нацията!

.
Вече глас не ни остана да скандираме по протести. „Долу мафията” е прекрасен лозун, верен и многопластов. Но засега само лузунг. Мафията е като Шива – стига до внсяко нещо, което и харесва.

Тя контролира живота ни от години. Да, не е новост – трагедия е. Сега се сетихме да крещим срещу мафиотите, нахлули във всички пространства на икономиката, обществения, политическия, културния и дори в селския живот. Сега, когато усетихме, че ни копаят гроба.

Време е за контретно говорене и действие. Сезонът на общите приказки свърши.

 

От дни всички фермери, зеленчуко производители, овощари, животновъди, зърнопроизводители и пр. надигат глас срещу контрабандата и изхвърлят продукцията си в канавките. Тези хора са в голяма беда, а ние чакаме да ни хранят. Поредна година организирата престъпност, щедро подпомагана от политически кръгове, развива контрабандата на плодове и зеленчуци, убивайки родното производство. Наистина става въпрос за смърт – реална и мъчителна. Добре, че хората писнаха отново, та правителството се сети, че всъщност сме един разграден двор, „охраняван” от тежко корумпирани чиновници, граничари и митничари. Положението е трагично.

 

Обещават ни скорострелни акции за следене и контрол на вноса. Това обаче е смешно, защото проблемът е от години и тези чиновници, които обещаваха същото през последните десетина година, са си пак на същите постове. Те ли ще свършат някаква работа?

 

Съдете сами докъде сме се докарали. България губи над 1 милиард лева от невнесено ДДС само от контрабанда на плодове и зеленчуци. Това заяви още преди време председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев. По цялата хранителна верига загубата достига невероятните 5 милиарда лева. Става въпрос за мащабна далавера по вноса на занижени цени. Редовно се хващат документи, според които доматите от Гърция струват 10 евроцента или 20 стотинки.

 

Така дължимият ДДС е 4 стотинки, но на пазарите същите домати се продават по 1.5-2.00 лева и данъка е над 35 стотинки. Схемата се допълва от многобройните черноборсаджии с документи, че са земеделски производители. Те работят без касови апарати и ползват големи данъчни облекчения.

 

Този проблем е създаден от действията на земеделското министерство, където се издават документ за земеделски производител на всеки, който подаде молба, без да се провери на място дали има право на това или не. Всички твърдения на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, че ще се пребори с проблема, си останаха просто ПР.

 

От Асоциацията на земеделските производители в България твърдят, че от 300 камиона с плодове и зеленчуци, инспекторите на Агенцията по храните проверяват само един. Колко проверяват митничарите – пълна тайна.

 

Ето ви пример. Световното производство на домати възлиза на около 170 млн. тона годишно. Най-големият производител е Китай, следван от САЩ, Индия, Турция, и Египет. В Европейския съюз водещите производители са Италия, Испания и Турция. По консумация на глава от населението на първо място е САЩ.

 

ЕС е най-големият производител на домати в света след Китай с почти 16 млн. тона годишно, с което общността е на второто място в света (14.4%) след Китай и пред САЩ. От тях 7 млн. тона са за директна продажба и 9 млн. за преработка.

 

Производството е концентрирано в южните средиземноморски страни от които Италия и Испания са най-големите производители, следвани от Гърция и Португалия. Забележително също е производството на домати в някой страни на Западна Европа, като Холандия, където се получават най-високите добиви от единица площ. Холандия е най-големият износител на домати пред Испания дори. За отбелязване са високите добиви от декар във водещите европейски страни - между 5.3 и 7 хиляди килограма на декар. Те са още по-високи във Франция и особено в Холандия, където относителен дял на оранжерийното производство е много голям.

 

Добивите от Румъния, Полша и България са по-ниски преди всичко заради влошената технология на отглеждане и липсата на условия за парниксово произвоство.

 

Турция е третия водещ производител на домати в света с около 11 млн. тона.

 

През 80-те години на миналия век площите с домати на открито в България са били около 280-300 хил. дка, средните добиви около 3 000 кг/дка и общото производство е достигнало максимума си между 800 и 900 хил. тона. С това България би била сега на пето място в Европа след Италия, Испания, Гърция и Португалия. На глава от населението сме били и още по-напред, след Чили, Италия и Португалия. С домати са били засаждани и големи полски поливни площи, които се прибират механизирано с комбайни или с влагане на много ръчен труд. България е била на едно от първите места в Европа по преработка и износ и на домати като различни продукти.

 

След което настъпва пълна трагедия. От 1990 г. до 2000 г. производството намалява повече от 2 пъти до 409 хил. тона. В следващите 4 години до 2004 г. се свива още два пъти до 213 хил. тона, а след това до 2011 г. - до само 103 хил. тона. В резултат на това сега произвеждаме повече от осем пъти по-малко домати. Това за страна като нашата, която има перфектни условия за зеленчуково производство е огромен провал, който сигурно няма аналог в световното земеделие! След нас са само скандинавските страни, където доматът е екзотично разстение...

 

В момента България произвежда около 110 пъти по-малко домати от Турция, около 14 пъти от Гърция, 6 от Румъния, 8 от Холандия и 2 от Белгия. Затова не е чудно, че в нашите пазари рязко доминират вносните домати (около 80-90% по неофициални оценки). Като суровина за преработка се използва главно внос на домати от чужбина.

 

Положението наистина е драматично. При това се съотнася и за производството на чушки, краставици, лук, чесън и пр.

Не търсете заровеното куче в обещанията на политиците. Няма да го намерите там.

 

Вече двайсетина дни продължават протестите. Защо никой не надига глас в защита на българските производители? Стига разходки, песни и танци, стига фотосесии с дечица и парад на остроумни плакати. Време е за конкретни действия. За истински граждански натиск. Например за спасяване на родното земеделие. Благородна цел. Да тръгнем отнякъде.

 

Ясно е какво трябва да се иска от държавата. На първо място контролът да е ежедневен, гарантиран и повсеместен. Със закон ли, с разпоредби или окръжни депеши – не е важно. Трябва да се действа сурово и категорично.

 

Да се размърдат ресорните експерти в Министерството на земеделието и храните. В техните възможности е да задължат при проверките на място всеки търговец да доказва с документ откъде е купил стоката си. Едва тогава ще можем да говорим за някакво КПД.

 

В момента липсва какъвто и да е контрол. И това е известно както на финансовото и земеделско министерство, така и на всички търговски субекти, които участват на пазара за плодове и зеленчуци. Ако някой твърди обратното, нека посочи поне една разумна причина, заради която у нас беше разбито зеленчуковото производство! И как е възможно, ако се плащат дължимите данъци и такси, цената на македонските гръцки или турски домати, краставици, чушки, ябълки, дини и каквото се сетите да е значително по-ниска от цената на българските! Това е абсурд и опашата лъжа!


Правителството на ГЕРБ говореше и обещаваше, но така и не направи нищо по въпроса. Нищо!

 

В Гърция и Турция например, ако тръгнеш да внасяш на такива ниски цени плодове и зеленчуци –10 ст. за килограм дини, 15 ст. за килограм домати или 9-10 ст. за кило краставици, ще ти начислят моментално най-малко две-три тарифни и нетарифни ограничения, последвани от тотална данъчна ревизия, които ще вдигнат цената и ще я изравнят с останалите. Може и на съд да идеш. Защото там защитават собственото си производство. Безкомпромисно.


У нас подобни мерки не се прилагат от години. При това умишлено. Бизнесът се държи от кръгове, които отдавна са известни на съответните служби, но са недосегаеми, защото имат „политически” чадър. Това, че няма граници между Гърция и България, не е причината държавата ни да не упражнява контрол. Дори да се спазват само ангажиментите за проследяемост на хранителните стоки и това би дало резултат. Да не говорим за различните форми на нетарифни ограничения, които държавата има право да прилага.

 

Нещата са прости. Нека финансовият министър да поиска огледалните баланси на стокообмена на България с Турция, Гърция и Македония, например. Сам ще се убеди какви огромни разлики има в цифрите. Направо абсурдни. Защото съществуват десетки ненаблюдавани стокови позиции, които дават възможност за реализирането на големи финансови далавери върху гърба на българското зеленчукопроизводство и на държавната хазна. Например вносът на плодове и зеленчуци от Гърция, която е член на ЕС, на практика не се следи. С един микробус можеш да натрупаш пари за нула време, без да имаш проблеми с данъчните. Просто качваш на буса тон и половина зеленчуци, минаваш границата и хвърляш всички фактури и документи на боклука. На ден може да направиш три курса. Така всяко влизане в България ти носи чиста печалба от 200-250 лева. Но умножено по хиляда пъти, този един тон се превръща в контрабанда, равна на наркотрафика. 


Същото е и с ДДС-измамите. Създават се фирми, които като видят, че става напечено, в един миг изчезват, фалират, продават се и дим да ги няма. Не можеш да проследиш сделките им. Вносът от страни - членки на ЕС, се прави предимно от физически лица, за да не може митниците да наложат какъвто и да контрол. 


През границата се прекарват камиони с по 15 тона зеленчуци, които някой циганин твърди, че внася за лична консумация на семейството му. Пълна глупост, но минава. Само от този камион държавата губи 1500 лв. несъбрано ДДС. Представете си мащабите при големите играчи.

 

Има съмнение, че и търговците, които продават хранителни стоки на големите търговски вериги като МЕТРО, “Кауфланд”, “Лидъл”, “Била”, „Хит” и пр. минават през такива фирми фантоми или физически лица. Някъде може и да се плаща някакво ДДС, но то е само за разликата между фактурираната и реалната цена и често вместо 20% в държавата постъпва само 1% от дължимия данък. 


Друг е проблемът, че на зеленчуковите тържища в Слатина, Дружба и Волуяк в София, с. Първенец, Пловдивско, с. Огняново, Пазарджишко, Петрич, както и всички тържища в областните градове например, се кара стока откъде ли не. Ако имаше истински контрол, със сигурност щяха да бъдат спрени огромни злоупотреби. 


Държавното безхаберие убива родното зеленчукопроизводство и производството на плодове. Имаме прекрасни условия и родната продукция би трябвало да е по-евтина от вносната. Но не е, заради убийствените далавери на шепа безродници.

 

Ето, за това става дума. Не е ли това безхаберие умишлено, брутално убийство?!

 

Време е да се събудим. Както и да спрем да вярваме на обещания. НАП, прокуратура, полиция и останалите органи да си влязат в ролята. Повсеместен и железен контрол. Прошка – никому.

Защото иначе няма да има български домати дори за замеряне на парламента. За салата да не говорим...

 

Петър Стойков

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Как започва войната 71| 59488 |27.09.2012 . Ничия война 28| 8777 |30.05.2011 . Предстояща война в хименното общество 41| 7780 |09.03.2010 . Медийната 2009-а – конкурентна война и душевен стриптийз 24| 13663 |11.01.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах