Вторник, 25 Септември 2018, 06:54
Frognews
70| 14574 |05.02.2015

Зарезан с повиквателна - резерв, запас, «На нож!» за стари кримки

.
Тези дни в България разиграхме по военному драмата на Шекспир «Много шум за нищо», режисирана от Волен и «Атака» като «Мобилизираме войска за война с Русия». На истерията с повиквателните отговориха с приказки и обяснения бол държавни мъже. Така ни в клин , ни в ръкав възкръснаха спомените за запаса и старите кримки, мобилизационните сборове по Трифон Зарезан и тренировките "По пет на нож" .
Поводът за този шум бе повече от банален. Полунеизвестните вече военни окръжия тръгнаха да провеждат своите справки за наличните резервисти и това даде повод на бдителните атакисти да пришият инициативата към сигнал на боен рог. От Варна, Сливен и други градове се пръкнаха подплашени приказки и лайкове, че видите ли, запасът и резервът трябва да стягат раниците и лъскат оръжието за бой. Да, ама не – по бочаровски.

Пошумя се ден-два и всичко се спука като свински мехур. Защо? Ами защото някои хора от окръжията решили да си свършат работата и преброят поне на книга, има ли резерв българската армия и колко от него е останал в България. Никаква подготовка за война, никакви турци и немци,  никакви руснаци. Но знае ли човек?! Накрая излезе началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов и успокои себе си, пишман-рзерва и народа с думите: « Ръководството на войската трябва да е наясно с пълната картина и затова се извършва редовна проверка на документите и наличните възможности за извършване на мобилизация...» Ами така де, кой друг ако не военен №1 трябва да е заинтересован от готовност за мобилизация и война. Та нали затова са военните, за война. Попитайте звездния генерал Михов в парламента, ще го потвърди и шефът на асоциацията на СВ генерал Кирил Цветков.

Трябва да има такива проверки, защото много от резервистите  минават пределна възраст, други се спасяват с ТЕЛК,  трети хващат вятъра на гурбета я по Европата, я зад океана. Всеки трябва да уведомява за «дим да го няма зад граница», но поне досега никой не го е правил. Пък и да има една истинска мобилизация, тя се гласува в парламента, после  правителството взема решение и накрая се издава президентски указ. Това е, другото е от Волен. Друг е и въпросът, че  неговата истерия събуди  рояк спомени  за мобилизационните сборове по Трифон зарезан, запаса и резерва. За времената, когато армейците ни бяха истински прусаци на Балканите, армията ни бе над 100 000, а запасът безброй. И имаше пари за партенки, боб чорба, медузи,  патрони и снаряди. Много пара!

Да се върнем малко в историята. Медийният ентусиазъм тези дни за мобилизация и запас хич, ама хич не приличаше на този от преди сто и кусур години – преди Балканската война, например.

„Eдин месец преди обявяването на мобилизацията за нея се толкова много говореше, че трябва да се вярва, духовете бяха подготвени. Може да се каже, че забавянето в обявяване на мобилизацията мъчеше хората. Въздухът беше толкова препълнен с възбуждение на народното чувство, че кой знае дали някой би бил в състояние да го удържи да не избухне и се изрази в нещо като вътрешно негодувание» Ето това разказва в документелната си книга  командващият Втора армия по време на Балканската война генерал Никола Иванов. Мобилизационният състав достига 639 567 души. Броят на отзовалите се за мобилизация за освобождение на братята българи надминал всякакви граници. Малко по-късно , по време на Първата световна война, са мобилизирани над 885 000 войници. Имало е за какво, имало е кауза, май!

Да прескочим петдесетина години. Време на Студената война. Дулата на армията ни са насочени към Турция и Гърция. С този противник са и тренировките по време на подготовка на запаса. Военните знаеха кога могат най-добре да проверят готовността на мъжката част на отечеството за свикване по знамената. На връх Трифон Зарезан, когато повече от половин България зарязва  по мъжки по лозя и вили./ тогава нямаше Св. Валентин/. Та точно тогава тръбата свиреше сбор!

Милиони са историите и  истинските случки по време на тези легендарни запаси. Едни разказват как  на мобилизационен сбор по Джурово време  идвали по трима-четирима недоспали стари капи с  два-три автомобила. Други  си спомят как по цял ден шляпали карти около бумтящото кюмбе. Трети подсещат за набезите по хорските вили за провизии и ракийца в районите за развръщане. Е, имало го е и това. И махмурлии, и брадясали, и  скандалжии. Но на тази сборове се вършеше и работа, която намаляваше, колкото повече приближаваше годината на промяната. Тогава се знаеше, че запасът е войнишко задължение. И запасняците атакуваха височини и  гниеха в окопите по седмица или десет дни в името на България, па макар и социалистичека. Дори не знаеха, че повечето са разчетени за часове  бой. Докато дойдат братушките от руските военни окръзи. Мобилизационните сборове бяха стотици на година в различни гарнизони на длъж и на шир по България.  Няколко стотици...

След 1989 г. в армията започна да  се търкаля по стълбата надолу.  Така стана и със запаса, и с мобилизационните сборове, въпреки че по данни не на кой и да е, а на ЦРУ, мирновременият състав на армията  е над 153 000 калпака, а мобилизационният капацитет на България  надхвърля 2,11 милиона мъже. Уха! Но пък започва голямото кърпене на бюджета за отбрана...

Десет години по–късно , през 1998 г.,  мобилизацонните планове на въоръжените ни сили са разработени за около 250 000 щика, което е отразено във разработената Военна доктрина. Планирани са 54 мобилизационни сбора, от които се провеждат само половината поради липса на финанси. Дупката във военния бюджет става огромна...

Според статистиката днес, всяка година по естествен път не по-малко от 7000 подготвени резервисти преминават пределната възраст за служба в запаса. Голяма част от внушителната на пръв поглед численост на подготвените резервисти (според някои експерти през 2011 г. такива са 1,7 млн. граждани, а според други – много повече) със сигурност ще се окаже нереална, куха цифра. Резервистите ще стават все по-малко, все по-търсени и все по-ценни за държавата. Никой не може и да предполага колко от тях и от колко време са емигранти в чужбина или хора с влошено здравословно състояние, правещи ги негодни за военна служба. Точните цифри не могат да се очертаят при извикване за справка, а само при провеждане на реални мобилизационни сборове. При това положение будят недоумение изявленията на високопоставени фактори , че военноотчетните лица ще бъдат сведени до 50-60 хиляди души, а запасните с мобилизационни назначения ще бъдат до 30 хиляди души. След което следва логичен въпросът. С каква цел се извършва това ненужно лимитиране на военнозадължените лица? Вероятно при широкомащабна криза или война, стотици хиляди запасни чинове с различна степен на военна подготовка и квалификация, ще се осведомяват за хода на бойните действия от домашните си радиоапарати и телевизори. Такова е поне мнението на експертите-реалисти.

Само припомняме , че приетият през  март и влезнал в сила през  юни 2012 г. Закон за резерва  въвежда две категории военна отчетност и задължения - доброволен резерв и задължителен запас, за който явно са били и повикателните.. Пределната възраст за служба в резерва за офицери е 60 години, а за запаса е 63 години. По този нелогичен начин мотивираните доброволци резервисти ще служат по-малко от задължените запасни. Не се дава възможност на младежите да изпълняват доброволно наборна военна служба с последващи задължения за служба в резерва. Не се предвижда възстановяване на Школите за запасни офицери за младежите с висше образование, което ще затрудни окомплектоването с младши офицери на военновременните части и подразделения. Бившите кадрови и наборни военнослужещи не се разграничават като различни категории запасни чинове и задълженията им като военноотчетни лица се приравняват. Това е сериозен законодателен пропуск в условията на отменената още през 2007 г. задължителна наборна военна служба. Създава се правно несъответствие и очевидна неравнопоставеност между българските граждани. В този смисъл службата в запаса на бившите наборни военнослужещи следва да се разглежда като правна възможност, а не като задължение, коментират специалисти по сигурността.

«Силата на българската армия е в резерва, това го е доказала историята», това са думи на бившия командващ на пехотата генерал Кирил Цветков. Под негово ръководство в Асоциацията на  СВ са разработили концепция на СВ за резерва. Дали думите му са верни? Трябва ли  максимално да се ангажират местните администрации в процеса на подготовка и мобилизиране на резерва ? Трябва ли да се върнем към териториалния принцип на формиране на мобилизационния резерв? Дали всичко няма да си остане на книга? Въпросите са трудни, отговорите са още по-трудни. Засега е ясен  само един. Който храни войската, той има право да решава.

Как е по света? След отмяната на задължителната наборна военна служба в Германия през 2011 г., днес Бундесверът поддържа Корпус на наборниците-доброволци, като по този начин осигурява функционирането на армия от смесен тип. Питаме, Германия по-заплашена ли е от военен конфликт от България, която се превърна в слабото ядро на силната балканска периферия? В Швейцария всеки мъж е запасняк и воин. Държи пушката и раницата си вкъщи. В Италия отричат мобилизационната стратегия, защото не проивеждала боеспособност. Разни държави – разни решения. Ние се лутаме.

Имаше и полза от раздуханата от Сидеров и аверите му истерия с повиквателните. Видя се, че армията ни има началник на отбраната и той се казва Румен Николов, който досега сякаш служеше на тихия фронт. Направи се безплатна реклама във всички медии на войската , на военните окръжия и необходимостта от мобилизация . Чу се, че няма нищо по-нормално от това армията да се готви за война, когато страната ни е в опасност.

Страшното е , че  доброволният ни резерв куцука на бос крак  без полза за отбраната на страната. Задължителният запас  е неясен и непредвидим с перспектива в близките двадесетина години да изчезне  съвсем като наборната служба. Свирне ли тръбата, май ще разчитаме само на професионалната армия – няколко батальона пехота, два изтребителя след 1 май и няколко кораба.
 
Да му мисли НАТО!

Стоян Д. Стоянов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Пепи Еврото - пръв реформатор на съдебната система 18| 8330 |03.02.2015 . Пак опряхме до Свобода или смърт 65| 9328 |03.02.2015 . Слуховете за мобилизация в армията или способни ли сме да се защитим? 128| 10770 |31.01.2015 . Прокурорска жалейка по Освиенцим в Деня на щастието 13| 6715 |29.01.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах