Сряда, 19 Септември 2018, 02:48
Frognews
4| 6320 |05.11.2014

Адвокат Л. Рангелов пред Фрог: Всички магистрати имат независимост, но понякога я търгуват

.
Адвокат Людмил Рангелов
Няма да сгреша, ако кажа, че Главният прокурор е човекът с най-голямата власт в държавата. Но той на практика е безконтролен. И това е големият проблем. Не може Главният прокурор да решава дали по даден казус или искане ще се яви или не в някоя от парламентарните комисии в парламента, или пред самия парламент. Това обясни пред Фрог нюз уважаваният адвокат Людмил Рангелов. Вижте какво още каза той:

 - Г-н Рангелов, държавното обвинение е поставено на кръстопът-дали да остане в съдебната власт или да бъде преместено в изпълнителната. Кой от двата варианта е по-добър?

 

- И единият и другият вариант имат своите предимства и недостататъци. Във високо развити държави като Германия и Холандия, да речем, прокуратурата е в изпълнителната власт. Това показва, че този модел е работещ и може да се използва за пример. Ще отбележа само, че в Германия  държавното обвинение не е дори споменато в Конституцията им, а дейността й е регламентирана със закон. Генералният федерален прокурор там се посочва от министъра на правосъдието. В този избор по никакъв начин не участва общността на магистратите. Предложението се утвърждава от президента  и в крайна сметка се одобрява от Бундесрата/горната камара на парламента/. По сходен начин се процедира и в Холандия. Там  министърът на правосъдието е административен ръководител на прокуратурата. Той, обаче по никакъв начин не се меси в решенията по делата.

 

-  Но ние в много отношения се различаваме от Германия. Възможно ли е при това положение този модел да действа идентично и у нас?

 

-  Съмсем умишлено посочих как стоят нещата в развитите демократични страни. Оттам ще се пренесеми  към нашата действителност, която е доста по-различна. При нас чрез механизма на взаимно действие в рамките на ВСС, прокурори влияят върху кадровата политика на съдилищата и обратно. Докато в Германия съществуват диференцирани процедури. При нас, обаче ВСС назначава съдии, прокурори и следователи. По принцип в болшинството германски провинции  политически отговорни органи на изпълнителната и законодателната власт избират тези съдии , прокурори и разследващи. Изключение правят само 1-2 провинции, където в този процес участват и съдебни органи. Ние все пак живеем  в страна с не толкова развита демокрация. Мнението ми е, че към този момент евентуално изваждане на прокуратурата от съдебната власт не бива и не може да се направи по чисто законодателни причини. За да стане това трябва да се промени Конституцията. В случая говорим за доста тежка процедура. Първо-това може да стане по предложение на 1/4 от депутатите или на президента, като второто се постига по-лесно. Но за да се промени Конституцията, при първата процедура е необходимо съгласието на  3/4  от всички депутати, а не само на гласувалите. Ако не се получи такава подкрепа, но се получи подкрепа над 2/3 от всички народни представители, след 2 до 5  месеца може да се вкара това предложение отново за разглеждане в пленарна зала. Тогава за промяна на Конституцията е необходимо най-малко 2/3 от парламента да я подкрепи.  Това са доста сложни процедури, които на този етап ми изглеждат невъзможни. Мисля, че в момента  това не е и приоритет на болшинството от политиците ни.

 

-  Имат ли резон опаснията, че преместването на прокуратурата в изпълнителната власт могат да я поставят в зависимост от политиците в действащата конюктура?

 

-  Разбира се, и то в много голяма степен. Тази зависимост се предопределя от  нивото на което се намира демокрацията ни. И сега могат да се намерят не малко примери за това как държавното обвинение предприема едни или други действия под натиск, а в някои случаи по указание на изпълнителната власт. И последиците винаги са много тежки. За авторитета на прокуратурата – веднъж и втори път – за хората, които стават жертва на тези действия. Ако Главният прокурор или който и да е ръководител на държавното обвинение се намира в зависимост от министъра на правосъдието, макар и административно, то изпълнителната власт може директно да влияе.  Въпросният министър винаги е представител на определено парламентарно мнозинство. Така законодателната власт, през министъра, ще управлява съдебната власт. Не е в това смисъла на разделението на властите. Правосъдието е основа на държавата.  Там, където има пукнатини в правосъдието, винаги има пукнатини в държавността.

 

-  Не мислите ли , че в  случаят с „убийците” на Пеевски и КТБ се създаде това усещане, че прокуратурата действа под диктовка отвън?

 

- За съжаление все още прокуратурата продължава да се самокомпрометира по две причини. Първо - в годините се създаде порочна практика всеки проблем да се отнася до прокуратурата. Има твърде много контролни органи, които могат и са длъжни да работят рационално по даден проблем и да бъдат ефективни - да го анализират, да санкционират виновните и да го решат на ниво администрация. Прокуратурата не можа да постигне необходимия авторитет, за да не се поддава на този натиск. В същото време, за да защити този авторитет, обвинението взима  този проблем и  започва  да се занимава с него. След това се оказва, че нещата са били на много на ранен етап. Вижте какво се получава, скъса се язовирна стена и веднага търсим държавното обвинение. Става някаво произшествие в строителството-пак прокуратура. Тя няма такъв физически капацитет да се занимава с всичко. Прокурорите в районните и окръжни прокуратури са изключително претоварени с така наречените предварителни проверки. Кой откъдето има някакъв проблем го отнася до прокуратурата. Говоря не само за физически лица, но и за различни органи, институции. Тя се поддава на обществените очаквания, че е единствената институция, която може да разреши проблема. Другото е, че за по-значими  обществени проблеми се чувства длъжна да се ангажира. Като че ли се притеснява от това някой да не каже: Вижте  какво става - КТБ има проблем, пък прокуратурата нищо не прави. Секторите, по които прокуратурата може да работи, включително и КТБ, са много по-тесни от това, което очаква обществото. Чувам все призиви към Главния прокурор да направи това или онова. След като се направят сериозни и задълбочени анализи по даден въпрос,  излизат съответни резултати. Те могат да се изпратят на прокуратурата и само ако има данни за престъпление тя трябва да се ангажира. Това, че навсякъде някому се привижда престъпление, не означава, че е така. Може някои хора от банката да действат като лоши търговци или  като слаби администратори, например, и оттам да следват щети и провали. Не е непременно необходимо лошите резултати да се дължат на престъпления. На хората постоянно им се привиждат чудовищни присвоявания. За съжаление при нас понякога се реагира първосигнално.

 

-  Но съмненията, че прокуратурата заиграва с политически и икономически лобита остават и това влияе пагубно върху имиджа й. 

 

-  Има такова усещане и според мен то пак се дължи на две причини.  Институциите, като че ли подобно на човека имат инстинкт за самосъхранение. Той диктува поведение на конформизъм и съглашателство, за да не получават упреци и да не се създава напрежение. Ориентират се горе-долу какви са интересите на властимащите и започват да ги удовлетворяват или поне се преструват, че го правят. Това е рефлекс, който е недопустим за магистратите. Ако пък някой магистрат е компрометиран с някои свои действия, за да ги неутрализира той поема да свърши нещо, за да може хората, от които зависи професионалната му съдба, да са благосклонни към него. Това, за което намеквате, е най-лесния начин за кариерно развитие. Получаваш една поръчка, изпълняваш я и оттам нататък тръгваш нагоре. Прокуратурата е важна институция с много големи правомощия . Тя има всички предпоставки да се дистанцира от изпълнителната власт в здравословния смисъл на думата. Няма да сгреша, ако кажа, че Главният прокурор е човекът с най-голямата власт в държавата. Но той на практика е безконтролен.  И това е големият проблем. Не може Главният прокурор да решава дали по даден казус или искане ще се яви или не в някоя от парламентарните комисии в парламента – или пред самия парламент. Това не означава, че законодателната власт се меси в работата на съдебната. Могъщи институции по целия свят като разузнаване, митници, данъчни служби, в това число и прокуратурата се контролират от законодателната власт чрез различни механизми. Така трябва да е и у нас.

 

- Но Конституцията дава възможност той да бъде отстранен.

 

-  В Конституцията има разпоредба за предсрочно прекратяване на мандата на Главния прокурор, но не виждам как може да бъде реализирана. Не се е случвало досега, защото винаги е имало различни интереси. Дори и тези, кито много са искали да го направят, са се отказвали.  Не може каквото и да правиш по време на мандата си, да не могат да те сменят. В това отношение имаше доста лоши примери по време на мандатите на предишни главни прокурори. Всеки, който се почувства недосегаем трябва да е изключителен човек, за да не започне да се изражда неговата представа за власт и начина на упражняването и т. н. Всяко поведение в общество или институциите се контролира чрез взаимното сдържане на властите. В противен случай се стига до уродливи явления. Виждате, че Европа постоянно критикува изпълнителната власт за липсата на реформи в съдебната система. Как, обаче тя да го направи, при положение че не са уредени механизмите за това! Председателят на ВКС не може да се меси в решаването на делата. Но може да направи така, че да се съблюдава стриктно едномесечния срок за произнасяне по тях. А не да  ги пишат след 2-3 години. Срокът също го пише в закона. Това показва, че  винаги си остава открит въпросът за човешкия фактор. Каквито и промени да се направят, ако хората нямат морал, достойнство и независимост, битката е загубена. Всички магистрати имат независимост по закон, но понякога я търгуват.

 

-  Хората често казват, че българският съд не е справедлив. Съгласен ли сте с това твърдение?

 

-  Огромната част от съдиите си вършат работата отговорно  и сериозно. Те са изключително компетентни. На обществото обаче не му е известно, че решенията им се основават върху ограничен материал. Проблемът е, че всичко, което се поднася като информация в публичното пространство е фрагментирано и объркано. По наказателните дела е важно как полицаят, който първи е отишъл на дадено местопрестъпление, си е свършил работата. След него идва разследващият полицай, прокурор и т.  н. От тяхната работа зависи какви доказателства ще бъдат представени на съда. Ако съдията оправдава един очевиден престъпник, той го прави не защото му съчувства или е взел пари от него, а защото вече не може да поправи предишни пропуски. Така обществото остава неудовлетворено. И най-съвършен професионалист да си, ако има дефицит на качествена работа по веригата преди тебе не можеш да извлечеш кристално чиста истина. Тя е замърсена от първия момент на събитието. Същото се отнася и за гражданските дела. Двама души спорят за оградата между имотите им. Ами ако съществува бъркотия в кадастрите, бъркотия в плановете за застрояване и т. н. Така се ражда усещането за безнаказаност и несправедливост. Истината е необходима на всеки. Въпреки общото негативно усещане, убеден съм,  че в България човек може да получи справедливост.

 

-          Вие бяхте адвокат на Красимир и Николай Маринови, по-известни като братя Маргини. От позицията на времето процесът срещу тях политически или  чисто криманален беше?

 

-          Категоричен съм, че става дума за политико-икономически процес. Не видях основания да има криминална същност, макар че съгласно закона през цялото време функционираше като такъв. В обвинителния акт срещу клиента ми не се съдържаха мотиви тези хора да са извършили престъпленията, в които ги обвиняваха. В един момент имаше огромен натиск по делото. По него публично се изказваха политици, министри, Главният прорурор, дори тогавашния премиер Сергей  Станишев. Това не ме притесни, защото делото се водеше пред почтен съдия с много висок професионализъм. Този факт ми даваше спокойстиве, че такъв магистрат няма да приеме поръчка. Не му е необходимо за кариерното му развитие, защото, заради качествата, които притежава, то ще си дойде от само себе си.  Давах си сметка, че хората, които коментират, не познават делото.  Съдията не чете вестниците, за да съди по тях. Той гледа в папките какво има.

 

 

-  Но много от доказателствата по даден казус лъсват по страниците на вестниците още преди той да влязъл за разглеждане в съда.  

 

 

- В средата на 90-те години се създаде лошата практика да се коментират досъдебни производства  и съдебни дела пред медиите преди още да са приключили. Съгласен съм, че ние адвокатите също имаме принос за тази лоша практика, но тя започна от прокуратурата. Възпитаван съм да се пази мълчание.  по определено дело. Свидетели сме, че много често  държавното обвинение предварително съобщава едва ли не кой е извършител на дадено престъпление. За  мен е загадка защо обвинението  точно по такъв начин иска да представя работата си пред обществото. Хубавото е, че съдиите не участват в това полемизиране в медийте. Мога определено да кажа, че разгласяването на подробности от едно дело не носи дивиденти никому и не предопределя изхода му. Единственият дивидент е, че някой прокурор или адвокат ще стане по-разпознаваем, защото ще го излъчат по телевизията,  нищо повече.  Дори имам усещането, че в никакъв случай не се повишава нечие доверие или авторитет пред съдията, който разглежда даденото дело, напротив. Аз съм готов да застана зад някакъв вид споразумение, което ще регламентира правилото да не се изнасят фактите, които се намират между кориците на делото. И сега има подобна разпоредба в закона, но някак си постоянно се заобикаля. Виждате, че повечето дела не приключват така, както са анонсирани в началото нещата в средствата за масова информация. Разбира се, че един началник в полицията би могъл да излезе и да съобщи, че даден човек е задържан за тежко престъпление, да речем. Защото от него се очаква той да успокои обществото. Все пак задължението му е да внася сигурност сред хората и да гарантира обществения ред.

 

интервю на Катя Илиева

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. А. Йорданов пред Фрог: РБ може да се прекръсти на Опозиционен блок 23| 6980 |16.10.2014 . Петър Кънев пред ФРОГ: Подготвям закони и поправки за реалния бизнес 17| 12486 |25.09.2014 . Председателят на мешерето Хр. Младенов: Да се въведат законите на Пиночет 15| 8278 |23.09.2014 . Отец Никанор пред Фрог: България я чакат катастрофи и войни 118| 19982 |19.09.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах