Сряда, 21 Ноември 2018, 08:01
Frognews
0| 5639 |13.04.2007

Александър Маринов:На „Позитано” наричат шефа друг човек, не председателя

.
„Българската политика и управлението на държавата са проядени от конфликти на интереси. Буквално всяка партия, всеки високопоставен служител или политик получава неявно финансиране - не само за политическата си дейност, а и за лично облагодетелстване. Това очевидно не е случайно, а е свързано с някакви ангажименти, които се поемат и се реализират”, казва бившият шеф на столичните социа
Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. Бивш председател на софийската организация на БСП по времето на Жан Виденов. Депутат в 37-ото НС. След това се оттегля от политиката. Доктор е по социология. В момента е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” в катедра „Публична администрация”.



 - Г-н Маринов, защо се оттеглихте от политиката?
- Направих го още през 1997 г., защото се оказа, че политиката или поне българската политика не е занимание за мен. А изглежда и аз не се вписвам в начина, по който се прави политика в България. В такива случаи е по-добре да не се насилват нещата.
- Но продължавате да наблюдавете политическите процеси у нас?
- Наблюдавам, анализирам, пиша за политика, т.е. в някакъв смисъл пак се занимавам с политика. Но може би основната причина да се оттегля от активната политика е, че е много ограничен кръгът на възможностите в България да се прави политика. Защото политиката не е индивидуално начинание, въпреки че непрекъснато виждаме суперегоисти в българската политика. Политиката е занимание на общности от хора. В България почти няма такава, към която бих се присъединил. А тези, към които бих се присъединил – няма как да стане, защото не може да скочиш от единия в другия край на политическия спектър. Това не се прави.
- Кои са най-често срещаните грешки, които се правят в българската политика?
- Бих казал какво най-често ме смущава, дразни или не мога да проумея. Има два големи дефицита в българската политика. Първият, който е в основата на кризата на българската политика, е дефицитът на представителството. Тези, които са избирани да представляват някого, въобще не се чувстват задължени да го правят. След като веднъж преминат прага, към който са се устремили, те забравят от кого и защо са избрани. Това е много голям проблем, тъй като ако в сърцето на демокрацията не е заложено представителството, тя се превръща в нещо съвършено друго. За съжаление, хората, които българите избират, след като веднъж са избрани, започват да се грижат за своите интереси, за някакви корпоративни интереси или в най-добрия случай по някакви свои представи какви са интересите на избралите ги. А избралите ги си имат свои реални интереси. Най-типичният пример е българската левица, която получава властовите си позиции от своя избирател, а провежда политика, която няма нищо общо с неговите интереси.
Вторият голям дефицит е на готовността да се носи отговорност. Този проблем е свързан с представителството, но не е тъждествен. Няма начин в политиката да се действа по принципа, по който се отнасяме към покойниците – или добро, или нищо. Много малко български политици са готови да поемат отговорност за нещата, които вършат. Но реално да поемат отговорност, не с една куха фраза. Затова в България на практика няма оставки. Пред очите ни минават скандал след скандал, дори минават проблеми, които не достигат до скандал – и нищо! И какво от това! За мнозинството от хората в България вече всичко е възможно и всичко е нормално. По тази причина се размиват критериите за добро и зло, за правилно и неправилно. И демокрацията се превръща в една фасада. Българската демокрация е фасадна демокрация – това е нейният порок. Имаме някаква видимост, имаме плуралистична политическа система, общо взето свободни избори, институции, свобода на словото уж, но всички тези неща не носят продукта, не носят резултатите, както се случва в развитите страни.
- Кои големи проблеми според вас са скандални, но не стигат дори до скандал?
- Най-големият проблем е начинът, по който се осъществява връзката между политиката и частният сектор, частните интереси. Българската политика и управлението на държавата са проядени от конфликти на интереси. Буквално всяка партия, всеки високопоставен служител или политик получава незаконно финансиране, неявно финансиране - не само за политическата си дейност, а и за лично облагодетелстване. Това очевидно не е случайно, а е свързано с някакви ангажименти, които се поемат и се реализират. Докато не се въведе ясна отчетност и отговорност на политическите партии и политиците за начина на тяхното финансиране, за начина, по който формират жизнения си стандарт, на себе си и на семействата си, докато не се сложи край наистина на това задкулисно, черно финансиране, няма да има нормална политика в България.
- Достатъчни ли са правомощията на Сметната палата, за да може тя да осъществява ефективен контрол върху финансирането на партиите?
- Правомощията на Сметната палата биха могли да се увеличат, но аз смятам, че тя малодушно дезертира от своите отговорности. Защото никой не може да й забрани да направи един одит на разходите на президента и да прецени дали те са целесъобразни. Никой не може да ме убеди, че Сметната палата няма правомощия да проконтролира сериозно разходите за предизборните кампании, които очевидно надвишават с пъти, а понякога и с десетки пъти, допустимите финансови размери. Достатъчно е да пресметнем стойността на излъчваните материали по телевизиите и радиостанциите, както и всички други реклами. Но в Сметната палата си затварят очите. Защо няма един „мъченик” от там, който да стане и да каже, както се случва в много страни по света – аз повече не желая така да работя, понеже правомощията са ми малки, аз не мога да си върша работата, за която са ме избрали и напускам! Това, което се прави сега е заблуда, че се контролират партиите и политиците. Да не говорим, че не се използват дори морални и публични средства за натиск. Сметната палата публикува списъка на тези, които не са подали декларации и всичко приключва. Това е имитация на решаване на проблема и тъй като няма реален натиск, керванът продължава да си върви по старому.
- Предполагам, че сте видели в медиите от преди няколко дни как няколко червени министри плюс столичния кмет Борисов се веселят на кръщането на внучето на пловдивския бизнесмен Гергов. Как ще коментирате този факт?
- Има няколко крупни фигури в българския бизнес, които са известни със своите бащински грижи към политиците главно в левия спектър. То не са само кръщанета, а и рождени дни...Президентът много често ходеше на гости на Гергов. Ако беше въпрос само за кръщанетата, то той е личен. Но тук трябва да следим баланса на взаимоотношенията на въпросните бизнесмени и държавата. Оказва се, че след всяко такова ходене на гости, на рожден ден, на кръщане или нещо друго, изведнъж въпросните бизнесмени получават един голям подарък от държавата – примерно Гергов получи една голяма част от Пловдивския панаир. Много станаха такива съвпадения и не съм склонен да мисля, че са случайни. И не е само Гергов. Има много други случаи, някои от които са скандални – например финансирането на кампанията на Първанов от пернишкия бизнесмен Стойков.
- Да, но и този случай отмина така между другото и затихна.
- Докато такива неща отминават по този начин, ние ще бъдем номинални европейци. Просто ще се водим, че сме някъде, но няма да сме там. Както сме и номинални членове на НАТО.
- Защо? Нали има наши войници в Ирак, в Афганистан, участваме и в други мисии...
- Да, имаме. Но въпросът е в друго. България се очертава като паразит в организациите, в които членува. Навремето, когато ни приемаха в НАТО, беше разпространена една рекламна фланелка с надпис отпред: Обектът се охранява от НАТО! Е, сега на същата тази фланелка може да дадем да ни отпечатат на гърба: Обектът се изхранва от ЕС! И това те бъде нашата фасада, нашата визия. Въпросът е, че ако ние не започнем да управляваме държавата си по европейски, което означава политиците ни да действат по европейски със съответните ангажименти, стандарти и нулева толерантност към неща, които в Европа наистина не се търпят, няма как да функционираме като европейска държава. И бизнесът, и социалната политика, и образованието, и местните общности – всичко е свързано с начина, по който се упражнява властта.
- Опитва ли се поне сегашното правителство да въведе някакви правила?
- Да, въведе желязно правило 8-5-3. Което е много порочно, защото е пълно извращение на демократичните принципи. Аз не съм от почитателите на това правителство, но никога не съм предполагал, че ползването на властта, употребата й, може да достигне до такива мащаби, в които всякакви други различия, в това число и сериозни различия, избледняват. Защото, колкото и да е гламав българският избирател, всяка една от партиите в коалицията губи своята идентичност. Те се претопяват. Ще дойде време утре или в други ден, когато те ще носят отговорност пред своите избиратели. И после ще се оправдават с „Атака”, с Бойко Борисов и т.н. Вратата пред популизма се отваря там, където партиите започват да водят една безпринципна политика и да правят всичко, което сметнат за необходимо, само и само да държат кокала на властта в зъбите си. Така е при БСП, която въобще не прави това, което обещаваше преди изборите. Така е при НДСВ, което първо ще плати високата цена. Дори при ДПС е така. Защото не може една партия да служи единствено за обогатяването на своята върхушка. Какво се е променило реално или подобрило в живота на турците, които вкарват върхушката на ДПС във властта? ДПС от 2001 г. е във властта. С какво се е променил начинът на живот на техните избиратели? Може би някакви нови икономически възможности, може би нещо друго се задава на мястото на тютюна, може би за нещо повече ги образоват и обучават? Рано или късно идва момент, когато всяка една партия си плаща за тези маймунджулъци.
- Правителството е коалиционно, но е доминирано от БСП. Можем ли да намерим някакви прилики между него и кабинета на Жан Виденов?
- Разбира се, времето е много по-различно, самата страна е поставена в друг контекст и буквално повторение и директни аналогии не могат да се правят, но има елементи на дежа вю. Първо, имаме този феномен, че БСП отново издигна за министър-председател на страната човек без никакъв опит, без качества, марионетка в ръцете на други фактори в и зад политиката. Нещо повече, като сравнявам Станишев и Жан Виденов, аз съм убеден, че Виденов имаше повече качества. Той, разбира се, също плати тежка дан на това, че още не беше готов да става министър-председател. Но въпросът не е какво плаща една личност или дори една партия, въпросът е, че плаща държавата. Второ, това, което също се вижда, е, че БСП определено продължава да бъде жертва на илюзии. Отново я има илюзията, че ако се намерят отнякъде пари и се раздадат, това ще подобри живота на хората. Това е голяма илюзия и не е само при българските социалисти. Но при тях е много видимо – те казват: ето, сега ще дойдат тези милиарди от ЕС, ще повишим стандарта, ще повишим заплатите и хората ще живеят по-добре. Тези пари, всички ресурси, са само една предпоставка. Най-важното е да мотивираш хората, да им дадеш възможност, да им развържеш ръцете да се грижат за самите себе си. Това управление много иска да раздава – не само в прекия смисъл предизборно, не само в смисъла на политическата демагогия. Управляващите наистина още вярват, че това трябва да бъде управлението на държавата – да събира колкото може повече средства и след това да ги разпределя. Те са сигурни, че могат да ги разпределят по най-добрия начин. А това е същата илюзия, която имахме през 1994-1995 г.
- То и някои от министрите са същите.
- Да, това е третото – че има доста хора, които са участвали в предишни управления на БСП. Това не е добър знак, защото тези управления не завършиха добре. Нито правителството на Луканов през 90-та година, на което беше член Масларова. Нито правителството на Жан Виденов, в което беше Румен Овчаров. А има и още хора, които са били на други равнища в тези правителства. Общо взето е мит готовността за управление, за кадрите. Какъв е смисълът да имаш нови кадри, ако те не са по-добри от старите? Младите и новите са коз, когато те са отишли по-далече от своите предшественици. В случая виждаме, че младите идеално приличат на старите – по манталитет, по възможности, по мераци.
- Кой е силният човек в БСП, след като е ясно, че не е Станишев? Румен Петков, Румен Овчаров или президентът?
- Президентът вече не е. Който излезе от „Позитано”, разбира смисъла на поговорката „Далече от очите – далече от сърцето”. Двамата Руменовци са силните хора в БСП. Не случайно на „Позитано” на единия от тях викат „шефа”(Румен Петков – б.р.). Никога преди не се е случвало в централата на БСП на друг човек, освен на председателя на партията, да се казва „шефа”. Това е симптоматично, защото тази партия е много дисциплинирана, там има стари, вкоренени порядки. Разбира се, има и едно пропрезидентско крило, което най-вероятно ще последва Първанов, защото моето мнение е, че той ще си подготви политическото бъдеще.
- Като партиен лидер? Няма ли опасност да сгреши и да изпадне до положението на Петър Стоянов?
- Може да последва съдбата на Стоянов, може да има по-добра съдба от него – това зависи от много обстоятелства. Но според мен той няма да отиде да се занимава с история, нито ще обикаля по света да чете лекции. Българските президенти никой не ги кани особено активно да четат лекции по света, те не са американски или френски президенти все пак.
- Има ли бъдеще в България една президентска партия?
- Тя вече няма да е президентска партия, след сато Първанов не е президент. Предполагам, че ще има ресурса да я направи и това ще е някакво прегрупиране, при което без съмнение най-силно ще пострада БСП. Ако наистина става дума за консолидиране на чисто социалдемократическа партия, както твърдят запознати с проекта, която няма да е обвързана с всички други ангажименти, сантименти, електорален профил на БСП, това ще е една сравнително малка социалдемократическа партия и ще навлезе в левия център. В него има вакуум, тъй като БСП там се е разпростряла неестествено. Всъщност, големият проблем за България е преструктурирането на лявото пространство така, че то да придобие вида, който е характерен за всички нормални политически системи – ляв център и по-ляво от центъра. Не е нормално една партия да заема цялото пространство в ляво от центъра.
- А възможно ли е т. нар. ляво крило в БСП, за чиито лидер се смята Янаки Стоилов, също да се отдели?
- Аз имам симпатии към лявото крило в БСП, не защото споделям техните възгледи, а защото са автентични. Уважавам политиците, които се опитват да изразяват някаква своя позиция и позицията, която е най-близо до избралите ги. В същото време, от лявото крило са в известен смисъл половинчати. Те тръгват, стигат до някъде и не смеят да направят крачка нататък. Никой, който се е опитал да засили центробежните сили в БСП, не е прокопсвал. Те го знаят много добре, там има много умни хора. Затова представителите на лявото крило ще бъдат, да я наречем, някаква група за натиск, която дори няма да има много силно влияние. Според мен БСП няма да се разцепи, тя ще се разлее в няколко потока, които вероятно ще продължат по някакъв начин да си партнират. Ясно е, че ако Първанов успее с проекта, това ще отлее най-пластичната част от хората, гравитиращи в ляво, защото те винаги са търсили някакви алтернативни възможности извън БСП. Така беше, когато възникна Евролевицата и другите произлезли от нея движения, които след това се върнаха обратно в БСП. При първа възможност те пак ще излязат от БСП по простата причина, че една нова партия означава нови възможности за изява, нови постове, ако щете. А иначе ще си има едно основно течение в БСП, което бих нарекъл „линията на „Позитано”, тя винаги е доминираща там. И сигурно ще има едно ляво крило, което ще трябва да направи своя избор. Защото най-лявата част от привържениците на БСП вече потенциално са с единия крак извън БСП. Те излизат, връщат се, но в един момент няма да се върнат, защото популизмът привлича точно тях.
- А в дясното пространство ще има ли прегрупирания?
- В дясно нещата ще продължат доста дълго време – докато оцелее само един.
- Бойко Борисов ли ще е това?
- О, Бойко Борисов няма нищо общо с дясното. Само фразеология. Той мисли, че в дясно има повече хляб. Борисов въобще не влиза в това пространст, в тази геометрия. Всяка българска популистка партия има една и съща логика на развитие. Започва като популистка, т.е. няма никаква значение как се нарича, излъчва някакви огромни обещания, стъпва на някакъв авторитет или някаква харизма и след това, тъй като популисткия вот никога не може да се повтори, започва да си търси някаква идентичност. Така беше с НДСВ. НДСВ започна като една чисто популистка партия с изключително големи обещания, с широка подкрепа от крайно ляво до крайно дясно. В един момент се видя, че това свърши, тя се опита да си създаде свой собствен дясноцентристки електорат, той се свиваше, свиваше като шагренова кожа и сега е на критичния минимум. Причините там са други обаче, не в търсенето на идентичност. Същото се случва в „Атака”, която постепенно търси своя идеен профил като една крайно лява партия. Тя няма нищо дясно в себе си, като изключим тези ултранационалистични и ксенофобски прояви, които в нормалната Европа са присъщи на крайната десница, но в посткомунистическа Европа са атрибут на крайната левица. Същото ще се случи и с Бойко Борисов. Партия ГЕРБ не може да остане в този си вид. Тя ще трябва да се идентифицира по някакъв начин и когато започне да си търси мястото в нишата, ще стане ясно, че не е толкова лесно да бъдеш десен, не е достатъчно да се наричаш така, за да можеш да „глътнеш” един или друг. Този кукувичи начин на правене на политика не носи траен успех.
- Харесват ли ви листите на партиите за евродепутати? Какво се опитват да направят централите чрез подредбата им?
- Листите са много безлични в по-голямата си част. Обслужват съвършено други цели. Изразяват и неразбиране, и подценяване на изборите за наши представители в ЕП и това, което те ще вършат там. Партиите са решили да не хабят енергия и ресурси, нещата са доста ясни и вероятно няма да видим по същество кампания. За съжаление, в Европарламента ще отидат главно хора, които въобще не са за там, не са и за тук, разбира се. Хора, които нямат никакъв ясен политически профил, в по-голямата си част не са доказани като политици. Ще бъдат някакви чиновници на еврозаплата или пощальони между София и Брюксел. Е, разбира се, партиите преследват свои вътрешни цели – при някои става подмяна, разместване на пластовете, свързани с бъдещи намерения, позициониране в политическото пространство, прегрупиране за местните избори. Всичко това обаче, няма никаква пряка връзка с реалното значение на българското представителство в ЕП. Вероятно българските партии са се примирили, че е абсолютно все едно кой ще бъда там. И това е така, защото повечето български партии нямат никакви европейски политики. Да кажеш – ще правим каквото ни кажат от ЕС, не е политика.
- От ЕС обаче продължават критиките, че нищо реално не се прави в борбата с престъпността и корупцията. Делото срещу братята Маргини се брои за знаково в това отношение, но вчера беше пуснат под домашен арест и Николай Маринов.
- Не мога да се ангажирам с твърдението, че нищо не се прави, но видимо няма резултати. А в края на краищата всички усилия в управлението на държавата се измерват с някакви резултати. Очевидно, има много приказки и малко работа. Причината според мен е, че има тежки букаи на краката на правораздавателната ни система. Когато навсякаде има бележка: не пипай тук, не пипай там, този не, онзи не – се получава някакво избирателно човкане, както казва народът за кокошката, която кълве тук-там. Тук-там удрят по някой. Но въпросът не е в това. Самата постановка за знаковите дела е порочна у нас, защото те не са знакови и нямат смисъл сами по себе си – в България скоро няма да има осъден български Ал Капоне. Тези дела имат смисъл на знак като отношение към проблема, като промяна в начина, по който работи МВР, следствието, прокуратурата. Хайде, да кажем, че в прокуратурата има видими промени, но докато те се извършат, ще минат години. Въпреки че Главният прокурор е сравнително млад човек, ако промените вървят с такова темпо, той няма да може да доживее да види края им. Защото той с един много тесен кръг около себе си трябва да се пребори сам с цялото наследство от двама свои предшественици, циментирано отгоре на всичко от политическото статукво. А що се отнася до МВР – няма какво да коментираме. Каквито и усилия да полагат професионалистите, хората на по-ниските нива, там, където има тотално деформирани политически пропорции и политическа интервенция, просто няма как да стане. Връзката между българската политическа класа и сенчестата част на бизнеса и икономиката е очевидна, защото от там идват големите пари. Те не могат да дойдат от чист бизнес, защото при него не могат да се скрият. Кой може да извади скрити пари? Този, който ги печели по скрит начин. Парите, които отиват в партиите са незаконни пари.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Светлозар Николов: Адвокатурата обслужва задкулисието, банките и ЧСИ-та 1| 7488 |19.11.2018 . В страната на Орфей и Борис Христов музата на музиката е в немилост 0| 3613 |18.11.2018 . Стоян Тончев пред Фрог: Мафията в България си има европейски опекуни 6| 11873 |14.11.2018 . Костадин Костадинов: Кошмарът на политическия ни елит е, че изтърва юздите на народа 17| 11955 |14.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах