Четвъртък, 22 Ноември 2018, 13:28
Frognews
12| 5643 |23.04.2009

Ст. Александров: Банките отглеждат рентиерска класа

.
Ст. Александров Източник: Вяра Йовева, Frognews.bg
Политиците и Централната банка спят. Може би изборите са по-важни за тях и не се опитват да вникват в нещата и да търсят решение, защото банките сами не могат да се измъкнат от ситуацията, смята топбанкерът и бивш финансов министър Стоян Александров.

интервю на Даниела Георгиева

- Г-н Александров, как оценявате сегашното състояние на банковата система и какви са размерите на кризата у нас?

- Финансовата криза има различни измерения, засягайки реалната икономика. Ако говорим за финансовия сектор като цяло за сега няма някакви негативни последствия, като това банките да изпитват определени затруднения при своето оцеляване, при обслужването на клиентите си. Естествено, че те понасят определени загуби от гледна точка на това, че една част от отпуснатите кредити не се обслужват нормално, че не работи реалната икономика както трябва. Все пак основната част от бизнеса на банките е свързан с работата на реалната икономика, когато има нормални бизнес отношения, разплащания и движение на пари те нямат проблеми. Защото банките печелят не само от лихвен диференциал, а и от другите операции, които извършват като обслужват конкретни клиенти.

В този смисъл не може да има криза в един или друг сектор, който е свързан с банковия и това да не даде някакво отражение върху него като цяло, но иначе ако говорим от гледна точка на стабилността на банките засега всичко е нормално. Въпросът е по-нататък, ако продължи да се задълбочава кризата в реалната икономика и да не се обслужват кредитите, тогава какво ще стане с банките.

- Кое ни помогна, за да избегнем чак такова крайно отражение върху нашата банкова система?

- Нашите банки от доста време водят една доста предпазлива политика. Има една поговорка „Парен каша духа.”, все пак не беше толкова отдавна времето, когато една голяма част от банките в България фалираха и тези, които оцеляха имат достатъчно поуки от цялата тази ситуация. Веднага след онази дълбока криза в България се предприеха завишени изисквания по-отношение капиталовата адекватност и се спазваха стриктно рестрикциите.


Нашите банки не бяха така потърпевши, както някои други в света на база кризата на финансовите и капиталовите пазари. Българските трезори нямат такъв портфейл с големи вложения в ценни книжа, така че при сриване на пазарите да понесат огромни загуби от тази гледна точка. Там, където беше породена една голяма част от кризата - ипотечното кредитиране също за нас не беше толкова опасно. Тук тези кредити не са в такива огромни мащаби. При нас те се дават действително по-предпазливо, ние ни кога не сме кредитирали 100% покупката на жилище, защото винаги изискваме за един кредит обезпечението да е 120%, значи ние кредитираме 70-80%.

В много страни се кредитираше на 120 на сто, като освен покупката на жилището банките даваха и кредити за обзавеждане и в този смисъл се получаваше завишено кредитиране, защото имаше други очаквания, че едва ли не този пазар ще се развива до безкрайност и от тази гледна точка кредитът на банките няма да пострада.

Независимо, че всички тук очаквахме един от най-засегнатите отрасли да е строителството, се оказва, че няма чак такъв спад в сектора, има застой на пазара на имоти. Падането е в рамките на 20-30%, тоест спадът на цените е в рамките на това, което ние сме искали като завишение, защото кредитираме със 120-130% обезпеченост. Значи падайки с 20-30% ние сега сме на границата на 100%.

Лошото е, че банките имат едно неразумно поведение, защото давайки толкова високи лихви по депозитите ресурсът става много скъп за тях. Оказва се, че няма какво да ги правим тези скъпи пари и топим печалбите, които имаме от минали години. Фондовият пазар не работи, от валутния пазар не можеш да спечелиш, остават само кредитите и става все по-рисково, да се отпускат. Това е един момент, от който не знам как ще се излезе.

За това още преди време казах, че трябва да се предприемат някакви мерки. Ако тази политика продължи, банките ще изпаднат в тежко състояние. Наблюдавам резултатите от тази политика на вдигане на депозитите и при нас. Някои клиенти изтеглиха милиони, но ние не вдигаме лихвите и все още можем да издържим. Ресурсът у нас е един и същ и всяка една банка, която вдига лихви краде ресурс от други банки.

Аз се учудвам на нашите политици и Централната банка, защото спят. Може би изборите са по-важни за тях и не се опитват да вникват в нещата и да търсят решение, защото банките сами не могат да се измъкнат. Те се опитват да се договарят помежду си, но нищо не постигат. Защото някой пръв трябва да направи хода, но никой не иска да предприеме тази крачка и затова е сегашното състояние. Ако се премахнат преференциалните лихви от страна на държавата, или ако обвържат нивата на лихвите с минимални резерви ще се нормализира пазара. Има решение, но няма воля и идва след нас катастрофа. След изборите ще видим какво ще правим, в България винаги, когато има избори подчиняваме всичко на това. Трябва да се мисли държавно и до последния ден мандат, на който и да е политик. А не какво негативно наследство да оставиш на тези след теб, за да кажеш, че ти не си най-лошият управник.

- До каква степен може да се продължава с това увеличаване на лихвите по депозитите?

- Банките, които го правят трябва да дадат публично обяснение. След като нямат ликвиден проблем защо дават такава висока цена за ресурса, може би от загриженост към бедните спестители. Кои са за жалене? Тези, които са на улицата и са безработни или тези, които имат някакви спестявания. Ние отглеждаме рентиерска класа. Не се стремим да работи икономиката и да осигуряваме заетост, а да увеличаваме богатството на тези, които имат спестявания и мързелуват.

То няма бизнес, който носи такава доходност, каквото носят лихвите по депозитите в банките - 10% без данъци. Средната цена на ресурса постепенно започва да се оскъпява, една банка вече е принудена да прехвърля средства от един депозит в друг, тоест един доскорошен евтин ресурс се прави скъп, за да не изгубят клиентите си. Защото имаше един период, при който банките бяха некоректни към вложителите. Например открива се депозит при преференциални условия, изтича срокът и клиентът си мисли, че автоматично се подновява при същите условия, обаче се оказва, че подновяването е при по-ниска лихва, вместо 10% лихва, тя става 4%. Дали е присъщо на банките да бъдат некоректни, това е друг въпрос. Но клиентите вече следят пазара и в момента, в който изтече срока на промоцията отиват в друга банка.

- Сред икономистите се появи полемика по отношение предсрочното въвеждане на еврото. Какво е вашето мнение?

- Може да се въведе съвсем нормално, успоредно с лева като разплащателна единица. То е въпрос само на едно решение и на софтуер, не се иска съгласие на никой, нито на Европейската банка нито на ЕС. И след това може да се предприемат всички действия за влизане в еврозоната.

Това са две различни неща - въвеждането на еврото като паралелна разплащателна единица и влизането в еврозоната. Второто не можем да го направим сами, там трябва да изпълним определени критерии и да има решение. Друг е въпросът, че ние трябва да форсираме тези процеси. Както ни приеха в НАТО и в ЕС, с определени политически отстъпки, така може да ускорят и процеса на влизането в еврозоната с оглед навлизането в някои негативни процеси. В същото време възможно е на база на кризата, която си има и добрите страни да изпълним условието за влизане в еврозоната, защото единственият критерии на който ние не отговаряме е нивото на инфлацията. Твърде възможно е тази година то да бъде такова, че да влезем в рамките.

Ако разсъждаваме философски за това какво губим и какво печелим от чисто морална, икономическа и политическа гледна точка, то сигурно ще се намерят доста аргументи. Става въпрос, че трябва да има нагласа в тази посока и да се използва всеки повод да се декларира ясното намерение, че искаме да влезем в еврозоната.

Още повече в последно време се появиха някои публикации за вътрешни доклади на МВФ и те също са стигнали до този извод. Щом тяхното заключение е, че е добре източноевропейските държави да влязат в еврозоната, значи не е случайно. Това е превантивна марка срещу някои неща, които могат да станат. Представете си, че кризата продължи по-дълго и както топим фискалния резерв, след време е възможно да имаме проблеми с платежния баланс. В тази връзка е добре за едно предпазно споразумение с МВФ и вероятно те ще предявят някакви дисциплиниращи изисквания.

Като виждаме, че не можем да се справим с много неща, по-добре да потърсим помощ отвън. Както например с престъпността, с която не можем да се справим и трябва да си го признаем. Толкова ни е прогнила цялата система и толкова сме кадърни, че просто да те е срам. Това къде го има по света да те ограбят посред бял ден, да те отвлекат, да търсят откупи и полицията да спи пред това.

Същото е и с здравеопазването. Трябва да стане катастрофа, за да стигнем до споразумения и някой да ни каже закрийте 30% от здравните заведения и т.н. Иначе, ако един в страната го предложи, другите играят контра и опозиция. Ако водите отделен разговор с политици и икономисти, ще ви кажат, че това което е в системата на здравеопазването просто не може да остане така.

Обаче, когато ни оставят самички, свободата я превръщаме в свободия, но забравяме втората част на свободата - отговорността, защото колкото си по-свободен толкова си по-отговорен.

В България политическите страсти са пред държавните интереси. Политици имаме много, но държавниците се броят на пръсти.

Всеки, който дойде на власт вади банката кадри от неговия компютър. Ето сега ще дойде Бойко на власт и ще доведе кадрите от детската градина. Кадрите при него са деца. Да те са прекрасни, те ще останат и след нас, но все още нямат опит.
Всеки, който идва си прави своите политически назначения, а пък чиновниците в министерствата са свикнали да бъдат слуги, който и да дойде им заповядва нещо и те изпълняват, от тях инициатива не чакай. Няма нищо по-страшно от този тип администрация, да оцеляваш при всички условия. Да нямаш право на собствено мнение.
Добре е като дойдат кадърни и можещи управляващи, обаче като се появи един, който до момента само е чел книги и не знае какво да поиска, тези чиновници само му гледат акъла и си коментират помежду си. Това е страшно нещо.
Ние работим на принципа на пробата и грешката. Всеки смята, че с него започва света. До вчера всички, които са били не стават, сега идваме ние по-добрите.

То сега ще си проличи, когато ги пуснеш такива хора в управлението още преди да са станали добри специалисти.



- Наскоро отново се коментира темата за цената на лева, финансисти казаха, че той е много надценен. Как ще коментирате?

- Всеки може да приказва каквото си иска. Естествено, че е надценен във времето, но всичко има цена. И най-големите противници на валутния борд сега казват, че може да се окаже, че цената, която ние сме платили толкова години за това, че сме във валутен борд и, че имаме надценен лев е много по-ниска от тази, която бихме платили, ако го нямаше и кризата се беше развихрила.

И аз съм го казвал в началото, още когато се взе решение преди време да се въвежда паричен съвет не се направи един истински задълбочен анализ в какво съотношение е марката спрямо лева.

По отношение на избора на резервната валута, дали да е марка или долар всевъзможни прехвалени професори продължават да твърдят още, че ние сме сбъркали, че не сме въвели долара като резервна валута, което е пълна глупост. Още повече се знаеше, че ние рано или късно ще влезнем в Европейския съюз и еврото ще е валутата ни, а не доларът. Още тогава, когато се вземаше решението, на някакво събитие във Враца Иван Костов пръв каза 1000 към 1, от къде го измисли, защо не 1200, защото по лесно се смята.

Имаше разработки на три институции, в това число на БНБ, Агенцията за развитие и Института за пазарна икономика, които още тогава смятаха, че е по-разумно да се беше девалвирал лева в момента на закачането и да се отиде на 1200-1300 лева за една марка, като се има предвид, че бордът не е ден до пладне, а може да продължи 5-10 или 15 години и, че през това време с всеки един процент на инфлацията дефакто се оскъпява лева спрямо другите валути, но ние нямаме право да пипаме. Каквото било, било. Винаги се плаща прибързаното или неразумното решение. Разбира се от политическа гледна точка тогавашното приемане на сравнително скъп лев при фиксацията имаше невероятен политически ефект, защото веднага се сринаха лихвите по кредитите. От 600-700 и 200-300 процента отидоха на едноцифрено изменение на инфлацията и на лихвите.

Стефан Софиянски тогава каза „Аз укротих долара”. Това е пълно невежество, ако това си позволиш да го кажеш.
Даже още, когато се взе решение да се въведе валутния борд доларът от 2800-3000 лева отиде на 1700.
Да има заинтересовани, всеки ден пишат и коментират това, защото има паника и настроения и спекулантите се възползват от това нещо.

- Представители на различни политически сили препоръчаха прекрояване на Бюджета за 2009 и свиване на държавните разходи. Коментарите бяха, че той е прекалено оптимистичен. Каква е вашата позиция?

- Бюджетът е толкова гъвкаво нещо. Някои смятат, че едва ли не няма никакви възможности да поема различни удари, но той е като хармоника, може да се свива и разтяга. Вътре много от нещата са програмирани, ако има по-висока инфлация има по-високи цени и данъци и обратното, ако има дефлация, свалят се цените, ограничават се данъчните постъпления. Освен това в закона за бюджета са заложени редица други такива амортисьори. Например, че разходите се правят в рамките на събраните приходи, някакъв процент от събраните приходи. Така че е много рано да се види точно дали е нужно или не. Трябва действително да се види дали ще се отиде към бюджетен дефицит и тогава да се отиде към актуализация, но ако има напрегнат бюджет, ако има проблеми с приходите ще трябва да се обърне малко повече внимание на събираемостта на приходите.

Истината е, че сенчестата икономика е неимоверно голяма - наемите, сферата на услугите - водопроводни, електро и таксиметрови услуги. Когато имаш проблем с приходите, трябва да обърнеш внимание и на тези неща, защото когато си в криза можеш да забележиш колко паразитни разходи си имал.

- Каква е вашата рецепта за финансова и икономическа стабилност?

- Спасявай се поединично и както можеш и не слушай много умни съвети, защото всеки дава съветите от гледна точка на балкона, от който той стои. Това което е добро за мен за друг не е.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ж. Желев: Нямам вяра на политическата класа, ЕС и НАТО са гаранция срещу балканските шашмалогии 65| 6199 |20.03.2009 . Харалан Александров: Костов и Юруков вече са в стомаха на боата Борисов 43| 5477 |24.08.2008 . Ст. Александров: Закриването на безмитната търговия е плонж пред ЕК 4| 4222 |03.06.2008 . М. Михайлов: От Р. Петков започна грабежът на банките 27| 8306 |13.04.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах