Събота, 17 Ноември 2018, 23:48
Frognews
4| 4221 |03.06.2008

Ст. Александров: Закриването на безмитната търговия е плонж пред ЕК

.
Крайно не одобрявам това поведение на правителството, което под натиск на ЕС безпомощно вдига ръце, притиснато от доклад, който то може да оспори по всички показатели, казва Стоян Александров.

 

Стоян Александров завършва Висшия финансово-стопански институт в Свищов и е кандидат на икономическите науки. Бил е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централната кооперативна банка, както и председател на УС на Асоциацията на търговските банки.
През 1981-1982 г. работи в БНБ в Кюстендил.В периода 1993-1995 г. е служител в управление "Финанси" в Окръжния народен съвет в Кюстендил.
От 1975 до 1993 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство в София.
В периода 1991-1992 г. е началник на Главно управление "Данъци" в Министерство на финансите, експерт в комисията по бюджет и финанси в 36-то Народно събрание. На министерския стол сяда от 1993 до 1994 г. като е бил министър на финансите. В края на 2006 г. поема управлението на турската "Dbank", която е 100% собственост на Фуат Гювен.

 

Интервю на Даниела Георгиева 

Г- н Александров, какво е състоянието на банковата система в момента у нас?

- В момента за банковата система не можем да кажем нищо лошо и няма основание, тъй като тя е в стабилно състояние. Нормално е от време на време да има някакъв ликвиден проблем, но това е част от играта.

Разибира се, и най-стабилната банка може да бъде разклатена в случай на определени действия и поведение на клиентите. Все пак още не е заличен споменът от това, което стана в банковата система през 90-те години.

Конкуренцията между банките е голяма и някои тяхни действия не са особено морални. Една банка например взима част от клиентите на друга. Това, което лично мен ме притеснява в банковия сектор е, че именно в борбата да се завземат пазарни позиции има недостатъчно честни подходи. Имам предвид тези реклами, които ни заливат всеки ден с все по-високи лихви и по-ниски такси и които не са много здравословни. Явно това са работещи схеми, но за мен не е много коректно. В стремежа да завземат по-сериозни пазарни позиции банките наддават с все по-високи лихви, но когато се взема по-скъп ресурс трябва да се пласира на висока цена и съответно при по-големи рискове. Така че към днешна дата няма нищо обезпокоително в банковата система. Ако продължи тази политика на наддаване на отделните банки и по този начин да повишават цената на ресурса, твърде възможно е да се предизвикат някакви сътресения. Аз смятам, че може би проблем ще имат банките, които с лека ръка раздават не толкова корпоративни, колкото потребителски кредити. Сегашният българин не е онзи, който не може да спи, защото има дългове. Сега потребителите имат по друго поведение.

Истината е, че в момента има определен ресурс в България. Най-вече се осребряват имотите, които има българинът. Ние когато правим оценка за общото състояние на икономиката и в частност икономическия потенциал на отделния български гражданин никога не сме имали предвид имуществото, а само доходите като такива –  заплати, пенсии и т.н. А българинът е капитализирал част от труда си и сега го осребрава. И много от тези продажби на имоти с фантастичните си цени в голяма част от страната вкараха сериозни пари в оборот. И банките се надпреварват да привличат този ресурс с по-високите лихви.

- Да се върнем на случая със ПИБ и всичките информации, които излязоха за състоянието й, смятате ли, че това беше черен пиар или имаше наистина проблем?

- Сигурно са имали някакъв малък ликвиден проблем, което е нормално, защото в момента в който Централната банка взе решение да вдигне минималните резерви от 8 на 12%, това означава няколко десетки милиона да излязат от ПИБ и да се замразят. Доколкото съм слушал коментари те погасиха един облигационен заем или имаха някакво външно голямо задължение и те го изплатиха и точно в този момент е твърде възможно да се е получил някакъв момент на криза и оттам да са се забавили плащанията и тръгва слухът да върви и от мухата става слон. Това е много голяма банка с добри показатели и независимо, че ние сме във валутен борд тя има нормално основание да бъде рефинансирана от Централната банка временно, тъй като има достатъчно активи и отговаря на всички изисквания за такова рефинансиране, но тя не се е обърнала за такова нещо към БНБ. Тя си е потърсила и си е намерила друг начин да си реши този временен ликвиден проблем. Лошото щеше да стане, ако се бяха поддали гражданите на този черен пиар, защото той има голяма ефективност.

Но явно факт е, че и ПИБ се поддаде на общата емоция и вдигна лихвите по депозитите, тове е индикация, че нещо не е наред. Макар че, веднага искам да направя уговорка, че една банка може да си позволи за известно време да вдигне лихвите по депозитите, защото й трябва ресурс в момента, който не е свързан с ликвидността, тя ще пласира по-скъпия ресурс на по-висока цена, от тази гледна точка има интерес да привлече краткосрочно определен ресурс на по-висока цена. Има банки, които дават реална годишно лихва от 8-9 на сто при по-големи суми и при по-дълъг срок. Те си водят целево този ресурс, той е скъп, но имат сегменти, в които реализират тези средства. Това са банки, които имат добра система за застраховане и събиране на вземанията, в това число няма да разкрия някаква тайна ако кажа, че имат и силови структури за събиране на вземанията и си позволяват да привлекат по-скъп ресурс и да го дадат като потребителски кредити като пускат тези отряди да събират задълженията, ако някой си позволи еветуално да не върне кредита. И има кредитополучатели, които знаят, че ако от определена банка вземат кредит там шега не бива. Това е вече въпрос на поведение. Така че както банката си проучва клиентите, така и всеки трябва да си проучва банката.

- Как се отрази ипотечната криза в световен мащаб на нашата финансова система?

- Кризата в световен мащаб най-вече с ипотечните кредити доведе до ограничаване на възможността да се привличат евтини ресурси от чужбина, тъй като пострадалите чужди банки не познават добре нашия пазар и ограничиха кредитните линии, което вдига цената им. Това води до обръщане на по-голямо внимание на вътрешния пазар от страна на банките. Този ресурс, който не е официално в банковия сектор те искат да влезе в него.

Проблемът с тази криза е по-скоро психологически, тъй като излизат информации в някои медии, кризата ще се пренесе и у нас. Разни самозвани специалисти правят неверни прогнози. Но те трябва да правят разлика между ипотечните кредити в САЩ и в другите страни. В България няма тенденция на тотален срив на имотите, за да се получи от тази гледна точка някакъв удар върху банките. Напротив, дори да си запазват в бъдеще имотите тези стойности, които сега имат, банките имат над 100% обезпечение. Няма някаква опастност от тази гледна точка.

Другата причина за евентуално напрежение са и честите публикации, които твърдят, че влизайки в еврозоната ще трябва да отвържем лева от фиксирания курс  към еврото и това щяло да доведе до криза и у нас.

pari_4.jpg
 снимка Вяра Йовева

- Как ще коментирате бурното развитие на пазара на имотите у нас?

- Този ръст на имотите  подобри много финансовото състояние на българите. Защото много малко са тези, които държат парите си в пари. Повечето капитализират средствата, които имат като ги влагат в имоти. Защото това носи много по-високи доходи от лихвата от спестявания. От тях не се печели много , защото лихвата е близка до инфлацията, а често пъти има и отрицателен реален лихвен процент. Тоест те губят пи определени ситуации, докато при имотите дори да има временна криза после тя преминава.

- Като заговорихме за бума на имотите, той е свързан с бурно строителство, което в някои райони на страната като курортите например доведе до сериозни проблеми. Какво ще кажете за това?

- При хотелите може да се получи криза, у нас има безобразно строителство без всякаква инфраструктура. Вече е наказание за един човек на средна възраст да отиде да почива по нашето Черноморие. За да могат да пласират част от това, което имат като хотелска площ ще трябва някои да свалят цените, а издръжката им ще расте и твърде възможно е някои да имат проблеми и да се стегне до събаряне на тези хотели. И за това банките са резервирани към този тип строителство.  Всички банки имат лимити за финансиране на хотели и те вече почти са ги изчерпали. Има райони по Черноморието, които все още не са така застроени и там риска е по друг.

Лошото при нас е, че някои неща са много трудно контролируеми. Освен това разрешенията се дават от човешки душици. Те нямат никакви скрупули.

В един Лозенец напримир цените са фантастични, а в същото време ти броиш зърната в супата на съседа, защото разстоянията са толково малки.

Проблемът при нас е, че все още няма никаква воля да се наложат някакви правила с оглед да мислим за бъдещето.

Разбира се аз не говоря и за другите проблеми, които имаме като качество на обслужване и манталитет. Не може да се наема персонал за месец, два на ниски заплати с презуцията, че той трябва да си заработи надницата от клиента. Не може да отидеш в петзвезден хотел и да излизаш на плажа по бански и чехли и трябва да си носиш в ръката пари да си платиш чадъра или шезлонга, което е някакво безумие на нашите хотели. Еми може да се вкара в цената ако стаята струва 300 лева, нека я направят 320, обаче да не ти искат пари на плажа за допълнителни услуги. Недопустимо е някакви гащници да минават и да събират пари, защото са взели на концесия плажавете.  

Много ни трябва в тази насока, но има и туристи, които търсят такава екзотика и ни гледат акъла и манталитета. И ние ако отидем в някои квартали на Пекин или Кайро и на нас ще ни се струва интерестно. Така че ако ние сме атрактивни в този аспект, това е друг въпрос.

- Какъв е бизнес климатът в България според вас , разни икономисти излизат с много блесящи данни в тази насока, но българинът не е много склонен да им вярва?

- Бизнес климатът е свързан със сигурността на инвестицията, промяната на правилата на играта, фискалният режим и чисто административните системи на разрешение, лицензиране и контрол. При нас от гледна точка на фискалния режим, действително много малко са държавите, които имат такива условия – нивата на корпоротивния и подоходния данък. Малко е по-висок ДДС. Косвените данъци влияят неутрално върху инвестиционния климат. Те са нутрални при положение, че се спазват правилата на играта и всички в страната ги спазват. Няма някои, които плащат, а други не.  Ние често пъти търсим вината във закона, а тя не е там ами в неспазването му.

Ето сега например се спекулира като се иска намаляване на ДДС за горивата. Трябва да се има предвид как едно намаляване на ДДС-то ще се отрази на бюджета. Рано или късно ние ще намалим ДДС, въпросът е кога. Ние направихме първата стъпка с другите данъци, сега въпросът е кое е приоритетно, дали ДДС или социалните осигуровки. За мен по-важни са осигуровките, които реално тежат на бизнеса и те тласкат към сивата икономика, а не ДДС.

Може да се помисли някаква стъпка, свързана с акциза. Още повече ако ние действително сме направили една стъпка напред от това, което трябваше да вдигнем във времето. И оттук нататък за де замрази или да има частично намаляване на размера на акциза. А и те не касаят цялата част от населението.

- Какъв е вашият коментар относно водената политика от правителството и по -конкретно от министъра на финансите Пламен Орешарски, тъй като и вие сте бил по–рано на неговия пост?

- Именно по времето на Орешарски се въведоха тези ниски данъци, опрости сесистемата и т.н., но това което дрази много са излишъците. То си има обяснение, най-големият проблем е отрицателното търговско салдо и ние винаги трябва да имаме резерви да го покриеме. И второ – това е вече въпросът ако все пак се появят определени излишъци, в каква посока да се използват те.

- Във връзка със смяната на шефа на митниците излязоха най-различни противоречиви информации. Вие смятате ли, че наистина му е дошло в повече на г-н Асен Асенов или има и друго?

- Най-вероятно е така, защото ако на някой му дойде до гуша трябва да стане и да си тръгне. Това е въпрос на психика, когато нещо ме обременява и се чувствам неконфортно ставам и си заминавам. В крайна сметка всеки човек си има достойнство и собствено мнение. Не може всички упреци, които са правят, особено когато са неоснователни, ти да ги поемаш като буферна круша и всеки в тебе да се цели и да няма елементарна признателност за това, което правиш. Не мога да кажа точно как стоят нещата, но аз познавам лично Асен и той е изключително толерантен и голям професионалст, но сигурно му е дошло до гуша щом е решил така.

Ето сега да вземем за пример последните събития около валутната търговия. Това е някакво безумие, което направихме ние. Една истерия, защото просто заинтересовани лица, в това число и от петролния бизнес и от търговията с цигари и други се опитаха да прехвърлят цялата контрабанда върху валутната търговия. А то не е така. Значи при нея може да има контрабанда, но не цялата контрабанда е само от валутна търговия. Защото ако се разходим наоколо сигурно ще намерим поне пет павилиона, в които се продават цигари без бандерол, не само че нямат бадерол Duty free, а въобще са без такъв. Тировете са влезли без бандерол през границата. Когато ти вкараш един тир, това се равнява на контрабандата може би за една година от всички валутни магазини, а те могат да минават всеки ден. Вземете горивата – под път и на път има бензиностанции, някои от които имат цени различаващи се драстично от тези на известните вериги. От къде се зареждат те, от валутни  бензиностанции ли? Не. Има си други канали.

Този контрол, който го има при валутната търговия го няма никъде, там има особен режим на внасяне на стоката, има комисия, има всеки ден засичане на оборотите.

Сигурно има някакви пропуски, трябва да се види какви са те. Щом държавата не може да контролира това, което е в особена зона и влизането е с особен режим, какво остава за цялия бизнес. Те закриват магазините на сухопътните граници, остава валутната търговия по водните граници. Ами как ще се контролира там. Ако целта беше борба с контрабандата и не може да се намери друг начин и се изразява пълна безпомощност, то трябва да се закрие навсякъде валутната търговия. Защо се оставя на пристанищата, питам аз?  

Аз крайно не одобрявам това поведение на правителството, което под натиск на ЕС безпомощно вдига ръце, притиснато от един доклад, който може да оспори по всички показатели. Те имат точни данни какво е влязло в оборота на валутната търговия и какви са истинските печалби.

Една такава държава никога не може да бъде уважавана, защото ЕС днес едно ще поиска, утре друго и ние все ще клякаме.

Тук хванат ли е някой за нарушение и да му е отнет лиценза? На колко фирми, които упражняват валутна търговия е отнет лиценза, на колко от тях е направен акт?

Добре, как си позволяваш да ти казват, че има корупция, а ти не си я видял. Приемайки да закриеш този вид дейност, ти приемаш едно към едно, че не си компетентен. Всичко това е, защото скоро ще излезе докладът и ние сега правим тотални плонжове. Нито един бандит и кредитен милионер не сме осъдили, а карахме да си подадат оставките някои министри и шефове на агенции. Така не се бърка в раната, какво като се смени единят с другия. Това е страхът, че ще е отрицателен доклада и сега управляващите искат да хвърлят прах в очите на хората като казват, че са решени на всичко и жертват каквото и да е. Те не променят нищо, нито начинът на работа, корупцията не е намаляла. 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Росен Йорданов: Разфасоващият не помни деянието си. Той е в транс. 18| 8782 |29.05.2008 . Маргарита Михнева: Корумпирани и малообразовани съветват Станишев 33| 13713 |28.05.2008 . В. Шопов: Държавата предостави престъпността на концесия 4| 4475 |26.05.2008 . Проф. Х. Миклас: Различни славянски народи секат част от Кирило-Методиевото дело за себе си. 27| 6934 |24.05.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах