Вторник, 20 Ноември 2018, 14:16
Frognews
26| 26125 |26.08.2013

Андрея Илиев: Митът за суперполицая Никола Гешев тръгва от КГБ

.
Слуховете , че този или онзи е бил агент на Гешев, включително и Т.Живков, са градските легенди. Но само бележката „разпитван от Гешев” била атестат за пенсия на активен борец. Това твърди писателят Андрея Илиев, автор на 17 книги.

- През август се появи новата Ви книга  – «Никола Гешев срещу Черните ангели». Тя е продължение на първата за големия полицай – «Непознатият Никола Гешев». Разкажете за «ангелите», тъй като тя още е непозната на широкия кръг читатели ?


„Черните ангели” /използвам името, с което те станаха известни покрай филма на Въло Радев/ всъщност са „дива” група, възникнала изненадващо дори за ръководството на нелегалната тогава БКП. Славчо Радомирски, подвизаващ се по това време като шивач, решава на своя глава да запали кожухчетата, които една голяма работилница шие за Източния фронт. Когато непосредствените му партийни началници разбират за акцията, искат да го накажат. За щастие на това събрание присъства Методи Шатаров, който по това време се занимава с формиране на бойните групи в София. Той нахоква мераклиите да мъмрят Радомирски и сухо нарежда: „Другарят минава на друга партийна работа, вече не го търсете”. Така Радомирски и другарите му стават една от 27-те бойни групи, действащи тогава в София, и една от трите, изпълняващи смъртни присъди. Емил Марков, по това време шеф на военната организация на БКП, нарежда да бъдат осигурени с пари, оръжие и инструктор. След няколко месеца тренировки те биват пуснати в действие – първата им акция е на 8 февруари 1943 година, когато убиват полицейския информатор Кутуза. Това е, така да се каже, техният изпит – всъщност те са готвени за по-голям удар и го правят на 13 февруари, когато убиват генерал Луков. Започва изпълнението на един план на съветското разузнаване, чийто финал е убийството на полковник Пантев на 3 май 1943 година.

Темата ме привлече както заради участието в събитията на Никола Гешев, така и заради многото градски легенди, възникнали в течение на годините. Техният венец е филмът на Въло Радев, който има претенции за създаден по действителни събития.

- Терористи ли са «Черните ангели». Средното поколение гледахме с интерес едноименния филм на Въло Радев, в който те бяха представени като млади, смели и романтични герои ? Страх ли го е било Гешев от безумието на «ангелите» ?

- Когато посягаш на живота на хора,  невъоръжени и неподозиращи какво им се готви – как да го наречем това? Отделно мотивите, с които са навивани, че тия бележити за времето си мъже трябва да бъдат убити, са измислени от някого, планирал операцията. За Луков например главното, което им се набива, е, че настоявал пред царя и преговарял с германците за изпращане на български войски на Източния фронт. Сам генерал Луков на 8 декември 1942 година в аулата на университета, на събрание на студенти по случай празника им, заявява категорично: “Друго едно, което по своето коварство няма равно на себе си, е обвинението, че легионерите и по-точно генерал Луков дали обещание на нашите съюзници и настоявали да се изпратят 10 дивизии на Източния фронт в Съветска Русия. Разпространението на това обвинение има най-съвършена организация. Като по даден сигнал то достигна за по-малко от две седмици и до най-затънтените селища в пределите на обединеното ни Царство. Използвайки още веднъж случая да защитя нашата чест, заявявам:Никой, никога, нито аз, нито кой да е легионер не е преговарял с когото и да е било и не е правил никакви обещания”.
За полковник Пантев пък им е казано, че настоявал за всеки убит полицай да се разстрелват по 100 арестувани комунисти. Търсих къде ли не нещо от тоя род. Не открих такова изказване на Пантев и според мен то е също слух, пуснат от планиращите операцията служби, елемент от активното мероприятие.
Младежите наистина са били млади и смели, романтици до наивност. Те не трябва да бъдат съдени и обругавани. Отговорността трябва да се носи от политическата сила, която си е послужила с тях.
Колкото за Гешев, той наистина се е уплашил много, защото бил уверен, че е една от целите на неуловимите терористи. Началникът на Отделение „Б” Андрей Праматаров казва след време, че „Гешев още след поражението на немските войски при Сталинград е замислил бягство от България, като винаги е посочвал за най-подходяща страна за целта Турция”

- Имат ли си те прототипи в днешно време? Как според вас би коментирал днешните протести полицаят Никола Гешев  и какви действия би предприел, ако беше вътрешен министър ?

- Винаги ще има хора като тях. Какви са шахидите в Чечня или камикадзетата в Афганистан, ако не млади, наивни и сляпо вярващи в идеите си младежи? Тероризмът е признак, че обществото е болно, сериозно болно. Трябват спешни и крайни мерки. Но изтребването на терористите не е лечение. То е борба със симптомите, а не лекуване на болестта. Моля се, да не се стига до появата на техни последователи в днешно време у нас. Нашият народ е изстрадал много и се надявам да не повтори грешките от миналото си.
Днешните протестиращи би трябвало да се радват, че Гешев не е жив и не се действа срещу тях, както той е планирал. Пример: в началото на септември 1944 година полицията разбира, че с навлизането на съветски войски в България ОФ готви в големите градове събрания и демонстрации срещу правителството. Тогава на някакво ниво се решава да се изпратят верни хора, предимно от подчинените на Гешев, които да проследят организаторите на протестите и да ги убият.

- Безпорен е успехът ви и  с « Непознатият Никола  Гешев», където със силата на фактите, безпристрастно и точно рисувате образа на една полицейска легенда. Задава ли ли сте си въпроса, защо неговият образ се митологизираше и в годините около 9 септември и четиридесет и пет години след това по времето на социализма ?

- Къде умишлено, къде като акт на съпротива срещу писанията след 9 септември 1944 година относно партизанското движение, в страната започва да броди призракът на Гешев. Всъщност митът не е родно производство, тръгва от лабораториите на КГБ. През 1949 година започва етап, който бележи началото на преразпределението на властта в БКП след смъртта на безспорния й лидер Георги Димитров. Процесът срещу Трайчо Костов е излят абсолютно по калъпа на сталинските репресии от 1937-1938 година. Тогава срещу старите болшевики са използвали хватката “шпионин на царската полиция”. Имало е няколко “супер полицаи”, на които имената, само споменати в обвинителния акт срещу някого, са му осигурявали смъртна присъда. През 1949 година в България съветниците във вътрешното министерство, дошли от Москва /те стигнали с присъствието си до околийско управление на МВР/, използват същия похват. За целта им трябва едно име и те се спират на Гешев по простата причина, че той отговаря и се е прочул с гоненията срещу БКП през последните 4 години преди победата на т. нар. социалистическа революция.
През 60-те и 70-те години отново се появява нуждата от Гешев. Според едно решение на ЦК на БКП от март 1972 година трябва да се стимулира писането на мемоари от времето преди 9 септември 1944 година. И знайни и незнайни, можещи и неможещи започват да пишат и издават... Появява се обаче проблем. Пишат нашите хора, че са гладували, обаче съвременниците им не се впечатляват – това е било обща участ, особено от лятото на 1943 година, когато купонната система започва да изпитва затруднения с осигуряването на продукти... Друго – оказва, че миналите през арестите са издавали кой по-малко, кой повече. Комунистът-желязо от стихотворението на Веселин Андреев наистина е само мит и литературен образ. Появява се нуждата от един жесток и страшно лукав враг за оправдание.
Пак по това време започват да се пишат и разни варианти на историята на самата БКП – оказва се, че и на това ниво Гешев може да свърши добра работа. Хората питат: е, добре, уж народът е подкрепял партията, а непрекъснато има провали, стотици жертви. Защо?... Спасението пак се заформя в наличието на един всесилен като Марко Кралевити враг.
Особена роля за разпространението на мита изигра сериалът „На всеки километър”. Тогава някой пусна слуха, че прототип на Велински е Гешев. Всъщност истинският Гешев има малко допирни точки с филмовия герой.



- С кои качества спечели симпатията ви непознатият Никола Гешев ? Земен човек ли е бил той ?

- Да, Гешев е безкрайно земен. Чист българин с всичките му положителни и отрицателни страни. Съдете сами: хващан е да ползва незаконно ток, секретарят на Дирекция на полицията констатира, че по време на дежурство не е на поста си в дежурната стая, има няколко свидетелства, че не си е падал по хигиената… Бил е болезнено ревнив. В същото време работи като вол и влага цялата си душа в службата. До края на живота си не променя политическите си пристрастия – въпреки че е бил официално само 2 месеца член на Демократическия сговор, остава верен на Цанков до последните си дни. Силно обича и силно мрази. Лично мен ми импонира със своята отдаденост на професията – имало е случаи, когато със седмици не е напускал кабинета си, там спял и там се хранел. Гешев имал феноменална памет за физиономии. Веднъж минал някой през кабинета му, нямало изтриване. Дори след години той можел да си спомни подробности от разпита или ако стане въпрос за този човек, да го опише как изглежда.

- А какво го е правило злодей? Оказва се, че той просто е изпълнявал професионалните си задължения, пък и днешните събития, като че ли реабилитират борбата и жестокостите срещу социалистите ?

- Гешев в никакъв случай не е супер полицай, но не трябва да изпадаме и в другата крайност и да го обявяваме за злодей, отрицателен герой и прочие. За хубаво или лошо той влязъл в народната памет и ще си остане още дълго там. Макар че много от приписваните му операции са дело на други – най-често на Петър Амзел, Андрей Праматаров и Христо Драгоев. За съжаление нашата историческа наука все още се мята между ляво и дясно и упорито не иска да погледне на този период от нашето минало безпристрастно. Трябва да разберем, че няма добра или лоша полицейска служба – има полиция с контрол и полиция без контрол. И когато юздите бъдат изпуснати, вината не е у конкретните полицейски служители, а у тези, които са ги назначили и са били длъжни да ги контролират. Арестуваните например са били смазвани първо физически, а после и психически чрез т. нар. поза „прилеп”. Но  „прилепът” не се е използвал само в Отделение „А”.  В прословутото РО-2 на военното министерство се наблюдава дори повече престараване. Широкото му използване по един и същ начин във всички репресивни органи и на всички нива в тях говори, че то е въведено с някаква инструкция или показно занятие и поощрявано като практика от високите етажи на властта.
Колкото до втория ви въпрос, историята не може и не трябва да се пише от победителите – тогава тя става ненужна и не възпитава. За жалост ние виждаме точно това през последните години. Махалото мина в другата си крайно положение и новите стари победители побързаха да я префасонират в свой интерес. Знаете ли, че във Ватикана отварят архивите си за събития и документи едва когато изминат 100 години? Счита се, че тогава са починали и внуците на главните действащи лица и никой не може да въздейства за интерпретацията на фактите. Нужен е безпристрастен поглед и анализ на ония години. Истината винаги е някъде в средата, никога в крайностите. Това изостряне на обществения живот не е нужно на страната, то обслужва партиите. В Испания през Гражданската война от 1934-1937 година се дадоха хиляди жертви и от двете страни на барикадата, но после постъпиха мъдро – издигнаха общи паметници на жертвите си с надпис “На всички паднали за доброто на Испания”. И затова ние днес ходим да работим там, а не те у нас...

-  От какво го е било страх Гешев, имал ли е приятели, на кого е доверявал ?

- Гешев е бил човек като всички нас и е имал нормалните страхове на всички хора. Споменах за намерението му да бяга в Турция заради опасността за живота му. Бил е много затворен човек, дори темерут, и трудно допускал до себе си кой да е. Но това е проблем на всички хора, които знаят много за заобикалящите ги и са наясно с тъмната страна у всеки индивид. Имал е за близки няколко свои групови началници и агенти от старите и проверените с годините /Пешо Баритона, Иван Вешев, Лазар Шаранков и Любен Димитров/, с които е разпускал в две от тогавашните софийски заведения /Широката механа и Циганската кръчма/.


- Попадна ли ви някакъв документ, в който поне да има намек, че Тодор Живков е бил вербуван от него и е бил човек на полицията? Има ли информация за някои други личности, които след това са достигнали високо в йерархията на соцуправлението ?

- Няма такъв документ и не може да има по простата причина, че Тодор Живков не е бил интересен за Гешев. Пък и при ареста и разпита на 6 март 1934 година Гешев е бил само групов началник. Отгоре на това е бил все още доста незрял и „зелен” в професията. Някъде по това време Петър Амзел, началникът и учителят на Гешев в професията, е принуден да проведе с него един разговор. В него той му обяснил, че приказките, че комунистите са „рубладжии” и хора на заплата от Москва вършат работа на вестникарите, но не и на полицая, борещ се с тях. Амзел му набил в главата, че сред тях повечето са идеалисти, хора, които искрено вярват в идеите на комунизма и това трябва да се отчита, ако противникът им иска да ги победи.
/Петър Амзел е всичко, което не е Гешев – образован, завършил е военното училище, участвал като офицер във войните, изтънчен, произхожда от стар род, артистичен, денди ако щете. В операциите му има изключителна фантазия и финес. Дори д-р Делиус, шефът на Абвера в България, му сваля шапка. /
 Една подробност – на 15 януари 1934 година Гешев е уволнен заради превишаване на правата си спрямо арестувани в Хасково. Той се явява в съда да свидетелства по делото. Ето как според тогавашната преса е посрещнат в залата той: „След това се пристъпи към разпит на свидетелите, като пръв бе разпитан Никола Гешев, групов началник в Дирекция на полицията и който водил полицейското следствие. Когато свидетелят влезна в заседателната зала, мнозина от подсъдимите станаха от местата си на крака и започнаха да дрънкат с веригите си и да викат “палач, убиец, убиец вън!”
Завихря се скандал. Прокурорът се уплашва и оттегля обвиненията към 16 от арестуваните.
По това време на власт е коалиционно правителство, в което главна роля играят земеделците. Предвид демонстрираната привързаност към Цанков от страна на Гешев и ролята му събитията през 1925 година, грешката му не е подмината и той е уволнен. След две седмици е възстановен, защото все пак съдът произнася присъди над 28 души.
Тодор Живков попада при Гешев само месец след това произшествие. Няма начин скандалът да не се е отразил на полицая – той е пипал по-внимателно. Пък и Гешев като кореняк-софиянец има едно снизходително отношение към прости селянчета като Живков. Това понякога му изиграва лоши номера. Той не вярва, че такъв като Тато може да има някакъв потенциал за в бъдеще. /Апропо, нали знаете, че и когато го издигат за първи секретар на партията, това е плод на компромис и подценяване – и двете противостоящи по това време течения в ЦК на БКП са считали, че могат да го водят за носа./ По същия начин Гешев се дъни и при ареста на убиеца на Луков – той не приема, че свитият момък-шивач Иван Буруджиев може да е член на терористична група, па камо ли, че е човекът, дръпнал спусъка. И Буруджиев се разминава само с 6 месеца концлагер…
И друго: по принцип миналите през кабинета на Гешев не обичат да си спомнят и да разказват за срещите си с него. А Тато разправял /според спомени на близки до него/ наляво и надясно, с повод и без повод тази история… Което навежда на мисълта, че срещата е била по-скоро протоколна, отколкото „по гешовски”.
По отношение на агентурата на Гешев има много спекулации. Те са родени доста след 9 септември 1944 година и се ползвани за разчистване на сметки вътре в БКП. Истината е, че Гешев има секретни сътрудници в ниските нива партията. Той успява да вербува само един агент със стратегическо значение – Никола Христов – Кутуза. От Петър Амзел наследява друг – Никола Милев. От бургаското бюро на Отделение „А” му прехвърлят Михаил Пройков, който по това време е секретар на ОК на БКП там. За жалост Гешев ги губи доста наивно при удара над БКП през пролетта на 1942 година.
След 9 септември 1944 година към Държавна сигурност се създава специален отдел, който дълги години преразглежда всички провали на партията. Отварят се наново дела, разпитват се оцелели полицаи. Тогава са разкрити много секретни сътрудници, които са оцелели и дори издигнали при новата власт. Така че ширещите се периодично слухове в много среди , че този или онзи е бил агент на Гешев могат спокойно да се причислят към градските легенди.

- Кеворк Кеворкян забрави ли да те пита за нещо свързано с Никола Гешев ? Разкрий го пред нас ?

- Кеворкян е голям и като журналист, и като човек. И в този смисъл смятам, че в рамките на 15-те минути успя да изцеди от мен най-важното. Що се отнася за какво не говорихме, то е встрани от полицая Гешев, но показва в интересна светлина човека Гешев. А като че ли като човек той не е интересен за публиката. И където и да съм ходил, никой не ме е питал за отношението му към жените. А то е интересно. Гешев, както се изразява народът, е типичен „турчин”. Ето какво казва съпругата му Веселина: „За него жената беше способна само за кухнята. Той дори мъчно търпеше моето общество и постоянно ме пращаше в кухнята, изхождайки от гледището, че жената е с къс ум”. Той е доста нескопосан в общуването си с нежния пол. Може би някаква роля играе това, че той не е красавец, лицето му на младини е набраздено от нещо като шарка. Според Андрей Праматаров не се свенял да ползва услугите на проститутки.
С Веселина се запознава през 1932 година. Тя е от заможно докторско семейство, което има жилище в абсолютния център на София и е дало сериозно образование на децата си. Веселина например е завършила икономика в университета. Тя го представя на родителите си, но те не го одобряват за зет. По тази причина те се срещат 12 години, без да сключат брак. Тя в един момент също има резерви към връзката им и отказва няколко пъти негови конкретни предложения за женитба. На 19 май 1944 година той просто взема кръщелното й свидетелство и я вкарва в църквата. Няма никакво тържество, нито каквито и да е гости. Просто се разписали.
Вечеспоменах, че Гешев е бил изключително, болезнено ревнив. Пак свидетелство на Веселина: „Обикновено се виждахме само двамата, без да поканваме външно лице, тъй като беше много ревнив. Дори и най-невинния поздрав на някой мой бивш колега от университета или познат, той гледаше като на съперник и след всяка такава случка се разделяхме разсърдени”.
Това продължава и след като сключват брак и тя започва работа в Държавна сигурност като чиновничка: „От своя страна пък той беше много ревнив. Не ми позволяваше дори да поздравявам негови агенти”.
Гешев не може да се облича с вкус, ходи /меко казано/ доста небрежно облечен. Това не го крие и Веселина: “Дори не е бил достатъчно облечен. В сравнение с неговите колеги той е бил най-лошо облечен. Имало е случай, когато не е можел да излезем на разходка, а се задоволявахме да стоим пред чаша боза в бозаджийницата, защото той е нямал приличен вид и се е срамувал от мене”.

- Г-н Илиев, автор сте на седемнадесет книги. Кои от тях са ви най-скъпи. Ще пишете ли и роман след двете книги за Никола  Гешев ?

-Труден въпрос. Всички те са мои рожби, всяка ми е струвала частичка от живота и е плод на сериозна работа. Но мисля, че най-свидна ми е „Когато един мъж е на колене”. Може би защото в нея има отражение на най-голямата трагедия в живота ми… Другата е романът „Сбогом, Агата Кристи”, който свързва момент от биографията на голямата писателка със събития в България през 1925 година. Именно с тоя роман започнах един мой проект, с който искам да популяризирам събития и личности от историята на България чрез динамична и интересна проза. Първо проучвам детайлно епохата и пиша книга за най-интересното в нея. В същото време подбирам типажи и конкретни случки за нуждите на художествената проза. След две големи документални книги за Никола Гешев трябва да дойде ред и на роман за него. Имам идея, даже наброски. Но това е въпрос на бъдеще. И на здраве, ако щете.

- Вие сте човек със собствено мнение и позиция, които сте отстоявали по всяко време. Как ще коментирате сегашната обстановка в България – протестите и контрапротестите ?
    
- Може ли птица с едно крило да лети? А точно това се мъчи да прави България от 1919 година насам. Партиите идват на власт с малко, но с намерение да се окопаят за дълго. Някои успяват и предизвикват с ината си да ползват благата само за себе си опозицията към употреба на сила. Цялата ни история от близо век е доказателство, че няма проспериращо общество само с дясна или само с лява силна партия. Партиите са на пазара на идеи за развитието на обществото и смачкването на която и да е не води до нищо добро. Задължително е между тях да има диалог и съгласие по най-важните въпроси на държавата. И още нещо: рефер на състезанието между тях трябва да е независимата и безкомпромисна, чиста като сълза съдебна система.
И след като нито едно от тези неща не е като в цивилизованите страни, как младите и образованите да не протестират и да искат да живеят в нормална страна? Сега е тяхното време, точно сега трябва да поемат своята отговорност за България, защото бъдещето е тяхно. Днес и утре, образно казано, се решава как България ще се развива в един хоризонт от четвърт век. Този четвърт век влиза в златните години на моя син, а не на моя баща, дори не и на мен. И в този смисъл хората на преклонна възраст трябва да отстъпят встрани и да дадат път на тези, които ще го живеят и ще творят благата му.


- Трябва ли да имаме повече Гешевци в днешно време ?

- Като отношение към работата, като чувство за дълг към държавата и безкомпромисност към враговете на родината – да, България има вопиюща нужда от хора като Гешев. Но като пренебрежение към закона, пристрастеността му към максимата „целта оправдава средствата” – не. Вижте, Гешев е бил много краен, близо една четвърт от дадените на съд от него са оправдавани в съдебната зала. Действал е на принципа „по-добре двама невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода”. След 9 септември 1944 година много народ се облажи от тия негови поголовни арести и обвинения – само бележката „разпитван от Гешев” беше атестат за висока пенсия на активен борец.

Интервю на Фрогнюз
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Ботев: Не очакваме силно земетресение 8| 10220 |22.08.2013 . М. Врабевски: Време е България ясно да изрази външната си политика в региона 36| 12095 |19.08.2013 . Ганчо Бояджиев: Гена Димитрова ме запали по астрологията 10| 10952 |15.08.2013 . За 15 г. от Военния музей откраднаха пистолетите на генерал Стойчев, тракийски меч и маршалски звезди 19| 12341 |12.08.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах