Вторник, 25 Септември 2018, 18:25
Frognews
6| 7911 |28.01.2010

Антоний Гълъбов: Диалогът със "сините" - предизвикателство за ГЕРБ

.
Антоний Гълъбов Източник: Вяра Йовева
Социологът Антоний Гълъбов определя приетите промени в кабинета Борисов като разместване на политически кадри, предварително обмислено и планирано от управляващите. Тези промени не поставят под съмнение правителствената политика. Според Гълъбов сериозното противопоставяне между ГЕРБ и ДПС предстои тепърва.
Предизвикателството за ГЕРБ, обаче е да намери адекватен начин за диалог и консултации със Синята коалиция, за да разчита и на много по-сериозна политическа подкрепа, и на експертен ресурс.

Интервю на Преслава Преславова

- Как ще коментирате вече гласуваните промени в кабинета "Борисов"? Все пак за първи път имаме правителство, което си позволи да започне с промените толкова бързо – първо беше Йорданка Фандъкова, а сега Николай Младенов и Аню Ангелов?

- По принцип става дума за промени, които не са резултат на политически натиск. Още преди да бъде сформиран окончателния кабинет "Борисов" беше ясно, че Николай Младенов е най-често цитираното име, свързано с Министерство на външните работи. Имаме основание да смятаме, че по-голямата част от тези промени, които станаха факт във вчерашния ден са били част от кадровите решения, които са били взимани предварително. Това различава тази вълна от структурни и персонални промени в кабинета от правителствената криза. Иначе казано – нямаме правителствена криза, нямаме ситуация, в която опозицията е успяла да постигне своето или ситуация, в която управляващите са били принудени да сменят министри. Нека само да припомня министерските смени на Румен Овчаров, Румен Петков, които бяха продиктувани от политическата ситуация, провокирана от опозицията. Тук имаме по-скоро разместване на политически кадри, което все още е в рамките на предварителния замисъл на кабинета. Това се отнася, както за новите министри, така и за новия кандидат за еврокомисар – г-жа Кристалина Гоергиева, много често споменавано име като първи вицепремиер. Отново казвам, че тук става дума за предварително планирани, ако не и предварително обмислени промени.

- Това ли бяха правилните кандидати? Трябваше ли да се подложат на дебат, в който да участва и опозицията?

- Сегашната парламентарна опозиция е доста особена, защото тя се опитва до голяма степен да ускори процеса на забравяне на предишното управление. От такава гледа точка не е зле да си припомним, че когато имаше възможност за такъв дебат самата опозиция отклони и избегна дебата – става въпрос за приемането на бюджета и за други важни дискусии, които не се състояха в Народното събрание, но просто не бяха експонирани в медиите. Без всякакво съмнение е важно да бъдат обмислени приоритетите на външната политика на страната, няма съмнение, че относително напредналата реформа на българската армия трябва да бъде дискутирана в НС, но по никакъв начин тези промени не предизвикват или най-малкото не поставят под съмнение общата правителствена политика в това отношение.

- Как ще коментирате упрека на БСП, че се сменят само министрите, но не и политиката? Правилна ли е сегашната политика на кабинета "Борисов"?

- Това е антикризисна политика - политика, която се разгръща в условията на задълбочаваща се криза. В това отношение не трябва да губим от поглед, както динамиката на тази криза, така и нейния характер, тъй като България прекалено много закъсня с подготовката на самостоятелна антикризисна програма. Всъщност, прекалено дълго българските управляващи бяха заинтересовани да твърдят, че кризата идва отвън, че ние сме здрави, че всъщност нашата икономика е наред. Даже и сега продължавам да чувам подобни тези – нещо, което е абсурдно само по себе си, но очевидно е обслужващо определен тип политическа пропаганда. В условия на криза е напълно очевидно, че едно правителство трудно формулира собствената си политика отвъд антикризисните си мерки. Така че в това отношение, поне засега е трудно се каже кое е собствената политика на ГЕРБ. Но няма основание да се смята, че смяната на отделни кадри не подновява някаква ясно изградена рамка на политика. Засега политиката на ГЕРБ е да минимизира щетите от кризата и това все още не е самостоятелната реформаторска политика, която очаква от своето правителство, както дясната синя коалиция, така съществена част от избирателите на ГЕРБ.

- Вчера премиерът открито заяви, че наложилите се промени са следствие от управлението на БСП, определено от него като комплот – вие като наблюдател на процесите в държавата съгласен ли сте с това твърдение?

- Не съм достатъчно готов да твърдя, че става дума наистина за комплот срещу качеството на интеграция на България в Европейски съюз. Но не подлежи на съмнение, че България бе въведена в Европейския съюз в партера. България си създаде изключително негативен образ в Европейските институции и благодарение на действията на предишното правителство, така че до голяма степен спрямо страната се прилагат стандарти и съществуват подозрения, които сериозно ощетяват перспективата на следващото управление и те, без каквото и да е съмнение, са свързани с предишното управление. Бяхме свидетели на един много дълъг период на компрометиране на българската интеграция, на подмяната й с партийни игри, на подмяната й с пропаганди сили. За голямо съжаление преди няколко месеца само бяхме свидетели дори на опит да се упрекнат европейските институции в партийна пристрастност за това, че преди в България е управлявало социалистическо правителство – нещо, което не е вярно всъщност и Еврокомисията била доминирана от десните политически сили, затова отношението към България било такова. Истината е, че всъщност България влезе наистина в зоната на периферията на Европа – влезе наистина като страна, чието членство е резултат повече или по-малко от политически компромис. Преодоляването на това наследство не може да се случи нито за 6 месеца, нито за една година.



- Като стана дума за имиджа на България в ЕС, няма как да не попитам за какво говори гафът на Румяна Желева и последвалата оставка, не можеше ли това да бъде предвидено и предотвратено?


- Онова, което не беше преценено добре предварително беше, че влизането в сила на Лисабонският договор наистина оказва реално влияние върху Европейската политика. За първи път, не само по отношение на г-жа Желева, но като цяло при избора на еврокомисията бяхме свидетели на много агресивно, много активно, почти непознато ни поведение на европейските политически семейства. Бяхме свидетели на едно много отчетливо и ясно изразено дрънкане на оръжие в групата на ЕНП, но много повече в ситуативната коалицията между социалисти, либерали и зелени. Всъщност като че ли изглежда, съвсем предварително като оценка, че в Европейския парламент се появи политически залог и появявайки се този политически залог най-вероятно ще динамизира отношенията между малцинство и мнозинство. Много години наред давахме за пример ЕП като пространство, в което решенията се взимат в условия на диалог, търси се съгласие по отношение на доминиращи политики, няма остро противопоставяне между мнозинство и опозиция. Всичко това се оказа, че се променя пред очите ни и кандидатурата на г-жа Желева, която не беше добре подготвена се превърна в едно от бойните полета на тази промяна в европейската политика Без съмнение съществена част от отговорността за цялата тази случка носи самият екип на г-жа Желева, който не оцени изискванията, не оцени и сигналите и бодливите белези на подготвяната атака срещу нея. Няма никакво съмнение, че ставаше дума за добре подготвена атака, която със своите публични изяви проби два месеца преди самото изслушване. И г-жа Желева не беше подготвена правилно, за да преодолее това политическо изпитание със съзнанието за това, че от нея се очаква много повече със съзнанието за това, че от нея се очаква много повече от това, което досега се е очаквало от кандидатите за европейски комисари. На всички ни е ясно, че тази процедура на изслушване, създадената представа за това, че депутатите могат да поставят някакви точки, оценки е нещо, което не се е случвало при избирането на предишен състав на ЕК. Отвъд това, отговорността на самата г-жа Желева и на нейния екип, разбира се, че ставаше дума и за опит на българските социалисти да бъдат забелязани, да бъдат разпознати, оценени като важен и надежден партньор на партията на европейските социалисти, предоставяйки им един подходящ казус, едно подходящо бойно поле в новото разделение на политическите сили в Европа. Тезата на Европейската народна партия беше важна и за съжаление нямаше пространство в България, за да бъде чута. Амбицията на Европейската народна партия, която се беше фокусирала върху защитата на г-жа Желева всъщност нямаше за цел да защити конкретната личност, нямаше за цел да подцени или омаловажи липсата на необходимата подготовка, съмненията с конфликт на интереси около нея и т.н. Принципната теза на ЕНП беше, че има комплот, че има организиран политически заговор срещу един европейски политик- нещо, което е недопустимо в съвременната европейска политика. И че този заговор, тази стратегия на бламиране на една нова кандидатура трябва да бъде спряна и това не трябва да бъде допускано. Но, за съжаление в България отзвуча много повече комплекса ни за малоценност, отзвуча това, че външни наблюдатели определиха г-жа Желева като некомпетентна. Масовото обществено мнение нямаше своите аргументи защо именно г-жа Желева е некомпетентна или какво би могло да се направи в тази ситуация. Така че на фона на всичко това аз продължавам да смятам, че е необходимо да се вслушаме в аргументите на ЕНП, защото наистина, ако става дума за заговор, ако става дума за политическа машинация, която има цел да бламира една нова кандидатура, това е много тревожен сигнал за качеството на европейската демокрация като цяло.

- А според вас за какво говорят междупартийните отношения в сегашния парламент? Съзирате ли някакво тайно споразумение в отношенията ГЕРБ – ДСП, ето, все още няма потърсена съдебна отговорност на никой от коментираните за злоупотреби министри от ДПС?

- Аз смятам, че това предстои. По-същественият въпрос е какво ще направи новото правителство на полето, което беше повече или по-малко предоставено за политическа реализация на ДПС. Имам предвид готовността и политическата воля на управляващите да придвижват процесите на децентрализация, да създадат реална среда за насърчаване на регионалното и месни развитие. Това е пространството, това е политическия залог, на който ми се струва, че ще бъдем свидетели – на сериозно противопоставяне или най-малкото на остра конкурентна вълна между ГЕРБ и ДПС. Важно е да се разбере, че в условия на криза има ясно изразени тенденции към централизация. Обяснимо е желанието на управляващите да централизират политическите решения, да ги изтеглят в София, да ги постигат по-бързо, но в същото време много съществен ресурс за развитие е концентриран в регионалните и местни власти. Диалогът между изпълнителната власт и местните ресурси, между МС и областните и общинските администрации , това е истинското пространство, което ми се струва, че в политически план можем да оценим поведението на ГЕРБ и ДПС. Стратегията на ДПС е много ясна след изборите за разлика от тази на БСП, която се опитва да изнесе във външен показен и често доста декларативен план вътрешните си проблеми. ДПС подходи тактически към собствените си граници на влияние. Така че от поведението на ГЕРБ ще зависи дали наистина този политически дебат ще се състои и неговото естествено място е местната власт. И доколкото предстоят местни избори следващата година, тази година ще бъде много важна по отношение на процесите на децентрализация и по отношение на ефективността на местното самоуправление. По отношение на оценката на потенциала за развитие, който е концентриран в българските региони.

- Доста интересни са и отношенията ГЕРБ – Синята коалиция, която неведнъж напомни в медиите, че ГЕРБ като че ли не я кани достатъчно активно да участва във вземането на решения. Защо се получава така? Вчера Иван Костов заяви, че няма да се учуди, ако скоро обвинят тях за случващото се...

- За никого не е тайна това, че политическият капацитет и познанията, свързани с реформистко управление в условия на криза е концентриран в сегашната Синя коалиция. В това отношение диалогът между Синята коалиция и ГЕРБ е наистина стратегически важен, не само за стабилността на управлението, но за постигане на целите за развитието на страната. Разбираемо е желанието на Синята коалиция да бъде идентифицирана, да бъде ясно разпозната като партньор на управлението. Това не се свързва с министерски кресла или с някакво конкретно наставление на власт. Става въпрос за това, че ГЕРБ пое отговорностите на управлението самостоятелно в условия на много тежка и задълбочаваща се криза и доста яростно политическо противопоставяне. В тази ситуация, за да бъдат постигнати целите на европейската десница в България, тя наистина трябва да бъде единна. Тя трябва да е в състояние да мобилизира собствения си експертен потенциал, а не да стига до ситуация, в която отношенията между ГЕРБ и Синята коалиция са по-неясни отколкото между управляващите и други политически партии – има предвид Атака. Така че, в това отношение предизвикателството на ГЕРБ е да намери адекватния начин за диалог и консултации със Синята коалиция, за да е в състояние наистина за да разчита, както на много по-сериозна политическа подкрепа, така и на много по-сериозен експертен ресурс.

- Налице е „ремонтиран” кабинет – какво следва оттук нататък? Какви трябва да бъдат първите стъпки на Бойко Борисов и на ГЕРБ?


- Има няколко много сериозни въпроса пред кабинета и първият е свързан със състоянието на публичната администрация. В България, поне след тези промени, изглежда, че броя на експертите в кабинета нараства за сметка на политиците, а много важно, ключово важно е правителството да успее да разшири и динамизира достъпа на България до европейските средства и в зависимост от постигането на тази цел ще бъдат оценявани и следващите резултати, така че – онова, което ни предстои, е да разберем колко активно ще заработи самата публична администрация до месеци.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. А. Кутев: ГЕРБ сменя министри, но не и политики 43| 5410 |27.01.2010 . Ст. Стоичков: Трафик на хора върви по българо-гръцка линия 10| 7444 |26.01.2010 . Д. Стоянов: Атаката срещу Желева - междупартийна игра в ЕП 13| 5480 |24.01.2010 . Адриан Лолов: Българските звезди са фалшиви, живеят в свят от лъжи 19| 11522 |22.01.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах