Вторник, 13 Ноември 2018, 20:23
Frognews
7| 11555 |13.08.2010

Арх. Кандулкова: Несебър прати България на поправителен пред ЮНЕСКО

.
Арх. Йорданка Кандулкова
Антична Месембрия е превърната в огромна сергия. Историческото ядро на София има потенциал да се включи в листата на световното наследство. В България културният туризъм не е превърнат в икономически ресурс, казва новият директор на Националния институт за недвижимото културно наследство

Арх. Йорданка Кандулкова е дългогодишен специалист в НИПК, трансформиран сега в Националeн институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), преподавател в архитектурния факултет на УАСГ. Научните й интереси са в областта на градоустройството и опазването на паметниците на културата и историческите територии. Член е на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) ; Съюза на архитектите в България (САБ); Камарата на архитектите в България (КАБ) и Международния съюз на архитектите (UIA).

Интервю на Мая Стоянова

- Г-жо Кандулкова, ЮНЕСКО предупреди България, че може да отнеме статута на Несебър като паметник на световното културно наследство. Защо се стигна до този проблем?


- Проблемът е със съвременната архитектурна намеса. Обикновено тя е свързана с незаконно строителство на историческата територия на антична Месембрия и това най-сериозно заплашва статута на Несебър като световна културна ценност. Освен това, важен елемент, който уврежда и кашира историческите ценности, са сергиите и щандовете край дуварите, които нерегламентирано се появяват на улиците и превръщат паметника в една огромна сергия. Колкото и грозни да са те, с едно адекватно и категорично решение на общината могат да бъдат премахнати и предотвратени.

По-сериозен е проблемът с незаконното строителство. От него са засегнати около 70 автентични къщи на територията на стария град. Става дума за надстройки или пристройки, които трудно се овладяват. Многобройни са сигналите на НИНКН (преди НИПК) и Министерството на културата, в които в детайли са описани незаконните обекти на територията на историческото селище. Изход търсим в разговори с представители на общината, дискутираме с тях колко важни са паметници със световно значение, какъвто е Несебър.

Но за жалост и в новия закон за култура те са упоменати просто като една от категориите културни ценностия, без да са обвързани с механизъм за приоритетно финансиране и обезпечаване на опазването им.

- Какви са конкретните претенции на ЮНЕСКО, има ли опасност заканата им да стане реална?

- Изискване на ЮНЕСКО е за всеки един паметник, вписан в листата на световно културно наследство, да бъде изработен план за неговото опазване и управление. У нас такъв план още няма за нито един от обектите. Така се роди идеята на националния институт да бъде възложено изработването на пилотен проект за опазване на недвижимата културна ценност, каквато е и Несебър. Този план трябва да направи задълбочен анализ на културно-историческите стойности, на съвременните проблеми и да предложи мерки за тяхното преодоляване - премахване на незаконни строежи, премоделиране на надстройки и пристройки, предписания за трайни и временни обекти, всички изисквания за нова съвременна намеса в културното пространство на Несебър. Освен това, трябва да се създадат механизми и органи на управление на тази среда, финансови механизми за стимулиране и санкциониране на процеса на опазване.

Все още този план е само едно намерение, което е заявено в писмо от Община Несебър до нас. Не съм сигурна обаче дали това може да бъде изпълнено при този кадрови колапс и сериозните финансови затруднения на общините, които трябва да го обезпечат финансово, макар че грижата за опазване на тази недвижима културна ценност, според мен, трябва да е споделена и от държавата.

Ако всичко това не се случи, опасността от отнемане на статута на Несебър като световна културна ценност е напълно реална. По мое мнение засега ние просто получихме отсрочка – знак на доверие, че можем да се справим. Остава да го докажем.

- Не е ли възможно такъв проект да бъде въпрос на обществена поръчка?

- Вероятно в бъдеще и това е възможно, но тъй като подобен проект не е правен до сега, редно е той да бъде изработен от експерти точно от НИНКН, за да бъдат създадени правилата. Това в някаква степен е научно-изследователска дейност, трупане на опит, на базата на който да бъде създадена наредба за този вид планове, за техния обем и съдържание. След създаване на нормативните изисквания за тези проекти, те могат да бъдат обект и на обществена поръчка.

- Имаше идея София да кандидатства за листата на ЮНЕСКО. Защо се провали тази инициатива, може ли да бъде подновена?

- Преди 2 години идеята историческото ядро на столицата ни да бъде номинирана за паметник на ЮНЕСКО е разисквана в националния институт. Тогава обаче експертите са излезли с отрицателно мнение, като аргументите им са били нерегламентирана и не дотам хармонична с историческия център на София съвременна урбанистична намеса в средата. Но това становище е дадено, когато антична Сердика все още не беше показала лицето си, макар че ние знаем отдавна, че античният град лежи в недрата на съвременния център. Според мен историческото ядро на София има потенциал да се включи в листата на световното наследство. Просто трябва да си поставим тази цел и да създадем режимите, програмите и проектите, които да я направят постижима. И ако сега все още не сме готови за тази номинация, трябва да направим необходимите усилия, това все пак да стане реалност. Още повече, че сега Ирина Бокова ръководи за пет години ЮНЕСКО, а това определено е бонус и шанс за България

- Напоследък много се коментира идеята за създаване на подземен музей в София, може ли този уникален проект да стане реалност?

- Този проект е много труден за изпълнение, но не е химера, защото в момента се реализира инфраструктурен проект – изграждането на метростанцията в района на ЦУМ, съпътстван с мащабно археологическо проучване. Трябва да признаем, че това проучване стана възможно благодарение на изграждането на метрото на София. Ние от десетилетия знаем, че там отдолу е скрита древна Сердика, но не беше направено нищо за нейното откриване. Както се казва „Всяко зло – за добро.” Но тук възникна един сериозен проблем - времето, тъй като инфраструктурният проект е свързан с европейски инвестиции, които трябва да бъдат усвоени при спазването на много стриктен график, за много кратки срокове, които за археологията съвсем не са достатъчни. Освен това се наложи да се правят няколко корекции на проектите за метростанцията по бул.”Мария Луиза” пред ЦУМ, с цел да бъдат спасени откритите старини .В момента е постигната добра координация между НИНКН и останалите институции, които имат отношение към този проект. Културното министерство и Софийска община добре оценяват изключителния шанс, който има София с този проект, а вярвам, че и настоящият главен архитект на столицата също открива в неговата реализация своя звезден миг. Диалогът между институциите по тази тема често е много бурен, но в тези дебати около кръглата маса всъщност се стигна до съгласие, което ще позволи голяма част от археологията, която е под земята, да бъде спасена и показана.

Няма да има паркинги, както беше предвидено в началния проект, археологическите проучвания ще бъдат направени „ин-сито”, на място. Почти всичко разкрито ще бъде реставрирано и консервирано в неговата естествена среда, в неговите оригинални размери. Много малко фрагменти се налага да бъдат временно демонтирани и по-късно върнати на автентичните им места. Прави се всичко необходимо, за да бъдат загубите минимални.

- Има ли шанс покрай този проект да оживее и уникалният античен Сердикийски театър?

- Много се надявам, че в процеса на разкриване на археологията и на осъзнаване на ценността, която лежи в недрата на историческия център на София, да се промени и отношението към театъра и амфитеатъра на антична Сердика. Защото връзката между този забележителен паметник с останалите исторически обекти, които го заобикалят е невероятно богата. Той би могъл да се превърне в естествена материална и духовна „става”, която да свързва следите от древността, със съвременната културна среда и със съвременния културен живот на столицата. В тази посока имаме подкрепата на главния архитект на София и на заместник министъра на културата Тодор Чобанов да бъдат намерени механизми и средства, които да направят така, че античният театърът и амфитеатър на Сердика да заживеят отново, а не да бъдат унищожени или формално физически съхранени, но „парче по парче”. Като шеф на НИНКН ще използвам всички законови механизми съдбата на арената на Сердика да бъде решена в обществен интерес. Този изключителен културен паметник принадлежи на столичани, на всички българи.

Днес може да прозвучи и като мечта, но си представям как някога този институт ще има своята реставрирана сграда, интегрирана във великолепното публично пространството на арената.

- Поехте националния институт в труден момент – в процес на реформа, съкращаване на хора, орязване на бюджети, кои са най-сериозните проблеми, с които се сблъсквате?

- Проблемите започват още от вратата на института. Ужасно изглежда сградата, в която се помещаваме, натрапчив дъх на мухал лъха по стълбището, стените и таваните са неизмазани и олющени, да не говорим, че доскоро се борихме с бълхи, бяха нападнали помещенията, където се съхранява част от архива на институцията. Тъжно е да коментирам окаяното състояние на материално-техническата база, доскоро нямахме дори ксерокс. Институтът няма сайт, което в днешно време е един абсурд за обществена институция.

Но повече ме обезпокои фактът, че когато поех директорския пост, колегите тук бяха понесли огромна обида. Върху тях се бяха изляли много скандали, които ги демотивираха за работа. Когато ги питах защо институтът го няма на научни конференции, когато тук се прави науката за опазването на паметниците на културата, защо експертите на НИНКН отсъстват от кръгли маси, защо нямат лични изяви, те отговаряха, че не са били допускани, дори им е било забранявано. Институт е бил ограничен от публична изява, която моят предшественик по неизвестни съображения, не е търсел. Тогава разбрах, че най-сериозният проблем е да събудя в екипа надежда, че нещата в института могат да стават и по друг начин, да покажем на обществото, че НИНКН не е онази институция, подозирана в далавери и нарушения, че там работят сериозни хора, с умения, знания и опит, които са достойни за уважение и като експерти, и като личности.

От друга страна, поради обвързването на съгласувателните процедури с Министерството на културата много експерти от националния институт преминаха на работа при тях. Но вместо при нас да се влеят нови млади специалисти, парите за заплати бяха орязани и сега имаме само едни празни столове в сградата. Това поставя институцията в много тежка ситуация – необезпечена кадрово, финансово, материално и технически.

- Срещата ли разбиране и подкрепа от страна на държавата, за да постигнете промяна?

- В интерес на истината най-сериозната пречка да решаваме проблемите е, че опазването на културното наследство не е в центъра на държавния интерес, не стои в списъка на държавните приоритети, няма реална политика в тази посока. А недвижимите културни паметници на всяка страна са онова, което прави жизнената среда различна. То бележи идентичността на българските селища, на българската архитектурата, на нашата традиция, то е онова, което ни отличава от останалите народи в голямото европейско семейство. В страни, като Гърция, Франция, Италия културният туризъм е основен икономически ресурс. България сигурно е следващата по богатство на културни ценности страна, но ние все още не осъзнаваме този факт като ресурс за развитие. Важно е не само МК, но и другите министерства да вземат присърце проблемите на културното наследство, то да бъде в центъра на вниманието им.

Парадоксално е, че вместо националният институт да бъде обезпечен ресурсно, за да участва като важен орган в изработването на европейски проекти и да подпомага усвояването на европари, той работи в силно съкратен щат, с минимално възнаграждение и липса на всякаква мотивация. Само ще посоча, че специалисти с магистърска степен и близо 30-годишен стаж в своята област получават заплати около 360 лева. Как тогава да се стимулират тези хора да работят качествено и ефективно. Те или трябва да са някакви носталгици, съвременни Дон Кихотовци, силно отдадени на своята работа, или трябва да използват служебния си статус и възловите си позиции, за да прокарват нечии интереси. А когато си финансово притиснат и демотивиран, е възможно и допускането на корупционни практики. Но вместо тази ситуация да се промени, в момента се съкращава бюджетът на НИНКН. Според мен намаляването на средствата по формулата ”от всички по равно” е най-грешната политика в условия на криза.

- Миналата година националният институт беше в центъра на голям обществен скандал, обвиниха бившото ръководство в далавери и корупционни схеми, как ще измъкнете НИНКН от тези порочни практики?

– Подали сме всички документи, необходими на разследващите органи, които трябва да се произнесат нарушенията. Това, което съм си поставила за цел, е да гледам напред и да създавам такава работна среда, че подобни и нарушения и порочни практики да не се допускат. Имаме идея разговорите по проблемите на института да се водят при отворени врати. Ще дадем възможност заедно - граждани, експерти, консултанти, да дискутираме проблемите, да решаваме конфликтни ситуации. По този начин ще прекратим една порочна практика, въведена от предишното ръководство - експертите в НИПК да не се срещат с граждани, проектанти, инвеститори, за да няма повод за нелоялни схеми и договорки. За мене това е абсурдно, защото това са хора, на които трябва ние да съдействаме. Това означава да обезсмислим на половина функциите на институцията, защото нашите експерти са хора, които знаят, а знанието е ценно, когато се дава, а не кога го крием и пазим. Това е важно за всяка една от двете страни. По този начин ще може да създадем един положителен образ на института, ще получим подкрепата на държавата и общество.

- Кажете кои са най-застрашените недвижими паметници у нас, каква е стратегията на НИНКН за тях?

- Паметниците в риск са част от грижата на института, към тях има най-остър поглед. Ние разполагаме със списък на тези обекти, но той периодично се актуализира. Затова е трудно да отделя кои са най-застрашени. В момента работим по една спешна задача – да създадем цифров регистър на паметниците, застрашени от водни интервенции. В този регистър ще попаднат онези недвижими паметници, за които агресията на водата би била фатална. Трябва да предложим и конкретни мерки за аварийни действия.

Проблемът обаче е, че много паметници са в риск сега, защото през последните 20 години не бе създадена национална стратегия за опазване на недвижимите културни ценности. Сегашното правителство също не успява за една година да разреши тази много важна задача. Една част от сериозните проблеми идват от спасителните археологически проучвания, когато те са свързани с инвестиционни намерения . В тези случаи по Закона за културното наследство инвеститорът трябва да гарантира средства за извършването на археологическо проучване, преди да предприеме други действия, но това не винаги се случва. Особено тежка е ситуацията при тази непрестанна иманярска вълна, която залива страната от години насам. А много от спасителните разкопки се правят именно по повод на иманярски набези , които поставят значителен брой паметници в рискова ситуация, голяма част от тях дори се унищожават. Тук вече проблемът опира до МВР, което трябва да се ангажира със цялата система за опазването им.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Мис България 2010: Отвратена съм от Биг Брадър 13| 8595 |07.05.2010 . Проф. П. Цветанов: АЕЦ “Белене” е политика против България 29| 15472 |04.05.2010 . Ю. Рот: В България всичко става "Just for show" 18| 11133 |30.04.2010 . Д. Харутюнян: Искам да живея в България с Аревик 139| 10122 |24.04.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах