Събота, 26 Май 2018, 01:39
Frognews
1| 6105 |07.02.2018

Аркади Шарков: Приватизация може да помогне на закъсалите общински болници

.
Българските общински и държавни болници продължават да трупат дългове, въпреки че всяка следваща година се дават все повече публични средства за здравеопазване. Как може да бъде решен този проблем? Frognews.bg потърси мнението на здравния експерт от БЛО Аркади Шарков.

-Г-н Шарков, по последни данни дълговете на общинските и държавни болници достигат над 500 млн. лв. Има ли решение за този дългогодишен проблем?

 

-По последни данни на НСИ за 2016 г. броят на болниците е достигнал 345. От тях 215 са държавни и общински, а 130 са частни. Проблемът с общинските и държавни болници е този, че всички ние като данъкоплатци понасяме негативите от техните загуби. В крайна сметка можем да разделим на две основните причини за лошото финансово състояние.

 

Първата е нереформираната система на финансиране на болниците, която от една страна ги задължава да приемат всеки пациент, а после НЗОК отказва да заплати лечението или т.нар. лимити. От друга страна лошото финансово управление от страна на изпълнителните директори и управителния борд, което води до финансов колапс като този във Видин, след който дори да се намери отговорното лице, щетите вече са нанесени и се налага Министерство на здравеопазването да ги „оздравява“ с финансови инжекции, които естествено излизат от нашия джоб.

 

Друг проблем, който назрява отдавна и за който се говори малко е остойностяването на лекарския труд – такова липсва, това е и една от причините да има толкова висок процент на доплащане под или над масата. Така наречения „избор на екип“ се опитва частично да реши този проблем, но както виждаме – ефективността е ниска и трябва да се преосмисли целия модел. Като добавим липсата на навременен контрол върху разходите и дейността на болниците, картината добива завършен вид. Тук следва да се запитаме дали тази липса на контрол е поради некомпетентност или е целенасочена.

 

-Решение ли е приватизацията на общинските болници за тези, които са закъсали финансово?

 

-Всяка приватизация трябва да бъде обмисляна внимателно, в повечето случаи тя е добро решение, поради факта, че отговорността се прехвърля върху частника. Неговата цел е да има финансова изгода, защо иначе ще приватизира болницата в крайна сметка? Ползите от това са, че отговорността от лошите решения ги понася единствено той, без да пренася тази загуба надолу по редицата върху нас като данъкоплатци.

 

От друга страна е хубаво да се замислим, дали ако се приватизира ключова болница за даден регион и частника фалира – това няма да се отрази върху пациентите – потребители на медицинска помощ. Важно е да се отбележи, че досега не сме видели много примери на фалирали частни болници, в повечето случаи това се случва с държавните и общински. Така че приватизацията е по-скоро добър механизъм в случая, естествено тя трябва да бъде извършена след обстоен анализ на разходи-ползи от отговорните за това институции.

 

 

-Макар на пръв поглед всяка година да се дават все повече пари за здравеопазване, НЗОК винаги обявява дефицит и се нуждае от повече средства. Недофинансирана ли е здравната ни система или е неефективна?

 

Първо трябва да кажем, че покачването на разходите за здравеопазване е в целия свят и това се дължи на напредъка на медицината, фармацията и технологиите. Заболявания, които се считаха за смъртоносни допреди едно десетилетие, днес са вкарани в графата на хроничните заболявания, което естествено се отразява и във финансирането за тяхното лечение.

В България случая е малко по-различен – разходите за здраве растат, но качеството на здравеопазването не се повишава. Това сочат и много анализи и допитвания, които са правени през годините. Възможно е да има сектори, които са недофинансирани, естествено, но първо трябва да си отговорим на следния въпрос – ще продължаваме ли да наливаме пари в една бъчва без дъно, каквато е българската здравна система, без отсреща да видим нужните реформи, които да оптимизират администрирането на здравни грижи. Друга причина за ниската ефективност и високите разходи на системата е липсата на превенция и ниската здравна култура, която има населението. Раздутият бюджет за болнична помощ говори именно за това – хората се лекуват чак като отидат в болницата, вместо своевременно да бъдат излекувани с амбулаторни грижи.

 

Какви са възможните решения за преразхода в бюджета за лекарства?

 

Преразхода в лекарствения бюджет има голяма връзка с предния ви въпрос. Липсва оптимизация на средствата за лекарства. Най-лесно такава се прави чрез провеждането на прогенерична политика. Това не е новост, такава се провежда активно в най-развитите европейски икономики, като Германия, Холандия, Великобритания и др. Тя е и в основата на лекарствената политика в една от най-развитите икономики в Света - САЩ. Въпросът е защо липсва такава в България – от една страна няма политическа воля, макар във всяка програма, партиите в парламента да я залагат като крайъгълен камък на лекарствената политика. Съществуват много корпоративни интереси, които чрез държавата пречат на осъществяването на прогенерична политика.

 

Първото и най-важно, което Министерство на здравеопазването, заедно с Министерство на финансите трябва да направят е да разделят бюджета за лекарства. Това вече беше сторено с този за онкомедикаменти, време е да се раздели още веднъж на – лекарства с аналог и лекарства без аналог. Първо – така ще си проличат ползите от употребата на генерични медикаменти – едновременно за бюджета и за пациентите, от друга страна – медикаментите без аналог няма да „крадат“ от бюджета на тези, които вече имат аналог. Т.е. ще има пари за всички пациенти, без едни да са ощетени, за сметка на други. Второто, което трябва да се направи е – разяснителна кампания за ползата от употреба на генерици – такава има във всяка една държава, провеждаща прогенерична политика. Това бе заложено и като препоръка в доклада на Световна банка, който бе поръчан от Министерство на здравеопазването през 2015 г.

 

Сега имаме нов министър – да се надяваме, че той ще се вслуша в гласа на разума и рационалното и ще започне реформи в правилната посока.

 

Интервюто взе Михаил Кръстев

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Аркади Шарков: Прогенерична лекарствена политика може да спести милиони 6| 5919 |12.12.2017 . Аркади Шарков: Генеричните лекарства са по-изгодни не само за НЗОК, но и за пациентите 6| 12926 |29.06.2017 . Аркади Шарков: ТЕЛК да отчита увреждането според вида на труда 1| 10423 |30.05.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах