Понеделник, 19 Ноември 2018, 14:01
Frognews
4| 9299 |31.10.2018

Бивши администратори на КТБ: Прокуратурата отказа да разследва фалшификация на документи за 12 милиона, СГС може да спре кражбата

.
Георги Зяпков и Георги Христов
”Със сигурност ще сезираме и главния прокурор, защото става въпрос за фрапиращо закононарушение, в което участва и Прокуратурата. Ако съдът приеме фалшивите документи на „Аполо Иинженеринг“ и “Ардастрой“, всички останали необезпечени кредитори на КТБ ще бъдат прередени с над 12 милиона лева главница от тези две фирми, които са се свързали с правилните хора очевидно, на правилното място и са им обещали правилни неща или са им платили правилните пари.”

 Потърсихме ви във връзка с подадената от вас жалба срещу спряното разследване по сигнал за фалшифициране на документи, чрез които две фирми се опитват да вземат средства от Първата частична сметка за разпределение на парите от КТБ. Фрогнюз публикува материал за вашата жалба. Какво се случи след това?


Георги Христов: Към днешна дата, след като проверката на Софийска градска прокуратура протече повече от 8-9 месеца, извън всякакви процесуални срокове, Софийска апелативна прокуратура се е произнесла  в рамките на 10 дни, като е потвърдила постановлението на прокурор Варадинова от градска прокуратура, по жалбата, която ние направихме, без да уважи който и да е от аргументите, поставени от жалбоподателите – НПО „Ние, гражданите“ и ние двамата – Георги Зяпков и Георги Христов, като бивши администратори на КТБ. 


Аргументите на САП, без изобщо да изследват доводите в жалбата, които ние сме изложили, преповтарят един абсурден рефрен, че въпросните две фирми били включени от синдиците на КТБ във въпросният списък на приети вземания, като необезпечени и след тяхна жалба ( по отделно на всяко едно от тези дружества) до синдиците в рамките на производството по обжалване пред тях, това е т.нар. чл. 66, ал. 1 са възразили и са били включени като обезпечени кредитори, защото синдиците на КТБ са се убедили, че възражението им е основателно. Това, че са се убедили, че възражението им е основателно, е породено обстоятелството, че именно синдиците са констатирали, че има подписани договори за особен залог, които договори са надлежно задължаващи банката като обезпечаващ длъжник тези две дружества. Точно заради това ние подадохме и сигнала, и след това обжалвахме и постановлението на градския прокурор с доводите, че всъщност веднъж синдиците са констатирали наличието на такива договори и при тях, освен представени и по жалбата, втори път - самите управители, ползвайки тези откровено неистински документи, са облагодетелствали  се дружествата, които представляват, чрез вписването им в списък на кредитори, които са обезпечени. 

 

Самото производство по жалбата, нашата жалба, както казах е приключило изключително бързо - за 10-тина дни. Причината според нас е следната – на 31 октомври 2018 г. предстои поредно заседание по делото в Софийски градски съд, това е гражданско отделение, дело 5835 от 2017 година, в което се разглеждат всички жалби, от всички недоволни от произнасянията на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) и/или синдиците на КТБ по повод Първата частична сметка за разпределение.


 Каква е жалбата на тези две фирми в това дело?


Георги Христов: В случая тяхната жалба, с която те са сезирали съда и са се конституирали като страни в това гражданско производство, със свои жалби, които са базират на тяхно възражение, че ФГВБ ги е върнал в списъка с необезпечени кредитори, по точка четвърта.  Фондът е направил това,  приемайки, че представените от тях „договори за особен залог“, в кавички казвам, защото такива договори категорично няма, и това е установено и от градските и от апелативните прокурори всъщност, не само защото тези договори за особен залог не били вписани в Централният регистър на особените залози (както ФГВБ приема), а просто, защото такива договори няма!. Тук е всъщност „заровено кучето” и синдиците и Фонда, особено Фонда всъщност, въобще не изследват това дали тези договори са истински, а приемат, че те само не са вписани в регистъра на особените залози. Това вписване е формата за създаване на противопоставимост, между кредитори на КТБ, в случая.


Т.е. прокурорите не проверяват изобщо вашите твърдения, че тези договори не са истински?


Георги Христов: Точно така, но и нещо повече – всъщност и апелативния и градския прокурор на София, въпреки настоятелното ни искане, по тези двустранни договори, след като управителите на двете фирми отказват да предоставят документите в оригинал, за да се направи въпросната експертиза, би следвало, нормално, логично и човешко е, не говорим правно задължително, да се изискат от другата страна по договорите, оригиналите на същите тези договори. А именно това са синдиците на КТБ, които в момента държат и съхраняват цялата налична документация  в КТБ, откакто са встъпили в длъжност. Ние, като бивши администратори на тази банка, от както сме излезли от нея, въпреки нашите искания да предадем под опис документацията, не я предадохме, защото за това трябваше да се направи протокол, а такъв  не беше направен по вина на квесторите. Имаме писмени документи, с които  ги каним да бъде направено такова предаване на документите. От там нататък отговорност за документите и съхранението им отговорност носят първо квесторите, назначени от БНБ, след това и синдиците назначени от ФГВБ.


В настоящият момент изобщо не е ясно тези договори къде са и има ли ги? По думите Ви става ясно, че не им е правена експертиза, а двете страни, които би следвало да ги държат - отказват да ги представят на разследващите власти, а разследващите приемат, че всичко е наред. Какво се очаква в такъв случай на заседанието в Софийски градски съд днес, след като е прекратена проверката в прокуратурата?


Георги Христов:  Депозант в банката на предходното съдебно заседание през месец юни тази година направи искане за спиране на производството по отношение на тези две фирми именно с аргумент, че има предварителна проверка по сигнала на НПО. Съдът отказа да спре производството, тъй като прие, че предварителната проверка със сигурност не означава, че има престъпление. За настоящото прекратяване на производството ние  със сигурност ще сезираме и главния прокурор, защото става въпрос за  фрапиращо закононарушение, в което участва и Прокуратурата. Това държа да го подчертая, че в това престъпление участва и Прокуратурата. Във всички случаи на заседанието по гражданското дело може да се развие хипотеза, при която, тези ползвали фалшивите договори  за особен залог – веднъж синдици на КТБ, след това- Фонда за гарантиране на влоговете, надзираващ несъстоятелността на банката и трети път - самите управители на двете фирми, които отказват съдействие на правосъдието в тази предварителна проверка, има опасност да бъдат приети за обезпечени кредитори на базата на някакви доводи, които съда развие и приеме,както и обоснове  в свое евентуално  съдебно решение. Това означава, че така всички останали необезпечени кредитори на КТБ ще бъдат прередени с над 12 милиона лева главница на тези две фирми, които са се свързали с правилните хора очевидно, на правилното място и са им обещали правилни неща или са им платили правилните пари.


Между другото в сигнала на НПО-то до главния прокурор, освен съмнения за фалшифицирането на документите, бяха  изложени  доводи и допускания, че дори вече рушветът е  платен, визирайки една сделка за стария  Полиграфически комбинат на „Цариградско шосе”, където за една изключително висока, съмнително висока цена, един оръжеен търговец, беше инвестирал някакви изключително високи суми в сграда в локалното на „Цариградско шосе“.


А тази сделка проверявана ли е по някакъв начин?


Георги Христов:  Не. В постановленията и дума не се обелва за тази сделка, както и за проверка на същата.


Георги Зяпков: Искам да опиша на кратко и аз според мен какво се е случило в КТБ с тези фалшиви договори. През 2016 година, когато излиза първия списък на банката, тези две фирми са поставени в точка четири. Правилно, като необезпечени кредитори. Цялата фалшификация на договорите вероятно се случва първите месеци на 2017 година, т.е. тези две фирми, за да се преместят от четвърти на първи ред се свързват със синдиците на КТБ. В банката се фалшифицират тези договори. Но тук най-специфичното е да се уточни точно кои вземания банката трябва да заложи по тези договори за залог, за да може тези две фирми да бъдат в първи ред. Т.е. тези две вземания, които банката  залага в полза на двете фирми, трябва да са по погасените кредити . Не случайно се избират вземания на банката от „Енергийна финансова група“ и от „Т-уайнс“ , чиито кредити  са погасени. Тези кредити  са погасени към началото на 2017 година и точно те със задна дата се поставят в тези договори за залог. Защото ако имаше договор за залог по вземане на кредити, които не са погасени, тези двете фирми нямаше да отидат в първи ред. Това вероятно се е случило януари или февруари 2017 г. Съставени са копия на договори, взети са подписи на изпълнителните директори от други налични договори в банката и са снимани върху копията на тези договори за залог. И ако не е имало жалба от страна на ББР, „Национален Гаранционен фонд” ЕАД или от „Микрофинансираща институция  Джобс“ ЕАД, поне в тази част вече сметката щеше да е разпределена и тези две фирми щяха да си вземат 12-те милиона лева. Убедени сме във фашификацията на документите през 2017 година. С Георги Христов ходихме лично при разследващите полицаи, писмени обяснения сме дали.


Георги Христов: Има писмени обяснения от всички присъстващи в България членове на Управителния и Надзорния съвет, без свидетелят на прокуратурата Орлин Русев, който по подразбиращи се причини не е подписал такива показания.


Георги Зяпков: Аз не се съмнявам, че всичко е направено в банката, със съдействието на синдиците на КТБ. Единственото ми учудването е как членовете на ФГВБ са подведени. Може да са били подведени, може да са се оставили да бъдат подведени. Как така подписват документи, правят протоколи, приемат документи, ей така  безкритично. Не си ли дават сметка, че е въпрос на време някой да им потърси сметка за това. Всички членове във Фонда са наясно какви кражби се случват в КТБ последните години.


За какво е всъщност вашето участие в този сигнал. Вложителите са ощетени, защото те няма да получат тези над 12 милиона, които могат да вземат „Ардастрой“ и „Аполо инженеринг“. Вие нямате някаква финансова или друга полза от участието ви в този сигнал. Какъв е мотивът ви? Обикновено вложителите са срещу бившите администраторите на банката, защото са загубили парите си. В случая тук се събират вложителите и бившите администратори на банката, които твърдят, че има злоупотреба и увреждане.


Георги Христов:  Тази симбиоза не е странна. Факт е че срещу бившите администратори в банката няма представени и предявени искове от страна на депозанти. Има обаче едни нескопосани производства от страна на синдиците на КТБ срещу бившите администратори, но това е друга тема, голяма. Синдиците загубват тези производства на всички инстанции досега. Вече има шест решения в полза на бившите администратори по тези дела, включително и такова на Апелативен съд-София. Нито един такъв иск не е уважен досега.


Причината и констатацията на двете страни – и бившите администратори, които знаем, че не сме работили в пирамида, и депозантите, в случая представлявани от НПО „Ние, гражданите“, които също са убедени, че не са си влагали парите в пирамида, следят какво се случва с активите на банката. В един момент просто констатациите ни върху Първата частична сметка за разпределение на КТБ, съвпаднаха. След като направихме професионалния си анализ на това възможно ли е през  април и юни 2014 г. ние да обезпечаваме две фирми – едната депозант, а другата разполагаща само с разплащателни сметки, да ги обезпечаваме с договори за залог по вземания по кредити, които ние имаме срещу кредитополучатели, всъщност категорично констатирахме и сме убедени, че такива договори не са съставяни. Затова интересът ни съвпада, защото тук става въпрос за пререждане. Извън това, може би по-малкият интерес, който е чисто правен и наш е, да докажем, че в тази банка очевидно квестори и синдици си позволяват да фалшифицират договори с наши подписи. Нямам нищо против да правят фалшификации на договори и всякакви други документи, по които стоят техни подписи. Но да фалшифицират мой подпис, с което довеждат до увреждане за 12 милиона, аз това няма да го допусна. Ще подам отделен сигнал до нашата, а и до Европейската прокуратура, защото моя подпис съм го видял върху такъв „договор на залог”. Върху копие на договор за залог, всъщност. Предстои да подам този сигнал независимо от резултата от делото в СГС.


Даже си мисля, че би било много опасно, ако съдът уважи тези два договора и уважи исканията на тези две фирми, защото когато аз подам следващия сигнал, и когато тази прокуратура най-накрая започне да бъде държавна, а не частна, и когато главния прокурор проведе най-после необходимите обучения на своите подчинени от Градска прокуратура и им обясни какво означава двустранен договор – че той се държи от две страни. Тогава би трябвало, и аз се надявам на това, да се проведе  същинско разследване къде са тези договори, кой ги е подписал, респективно кой ги е фалшифицирал, кой ги е употребил и в чия увреда е направено това.


До колкото си спомням, имаше още няколко скандални неща около тези договори – първо единият управител обяснява, че той не си спомня, кога е подписвал, дали е подписвал, губят му се спомените за този договор за залог. Другото, което си спомням, е че двата договора, единия през април, а другия през юни, са подписани в съботни дни.
Георги Христов:  Точно така. Веднъж, че са съботни дните. Втори път, управителят на „Аполо инженеринг“, юни месец 2014 година, малко преди да затворят банката, обяснява, че ги били повикали в банката, за да им предложат да ги обезпечат, което е адски странно.  Но той не си спомня от кого  са повикани и къде, и какви разговори са проведени. Всъщност от нескопосаните преразкази на прокурор Варадинова става ясно, че управителят е разказал, че някой друг, който се занимавал с тези работи бил ходил в банката, и там им предложили да ги обезпечат, но как точно е станало подписването той изобщо не си спомнял. Но когато разследващият полицай му поисква оригинала на този договор, той казва, че няма да го предостави. Тук инициативата на прокуратурата спира!

 

Георги Зяпков: Истината е, че са ги извикали от банката, но не 2014 година, а през 2017 година. И тогава вероятно са им казали: Тук ще ви оправим с едни пари, но трябва да купите една сграда и т.н., ама тя сградата е на еди кой си…


На кого е сградата?

 

Георги Христов: Сградата е бивша собственост на „Булгартабак Холдинг“, след това минава през няколко трансформации, като е прехвърлена в активите на дружество, което няма „нищо общо“ разбира се с Делян  Пеевски. В момента преди последната продажба през октомври 2017г. сградата е част от капитала на фирмата, която е продавач всъщност на Ал-Нуаими (става въпрос за собсвеника на "Аполо инженеринг", който е иракчанин с български паспорт – б.а.). Сградата е на някаква офшорка  от Обединените арабски емирства, чрез местното й дружество. Така че има си органи, които да проследят чия е тази собственост, на кого е тази сграда – през 2015, 2016, 2017 и 2018г.. Факт е че тази сграда е била собственост на „Булгартабак Холдинг“, направена е трансформация на собствеността и активите заедно със затворената софийска тютюнева фабрика. Това са само част от трансферите на собственост. Разбира се, това „няма нищо общо“ с Делян Пеевски, да не си го помислите.
 

Излиза, че вие засичате фалшификация на документи, сигнализирате прокуратурата, разяснявате схемата, показвате кой какво се облагодетелства и те ви отговарят – ние няма да разследваме. Така ли е ?

 

Георги Зяпков: Защото нямаме договорите за особен залог, заради това няма да разследват. Най-логичното нещо, което сме го повтаряли десетки пъти е: Изискайте договорите! Оригиналите на договорите, защото това е най-чистият вариант да се покаже има ли такива договори или не.


Георги Христов: Вижте, аз допускам, че договорите вече ги няма, дори и да ги е имало съставени и фалшифицирани в КТБ, най-вероятно вече са унищожени, за да се замажат следите. Има обаче един много съществен елемент – по гражданското дело, за което говорим, че има заседание днес, и управителите на фирмите и в папките, където са самите решения на ФГВБ, разглеждащ възраженията и жалбите на различните страни, има заверени  от някого, копия на тези документи. Заверка на документ, представен в съда, като заверката е „Вярно с оригинала“ и подпис, безусловно и неотменимо задължава лицето, положило този подпис да носи наказателна отговорност за съществуването на оригинала. В момента и съдът е провокиран, както и всички страни по това производство, са провокирани и аз ги приканвам да оспорят истинността на тези документи, на тези два „договора за особен залог”. Ако направят това, би трябвало от съда да се открие производство по оспорване на частен документ. Т.е. ползващите се от него, в случая двете фирми, да бъдат задължени от съда, да представят оригинала. Респективно, понеже и синдиците на КТБ са страна в това производство, те също следва да бъдат задължени от съда да представят тези оригинали. Ако не ги представят тези два договора за залог трябва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Това е моят юридически прочит на ситуацията.


Казвате, че решението е на съдията по гражданското дело, дали ще направи това?


Георги Зяпков: Да, все пак някой трябва да го сезира от страните по делото. Тук е мястото да добавя, че за този случай са уведомени от нас: министърът на финансите Владислав Горанов, ФГВБ, министър-председателят Бойко Борисов, БНБ и всички институции, които по някакъв начин са засегнати, включително  всички държавни дружества, които ще са ощетени от това.


Някаква реакция имате ли?


Георги Христов: Никаква. Единствено от президентството ни потърсиха, като казаха, че ще изпратят предоставените от нас материали на прокуратурата. Всъщност и Владислав Горанов, който ни отговори, че не се занимава с дейността на синдиците. Това е един текст, който вие публикувахте, озаглавен „Функционалната некомпетентност на Владислав Горанов“ . Той отговори, че не е компетентен, въпреки, че в Закона за банковата несъстоятелност има три текста, които директно визират министъра на финансите като контролиращ и осъществяващ надзор върху дейността на синдицете. Това са нещата най-общо и все пак доста подробно.


Георги Зяпков: Това не е единственият случай за фалшифициране на документи. Имаме и други такива случаи, които предстои да покажем.


Георги Христов: Това ни върши отлична работа в нашите лични дела. Защото подобни фалшификации на документи дават абсолютното право на всеки един от нас, който е подсъдим или е обвиняем, или е ответник по дела, където документи се представят от КТБ, с пълно право и основание да ги оспорва. Това, че ние сме подсъдими е битка, която ще си водим, за нея сме наясно и категорично мога да кажа, че възглавницата ми е удобна, и на мен, и на колегите ми. Но тези хора, които продължават да правят документални машинации вътре в банката в момента, тепърва ще видят с какъв противник имат работа. Ще оспорваме всеки документ, за който имаме и 5% съмнение, че не е истински и ще ги караме да представят те тези оригинали, така както искаме тези два договора за залог да бъдат представени или пред прокуратурата, или пред градския съд.


По този повод да попитам и какво се случва с Наказателното дело?


Георги Зяпков: Разбрахме от медийна изява на прокуратурата, че тя ще прочете до края на годината още 4000 страници и след това започват разпитите на свидетели. Това официално прокурор Софрониева го заяви. В момента сме изчели около 1000 страници. Реално обвиненията към нас са не повече от  100-200 страници.


Георги Христов: Литературното четене продължава. Готвим се за това дело, водим си бележки по време на тези четения. Факт е, че структурата и съдържанието на обвинителния акт се пише от специализираната прокуратура  и ако е толкова дълъг този акт, то четящите го прокурори могат да се сърдят само и единствено на този, който е подписал обвинителният акт. Не мога да се съглася с тезата и медийните изяви на вече зам. Главния прокурор, че ние трябва да се съгласим, че уж сме изчели обвинителният акт. Фрапиращо е един прокурор да иска да се признае от над 60 човека, че трябва и те са съгласни да се наруши закона.  Тежестта на текста, с тези безкрайно повтарящи се едни и същи пасажи, са написани пак от прокурорите или от следователите от СГП и в последствие командировани в Специализираната прокуратура, т.н. Първи отдел или „Шпиц командата“, за която се говори явно или неявно.


5000 страници можеха да бъдат сведени до 300. Дълбокото ми убеждение е, че целта  и причината ние да сме в съда на това четене, е да не можем да следим какво се случва с активите, които се крадат ежедневно.


Георги Зяпков: За финал само да споменем поредните активи, които засякохме, че са откраднати благодарение на синдиците на КТБ – това е сградата на ИПК на Цариградко шосе, сградата на  Агрокомплект на 100 м. от паметника Васил Левски, сграда на бул. „Евлоги и Хисто Георгиеви“, преди „Орлов мост”. Това са само последните активи, които са прехвърлени на определени лица.


Кои лица?


Георги Зяпков: В случая „ДиПи инвестмънт“. Това е фирмата, която прехвърли миналата година вземането си от Дунарит на КТБ за около 20 милиона евро, а КТБ е длъжна да заплати цената чрез прехвърления на вземания и активи. Но забележете, изрично е записано в договора, че активите, които КТБ трябва да прехвърля, трябва да са били обявени на  публичен търг и никой да не ги е купил.  Специално вземането на КТБ, което е обезпечено с ипотека на имота на бул. „Евлоги и Хисто Георгиеви“, не е обявявано на търг. В случая е налице поредната кражба. Пак казвам, много се учудвам как  членовете на ФГВБ подписват всички тези документи, защото синдиците винаги се подплатяват с такова решение. Надявам се, че не всички членове на Фонда са в организацията.
Да не забравяме, че парите в този Фонд се попълват от всички търговски банки, които имат и своята асоциация. Сигнализирали сме и тях. Без реакция досега.
 

 

Вижте още:  Прокуратурата позволи две фирми, близки  до Делян Пеевски да гушнат 12 млн. лв. от КТБ с фалшиви документи. 

 

 

Интервю на  Диана Йонкова

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Цветелин Цветанов: Всички сигнали на Босия са проверени от МВР и прокуратурата 5| 7872 |24.07.2018 . Силвия Кромър: Институциите и прокуратурата в България работят за собствени интереси 8| 9999 |25.06.2018 . Бивши шефове в КТБ: Кражбата тече от втората половина на 2014 г. досега 3| 10253 |29.05.2018 . Бивш служител на МВР пред Фрог: Прокурор ми поиска подкуп от 4000 евро, след това се издигна в спецпрокуратурата 13| 24519 |02.05.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах