Вторник, 20 Ноември 2018, 16:05
Frognews
15| 6003 |14.10.2009

Даниел Панчев: Институциите у нас реагират закъсняло и плахо

.
Даниел Панчев
Българският президент се изгуби, външно министерство се луташе по случая със Спаска Митрова, така и в други аналогични случаи, казва в интервю за Frognews.bg председателят на АРГО.

интервю на Ана Кочева

‒ Разговаряме в деня на освобождението на Спаска Митрова. Това е съвсем случайно, но може би и съдбата има някакъв пръст, защото ти си част от Инициативния комитет „Спаска Митрова”. Каква емоцията изпитваш днес, колкото и да е трудно да се опише?

- Чуствам облекчение от това, че най-накрая след повече от два месеца зад решетките Спаска е на свобода. Има обаче и нотка огорчение, защото освобождаването й трябваше да се случи отдавна.

‒ Направи преценка за действията на политиците и на неправителствените организации, които по един или друг начин се ангажираха със случая?

- Институциите отново реагираха закъсняло и плахо. Българският президент се изгуби, външно министерство се луташе. За разлика от тях неправителствения сектор показа ясна и решителна позиция в защита на своята сънародничка там. Ние нямаме инструментариума на държавата, с който да интервенираме, но можем да информираме обществеността, което и направихме. Нека припомня, че още в края на юли от Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество /АРГО/ първи алармирахме за това, което се случва със Спаска и с други наши сънародници в Македония.
Спавка:http://frognews.bg/news_14042/Maltretirat_hora_s_balgarsko_samosaznanie_v_Makedoniia/
Не последва никаква реакция от институциите. Затова се създаде и този Инициативен комитет. Защото искахме да насочим общественото внимание към случая Спаска Митрова. Тук е мястото да благодаря на всички колеги от комитета, на Фрогнюз и другите медии, които ни давахте трибуна през цялото време. Смея да твърдя, че свършихме добра работа и показахме как българи могат да се обединят около една кауза и да постигнат резултат.




‒ Какви са конкретните ти впечатления от отношението към идентифициращите се като българи македонски граждани?

- От страна на държавната машина те са мачкани – вкарвани са по затворите, привиквани са в полицията за справки, не ги вземат на работа само заради българското си самосъзнание. Отново подчертавам, че това го правят властите там. Трезвият и обективен анализ ни задължава да кажем, че трябва да правим разлика между тях, македонските медии и хората в Македония, последните от които имат искрени, приятелски чувства към българите.

‒ Ти застъпваш мнението, че случаят със Спаска е целенасочен процес. Какво ти дава основание да смяташ така?


- Със случая Спаска Митрова македонските власти искаха да покажат на българите там две неща :
Първо – Чака ви същото като Спаска ако дръзнете да се самоопределяте като българи;
Второ – Българската държава ще е безсилна да защити вашите права;
Властите в Скопие тестваха по този начин и нагласите на новата политическа власт у нас, искаха да проверят дали България ще продължи да води тази верноподеническа политика в името на добросъседските отношения между двете държави.

‒ У нас като че ли се получава един парадокс ‒ почти всеки втори българин се вълнува от темата Македония, изкушава се да я коментира, но опре ли въпрос за някаква публична проява на гражданското общество, се събират само една шепа хора, част от които са от обичайните политически агитки. На какво се дължи това според теб и възможна ли е промяна?

- Формирането на гражданско самосъзнание е дълъг процес. Не можеш да очакваш от хора, които 45 години са се страхували да не ги вкарат в Белене заради един виц, да променят бързо мисленето си. Освен това хората се страхуват и по икономически причини. Да не ги види шефът им, да не разберат колегите, защото се притесняват за работните си места. Аз се радвам, че ние, като комитет, успяхме да организираме всички тези акции като граждани без никаква политическа намеса. Искахме да изпратим послание до хората в Македония да не се страхуват и да знаят, че на няколкостотин километра има хора, които са зад тях и на които могат да разчитат.




‒ Освен председател на АРГО, ти си и икономист, затова накрая ще попитам дали навлизаме в окото на кризата и какви са изгледите за изход от нея?


- Трудно е да се прогнозира кога ще приключи кризата у нас. Много видни икономисти предвиждаха, че ще премине тази година, но нещата се задълбочават. При нас тя дойде значително по-късно. Все пак наблюдаваме съживяване на капиталовите пазари в САЩ, откъдето тръгна всичко, което е положителен сигнал. Въпросът сега е да се предприемат решителни антикризисни мерки главно на пазара на труда с оглед запазването на колкото се може повече работни места.

- АРГО инициира панихида в памет на жертвите от Охридското езеро днес! Къде ще се състои тя?

Да, точно така. Панихидата ще се проведе днес, 14- ти октомври от 18.00 в църквата „Свети Седмочисленици” на граф Игнатиев. Надяваме се повече софиянци и гости на столицата да дойдат и заедно да преклоним глави пред загиналите наши сънародници във водите на Охридското езеро.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Теодора Димова: Защото не се вярва в Бог, не се вярва в институциите, нито в държавата 46| 13109 |24.09.2009 . Арх. Георги Янев: Институциите ме изпържиха, демотивираха хората да реагират свободно 46| 6859 |25.02.2009 . Даниеле Доде: Аз съм фалшификатор в техническия смисъл на думата 6| 5019 |08.11.2008 . Даниел Попов: Южна България може да бъде залята с отровени води 3| 6490 |19.05.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах