Понеделник, 19 Ноември 2018, 11:40
Frognews
6| 13692 |20.10.2008

Диана Димитрова: Искаха да удавят Китов в половин капка вода

.
Тя е жената, която неизменно бе до Георги Китов.След като той си отиде Диана е драстично отслабнала и въпреки, че очите й се насълзяват докато говори, тялото й е опънато като струна.



Георги Китов никога не е криел, че тя е неговата голяма любов, живя дълго с нея без официално да се развежда със съпругата си Мария. Плод на любовта на Китов и Диана е 9 годишната им дъщеря. Диана е на 43 години. Разликата във възрастта с любимия й мъж е 22 години. Казва, че за нея не е било рисковано да живее с много по-възрастен мъж, но само ако той е Георги Китов.

 

- Диана, какаво не успя да кажеш на Георги Китов?  
- Страшно много неща не успях да му кажа. Ако знаех, че ще си отиде по този нелеп начин, нямаше да напускам изобщо обекта в Старосел в деня на нещастието. Тогава си тръгнах, за да заведа детето на училище в София. Можех да намеря човек, който да свърши тази работа, но ние никога не знаем кога ще ни връхлети нещастието. Затова  докато сме тук трябва да бъдем по-добри. Трябва да сме такива, какъвто беше той. Китов не е казал една лоша дума за някой. Когато много му тровеха живота махаше с ръка и казваше : нека живеят. Ако може така да реагираме, да сме като него, ще е добре. Знам, че и аз трябва да съм като него, но мен лично ме дразнят много неща. Ядосвам се от бюрокрацията. Приемам навътре спънките, които ни създават чиновниците. Не можеш да промениш чиновника. Това е.
- А сега накъде? Как виждаш живота си без д-р Китов?
- Чака ме работа, много работа. Всеки правоспособен археолог може да си извади открит лист и да работи с хората с които желае да е. Смятам, че нашата експедиция няма да се разпадне. Ще  проведем събрание, за да изберем председател на сдружението и още един член на Управителния съвет. Трябва да продължа. Самата аз съм била зам.ръководител на Китов от 2000 г. до сега непрекъснато. В с. Крушаре, Сливенско, където беше богатия гроб с нагръдника откритията са на мое име. Там аз ръководих, Китов беше научен консултант. Това не означава, че Китов не беше на обекта. Напротив - беше непрекъснато там, ние работихме заедно. Така, че той предаде щафетата. Аз съм сигурна, че ще ни помага. На всички които обичаше той ще помага от “онзи” свят. Но друго е да можеш да седнеш до него и да му кажеш нещо просто ей така -  очи в очи. Много хубав човек беше. Не че съм лично засегната, но не трябваше да си отиде толкова бързо. (Плаче)
- Ще говорим за него все едно е жив!
- Ама той е жив!
didikitov.jpg- Добре. Ти живя в Гърция, но всяко лято се прибираше специално за разкопките на д-р Китов. После стана докторант, той ти беше научен ръководител и дойдоха големите открития...
- Дойдоха големите открития и започна борбата за Старосел. Започнахме да воюваме, за да можем да работим, и копаехме въпреки тогавашният министър на културата. Няма да му казвам името, защото не желая да му правя излишна реклама. Като не изричам името му хората ще го забравят. Нека го забравят. Ние започнахме да работим в Старосел, въпреки министъра. Борбата беше голяма, неистова, жестока. След това копахме до Нова година, дойде Александрово. Забраниха на Китов да копае за една година. За него това бе голям стрес.
- Вероятно забраната е била прецедент за него?
- Не, и на други колеги забраняват да копаят, да работят. Поводът беше, че сме влезли в гробницата в Александрово без да сме искали разрешението на минстерството на културата. Това е безумие, защото беше неделя, следобяд. Китов се обади от един мобилен телефон от полето на един чиновник в министерството. Той каза : добре. И ние влязохме. Толкова невероятно беше това което сме открили, че някои не можаха да го преживеят. Тези хора намериха начин да забранят на Китов да копае цяла година. Но, както Китов казваше, да са живи и здрави. Онези отгоре ще ги съдят. Има си кой да ги съди. Затова боговете не им дават да откриват.
- Защо злобата и завистта във вашата гилдия граничи с тази в артсредите?
- Ние с Китов не сме искали да ставаме медийни звзди. Напротив. Но когато работиш, нещата си идват едно по едно. Нещата се получават. Но някои не може да преживее това. Сега цялата тази злоба се се изсипва върху Даниела Агре. Тя работи методично, както правеше Китов. Той работеше по 10 -12 часа на обекта, след това си обработваше документацията. Машините с които работихме и които така разбуниха и скандализираха някой хора, само спестяваха още човешко време. Не са рушали пластове, както някои говореха. Има колеги, които искат да са на обекта от 9 до 12, после да си почиват, да щракат с пръсти и да правят грандиозни открития. Това няма как да стане. Това просто не може да се случи. Да си го кажем в прав текст, стига вече сме се правили, че не виждаме злобата и завистта. Ако можеха някой хора щяха да удавят Китов в половин капка вода, не в цяла, за да не хабят материал.
- Кои хора имаш предвид?
- Някои от колегите. Някои. Слава богу, по – малко са. Няма да кажа кои са. Той не би се радвал да говоря за тези неща.  Само, че на мен вече ми дойде до гуша. Не мога да се правя, че не ги забелязвам.
- Вярно ли е, че ще създаваш фондация на името на д-р Китов?
-  Не, не е вярно. Няма такова нещо. Той не обичаше грандоманските жестове. Сега най-важното е да продължим да работим, да си запизим добрите отношения. Китов за нас беше спояващ елемент. Той ни успокояваше. Понякога от напрежение, от преумора избухваха малки пламъчета и искри. Китов успяваше да потуши цялата негативна енергия, така че не само работата да върви, но и отношения помежду ни да останат добри. Някой път на някой от екипа му е било криво. Никога обаче не сме стигали до там, че да се нагрубяваме до такава степен, че после да не можем да се гледаме. Този дух на единство в екипа се дължеше на Китов. Това беше негова заслуга. Сега се надявам да продължим по същия начин. Така, че никакви фондаци няма да правим. Имаме си сдружение. Трябва да продължим да работим. Той така би искал да бъде.( Просълзява се)
- Ти си само на 43. Животът е пред теб. Нали?!
- Животът не е пред мен. Животът е в мен.
- Защо толкова дълго забавихте поклонението пред тленните останки на д-р Китов?  
- Защото трябваше да приключим сезона. Докопахме, изчистихме. Точно затова и поклонението на Китов се забави. Трябваше да се довърши работата. Той така би пожелал. Сега първо трябва да си обработим документацията, да си напишем едни прекрасни отчети. След като се приемат, се издават открити листове. А от там откъдето се издават тези листове има доста недоброжелатели на Китов, които сега ще се стоварят върху мен с десетократно по-голяма сила. Със загубата на Китов аз вече нямам този щит, тази сила зад гърба си, нямям тази броня отзад, която беше той за мен. Но се надявам, че разумът ще наделее и добрите сили ще подредят.
- А кой би могъл ви помогне. На поклонението забелязах, че министър Стафан Данаилов е с положително отношение към вас специално?
- Те всчки са добре разположени. Но като стигнем до там (до издаването на разрешителни за работа) ще го мислим. Нека вършим нещата едно по едно. Може и да няма пречки.
- Кога ще завършиш дисертацията си?
- Не съм седнала да си напиша дисертацията, защото нямам време. Водя се на щат в експедиция ТЕМП, имам задочна докторантура, отчислена съм с право на защита. Сега трябва да се занимавам с някакви съвсем други неща. Налага се. Вече нямам избор.
- Какво мислиш за проектозакона за паметниците на културата изготвен от екипа г-ца Нина Чилова, който скандализира средите свързани с частните колекционери?
- Четох този пректозакон, защото Нина Чилова ни го изпрати. Има неща които трябва да се оправят в него, особено частта за частните колекции. Много са размити нещата, не е ясно кой какви правомощия има, какви функции ще изпълнява. В проектозаконът има “един милион” съвети, “съветчета”... Не е ясно кой какво ще прави. Опасявам се, че пак ще се влезе в едни разрешително - забранителни режими които ще съсипят нервите на хората и няма да помагат на културно-историческото наследство. То не е само археология. Проектозаконът трябва да се доизпипа, да се оправи. Иначе духа и намеренията му са добри. Въпросът е  да се прилагат след това.
-  При писането на този поректозакон г-ца Чилова покани ли д-р Китов да се консултира с него?
- Тя поиска неговото мение не при самото писане, а след това. Изпрати поректозакона и пожела Китов да го изкоментира.Той  направи конструктивни забележки и й ги  изпрати. Направи ми впечатление, че Нина Чилова дойде на поклонението на Китов, но не се нареди сред ВИП персоните. Тя се сбогува с него като редови гражданин, чакаше на опашката в студа пред музея.
- Казаха ми, че си абсолютно сама. Със кончината на д-р Китов си загубила едва ли не всичките си роднини. В предварителните ни разговори обаче си ми казвала, че дъщеря ти от великия археолог, е смисъла на живота ти. Тя има ли представа кой  беше  баща й?
- Не знам дали избощо си дава сметка кой е баща й. Мисля, че още не. След някоя друга година ще разбере. Така е по-добре, защото сега щеше да й е още по-трудно да преживее неговата загуба. Тя изключително много прилича на него. Да се навядаме, че този удар ще го преодолее. Тя знае, че тати вече го няма. Ние не бяхме амбициозни родители. Не сме правили планове за бъдещето й. Изобщо не сме говорили за това. Сега тя е в трети клас. Мисля, че  трябва да изживее детството си. Но състезанието наречено живот при нея започна още от детската градина. Спокойна съм, защото тя изяло прилича на Китов. За мен тя е по-важна от всякакви кариери и изкачване на професионални върхове.

Интервю на Мария Великова





 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Огнян Стефанов: Живея втори живот, но не мога да избягам от журналистиката 18| 6282 |18.10.2008 . Огнян Стефанов: Болката е смазваща и те убива 17| 6571 |17.10.2008 . Огнян Стефанов: Тези с железата дамгосаха тялото ми с белези V - като винкел 14| 13295 |16.10.2008 . Койчо Белчев: Джон Кенеди не промени нищо 30| 6902 |15.10.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах