Събота, 15 Декември 2018, 00:13
Frognews
11| 5774 |28.01.2008

Димитър Аврамов: „Великата четворка” изисква медийно обожание

.
Настоящият модел на управление е за смяна, той е лош, олигархичен и е опасно, да продължи още един мандат. Президентът умее да консолидира власт, но това е единственото добро, което може да се каже за него, заявява политологът.

интервю на Ана Кочева

 

- Г-н Аврамов, твърдите че у нас, в България чуваме по-добре, когато ни говорят отвън. Напоследък това говорене зачести, на десницата през изминалата седмица доста й говориха отвън. Има ли тя полза от това говорене, чува ли се достатъчно добре.

- Важен е въпросът кои са десните, започвам от това. Имам чувството, че европейската десница, по-скоро ЕНП идентифицира десните партии в България повече въз основа на това тя каква полза би могла да има от тях, въз основа на конкюнктурни обстоятелства. Така ЕНП идентифицира тогава все още новата партия на г-н Борисов, ГЕРБ, въз основа на такива интереси, още когато тази партия не беше минала през избори, без да беше доказала, че е партия, която стъпва на онези обществени прослойки, които са гръбнакът на десницата в България – средни собственици, хора от професионални съсловия и т.н. От една страна е така, от друга разбирам ЕНП, защото старата десница, традиционната десница в България претърпя толкова много провали, че все с някого трябва да си партнира. Така че за пореден път ни се говори отвън, дават ни се съвети, и това в крайна сметка не е лошо, защото партньорството в ЕС е не просто важно, то е направо ключово. Аз обаче не виждам качествена посока на диалога, т.е. не виждам как той ще доведе до създаването на консервативни, либерални, християн-демократически политически практики в България.awramov.jpg

- А правят ли въобще опити десните да разговарят помежду си, или по-скоро имитират разговор, защото такива са обществените очаквания?

- Стана нещо много интересно през последните две седмици и то е, че и от ГЕРБ, и от СДС, и от ДСБ ясно заявиха, че най-важното нещо е да се върви към платформа за общо управление. И трите партии си признават разликите и си признават точно къде всяка една не харесва останалите. Това е първата значима стъпка, която е извървяна към това да има някакво партньорство. Но забележете, това партньорство не е толкова заради факта, че тези партии си вярват една на друга, че са десни; това партньорство идва от много ясното разбиране на всяка от тях, че само заедно могат да сменят модела на управление на страната. Моделът си е за смяна, той е доста лош, доста олигархичен, би било доста опасно, ако продължи още един мандат. Това е като червена сигнална лампа, която свети пред опозиционните партии, а иначе не бих казал, че има нещо друго, което да ги свързва кой знае колко помежду им. Много на брой граници има за преодоляване между елитите на тези партии.

- Има ли ренесанс на старите муцуни? Не се ли опитват те да се реанимират през ГЕРБ?

- Не знам дали има ренесанс, но в ГЕРБ влязоха ужасно много хора, които са били в други партии. Примерът е крещящ в София, където целият среден и висш ешелон на ССД на г-н Софиянски практически е в ГЕРБ. От друга страна има и масиран опит за реабилитация на бивши политици, СДС изпълнява такъв проект; времето ще покаже дали този проект е грешен или правилен, според мен посоката не е тази, която искат избирателите.

- Има ли глад за нови лица?

- Не глад, има писъци за нови лица и отчаяни вопли от страна на обществото. В същото време новите лица отказват да се забъркват в политически схеми с хора, които са делигитимирани. Т.е. новите лица не искат да влизат в стари схеми.

- От отвращение към партиите или от отвращение към политическите нрави?

- От отвращение към политическите нрави, което в определен смисъл е и отвращение към партиите. Все пак истината е, че не бива да обиждаме прекалено много политическата си система и политиците, защото в един момент трябва да стъпим на стабилна земя и да имаме точка на обрат – да започнем да си харесваме страната. А ако развиваме непрекъснато омразата, твърдим, че нищо не правим, че всичко е ужасно, ще се върнем към едно състояние, което си спомням от средата на 90-те години. Тогава всички хора бяха отчаяни и въпросът, кога ще се оправим, имаше еднозначен отговор – никога! Никой не вярваше тогава, че България след 8-10 години ще бъде член на ЕС. В същото време има нещо много странно – вече в ЕС българското общество изглежда потиснато. Аз наистина не съм виждал толкова обезверени в политическия смисъл на думата хора, не виждам и средната класа да вярва, че е възможно качествено управление, че е възможно отговорно управление. Като че ли обществото се примирява с това, че властта е разюздана, безотговорна, а от големиите медии текат словоизлияния в подкрепа на президента, премиера, на вътрешния министър, на Бойко Борисов, въобще на хора, които се считат за важни. Стига се дори до там, и това е видимо, че ключовите фигури от публичния живот, ключовите политици, си позволяват да притискат медии. „Великата четворка” в българската политика: г-н Първанов, г-н Станишев, г-н Румен Петков, г-н Борисов стигат до там вече, че изискват от медиите да проявяват обожание към тях.

- Кои медии визирате?

- Визирам абсолютно всички медии, върху които „Великата четворка” на българската политика в момента е решила да налага натиск. Това, което мога да кажа, е, че като че ли големите печатни медии, големите вестници усетиха това и спряха този натиск. Мисля, че такъв натиск няма към интернет медиите. В големите телевизии, поне в част от тях, това е просто стил и той се усеща в начина, по който работят журналистите, редакторите, в начина, по който са конструирани телевизионните репортажи и т.н. Но аз не обвинявам журналистите и собствениците на медии, защото разбирам колко е страшно в една страна, в която има олигархично управление, да се изправиш срещу държавната машина.

- Бяхте казали, че моделът „Борисов” е спукал гума в София, визирайки нещо съвсем конкретно – зимната безпомощност. Имате ли опасения, че такава заплаха грози гумите на България при евентуална негова победа на парламентарни избори?

- Бях съвсем конкретен по отношение в това число на цялото мнозинство в София, което го има почти три месеца. С гласуван бюджет за зимно почистване на столицата и справяне със зимни условия новото управление на София се провали почти тотално, включително и в опита си да организира живота в града. На всички хора тук им беше ясно, че при този снеговалеж беше невъзможно градът да се почисти за 24 часа, да речем. Но е възможно да се почисти за 72 или за една седмица. Излиза, че софиянци трябва да благодарят на господ и доброто време, че могат да се движат из града си. Ако студът и снеговалежът бяха продължили още няколко дни София наистина щеше да е в бедствено положение на всякакви нива. Не беше чистено, боклукът не беше събиран, да не изброявам. Ако един политик, който има реално мнозинство да управлява и има претенцията, че може да се справи с управлението на сравнително прости ситуации, всъщност се проваля още на първата, нямам основания да му вярвам, че може да се справи с управление в по-голям мащаб. За съжаление не виждам обратни примери. Разбира се, аз не пожелавам нито на Бойко Борисов, нито на който и да е било друг да се проваля, защото това става на гърба на всички нас.

- Да обърнем внимание на още една фигура от „Великата четворка”, както я нарекохте. Измина „неусетно почти” първата година от втория мандат на президента Първанов. С какво остана тази година, с какво се запомни тя?

- Едно нещо не може да се отрече на г-н Първанов. То е, че той има качества да консолидира власт, да консолидира привърженици и да прокарва вижданията си. Това е единственото добро нещо, което мога да кажа за позицията на президента. Във външен аспект той води крайно дисбалансирана политика, която не носи нищо кой знае какво на страната. Очевидна е тенденцията на едностранно обвързване на страната, което я лишава от стабилност. Що се отнася до нещата, които се случват от източна посока, т.е. от Русия, те не могат да бъдат ясно обяснени, разказани на обществото, за да могат хората да преценят плюсовете и минусите от тях. Във вътрешната политика г-н Президентът кадрува в съдебната власт, пряко в прокуратурата; налице са редица негови назначения; пълно обсебване на всички формални и неформални лостове на власт с много, много лоши резултати. Аз ще дам само един пример. Българите очакваха две неща от ЕС. Първото беше политиците да спрат да крадат, или да крадат по-малко и второто беше да заработи съдебната система, да могат да се решават по-лесно спорове и да има някаква форма на прилагане на закона и на справедливост. Нито едно от тези две неща не се случи. А г-н Първанов е пряко отговорен и за двете, защото е държавен глава в най-важния, в ключовия момент на реформи – вече 6 години. И тук президентството не може да избяга от отговорност – въпреки ПР-кампаниите, въпреки цинизма с разните Български Коледи... Прокуратурата не работи и се е обърнала на ПР-агенция, политиците и правителството крадат много повече, в много по-големи мащаби, отколкото това се случваше преди. И това е видимо за обществото. То се отрази на последните местни избори, на начина, по който хората се интересуват от политика.Тенденцията в страната е лоша. Последните местни избори с този президент, с управляващото мнозинство, което е близко до него, бяха най-корумпираните в цялата история на българската демокрация от последните 18 години. Това не е мое мнение, това е оценка на медийни анализатори и на всеки, който искате.

- Това отдръпване на обществото от политиката действително е тревожно. А бива ли го българина, да отстояви национални каузи?

- Да, българина го бива! Не ги бива г-н Първанов и социалистическата партия!

- Имате една статия със заглавие „Защо не харесвам испанците”. Харесвате ли българите?

- Разбира се, че харесвам българите. Харесвам си приятелите, харесвам си нацията, харесвам си страната, въпреки че тя е неуредена, неподдържана и малко хора се грижат за нея. Не бива да товарим сънародниците си с повече обвинения, отколкотто те могат да понесат, все пак сме част от тях. Човек не трябва да го е срам да казва, че е патриот.

- А може ли българинът да бъде модерен човек?

- Да! Да! И моята надежда е в поколенията, родени след 80-та година. Те са напълно излекувани от огромния брой недостатъци и комплекси на по-възрастните поколения и на тези, които изкараха прехода. Това не е характерно само у нас, разбира се. В САЩ например поколенията между 18-24 години са на хора, върху които въобще не действат предразсъдъци от рода на: искам да гласувам за бял, за черен, за мъж или жена. Това е тенденция, която наблюдаваме по света. Така че със засилването на влиянията на тези поколения в нашето общество, и то ще се променя и развива.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Красимир Райдовски: ДАНС е аналог на КДС от Живково време 9| 7644 |25.01.2008 . Кр. Райдовски: Покровителстваната контрабанда не е спирала нито за миг и след 10 ноември 2| 6477 |24.01.2008 . Александър Божков: Полицаят все още преобладава в столичния кмет 3| 4644 |23.01.2008 . Д-р Даниела Найденова: броят на жените и мъжете алкохолици вече е равен 4| 9102 |01.02.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах