Вторник, 20 Ноември 2018, 15:55
Frognews
52| 11048 |31.01.2013

Доц. д-р Сл. Керемидчиева: Опорочени конкурси спряха 12 проекта за езика

.
Доц. д-р Сл. Керемидчиева
В печално прославилия се конкурс за 2012 г. имаме подадени 12 научни проекта, но не е оценен и класиран нито един, казва за Frognews.bg езиковедът от ИБЕ.

Доц. д-р Славка Керемидчиева е езиковед от Института за български език при БАН, ръководител на важни международни и национални задачи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география. Тя е автор на речници и многобройни изследвания за диалектите на българския език. Ръководи отхвърлен без ясни мотиви проект, кандидатствал за финансиране в скандалната сесия на ФНИ.

 

Доц. Керемидчиева, Вие работите в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН. Използвате ли във Вашето звено достатъчно активно възможностите, които предоставя НФНИ?

 

– Институтът за български език е национален научен център за фундаментални и научно-приложни изследвания на българския език. Както в другите академични институти, така и тук научните проекти се финансират главно по два начина – бюджетно и чрез конкурси. Тъй като бюджетните средства стигат само за заплатите на учените и поддържане на сградния фонд и оборудването, ясно е, че парите за научните изследвания могат да бъдат осигурени чрез участие в конкурси на различни фондове и фондации, но най-вече на НФНИ. Ето защо нашите научни екипи нямат пропусната конкурсна сесия на фонда. Напр. в печално прославилия се конкурс за 2012 г. имаме подадени 12 научни проекта, но не е оценен и класиран нито един.

 

- Естеството на хуманитарната дейност на Вашата секция по диалектология и лингвистична география предполага, че невинаги може (а и трябва) изследванията ви да се обвързват с бизнеса. В този смисъл какви са възможностите за финансиране на проекти в областта, в която работите?

 

- Въпросът Ви е много уместен и за по-голяма яснота на отговора ми ще илюстрирам с пример. Преди 3 години на друг наш проект в областта на социолингвистиката и диалектологията не му достигна 1 точка, за да спечели в тогавашната конкурсна сесия на НФНИ. Рецензентите бяха преценили, че целите и крайните продукти на проекта не били достатъчно обвързани с бизнеса. Наистина не е лесно да обвържеш лингвистиката с бизнеса, но не оспорихме оценката, а когато замислихме новия си проект, се постарахме да не правим, накратко казано, наука за науката. Свързахме се с общината, към която бяхме насочили интересите си, проучихме какви са конкретните им нужди за подпомагане на училищното образование, на местния туризъм (конферентен, еко- и културен), за укрепване на регионалната идентичност, за проекти на общината във връзка с развитието на човешките ресурси в региона и т.н. Оказа се, че можем да бъдем много полезни. С подобна насоченост беше и втори замислен в нашата секция проект. Но за да станеше това факт, разчитахме на финансова подкрепа именно от НФНИ, тъй като бизнесът може да се заинтересува от научните постижения едва когато види крайния продукт.

 

- С какво е важна научната ви работа за обществото? Какъв е вашият принос за него, респ. какъв е смисълът на вашите изследвания?

 

- Институтът за български език носи отговорността за определяне на националната езикова политика. Създаваните тук колективни речници и граматики имат официален нормативен характер. Напр. през есента на 2012 г. като колективно издание на ИБЕ излезе Официалният правописен речник на българския език, чиито правила регламентират грамотността на българина, и който трябва да присъства във всеки български дом. Учените подготвят становища, експертизи и заключения по молба и за нуждите на различни държавни институции и ведомства. Що се отнася в частност до нас, диалектолозите, към нашата Секция за българска диалектология и лингвистична география се обръщат напр., когато трябва да се определи характерът на български говори извън държавните ни граници (напр. областта Гора), или пък да се изготви становище за естеството на т. нар. македонски език, или пък на „помашкия“ език и др. При нас се изработват диалектни речници, чертаят се лингвогеографските карти на Българския диалектен атлас, на Общославянския лингвистичен атлас и на Европейския лингвистичен атлас.

Тук, ако ми позволите, искам специално да отбележа два от големите проекти на нашия институт, които изобщо не получиха оценка в тазгодишния конкурс на НФНИ, и които по замисъл имат не само научна, но и голяма приложна стойност. Единият проект е Уеб базирана система за достъп до електронен речников фонд на българския език, т.е. през интернет да има достъп до съвкупност от речници – тълковни, двуезични, диалектни, граматични и др., а чрез другия целяхме да дигитализираме безценните научни архиви в ИБЕ, т.е. електронизация на архиви, съхраняващи старобългарското, диалектното и книжовното богатство на българския език; на сбирки от ръкописи, редки издания на научни книги и др. Повечето ни европейски колеги вече успешно завършиха тази дейност и сега не само са спокойни за запазеното словно богатство, но много по-лесно и по-бързо, а и по-качествено изработват различните речници и др. издания на своите езици.

 

- Каква конкретно беше съдбата на проектите, подадени от Вас, секцията и института, в който работите, през току-що приключилата сесия на НФНИ, която се оказа доста злополучна и дискредитирана?

 

- Вече Ви казах, че ИБЕ за тази конкурсна сесия има подадени 12 научни проекта, като не е класиран нито един. Не случайно твърдя, че те не са и оценени, защото в определения от НФНИ срок 11 от ръководителите на проектите получихме еднообразни писма от името на фонда, които имаха едно и също съдържание и които очевидно трябваше да изпълняват ролята на рецензии. Единият ръководител и досега не е получил каквато и да е вест за своя проект, въпреки че е подал молба да получи рецензията си още на 11 декември м.г., а срокът за това, определен от НФНИ, изтече преди 4 дни. Поразена и възмутена съм от подобно отношение към нашия труд, към нашия стремеж да работим въпреки условията на криза с мисълта да сме полезни на обществото. Създаването на един проект изисква месеци труд и неглижирането на усилията на неговите създатели, отказът да се вникне в неговия смисъл и той да бъде оценен дори и отрицателно е дълбоко обидно и обезсмисля цялата идея за съществуването на НФНИ.

 

– Обичайна практика е всеки проект да се приеме или отхвърли с рецензия, която да посочи и слабостите му, ако е негативна. Какво пишеше във Вашата, кога я получихте?

 

- Да, точно така. Абсолютно прав е проф. Лъчезар Аврамов, който в последното си гневно изказване припомня истината, че „в една цивилизована държава подобен конкурс е от голяма полза както за спечелилите финансиране, така и за загубилите, защото те имат възможност да сравнят работата си и да черпят опит от този на колегите си”.

 Според публикуваното в онлайн изданието на НФНИ до 20.01. т.г. трябваше да получим „съдържанието на рецензиите и поставените им оценки“. Изпратеното до мен от фонда писмо, каквото, както разбрах са получили  и много колеги от други институти, се различава от техните само по името на научния ръководител, до който е адресирано. То по никакъв начин не покрива смисъла на понятието рецензия ‘критическа писмена преценка на научно или художествено произведение’, нито пък съдържа оценка на рецензентите. Препращането към раздел VI, т. 2 от Насоките за кандидатстване в конкурса буди най-малкото недоумение, тъй като там става въпрос за плащанията и етапите на финансирането на проектите, след сключването на съответните договори. Освен това в т. 8 и т. 9 от финансовия план никъде не е посочено, че изчисляването на процентите за базовата организация и за други разходи става въз основа на отпусканата поетапно сума от НФНИ, която става реален факт едва след подписването на договора с фонда. Подобно указание липсва и в Насоките за кандидатстване. Освен това, ако в проекта ни действително има „административни несъответствия“, то е следвало да бъдем уведомени много по-рано, че проектът ни отпада още на първия етап и тогава не би следвало да подаваме молба да получим рецензиите си, както бяхме поканени. Така че, повече от очевидно е, че няма нарушения на т. 8 и т. 9 на финансовия ни план, тъй като изчислените проценти са според указанията на фонда и са извършени от професионален счетоводител.

Позволявам си да обърна внимание и на обстоятелството, че неведнъж сме подавали проекти във фонда в същата форма, но никога не е било прилагано такова тълкуване на посочените раздели и точки, вкл. и при спечелен от нас конкурс през 2010 г.
 

- Оттук нататък какво бихте желали да се случи; очевидно не се отказвате от проекта си?
 

- Естествено, че не. Въпреки че цял месец губя от времето си, за да пиша и подписвам протестни писма, молби, възражения и пр., които лично нося до НФНИ, и да събирам ненужни листчета с входящи номера. Ясно е, че рецензии няма да получим, тъй като те едва ли са написани. Затова се присъединявам към императивното искане на академичната общност за анулиране на опорочения конкурс на фонда за 2012 г. и за преразглеждане на процедурата на поставените оценки на административното съответствие и оценките на проектното съответствие според критериите на фонда. Освен това личното ми мнение е, че тези оценки трябва да бъдат достъпни за всички участници в конкурса, за да може действително да се говори за прозрачност, честност и обективност при неговото провеждане. Огласяването на спечелилите проекти в публичното пространство ще покаже пред обществото за какво, къде и как се разпределят парите за наука от НФНИ, чиято основна цел – насърчаването и финансирането на научните изследвания, явно е забравена от Изпълнителния съвет на фонда и постоянните комисии към него.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Йорданов: Повечето психично болни могат да са пълноценни хора 14| 27540 |29.01.2013 . Кр. Райдовски: Много сме мижави за две разузнавания 32| 18647 |25.01.2013 . Мария Капон: БСП се интересува от корупционния план „Белене”, а не от ядрена енергетика 104| 36371 |21.01.2013 . Кубрат Томов: България има мисия пред света 47| 37080 |24.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах