Понеделник, 24 Септември 2018, 03:19
Frognews
0| 6516 |24.06.2007

Доц. Марин Нешков: Визията на страната ни не е само потури, танци и хора

.
„В момента България развива монотуризъм, което значи, че той е предимно морски, предимно сезонен, предимно масов, предимно евтин. Индивидуалният, който е по-високостандартен, е неорганизиран. Налага се да променим имиджа си на евтина държава”. В това е убеден председателят на Варненската туристическа камара и преподавател по туризъм, чието име е еталон за професионализъм в областта н
Интервю на Мария Любенова, в. България”, Чикаго  marin_neshkov.jpg - Доц. Нешков, за да бъде туризмът сред водещите стопански сектори у нас и да носи добри приходи както за много европейски страни, какво трябва да се направи? - За да отговоря на въпроса се налага да кажа и няколко думи за състоянието на туризма в страната ни към момента. През последните години българският туризъм се развива особено динамично – бележим едни от най–високите средногодишни темпове на растеж в Европа. Всички с охота вече признават, че туризмът е един от водещите реалнодействащи стопански сектори в България. Увеличава се непрекъснато и броят на туристическите посещения и постъпления в хазната. Но една от най-характерните особености на българския туризъм, за разлика от другите страни, към които се стремим, е експанзивния му характер. Това ще рече, че постоянно мерим броя на туристите вместо покачването на качеството на обслужване в сектора. Екстензивно нарастват към момента и приходите ни от туризма. А трябва да търсим не увеличаване броя на туристите, а увеличаване на постъпленията от един турист, посредством повишаване на качеството, възможностите и атрактивността. В момента България развива монотуризъм, което значи, че той е предимно морски, предимно сезонен, предимно масов, предимно евтин. 70% от туризма у нас е морски; индивидуалният, който е по-високостандартен, е неорганизиран. Налага се да променим имиджа си на евтина държава. - Какво да променим? - Контролираното нарастване на капацитетите на българския туризъм извън територията на основните туристически ресурси е първото нещо, което трябва да се промени. Голямата грешка от последните години е, че интензивното застрояване се извършваше в традиционните центрове – Златни пясъци, Слънчев бряг, Пампорово, Банско и др., защото на инвеститора му е по–лесно да се интегрира във вече имиджов продукт. Нужна ни е деконцентрация, т.е. видовете туризъм да са представени малко по-равномерно както в териториален, така и във видов и функционален аспект, или с морския паралелно да се развива планинския, още деловия туризъм, селския и т.н., които също имат сериозен потенциал. Инфраструктурата е друг голям проблем, стоящ пред родния туризъм – инвеститорът продължава да отива там, където има вече добре изградена инфраструктура. - Налагането на селския туризъм като приоритетен ще промени ли по-бързо нещата в полза на България в международен план и можем ли с българското село да се рекламираме успешно в Европа? - Селският туризъм е специфичен туризъм. Той не може да се развива навсякъде, а само в планинските и етнографските райони – Рила, Пирин, Родопите, Стара планина. Този вид туризъм спада към индивидуалния, за него трябва да се помисли как да се привлекат по-богати туристи, трябва идея. По отношение на визията ни и рекламата ни в Европа и пред света, не мисля, че е особено удачно да се рекламираме с българското село. Визията на страната ни не е само потури, танци и хора. Много се спори по този въпрос у нас. На 30-ото издание на панаира на туризма във Варна от 1 до 4 ноември т. г. тези проблеми ще бъдат поставени за много сериозно дискутиране, включително и това как да се представят отделните територии на страната ни, как да се развива рекламата и представянето ни в чужбина. Според мен визията на България трябва да бъде свързана с обстоятелството, че земите ни са били център на древни култури и традиции, а това несъмнено ще поведе нещата в нова посока и ще изведе на преден план културно-познавателния туризъм. - Как ще коментирате и линията за развитието на Балкански туризъм, застъпена от много ваши колеги като особено печеливша за страната ни? - Тя не е от вчера. Има направени стъпки по отношение на този вид туризъм от преди няколко години, но за съжаление реални резултати няма. Виждам тази идея в привличане на голям поток туристи от други континенти към Балканите, като се рекламира културата и цивилизацията - нашата и на съседките ни. Нека да не се лъжем, много хора в Япония и Америка например не знаят за съществуването на България, но знаят за Турция, за Гърция поради утвърдените им позиции на световния туристически пазар. Проблемът тук е, че трябва да се инвестира в идеята, в нещо, което в началото може и да не даде очакваните резултати и е риск. Само реклама няма да свърши работа, а трябва време да се създаде специфичния туристически продукт, който интегрира в себе си още множество елементи. Със съжаление мога да отбележа, че на този етап всички туроператори в България са обърнати към масовия туризъм, защото той им носи доходите - не им се инвестира в нещо, което не знаят кога ще се върне. За да се променят нещата трябва да се обединят усилията и на хотелиерите, и на ресторантьорите, и на туроператорите, и на още много институции... - Какво е нивото на комуникация между туристическите компании в България? - 34 са официално регистрираните туристически структури. Единението на ангажираните в бранша за сега е трудно за реализация. Аз заставам зад идеята за учредяването на силна държавна институция с правомощията на министерство, която да контролира и поеме, и правата, и отговорностите. Сега какво се получава - всичко се решава индивидуално, има лични интереси, субективизъм и разединение. Навсякъде в Европа нещата в туризма се решават от Министерство на туризма. Има нужда от самостоятелна структура, ако искаме туризмът да е действително водещ отрасъл. Б. р. Заглавието е на „Фрогнюз”
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Юлиана Панова: Радостта и смехът са най-добрата терапия за лечение! 2| 7612 |21.06.2007 . Жечко Димитров, финансист: Увеличение на заплатите искат нереформирани сектори, с раздути щатове 7| 6238 |19.06.2007 . Калоян Шишков: Всеки българин в момента има крещяща нужда от лична свобода, облечена в закон 2| 5304 |17.06.2007 . "Ако ти поискам, ше ли ми дадеш" 1080 лв учителска заплата 4| 7748 |14.06.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах