Вторник, 20 Ноември 2018, 22:04
Frognews
39| 12890 |19.01.2010

Доц. Павлов: Изхвърлете скелетите от общия гардероб с Турция

.
Пламен Павлов Източник: Вяра Йовева
Проблемите с южната ни съседка вече са тема на Европейския съюз. Безотговорно е, че в Македония не се назначава наш посланик повече от шест месеца, предупреждава историкът

На Балканите българите сме единствените, които можем да се боричкаме свирепо за кожата на един министър, но няма да обелим и дума когато мачкат достойнството на цял народ. Така се получи и след припламналите искри между България и Турция в началото на месеца заради имотите на тракийските бежанци.
За националната ни кауза и грешките от историята, разговаряме с доц. д-р Пламен Павлов. Той е преподавател по история на Византия и Балканите във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” , председател на Агенцията за българите в чужбина (1998-2002 г.),водещ на предаването „Час по България” по телевизия СКАТ


Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Павлов, преди седмица външният министър на Турция Ахмет Давутоглу препоръча на България да се въздържа от изявления, които влошават между съседските отношения. Повод за това стана изявление на министър Божидар Димитров, че е възможно очакваните компенсации за имотите на тракийските бежанци да се обвържат с приемането на Турция в ЕС. Какви са скритите послания в тона на съседите?


- Темата за компенсациите се раздуха прекалено, без да е най-актуалната за България. По-важното е да коментираме реакциите на Турция в конкретния случай. Те не бива да се приемат еднозначно, а това се случи в нашето обществено пространство.

Недостойно е, че Божидар Димитров беше вкаран в тази интрига от някои медии. Журналистите не успяха да отсеят зърното от плявата. Министърът си призна своите грешки по случая и няма защо аз да му ставам адвокат.

Трябва да търсим равнопоставеност и адекватност, ако сега турската страна реагира срещу Божидар Димитров. Но техният външен министър, който сега ни поучаваше заяви в Сараево преди време, че Османската империя е много велика и че едва ли не тя е била едно духовно пространство. Но тогава нашата държава нямаше официален протест. Не трябва да се позволява някой да се държи към нас като велика сила и империя. И ние сме били империя и то преди Турция. В средновековието се е говорило за българското високомерие, аз не искам да бъдем високомерни, но не трябва да позволяваме и други да се държат така с нас.

- Обяснете като историк, защо близо 100 години компенсирането на българските имоти в Тракия не е решено и продължава да е проблем на съвремието?


- Имотите на тракийските бежанци от Одринска Тракия не са обезщетени и затова проблемът е реален. Той се отнася до стотици хиляди българи и потомците им и произтича не само от Ангорския договор, но още от геноцида над българите през 1913 г. в Тракия. Тогава самата Османска империя е признала този геноцид като факт. Създадена е смесена комисия, която се е опитала да уточни тези въпроси, но Турция е демонстрирала, че за нея това етническо прочистване е приключило, че няма да пусне българите от 106 села само в Одринската област да се върнат обратно. Тогава реално ръцете на България са извити, защото сме били в слаба позиция, налагайки  се да говорим за изселници, а не за бежанци.

Огромно количество документи са събрани от проф. Милетич в книгата му „Разорението на тракийските българи”. Има и международни свидетелства чрез Карнегиевата анкета, които недвусмислено показват, че става дума за геноцид, а не за бежански проблем. Десетки хиляди българи са избити и прогонени от родните им места. Турция започва една политика, която за съжаление следва и до днес. Османските власти сменят членове на комисията, протакат взимането на конкретни решения, блокират всяка възможност за решаването на въпроса. Модерна Турция, която иска да е част от ЕС и сега следва някои стереотипи от миналото.



Българската историческа наука е направила страшно много за изясняването на тази тема. В изследванията си доц. Стайко Трифонов е изтъкнал това протакане и нежеланието на Турция да реши проблема с компенсациите. Още през есента на 1913 г. в едно комюнике на сформираната смесена комисия Турция признава, че има имотни проблеми. По-късно това се потвърждава и с Ангорския договор. Тези факти бяха признати и от Марин Райков в неговия коментар след скандала с изявленията на министър Димитров. Проблемът в случая е, че тази политика на Турция трябва да бъде пресечена и това е съветът ми към нашите дипломати и управниците на държавата. Не знам дали най-добрият начин това да стане е чрез медийни изяви, но в крайна сметка спорните моменти не могат да бъдат отлагани безкрайно заради тактики на Турция. Тя се опитва да намалява броя на пострадалите българи и да го изравнява с броя на изселниците, които са заминали в Турция тогава. Съотношението е изцяло в полза на българите. Според едни оценки става дума за над 200 хил. българи, по други - за над 70 хиляди. Броят на турците е десетократно по-малък. Още повече така наречените турци, които са се изселили са предимно българомохамедани, от района на Ортакьой - днешния Ивайловград, Свиленград, а тогава става въпрос и за изселници от Западна Тракия, която е била част от България и това не бива да се забравя.

Голямата истината е, че Турция е в дълг към нашия народ и това трябва да се признае. Техният външен министър защитава позицията на своята държава и това е нещо от което само можем да се поучим, но от друга страна скелетите в гардероба трябва да бъдат изчистени в двустранните ни отношения.

За размера на щетите не веднъж са правени оценки от българската дипломация. И сега се видя, че колебанията са между 10 и 20 милиарда долара или евро. Тази позиция също трябва да бъде уточнена. Но факт е, че хиляди българи и семействата им имат документи за имоти, Турция е признала, че са техни, но не желае те да се върнат и да си ги ползват.

- За да не излезе, че и този скандал е бил само за три дни, каква трябва да бъде дългосрочната стратегия на нашето правителство по проблема?


- Специалисти от българските архиви и външно министерство могат да изготвят една специална книга, където да бъдат изложени актуализираните оценки за проблема. Документът трябва да бъде триезичен – на български, турски и английски. Там е наложително да се представят и всичките споразумения, които Турция е подписала до момента. Тази книга трябва да бъде внесена в ЕС.

Като сме заявили, че ще решаваме проблемите двустранно – това е нормалният път. Но ние, като член на ЕС, сме длъжни да запознаем и нашите партньори с този проблем, цялостно и детайлно, защото тази тема вече е и проблем на диалога на ЕС с Турция. Трябва да е ясно, че за разлика от времето когато е подписан Ангорският договор, и сме били една обезоръжена държава, притисната от врагове, търсеща изход, то сега сме в силна позиция. Това не означава да подлагаме съседите си на целенасочен бойкот, но сме длъжни да ангажираме с проблема Брюксел, още повече, че в документите подписани между ЕС и Турция, такъв текст и проблем е вече споменат.

За мен двустранните отношения закономерно преминават през отношенията ЕС – Турция и в самите пред присъединителни условия към Турция, българският проблем категорично трябва да присъства.

Тази позиция не трябва да е само на един конкретен министър, а на цялата ни държава. Проблемът за българите в чужбина и за имотите им извън нашите граници трябва да бъде проблем на националната ни политика, а не за него да се сещаме само при конкретни скандали.

Положително при сегашното правителство е, че има персонален министър, който да отговаря за българите в чужбина и напредък в тази област несъмнено се чувства. Но политиката ни към сънародниците, извън пределите на родината трябва да бъде обличана не в емоционални моментни решения и позиции, а в действащи механизми - постановления на МС по всеки конкретен въпрос. Бойко Борисов е прав, че по тази тема не може да има просто реакция, а обмислена политика, но сега топката е в неговото поле.

- В хората остава впечатлението, че България и политиците ни се държат васално към Турция. Наскоро съседите ни нахокаха и за новините на турски език, които „Атака” искаше да свали, но ние мълчим за отношението там към хората с български произход и гражданство.


- В случая не е необходимо да говорим за някакви исторически комплекси, защото такива имат и турците от нас. В крайна сметка Балканската война показва на какво сме способни – една миниатюрна държава бие империя, която се е разпростирала на три континента. Но сега проблемът не е във взаимните комплекси, тъй като отношенията между българи и турци са приятелски, човешки. Това го знае всеки който е ходил там, приемат ни като комшии.



Няма никакво съмнение, че България трябва да води политика на пълно равноправие с Турция. Но това което наблюдаваме напоследък е симптом за същата инерция, която я има още през 1913, 1925 г. и в много други ситуации.

Турция и неправителствени пантюркистки и панислямистки кръгове винаги ще размахват като плашило темата за възродителния процес, който беше една грешка на комунистическия режим на Тодор Живков и българите като цяло не могат да носят вина за това. И тази грешка не само че не беше призната, но се трансформира в едно васално отношение на БСП към ДПС. Но това съвсем не означава, че българите мохамедани и българските турци, които днес живеят на територията на южната ни съседка нямат българска културна идентичност.

С риск да бъда обявен за нов възродител смятам, че Митхат паша е прав казвайки, че това са хора от същата тази раса. Има много наблюдения, които показват, че българите мохамедани категорично са българи, а българските турци в една или друга степен имат българска етнокултурна природа и в голямата си част българска кръв. Естествено това е проблем на лично себеусещане и самоопределение и по насилствен начин някой да става такъв какъвто не е. Но след като Турция има претенции към България, аз питам къде са правата на нашите изселници там? Години наред ДПС и турската държава ги използват за груба намеса във вътрешните работи на България. На политическо ниво това бе констатирано от Иван Костов и ДСБ, от „Атака” и най-накрая го признаха всички партии. Такава политика Турция упражнява и към други страни, където има нейни малцинства. В този контекст е редно да се постави въпросът какво прави Турция за нашите изселници, защо за тях няма новини на български език, защо няма културни клубове с български книги, училища за обучение на децата им на български? Технически те са българи в чужбина, но истината е, че когато на Турция това и отърва, тя го използва, но когато има други интереси – следва политиката на паносманизма и пантюркизма - да търсят турци до Дунав.

Достатъчно е да отворите турски сайтове за да се уверите каква грозна антибългарска кампания тече в някои от тях. Гаврят се с националните ни символи даже, нещо което и най-радикалните в България не си го позволяват и не са посягали на святи за Турция теми.

Така че в конкретните преговори между двете страни трябва да се постави и този въпрос. Аз например настоявам Турция да признае, че българите мохамедани са българи етнически, но с мюсюлманско вероизповедание. Тоест говоря за така наречените помаци, при съседите ни те нямат никакви права.

- Има ли яснота колко е помашкото население в Турция, тези хора България ги е отписала и не говори за тях?


- Само в Одринска Тракия живеят над 100 хил. души помаци, а България не говори за тях нищо. Турция също мълчи за това как са защитени правата им. Но реално никой няма представа колко са, защото не са преброявани. Някои от тях са преселници от Гърция, други от Македония и независимо, че изповядват исляма са българи. Те носят нашата етнокултурна даденост, имат нашия фолклор, език. Крайно време е да си представим това многообразие на българизма и в неговия ислямски вариант. И българските научни кръгове и държавата трябва да изнесат публично веднъж за винаги този въпрос и тези хора да бъдат признати за българи. Такива групи има и в Гърция и в Сърбия, Македония, Косово. Ето проблема с Албания и до днес там се говори за македонско, а не за българско малцинство, независимо, че и Сали Бериша е заявявал, че има българи и ги ценят. Тоест ние трябва да защитаваме нашите сънародници в чужбина и да не ги делим от нацията. И до днес църквата в Одрин масово се посещава от българи мюсюлмани, без да са християни, просто защото е българско място. Ето тези хора имат потребност от България.

- Имате ли забележки към политиката на последните правителства към другата болна за нас тема - Македония?


- Честно казано не мога да я разбера тази политика. Тя е много безлична, мимикрираща и колебаеща се. Уж Македония е приоритет за нас, а от месец май м.г. нямаме посланик там. Сега се спрягат някакви имена, които не познавам и не искам да коментирам, но съм убеден, че за тази страна не ни е необходим дипломат от стандартен калибър. В Македония трябва да имаме ярка, знакова личност, човек, който е бил най-малкото министър. Не мисля, че там просто трябва да се праща някакъв чиновник, а личност, публична, която да показва на македонците, че България изключително много държи на тях.

Културната обезпеченост на нашата политика в Македония не е по-различна отколкото към която и да е друга държава. Това не значи, че трябва да започнем там експанзия, но в крайна сметка нека да видим примера на Румъния с Молдова. Независимо кой какво си мисли, Македония остава за нас най-святото нещо – и романтично, и героично и трагично. Болката е голяма, но още по-страшна тя е за българите в Македония.

Не мога да не повдигна въпроса и за Спаска Митрова и за Мирослав Резински, който е в затвора и за много други хора, които са атакувани. И до днес в Македония преследват заради българско самосъзнание, а това е недопустимо за страна, която иска да стане член на ЕС и твърди, че има проевропейска ориентация. Тревожното е, че в този проблем не се вижда ролята на родните институции, например на президента, който по Конституция е обединител на нацията. В сферата на българите в чужбина, на панбългарските интереси, президентската институция може да бъде много активна и полезна. От години ние не сме правили събор на българите от чужбина, а поне на 2-3 години трябва да се свикват подобни срещи. И до днес сънародниците ни не са забравили събора на Рожен, под патронажа на Петър Стоянов. Но експерти от президентството сега са ми казвали, че подобни срещи и създаването на световен съвет не може да са приоритети за тях.

Важното е, че напоследък и без намесата на държавата българските организации по света създават хоризонтални връзки и контактуват. Миналата година станахме свидетели как в Прага през май българската общност беше поканила сънародници от къде ли не. В епохата на модерните технологии и на ниско тарифните компании подобни форуми могат да се правят успешно и без държавата. Но в крайна сметка България е майката и тя трябва да обединява общностите извън границите си

- Готвят се промени в закона за българите в чужбина, какви са препоръките ви?


- Двустранните отношения между България и други държави задължително трябва да преминават през интересите на хората с българска идентичност в тези страни. В този дух моята идея е за създаването на Световен български съвет. Преди години бяхме подготвили такъв вариант, примерно в него да влизат 50-60 човека от цял свят, които да се събират два пъти годишно в България. Периодично подновявам тази идея. Неправителственият сектор се опитва да играе важна роля, но смятам, че водещите позиции трябва да са на държавата и в бъдещите промени на закона задължително трябва да залегне създаването на Световен български съвет. Освен това законодателно трябва да се реши и съществуването на финансов фонд, който да работи в тази област. Фонд “13 века България” е създаден от българите в чужбина. В него трябва според мен да има сериозна ревизия. Той може да се превърне в фонд за български патриотични и културни дейности по света. Това е препоръката ми към новото ръководство на “13 века България”. Самото му име ясно е делегирало волята на дарителите. Много от тях вече не са живи, но са ни завещали мисията да се поддържа този дух на историческа приемственост.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Г. Колев: Българите винаги ще недоволстват от съда 6| 5946 |18.01.2010 . М. Любенов: Измислиха "ром", за да обиждат на "циганин" 11| 7088 |15.01.2010 . В. Тончева: Най-българското в Голо Бърдо, Албания е езикът 7| 12459 |14.01.2010 . Алек Попов: Българинът често прибягва до исторически патерици 4| 8940 |13.01.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах