Реклама / Ads
Frognews
3| 8382 |05.09.2019

Доцент Станчо Станчев: Без акта на Съединението сега щеше да граничим с Източна Румелия

.
Доц. Станчо Станчев
Благодарение на Ото фон Бисмарк Варна и Софийска област са присъединени към Княжество България. Съединението за българите е величав акт, но и грубо нарушаване на международен акт, какъвто е Берлинският договор. Има прилика с анексията на Крим, но нас Европа ни признава. Дейците на Съдинението със своята лудост възкресиха България.

Това казва в интервю за Фрог нюз полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военноисторическата комисия.


- Г-н Станчев, как си обяснявате факта, че при подписването на Берлинския договор няма български представители. Чия е отговорността за това?


- Наистина Берлинският конгрес се провежда без присъствието на български делегати. Но веднага възниква въпросът – дори да имаше наши представители по онова време в Берлин дали можеха да променят взетите решения? Изпратените там сърби, румънци, гърци, та дори и черногорци са допуснати единствено като слушатели. Решенията се вземат от делегациите на шестте велики държави – Германия, Русия, Великобритания, Франция, Австро-Унгария и Италия с участието и на Османската империя.

Ако все пак имаше българи може би нямаше да бъдем чак толкова изненадани от взетите решения. Симеон Радев пише: ”Ударът, нанесен от Берлинския конгрес на нашата народна цялост бе толкова по-страшен, че дойде неочаквано. Той се виждаше и сега даже като нещо невероятно, немислимо, чудовищно и въпреки официалния текст българите криеха в душата си някаква незнайна надежда, вярвайки смътно, че живеят в един лош сън, който скоро ще се разпилее.”

 

В интерес на историческата истина трябва да се отбележи, че се правят постъпки за изпращане на български делегати в Берлин. Старозагорският митрополит Методий Кусев, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия организира подписка. Инициативата на дядо Методий обаче се посреща с насмешка и дори враждебно от тогавашните български първенци, „задето той се усъмнил във всемогъществото на Русия и поискал да се намесва в предначертаните от нея събития.”


Подобни аналогии могат да се открият и сега. В съзнанието ми изплува един спомен от преди няколко години. Обсъждахме една от поредните визии за развитието на Въоръжените сили. При постъпило предложение да се обърне по-сериозно внимание на изграждането на териториалната отбрана един бивш генерал и виден атлантик възнегодува, че по този начин подлагаме под съмнение съюзническите ангажименти и можем да обидим партньорите си от НАТО.

 

Все пак, тук е мястото да се спомене за заслугите на германския канцлер Ото фон Бисмарк в онзи критичен за България момент. Въпреки, че печели негативизъм с думите си: “На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да топли ръцете си“ и иначе е безразличен и презрителен към съдбата на „конекрадците” край Долния Дунав, благодарение на неговата подкрепа Варна и Софийска област са присъединени към Княжество България, уредена е процедурата по избор на български княз и е уточнено времетраенето на руската окупация на страната.


- Васалът на султана княз Александър Батенберг май става герой още преди Сръбско-българската война. Той подписва Манифеста за Съединението на България. Вярно ли е, че отказва рубли и орден от Русия, която се противопоставя на Съединението. Би ли могло то да се осъществи без предварителни уговорки с Англия, Австро-Унгария и Германия?

 

- За българския народ Александър Батенберг е участника в освободителната Руско-турска война, героят от Шейново. Но не трябва да се забравя и това, че още щом научава, че е избран за княз на България той иска разрешение от руския император Александър II да се измени „полурепубликанската“ конституция на Княжеството. Но всички негови опити завършват с неуспех до идването на новия руски цар Александър III. С негова подкрепа и с благословията на Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия на 27 април 1881 г. отстранява от власт правителството на Петко Каравелов, а на 1 юли 1881 г., в Свищов Второто велико народно събрание суспендира Търновската конституция и се въвежда Режим на пълномощията.

 

Осъщественото на 6 септември Съединение между Княжеството и Източна Румелия от гледната точка на нас българите е величав акт, но в същото време е грубо нарушаване на международен акт, какъвто е Берлинският договор. Няма как великите сили да се отнесат благосклонно към случващото се в България от което неочаквано най-изненадана се оказва Русия, която освен всичко останало е и гарант, заедно с Австро-Унгария за спазването на клаузите по договора.

 

Според Симеон Радев при обявяване на Съединението факторите, които характеризират политическото положение в Европа са: „крайното изостряне на англо-руските отношения и господството на Бисмарковия гений над континенталните сили.” Чуждестранните дипломатически представители в България са убедени, че случващото се в Пловдив е дело на руснаците. Англичаните предлагат да се вземат спешни мерки за запазването на Берлинския договор и да се накаже българското своеволие, но Бисмарк е категоричен, че зад английското предложение трябва да се обединят всички велики сили, което на практика е неосъществимо. Вниманието е насочено и към позицията и ответните действия от страна на Турция. Но ако Великите сили са засегнати косвено и частично е нарушено тяхното честолюбие не стои така въпроса със съседните на България млади балкански държави, които се чувстват пряко застрашени от Съединението.

 

Колкото до мълвата за предлагани пари и награди от руска страна на българския княз Александър I в пресата от онова време се появяват писания, но документални свидетелства по въпроса не ми е известно да съществуват.


- С акта на Съединението Батемберг става генерал-губернатор, но в правната област дълго след това остават много нерешени въпроси. Така ли е?

 

- Само три дни след обявяването на Съединението на 9 септември от Пловдив княз Александър I изпраща нота до великите сили със следното съдържание:”Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на Българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение.” -Захари Стоянов не храни добри чувства към княза. Авторът на книгата „Искендер бег“ застъпва становището княз на обединена България да стане Алеко Богориди. Управлението на княза след Съединението протича в напрегната и сложна обстановка.

 

Наистина след напускането на руската администрация много въпроси остават нормативно неуредени. Стремежите на Александър I да се „разправи“ с Търновската конституция и да засили позициите си в управлението на страната в крайна сметка довеждат до изостряне на българо-руските отношения и неговата абдикация през август 1886 г. Времето, през което Александър I е княз, се оказва трудно и с много противоречия в политиката между Русия и България.

 

- Писмото на Захари Стоянов до "освободителя" И.С. Аксаков не звучи ли доста актуално и днес? Никой не може да отрече ролята на Русия за Освобождението на България, но като че ли по време на Съединението руската дипломация застава срещу интересите на България и на българския народ? Защо, както пише З. Стоянов, в Македония руският цар се възприема като Бог, в Източна Румелия като Свети Петър, а в Княжество България, където има руски министри и генерали - като обикновен цар и човек?

  • - Ако се проследи руската преса в дните на Съединението издаваният от Иван Аксаков вестник „Рус” е най-умерен и благосклонен към случващото се в България. Особено в началото. По-късно Аксаков е притиснат и частично втвърдява тона. Според него Русия трябва да се държи достойно — да се порицае, който трябва, но да не се допуска друг освен Русия да защищава българите — „ние сме стопаните тук и никой друг“. За Аксаков е достатъчно да се извадят по няколко изречения от статиите на Захари Стоянов и Ризов, които не се различават от писанията в руската преса и в Русия да се чуят вопли за българската неблагодарност с което в руското общество да се подклажда ненавист към България, българския народ и славянството.

 

Позицията на Захари Стоянов спрямо Русия е непроменена в годините и е отразена не само в тази статия. От руска страна отношението към него е реципрочно. Известна е речта на Стамболов пред Учредителното събрание, където по отношение на Русия казва: „Дават ни свобода, а ни разсякоха, нас — млад, енергичен, пълен с жизненост народ, и сега ни канят да се довлечем до тая троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят. Не, по-добре е да бъдем роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество!“

 

Относно възриемането на руския цар по различен начин в отделните части на българското землище констатацията на Захари Стоянов е правдива, защото отношението е в зависимост от времетраенето на руското пребиваване. Но крайностите в историята са вредни. Емоциите при пресъздаването и отразяването на историческите събития засенчват тяхната обективност. Когато се вадят документи и писания трябва да се има предвид времето на тяхното създаване, причините и целите заради които са създадени. Ото фон Бисмарк отправя едно предупреждение: „Внимавайте с руснаците, бавно запрягат, но бързо карат!“


- Г-н Станчев, някои историци и политици намират някаква прилика между българското Съединение и анексирането на Крим от Русия през този век? Какъв е вашият коментар по това сравнение?


Изследователят на българските проблеми след Освобождението П. А. Матвеев пише: „Като картонена къщичка, без сътресения и кръв се скъса тънката дипломация, но не на руските дипломати, а на Берлинския конгрес, известна под името Източна Румелия.“ Наистина това е един проект на великите сили далеч преди опитите на Коминтерна в Македония и в тази връзка актът на Съединението е величав с факта, че прекъсва съществуването на това изкуствено образувание. Иначе кой знае дали сега нямаше да граничим на юг с Източна Румелия и да съществува източнорумелийска нация.


Ако трябва да търсим приликите с Крим може би това е фактът, че и на двете места след акта на анексията народите понижават своя социален статус и в двата случая се стига до военна защита.Но ако в българският случай Европа признава акта, то при Крим нещата не стоят така.


Когато правим сравнения и търсим аналогии нека да споменем, че най-върлите противници на българското съединение Великобритания и Австро-Унгария по-късно анексираха едната Кипър, а другата Босна и Херцеговина.

 

- Има ли по-голяма дата в българската история от Съединението на България?

 

- Всяка от бележитите дати в българската история носи своя заряд. Тяхното подреждане и класиране според мен е неправилно. По един начин се отнасяме и честваме 24 май, по друг 22 септември, по трети 6 септември. Има и дати за които не искаме да си спомняме, събития които забравяме или премълчаваме. Не си даваме сметка, че поуки и възпитателен ефект могат да предизвикат както героизма, така и трагизма. Но на празник като на празник. Наш дълг е да се преклоним пред дейците на Съединението и неговата военна защита, защото те буйни и млади със своята лудост възкресиха България.


Въпросите зададе Красен Бучков

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Станчев: Отнасяме се параноично към случая в Лясковец 24| 19083 |24.03.2014 . Красен Станчев: Гърция да продаде Акропола, за да си плати дълговете 22| 8999 |27.10.2011 . Румен Борисов: 90% от професорите и доцентите в СУ са агенти на ДС 30| 19949 |07.08.2009 . Иван Станчев: Познах, че Симеон ще спечели с 42.5% изборите през 2001 г. 20| 9930 |17.08.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ